Свържи се с нас

Новини

„Управляващите заблуждаваха, че няма проблем с Договора за добросъседство със Северна Македония“

България е поставена под натиск от западните си партньори, Борисов изпада в международна изолация

Published

on

„Позицията на БСП е ясна – не са налице достатъчно условия да позволим на Република Северна Македония да започне преговори, защото има редица двустранни въпроси, които все още са неразрешени“, заяви евродепутатът Петър Витанов в предаването „Денят започва“.

„Важният въпрос е защо се стигна дотук. През последните три години, поради недалновидност, не се възползвахме от онази рамка, която даваше Договорът за добросъседство и приятелство. В него за пръв път беше формулирано понятието „обща история“, за пръв път се предвиди създаването на мултидисциплинарна комисия, която да реши историческия въпрос. Този договор беше основанието, което можеше да влезе в преговорната рамка с Република Северна Македония като хоризонтален критерий – „изпълнение на двустранни договори за добросъседство“. Това обаче не се случи“, каза още той.

„Западните ни партньори от целия политически спектър сега са изумени, защото през месец март ние дадохме зелена светлина на стартирането на преговорите. Българското правителство заблуждаваше обществото, че очевидно няма проблем с изпълнението на договора“, категоричен е ръководителят на българските социалисти в ЕП.

Той подчерта, че проблемите е трябвало да бъдат артикулирани на много по-ранен етап. „Чакаше се до последния момент и се изконсумираха всички негативи. Един от тях е свързан с антибългарските настроения, които се създадоха в Република Северна Македония.

Другият – с международната изолация, в която се постави Борисов с шикалкавенето си. Българската дипломация допусна да се стигне до подлагането на България под огромен натиск. Натискът и от страна на Франция, и от страна на Германия, е към Борисов, а не в посока на това г-н Зоран Заев да изпълнява договора“ .

„Повечето западни страни искат процесът по разширяването да продължи и в крайна сметка ще се намери форма на сътрудничество с Република Северна Македония. Ще се намери правно обвързващ механизъм, вероятно под формата на двустранно споразумение, който да гарантира изпълнението на Договора за добросъседство, предприетите мерки и пътната карта за тяхното изпълнение. Това е единственият вариант, за да може България да позволи да започнат преговорите“, убеден е социалистът.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

11 починали и 124 заразени с коронавирус през почивните дни

Published

on

Единадесет души са починали, а 124-ма са новозаразените с коронавирус през почивните дни на територията на област Габрово. Данните оповестиха днес, 30 ноември, от Регионалната здравна инспекция в Габрово.

Битката за живота си с вирусната инфекция са загубили петима мъже и шест жени, на възраст от 50 до 84-годишна възраст. Най-много починали има в община Севлиево – общо петима. Всичките са жени на 59, 61, 66, 77 и 84 години.

Трима са починалите в община Габрово. Това са двама мъже на 50 и 79 г., и 75-годишна жена. Останалите мъже, загубили живота си, са от община Трявна – на 65 и 77 г., и от община Дряново-мъж на 77 г.

От потвърдените нови 124 случаи в областта, 28 човека са хоспитализирани с вирусна пневмония, 89 лица са с грипоподобни симптоми и провеждат домашно лечение, а седем души към момента са без симптоми на заболяването.

Новорегистрираните случаи са епидемиологично проучени. Изготвени са и връчени предписания на контактните лица на заболелите за задължителна 10-дневна домашна изолация.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Бюджет 2021 на Габрово ще решава проблеми и подобрява качеството на живот

Published

on

Проектът за бюджет на Община Габрово за 2021 г. е в процес на подготовка, информираха от администрацията на кмета.

Целта на средствата, заложени в него, е да решават проблеми, да подобряват качеството на живот, да създават предпоставки за развитието на града.

За Община Габрово е изключително важно да чуе мнението и предложенията габровци по новата финансова рамка!

Затова напишете чрез електронната форма Вашето предложение към Бюджет 2021 и го изпратете в срок до 15 декември, като преди това изберете сферата на дейност, в която искате да направите предложение.

Предложения по Бюджет 2021 на хартиен носител могат да се подават в деловодството на Община Габрово до същата дата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Националният план за възстановяване и устойчивост е огледало на едно немощно управление

Published

on

Националният план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде заявка за социален и икономически растеж, измерен чрез конкретни показатели – БВП, инвестиции, работни места, доходи, производителност, иновации, технологично обновление, социална стабилност и др. Представеният тези дни документ за възстановяване и устойчивост след корона-кризата (която не само, че не е приключила, но и се очаква тепърва в България да достигне своя пик) е в проектна форма, а това е видно от много пропуски и недообмислени мерки в документа.

Планът, който изглежда на пръв поглед изчерпателен, не е обвързан с основни приоритетни политики на ЕС, които са заложени, както в дългосрочния, така и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните планове трябва да са огледало на общите европейски политики и стратегия, за да се отпуснат допълните средства за борба с последствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 млрд. евро от план „Следващо поколение ЕС“) са достъпни за държавите-членки, но не им се полагат без адекватна национална стратегия за икономически и социален растеж. Средствата за всяка държава-членка ще се определят и отпускат спрямо представения национален план. Тук говорим за един дългосрочен процес на допълнително финансиране (до 2024 г.) с цел възстановяване на икономическата и социална криза, породена от Covid-19.

Липсата на сериозен анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво, както и конкретни инвестиции в областта на малките и средни предприятия (МСП) са видими. Няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, а се наблюдава порочния модел, на който сме свидетели от години, на „усвояване“, а не на адекватно инвестиране на средствата.

Планът трябва да бъде интегриран с националната политика и в пряка корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда никъде в документа. Анализирайки тема по тема отделните параграфи от представения план, прави впечатление следното:

Стълб 1: Иновативна България (основни теми: образование, научни изследвания и иновации, интелигента индустрия)

Съществува риск, реформата и инициативите на обновяване на материалните бази да се сведе до обикновено саниране и ремонти, които, както практиката показва, ще се насочват към „приближени“ фирми. Предвидено е построяването на 300 експерименталните кабинети в 1680 училища, но липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на дадено учебно заведение. Изграждането на експерименталните кабинети и лаборатории трябва да върви заедно с ясен план за снабдяване от държавата на консумативите за практическа работа и експерименти, които са значителни като стойност. Не е достатъчно просто да се построят кабинетите. Няма план и за обучение на преподавателския състав.

Липсва стратегическа визия в кои сектори, България има конкурентно предимство и дали трябва да се насочи финансирането в тях или да се подпомагат и нови иновативни сфери на развитие.

Стълб 2: Зелена България (основни теми: кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие, устойчиво селско стопанство)

Липсва цялостна стратегия за развитието на енергийния сектор в страната. Работи се на парче и не се посочва алтернатива за заместване на големите базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се споменава за изграждане на локални мрежи за пренос и разпределение на електроенергия, произведена от локални/малки домакинства/производства, които консумират и произвеждат енергия, посредством когенерации и други инсталации. Енергийната ефективност не означава само санирането на сградите, тя е инвестиции в по-ефективни техники за производство. Не се споменава участието на България в развиването на нови технологии и иновации, свързани с водорода и съхранението на енергия.

Стълб 3: Свързана България (основни теми: цифрова свързаност, транспортна свързаност, местно развитие)

Няма конкретни планове за повишаването на цифровата компетентност на населението. Липсва яснота как ще бъде компенсиран недостига от над 670 000 служители за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) сектора. Нужен е ясен план за развитие на цифровия сектор и бизнес в България, който включва разгръщане на сигурна цифрова инфраструктура, осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения, укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации. Цифровизацията трябва да бъде в полза на кръгова нисковъглеродна икономика и в повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги.

Липсва анализ на икономическия потенциал на регионите. Това би позволило специализация на база на природни или стопански дадености, с цел по-ускорено икономическо развитие. Основните средства, предвидени за селско стопанство са предназначени за модернизацията на напоителните системи, но няма подробности как ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се региони. Не е представен анализ на постигнатото и финансираното до момента по Програмата за развитие на селските райони. Съществува риск от двойно финансиране на дейности.

Стълб 4: Справедлива България (основни теми: бизнес среда, социално включване, здравеопазване)

Отсъства цялостен подход и същностни реформи във функционирането на съдебната система и гарантиране прилагането на върховенството на правото. Не е направена оценка на вече реализираните или реализиращи се проекти за електронно правосъдие. Има дублиране на дейности, за което вече е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).

В тази част на плана трябва да залегнат програми за подготовка на работещото население към новите реалности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през следващите 20-30 г., а не просто строителство на парче с цел усвояване на средствата.

Отново се набляга на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва стратегия за подготовка и задържане на качествен здравен персонал, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни показа, че не оборудването лекува, а хората.

От внимателния прочит на българския план, мога да се изведат няколко извода:
– Липсва връзка с приоритети на ЕС за инвестиции в зелени технологии и стартиращи МСП. Ангажиментите по Зелената сделка на ЕС почти отсъстват;
– Не се търси финансиране на цялостна реформа за съдебната, енергийната и здравната система, които са ключови. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във вече изградените административни разделения;
– Липсва стратегическа визия за преструктуриране на икономиката, която да произвежда висока добавена стойност от производства с ниски емисии и от там на пазара на труда за следващите 30 г.;
– Няма анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво. Няма как да бъдат инвестирани тези средства целесъобразно без ясна оценка на досегашните проекти, настоящата ситуация и перспективите пред нас;
– Процесът на съставяне на плана не е включващ и всеобхватен, не е проведен прозрачен процес на комуникация и обсъждане със заинтересованите страни и на този етап не е предвиден парламентарен дебат по него.

Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато започне разписването на конкретни цели, очаквани резултати, междинни цели и индикатори за изпълнение. Не изглежда реалистично на този етап, ЕК да одобри за финансиране план, в който само са изброени големи проекти без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и икономика.

ЕС ни предоставя уникална възможност за преструктуриране на икономиката на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски емисии. Липсва стратегически и дългосрочен план, как да се използва човешкия и интелектуалния капитал на България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица