Свържи се с нас

Новини

Григоров: Купуването на два електромобила в условията на криза е излишно!

Published

on

В дневния ред на заседанието на Общински съвет – Габрово през изминалата седмица бе включено предложение на кмета на община Габрово Таня Христова за „закупуването на 2 броя електромобили за нуждите на габровското ОП „Регионално депо за неотпасни отпадъци“. Общинският съветник, областен председател и ръководител на групата на БСП – Габрово в местния парламент Николай Григоров заяви, че решението предизвиква сериозно безпокойство и несъгласие в групата на социалистите.

Според предложението на кмета Таня Христова закупуването на двата електромобила трябва да се реализира чрез схема за насърчаване употребата на електрически превозни средства и Инвестиционната програма за климата с Национален доверителен екофонд. Като Нацоналният доверителен екофонд осигурява финансиране на 20 000 лева за един автомобил.

А в случая финансирането ще бъде, в размер на 40 000 лева, като от своя страна Общината трябва да даде 90 хил. лева. Това е и поводът за разговор с Николай Григоров.

– Какво буди безпокойство сред общинските съветници от групата на „БСП за България“, г-н Григоров?
– Доколкото успяхме да се доберем до някаква информация, средства за покупката на тези автомобили, които не са никак малко – 90 хил. лева, ще трябва да се осигурят от Бюджета за 2021 г.

– Защо възразявате за покупката на електромобилите?
– В ситуация като днешната, в условията на КОВИД-19 не само в общината, но и в страната, закупуването на електромобил е един лукс, който според нас габровската община не може да си позволи. Не само защото средствата, които ще се използват, са от местните данъци – от таксите за битовите отпадъци. А защото тези средства трябва да се използват единствено именно за дейности, свързани с управлението на отпадъците – почистване, депониране и т.н.

Освен това тази година за известен период от време част от търговците бяха освободени от тези такси и наеми, именно защото в началото на пандемията няколко месеца те не работеха. По-късно постъпиха искания за намаляване на такса смет и от други търговски обекти. Габровската левица и лично аз, смятаме, че след Нова година ще постъпят още доста искания за намаляне и освобождаване от плащането на такса смет, тъй като, поради развитието на пандемията, няма как всички обекти и особени онези, свързани с търговията и услугите да функционират. Някои от тях работят с намален капацитет, а други направо затварят – дискотеки, нощни заведения, клубове.

Освен тях ще добавим и други търговски обекти – магазини за нехранителни стоки, малки магазинчета, МОЛ-овете също ще изпитват затруднения, търговците, които са платили тротоарно право, за да пласират стоките си и т. н.

Фирмите в сферата на услугите, които са немалко в Габрово, също свиват своята дейност, а други я преустановяват, тъй като не могат да работят дистанционно. При тази ситуация Общината да си позволи да харчи 90 000 лева за електромобили е като пир по време на чума. Приемам доводите, че наистина ОП „Регионално депо за неопасни отпадъци“ има нужда от автомобили, с които да се извършва дейността, свързана с контрола на чистотата на града.

– Но защо електромобили?
– Наистина възниква въпросът защо трябва да се купуват скъпите електомобили, вместо да се купи нов, значително по-евтин автомобил, с който ще може да се достига до всички труднодостъпни места в общината. А аз и колегите ми не сме убедени, че с електромобил може да се достигне безпроблемно до всички точки на общината, особено през зимата.

Защото, пак казвам, има по-евтини високопроходими автомобили и то нови, чиято поддръжка не е много по-скъпа от тази на електромобилите. Аргументацията е, че електромобилите са значително по-евтини като поддръжка, което вероятно е така.

А мотивировката, която е приложена към предложението на кмета Таня Христова за купуването на двата електромобила, не е добре издържана.

– Какъв е мотивът?
– Че обикновените автомобили имат голям разход, че гаранционният срок е за сметка на търговеца и т.н. Като в обосновката към предложението е посочено, че годишните разходи на един бензинов автомобил са в размер на 5 488 лева, а на електромобила, който е освободен от годишен данък МПС те са общо – 717, 60 лева.

– Колко са автомобилите, с които разполага ОП „Регионално депо за отпадъци“ в момента?
– С два. Единият автомобил е на 5 години, а другият – на повече от 15. Но купуването на два електромобила по никакъв начин няма да повиши ефективността от работата на инспекторите, тъй като тя не зависи от това с какво превозно средство се возят, а доколко стриктно изпълняват задълженията си. Дейността на депото и доколко то ефективно си върши работата, ще бъде оценявана в началото на идващата година.

Но пак повтарям, ние считаме за каприз на Общината и на кмета на града Таня Христова да се купуват непременно електромобили с мотива, че видите ли, те са икономични и прочие. Смятаме, че тази покупка не е по нашия джоб. И то в момент, когато трябва внимателно да следим харченето на всеки лев.

А и когато става дума за промяна на Бюджета, свързана с инвестиции, считам, че те трябва да са насочени към инфраструктурни проекти. Между другото, едната от точките в дневния ред на предстоящото заседание на Общински съвет е свързана с актуализация на инвестиционната програма, където част от средствата, предвидени за културни институти, се насочват към проект, чрез който да се изгради съврменна писта за лека атлетика на стадион „Христо Ботев“.

Приемам да се осигурят средства за нейното изграждане. Приемам да се изразходват средства и за инвестиции в инфраструктура, която би облекчила живота на хората в крайните квартали и по селата.

Отварям една скоба – изследването, което беше направено от Института за пазарна икономика във връзка с новия план на Габрово показа, че рязко се увеличава броят на хората, които се регистрират със свой настоящ адрес по селата.

Тази година пандемията изостри желанието на доста габровци не само да се регистрират в селата на областта, но и да се заселят трайно в тях. Освен това, приемайки, че постъпленията от такса смет са достатъчни, се задават въпроси защо те не се инвестират в създаването на нови контейнери от типа на подземните, които са съвременни и модерни.

А и това е пътят, по който трябва да се върви. Затова питам отново, защо при това нямане, на което сме свидетели и което в следващите месеци има вероятност и да нарасне, защо си позволяваме лукса да имаме още електромобили. Какъв е този каприз?! Това скъпо удоволствие, което според нас в този момент е излишен лукс за няколко човека, които се възползват от него.

А ще платим всички ние, с нашите пари тези 90 000 лева, които не са никак малко. Ето защо ние считаме, че това е поредният пример за нецелесъобразно изразходване на общинските финанси, особено в днешната трудна икономическа ситуация, свързана с КОВИД-19. Без солидна икономическа обосновка, без да се посочи с какво ще се подобри работата на ОП „Регионално депо за неопасни отпадъци“, без да се правят разчети за по-дългосрочни инвестиции в инфраструктура.

Считаме, че в случая с лека ръка се пилеят парите на габровци, които не се изкарват никак лесно.

– Колко са електромобилите в момента на Община Габрово?
– Два. Единият се използва от РЕМО „Етъра“, а другият от Общината. Пак повтарям, считам за нецелесъобразно да се харчат пари за електромобил за ОП „РДНО“. Ако наистина наличният им автомобил не е в добро състояние, харчи много гориво, поддръжката му е скъпа, би могло да се купи един нов по-високопроходим значително по-евтин, с което да си изпълняват задълженията.

Да, съгласен съм, че наистина електромобилите са транспортът на бъдещето, но ние не сме стигнали до етапа, в който можем да си го позволим. Просто няма достатъчно пари, така да се каже.

– Колко са зарядните станции за електромобили в община Габрово?
– Една и тя се намира в Общината, и вероятно там ще се и паркират.

– Сега се предлага купуването на два електромобила, а електротранспортът (тролейбусният транспорт) в Габрово настоящото управление на Общината го ликвидира, защо?
– Тролейбусният транспорт беше екологичен, удобен, евтин, но и аз питам защо трябваше да се нарежат тролейбусите, електропроводната мрежа, да се премахнат стълбовете и унищожи подземната инфраструктура.

Едва сега ли разбрахме, че това е транспортът на бъдещето? Къде бяха преди няколко години същите тези управляващи, когато ни убеждаваха, че тролейбусният транспорт е отживял времето си, морално остарял и че е много по-добре да имаме автобуси на метан, отколкото тролейбуси.

Или тук става дума за интересите за единици хора? Извинете, но и за електромобилите е същото. Кой ще ги ползва – един определен кръг хора, а ще плащаме всички. Затова повтарям, че това е излишно удоволствие в условията на криза.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Протестно автошествие в събота вечер в Габрово

Published

on

Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.

Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.

Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.

Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Новини

Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово

Published

on

Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.

Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.

Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица