Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Концентрацията на власт в България отдавна премина отвъд опасната точка

Published

on

„Връзката между Ковид-19 и демокрация става все по-очевидна. За съжаление, проблемите с българската демокрация датират далеч отпреди кризата с коронавируса и те бяха отбелязвани през годините. Българските граждани понякога протестираха; българските медии, доколкото все още има свободни, регистрираха редица скандали, случаи на погазване на разделението на властите в България, на изборни нарушения. Повдиган бе и въпросът за порочното финансиране на медиите с европейски пари; медии, които де факто бълват политическа пропаганда в услуга на правителството. Всичко това беше ясно и преди кризата с коронавируса. Разбира се, едно форсмажорно събитие като тази криза става претекст за въвеждане на извънредни мерки, които всяко, изкушено да злоупотреби с властта правителство, търси да удължи във времето. Затова и резолюцията на ЕП призовава извънредните правомощия да бъдат подложени на допълнителен контрол – парламентарен и съдебен – за да не бъдат използвани като претекст за трайни промени в баланса на правомощията. Те рискуват да останат в националната нормативна уредба и след отмяната на извънредното положение.“

Това мнение изрази в интервю за предаването „Това е България“ по Радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Евродепутатът коментира приетата преди седмица от ЕП резолюция, в която се прави преглед на състоянието на демократичните ценности в контекста на националните мерки за справяне с пандемията от Ковид-19. 

Евродепутатът даде пример с разпоредбите в Закона за електронните съобщения, които позволяват на МВР да проследява карантинирани лица. Те бяха обявени за противоконституционни от КС, след като съдът бе сезиран от депутати от БСП.

По думите на Христов, когато изпълнителната власт може, от една страна, да карантинира, а от друга – да проследява карантинираните, тя се сдобива с опасно много инструменти. 

„Ако тази ситуация трае във времето, властта може да употреби тези възможности не само за овладяване на епидемията, а за свои властови нужди. Самият факт, че се създават системи за проследяване на контактите и движението на карантинирани лица; че се създават бази данни за здравословното състояние на гражданите – това са все инструменти, които могат да бъдат злоупотребени в бъдеще“, смята евродепутатът. 

„У нас принципите на правовата държава бяха отменени далеч преди коронакризата. Знаем в какво състояние е българската демокрация. Но тази криза рискува да драматизира тези проблеми“, категоричен бе Иво Христов. 

Според него интересен момент в приетата миналата седмица резолюция е, че се упоменава изрично и резолюцията на ЕП от 8 октомври относно принципите на правовата държава и основните права в България.  „България е спомената поименно като проблемна държава, която вече е била обект на критична резолюция.

Изразена е и загриженост относно липсата на прозрачност при разпределението на субсидии за медиите. Това също е характерен български проблем. Дори и в рамките на бюджета за медийно отразяване на европредседателството жълти медии получаваха пари и срещу това осигуряваха съответните услуги на правителството. Това не стимулира качествената журналистика“, коментира още евродепутатът. 

Иво Христов определи като „конспирационистки“ теориите, според които кризата с коронавируса е замислена като инструмент за налагане на тоталитарен контрол. 

„Тези теории са преувеличени – трудно можем да допуснем, че има изначален замисъл. Но, тъй или иначе, коронакриза има и тя е употребявана и ще продължи да бъде употребявана по този начин. Това е част от вътрешната динамика на кризата и накрая резултатът действително може да бъде общества, в които ще се установи висока форма на технически и на всякакъв друг социален контрол над гражданите. Затова ЕП предупреждава за опасностите, които кризата крие за демокрациите“.

Според Иво Христов Европейският съюз все повече губи контрол над процесите, които протичат в отделните държави членки; той се старае да се намеси, изказва мнения, а сега се опитва да се сдобие с инструмент за по-ефикасно въздействие – обвързването на фондовете със състоянието на правовата държава в разните страни. 

„Кризата много рязко катализира всички социални процеси и много от страните поемат по свой път. Няма кой знае каква координация на европейско ниво. Това, че нямаме европейска съюзна здравна политика, например, тъй като здравеопазването е национално правомощие, създава по същество разнобой в самия ЕС.

Различните страни възприемат различни мерки. Различните мерки създават различни затруднения при придвижването. Затрудненията при придвижването сами по себе си подронват един от основните принципи на Съюза – свободното движение.“ Помолен да коментира събитията в САЩ, Иво Христов изрази мнение, че Европа е преживяла трудно епохата „Тръмп“, тъй като той е привърженик на изолационизма. 

„Той постепенно започна да оттегля американското военно присъствие в различни региони; да оттегля САЩ от ролята на глобален жандарм – роля, която носеше на някои европейци определен комфорт. В този смисъл, изборът на Джо Байдън за президент се приема с надежда в Брюксел – той обявява намеренията си да върне САЩ към Парижкото споразумение, към СЗО, към ядрената сделка с Иран – все стълбове на международния ред, на които Европа разчита. Същевременно обаче, общата посока на американската външна политика е зададена от президента Тръмп и, колкото и да бъде ревизирана, няма да има връщане към предходното състояние“, смята евродепутатът. 

Според него Европа се надява да възстанови известна хармония в трансатлантическите отношения – повече партньорство и сътрудничество; „Европа се надява също така НАТО да оцелее, тъй като по времето на Тръмп това беше въпросителна. Но няма да има завръщане под американския чадър, на което разчитат някои европейски лидери. Впрочем, френският президент Макрон заяви, че изборите в САЩ не бива да спират изграждането на общата европейска отбрана.

По думите на Христов, особено опасно е, че в битката за власт през последните няколко години институции, които би трябвало да обслужват държавата, са били инструментализирани и в различни ситуации са заставали на страната на една или друга от враждуващите страни. 

„Действително е налице обществен разкол. Това е социална пропаст, наследена от неолибералните години в САЩ; тези години пораждат социални пропасти и ускоряват миграцията навсякъде по света. Социална пропаст подклажда расови интерпретации. Това създава взривоопасни ситуации“, смята евродепутатът. 

Според него драматичното обществено разслоение по света е налице и сега, а процесите в САЩ могат само да катализират тези процеси, но „те са иманентни на неолибералната доктрина, която беляза управлението във всички страни от 90-те години насам.

Разделението на бедни и богати, на правоимащи и безправни постепенно изтри демократичните принципи, заложени в основополагащите документи на всички страни; дори на стари демокрации в Европа. Неолиберализмът ускори и имиграционните процеси, които също допринасят за това разслоение в обществото и залагат културни бомби на различни места в предградията на Париж, Лондон и др.“

„В България институциите отдавна са монополизирани от една партия и обслужват конкретно нея, а не българската държава. Всичко е в ръцете на един човек, а не на партийното тяло дори. Концентрацията на власт в България отдавна е преминала отвъд опасната точка“, каза още Иво Христов. 

Евродепутатът коментира и евентуалните последствия от коронакризата върху политическите процеси у нас. Според него, със сигурност предстои една изключително напрегната и грозна предизборна кампания, каквито са били всички предходни.

„Нивото на сегашните български медии не предполага да се случи цивилизован идеен дебат, а натрупването на проблемите вече е такова, че цели социални системи са в колапс. Образованието функционира на изкуствено дишане поради Ковид-19 – онлайн, доколкото е могло да се адаптира. Здравеопазването се срива пред очите ни – хора умират на прага на болниците. Със сигурност ни очаква драматична кампания“, смята Христов. 

Иво Христов припомни и огласената от правителството идея да бъдат затворени съдилищата заради циркулацията на вируса там. Според него това би означавало по-малко съдебен контрол върху актовете на изпълнителната власт, както и невъзможност да се регистрират нови партии за участие в изборите. 

„Шефът на „Информационно обслужване“ проф. Михаил Константинов взе повод от коронакризата и каза, че пандемията ще създаде пречки за въвеждането на машинното гласуване. Ето пример за това, че пандемията се ползва като претекст да не бъде изпълнен законът, който повелява да се въведе изцяло машинно гласуване и към днешната дата то вече трябваше да бъде въведено.“

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица