Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Концентрацията на власт в България отдавна премина отвъд опасната точка

Published

on

„Връзката между Ковид-19 и демокрация става все по-очевидна. За съжаление, проблемите с българската демокрация датират далеч отпреди кризата с коронавируса и те бяха отбелязвани през годините. Българските граждани понякога протестираха; българските медии, доколкото все още има свободни, регистрираха редица скандали, случаи на погазване на разделението на властите в България, на изборни нарушения. Повдиган бе и въпросът за порочното финансиране на медиите с европейски пари; медии, които де факто бълват политическа пропаганда в услуга на правителството. Всичко това беше ясно и преди кризата с коронавируса. Разбира се, едно форсмажорно събитие като тази криза става претекст за въвеждане на извънредни мерки, които всяко, изкушено да злоупотреби с властта правителство, търси да удължи във времето. Затова и резолюцията на ЕП призовава извънредните правомощия да бъдат подложени на допълнителен контрол – парламентарен и съдебен – за да не бъдат използвани като претекст за трайни промени в баланса на правомощията. Те рискуват да останат в националната нормативна уредба и след отмяната на извънредното положение.“

Това мнение изрази в интервю за предаването „Това е България“ по Радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Евродепутатът коментира приетата преди седмица от ЕП резолюция, в която се прави преглед на състоянието на демократичните ценности в контекста на националните мерки за справяне с пандемията от Ковид-19. 

Евродепутатът даде пример с разпоредбите в Закона за електронните съобщения, които позволяват на МВР да проследява карантинирани лица. Те бяха обявени за противоконституционни от КС, след като съдът бе сезиран от депутати от БСП.

По думите на Христов, когато изпълнителната власт може, от една страна, да карантинира, а от друга – да проследява карантинираните, тя се сдобива с опасно много инструменти. 

„Ако тази ситуация трае във времето, властта може да употреби тези възможности не само за овладяване на епидемията, а за свои властови нужди. Самият факт, че се създават системи за проследяване на контактите и движението на карантинирани лица; че се създават бази данни за здравословното състояние на гражданите – това са все инструменти, които могат да бъдат злоупотребени в бъдеще“, смята евродепутатът. 

„У нас принципите на правовата държава бяха отменени далеч преди коронакризата. Знаем в какво състояние е българската демокрация. Но тази криза рискува да драматизира тези проблеми“, категоричен бе Иво Христов. 

Според него интересен момент в приетата миналата седмица резолюция е, че се упоменава изрично и резолюцията на ЕП от 8 октомври относно принципите на правовата държава и основните права в България.  „България е спомената поименно като проблемна държава, която вече е била обект на критична резолюция.

Изразена е и загриженост относно липсата на прозрачност при разпределението на субсидии за медиите. Това също е характерен български проблем. Дори и в рамките на бюджета за медийно отразяване на европредседателството жълти медии получаваха пари и срещу това осигуряваха съответните услуги на правителството. Това не стимулира качествената журналистика“, коментира още евродепутатът. 

Иво Христов определи като „конспирационистки“ теориите, според които кризата с коронавируса е замислена като инструмент за налагане на тоталитарен контрол. 

„Тези теории са преувеличени – трудно можем да допуснем, че има изначален замисъл. Но, тъй или иначе, коронакриза има и тя е употребявана и ще продължи да бъде употребявана по този начин. Това е част от вътрешната динамика на кризата и накрая резултатът действително може да бъде общества, в които ще се установи висока форма на технически и на всякакъв друг социален контрол над гражданите. Затова ЕП предупреждава за опасностите, които кризата крие за демокрациите“.

Според Иво Христов Европейският съюз все повече губи контрол над процесите, които протичат в отделните държави членки; той се старае да се намеси, изказва мнения, а сега се опитва да се сдобие с инструмент за по-ефикасно въздействие – обвързването на фондовете със състоянието на правовата държава в разните страни. 

„Кризата много рязко катализира всички социални процеси и много от страните поемат по свой път. Няма кой знае каква координация на европейско ниво. Това, че нямаме европейска съюзна здравна политика, например, тъй като здравеопазването е национално правомощие, създава по същество разнобой в самия ЕС.

Различните страни възприемат различни мерки. Различните мерки създават различни затруднения при придвижването. Затрудненията при придвижването сами по себе си подронват един от основните принципи на Съюза – свободното движение.“ Помолен да коментира събитията в САЩ, Иво Христов изрази мнение, че Европа е преживяла трудно епохата „Тръмп“, тъй като той е привърженик на изолационизма. 

„Той постепенно започна да оттегля американското военно присъствие в различни региони; да оттегля САЩ от ролята на глобален жандарм – роля, която носеше на някои европейци определен комфорт. В този смисъл, изборът на Джо Байдън за президент се приема с надежда в Брюксел – той обявява намеренията си да върне САЩ към Парижкото споразумение, към СЗО, към ядрената сделка с Иран – все стълбове на международния ред, на които Европа разчита. Същевременно обаче, общата посока на американската външна политика е зададена от президента Тръмп и, колкото и да бъде ревизирана, няма да има връщане към предходното състояние“, смята евродепутатът. 

Според него Европа се надява да възстанови известна хармония в трансатлантическите отношения – повече партньорство и сътрудничество; „Европа се надява също така НАТО да оцелее, тъй като по времето на Тръмп това беше въпросителна. Но няма да има завръщане под американския чадър, на което разчитат някои европейски лидери. Впрочем, френският президент Макрон заяви, че изборите в САЩ не бива да спират изграждането на общата европейска отбрана.

По думите на Христов, особено опасно е, че в битката за власт през последните няколко години институции, които би трябвало да обслужват държавата, са били инструментализирани и в различни ситуации са заставали на страната на една или друга от враждуващите страни. 

„Действително е налице обществен разкол. Това е социална пропаст, наследена от неолибералните години в САЩ; тези години пораждат социални пропасти и ускоряват миграцията навсякъде по света. Социална пропаст подклажда расови интерпретации. Това създава взривоопасни ситуации“, смята евродепутатът. 

Според него драматичното обществено разслоение по света е налице и сега, а процесите в САЩ могат само да катализират тези процеси, но „те са иманентни на неолибералната доктрина, която беляза управлението във всички страни от 90-те години насам.

Разделението на бедни и богати, на правоимащи и безправни постепенно изтри демократичните принципи, заложени в основополагащите документи на всички страни; дори на стари демокрации в Европа. Неолиберализмът ускори и имиграционните процеси, които също допринасят за това разслоение в обществото и залагат културни бомби на различни места в предградията на Париж, Лондон и др.“

„В България институциите отдавна са монополизирани от една партия и обслужват конкретно нея, а не българската държава. Всичко е в ръцете на един човек, а не на партийното тяло дори. Концентрацията на власт в България отдавна е преминала отвъд опасната точка“, каза още Иво Христов. 

Евродепутатът коментира и евентуалните последствия от коронакризата върху политическите процеси у нас. Според него, със сигурност предстои една изключително напрегната и грозна предизборна кампания, каквито са били всички предходни.

„Нивото на сегашните български медии не предполага да се случи цивилизован идеен дебат, а натрупването на проблемите вече е такова, че цели социални системи са в колапс. Образованието функционира на изкуствено дишане поради Ковид-19 – онлайн, доколкото е могло да се адаптира. Здравеопазването се срива пред очите ни – хора умират на прага на болниците. Със сигурност ни очаква драматична кампания“, смята Христов. 

Иво Христов припомни и огласената от правителството идея да бъдат затворени съдилищата заради циркулацията на вируса там. Според него това би означавало по-малко съдебен контрол върху актовете на изпълнителната власт, както и невъзможност да се регистрират нови партии за участие в изборите. 

„Шефът на „Информационно обслужване“ проф. Михаил Константинов взе повод от коронакризата и каза, че пандемията ще създаде пречки за въвеждането на машинното гласуване. Ето пример за това, че пандемията се ползва като претекст да не бъде изпълнен законът, който повелява да се въведе изцяло машинно гласуване и към днешната дата то вече трябваше да бъде въведено.“

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Любопитно

27 български дизайнерски продукта гостуват на Габрово

Published

on

Изложбата „Съвременен български продуктов дизайн“ ще може да се разгледа в зала 7А в Музея на хумора и сатирата в Габрово от днес, 26 март до 8 април. Тя се организира от MD – списанието за дизайн, интериор и архитектура в сътрудничество с Музея на хумора и сатирата и с подкрепата на Северноцентрално държавно предприятие – Габрово.

В изложбата ще бъдат показани 27 продукта на съвременни български дизайнери, шест от които са отличени с най-престижната международна награда за дизайн Red Dot. Нейни носители са сгъваемата бутилка на DiFOLD Origami Bottle, настолната лампа Infinity, създадена от дизайнера Лъчезар Цветанов, иновативния полувелосипед на Мартин Ангелов – Halfbike и снегоходките Small Foot на Петър Димитров и Иван Колев.

Другите два продукта с Red Dot, включени в изложбата, са дело на успешния български дизайнер Илиан Милинов – детския стол-клатушка LUMI и тестът за бременност Twip, направен от биоразградим материал по поръчка на Unicoms AG, Швейцария.

Изложбата е част от поредица от събития, свързани с популяризирането на българския дизайн и успехите на българските дизайнери. Продуктите са част от книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ на издателство Бисмар, която излезе през юни 2023 г.

Общо 50 български дизайнери и студиа с разработените от тях над 350 продукта участват в книгата – представително двуезично издание, подготвено от екип от утвърдени професионалисти.

На повече от 400 страници са представени мебели, осветителни тела, превозни средства, уреди, инструменти, играчки, предмети за бита, съдове и много други продукти, дело на българските топ дизайнери. Голяма част от тях са носители на престижни международни награди за дизайн.

На 4 април от 13.30 часа в Залата на жирафите в Музея на хумора и сатирата в Габрово издателят инж. диз. Бистра Шишкова ще представи книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ и ще се проведе дискусия, на тема „Бъдещето на гората и вторият живот на дървесината“.

В дискусията ще участват председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проф. д-р Васил Живков, доц. д-р Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и председател на УС на Северноцентрално държавно предприятие (СЦДП), инж. Иван Недков, директор на СЦДП – Габрово и инж. Петър Дишков, представител на „Кроношпан България“ ЕООД – дружество, което оползотворява отпадъчна дървесина.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица