Новини
Иво Христов: Концентрацията на власт в България отдавна премина отвъд опасната точка

„Връзката между Ковид-19 и демокрация става все по-очевидна. За съжаление, проблемите с българската демокрация датират далеч отпреди кризата с коронавируса и те бяха отбелязвани през годините. Българските граждани понякога протестираха; българските медии, доколкото все още има свободни, регистрираха редица скандали, случаи на погазване на разделението на властите в България, на изборни нарушения. Повдиган бе и въпросът за порочното финансиране на медиите с европейски пари; медии, които де факто бълват политическа пропаганда в услуга на правителството. Всичко това беше ясно и преди кризата с коронавируса. Разбира се, едно форсмажорно събитие като тази криза става претекст за въвеждане на извънредни мерки, които всяко, изкушено да злоупотреби с властта правителство, търси да удължи във времето. Затова и резолюцията на ЕП призовава извънредните правомощия да бъдат подложени на допълнителен контрол – парламентарен и съдебен – за да не бъдат използвани като претекст за трайни промени в баланса на правомощията. Те рискуват да останат в националната нормативна уредба и след отмяната на извънредното положение.“
Това мнение изрази в интервю за предаването „Това е България“ по Радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Евродепутатът коментира приетата преди седмица от ЕП резолюция, в която се прави преглед на състоянието на демократичните ценности в контекста на националните мерки за справяне с пандемията от Ковид-19.
Евродепутатът даде пример с разпоредбите в Закона за електронните съобщения, които позволяват на МВР да проследява карантинирани лица. Те бяха обявени за противоконституционни от КС, след като съдът бе сезиран от депутати от БСП.
По думите на Христов, когато изпълнителната власт може, от една страна, да карантинира, а от друга – да проследява карантинираните, тя се сдобива с опасно много инструменти.
„Ако тази ситуация трае във времето, властта може да употреби тези възможности не само за овладяване на епидемията, а за свои властови нужди. Самият факт, че се създават системи за проследяване на контактите и движението на карантинирани лица; че се създават бази данни за здравословното състояние на гражданите – това са все инструменти, които могат да бъдат злоупотребени в бъдеще“, смята евродепутатът.
„У нас принципите на правовата държава бяха отменени далеч преди коронакризата. Знаем в какво състояние е българската демокрация. Но тази криза рискува да драматизира тези проблеми“, категоричен бе Иво Христов.
Според него интересен момент в приетата миналата седмица резолюция е, че се упоменава изрично и резолюцията на ЕП от 8 октомври относно принципите на правовата държава и основните права в България. „България е спомената поименно като проблемна държава, която вече е била обект на критична резолюция.
Изразена е и загриженост относно липсата на прозрачност при разпределението на субсидии за медиите. Това също е характерен български проблем. Дори и в рамките на бюджета за медийно отразяване на европредседателството жълти медии получаваха пари и срещу това осигуряваха съответните услуги на правителството. Това не стимулира качествената журналистика“, коментира още евродепутатът.
Иво Христов определи като „конспирационистки“ теориите, според които кризата с коронавируса е замислена като инструмент за налагане на тоталитарен контрол.
„Тези теории са преувеличени – трудно можем да допуснем, че има изначален замисъл. Но, тъй или иначе, коронакриза има и тя е употребявана и ще продължи да бъде употребявана по този начин. Това е част от вътрешната динамика на кризата и накрая резултатът действително може да бъде общества, в които ще се установи висока форма на технически и на всякакъв друг социален контрол над гражданите. Затова ЕП предупреждава за опасностите, които кризата крие за демокрациите“.
Според Иво Христов Европейският съюз все повече губи контрол над процесите, които протичат в отделните държави членки; той се старае да се намеси, изказва мнения, а сега се опитва да се сдобие с инструмент за по-ефикасно въздействие – обвързването на фондовете със състоянието на правовата държава в разните страни.
„Кризата много рязко катализира всички социални процеси и много от страните поемат по свой път. Няма кой знае каква координация на европейско ниво. Това, че нямаме европейска съюзна здравна политика, например, тъй като здравеопазването е национално правомощие, създава по същество разнобой в самия ЕС.
Различните страни възприемат различни мерки. Различните мерки създават различни затруднения при придвижването. Затрудненията при придвижването сами по себе си подронват един от основните принципи на Съюза – свободното движение.“ Помолен да коментира събитията в САЩ, Иво Христов изрази мнение, че Европа е преживяла трудно епохата „Тръмп“, тъй като той е привърженик на изолационизма.
„Той постепенно започна да оттегля американското военно присъствие в различни региони; да оттегля САЩ от ролята на глобален жандарм – роля, която носеше на някои европейци определен комфорт. В този смисъл, изборът на Джо Байдън за президент се приема с надежда в Брюксел – той обявява намеренията си да върне САЩ към Парижкото споразумение, към СЗО, към ядрената сделка с Иран – все стълбове на международния ред, на които Европа разчита. Същевременно обаче, общата посока на американската външна политика е зададена от президента Тръмп и, колкото и да бъде ревизирана, няма да има връщане към предходното състояние“, смята евродепутатът.
Според него Европа се надява да възстанови известна хармония в трансатлантическите отношения – повече партньорство и сътрудничество; „Европа се надява също така НАТО да оцелее, тъй като по времето на Тръмп това беше въпросителна. Но няма да има завръщане под американския чадър, на което разчитат някои европейски лидери. Впрочем, френският президент Макрон заяви, че изборите в САЩ не бива да спират изграждането на общата европейска отбрана.
По думите на Христов, особено опасно е, че в битката за власт през последните няколко години институции, които би трябвало да обслужват държавата, са били инструментализирани и в различни ситуации са заставали на страната на една или друга от враждуващите страни.
„Действително е налице обществен разкол. Това е социална пропаст, наследена от неолибералните години в САЩ; тези години пораждат социални пропасти и ускоряват миграцията навсякъде по света. Социална пропаст подклажда расови интерпретации. Това създава взривоопасни ситуации“, смята евродепутатът.
Според него драматичното обществено разслоение по света е налице и сега, а процесите в САЩ могат само да катализират тези процеси, но „те са иманентни на неолибералната доктрина, която беляза управлението във всички страни от 90-те години насам.
Разделението на бедни и богати, на правоимащи и безправни постепенно изтри демократичните принципи, заложени в основополагащите документи на всички страни; дори на стари демокрации в Европа. Неолиберализмът ускори и имиграционните процеси, които също допринасят за това разслоение в обществото и залагат културни бомби на различни места в предградията на Париж, Лондон и др.“
„В България институциите отдавна са монополизирани от една партия и обслужват конкретно нея, а не българската държава. Всичко е в ръцете на един човек, а не на партийното тяло дори. Концентрацията на власт в България отдавна е преминала отвъд опасната точка“, каза още Иво Христов.
Евродепутатът коментира и евентуалните последствия от коронакризата върху политическите процеси у нас. Според него, със сигурност предстои една изключително напрегната и грозна предизборна кампания, каквито са били всички предходни.
„Нивото на сегашните български медии не предполага да се случи цивилизован идеен дебат, а натрупването на проблемите вече е такова, че цели социални системи са в колапс. Образованието функционира на изкуствено дишане поради Ковид-19 – онлайн, доколкото е могло да се адаптира. Здравеопазването се срива пред очите ни – хора умират на прага на болниците. Със сигурност ни очаква драматична кампания“, смята Христов.
Иво Христов припомни и огласената от правителството идея да бъдат затворени съдилищата заради циркулацията на вируса там. Според него това би означавало по-малко съдебен контрол върху актовете на изпълнителната власт, както и невъзможност да се регистрират нови партии за участие в изборите.
„Шефът на „Информационно обслужване“ проф. Михаил Константинов взе повод от коронакризата и каза, че пандемията ще създаде пречки за въвеждането на машинното гласуване. Ето пример за това, че пандемията се ползва като претекст да не бъде изпълнен законът, който повелява да се въведе изцяло машинно гласуване и към днешната дата то вече трябваше да бъде въведено.“
Крими
Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.
Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.
Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.
С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Новини
Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.
По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.
Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.
Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.
На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.
Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Новини
170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово
„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла
На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.
Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?
Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?
Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.
Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …
Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.
Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?
Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.
Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.
За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.
Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.
Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.
Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.
От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.
За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.
Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.
На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.
На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.
Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.
Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.
За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.
Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.
Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.
Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.
В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.
Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.
Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.
България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.
Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.
*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

-
Новинипреди 5 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 5 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Новинипреди 4 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 4 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Кримипреди 5 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 4 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Кримипреди 5 дниПолицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато
-
Културапреди 5 дниМария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година






