Свържи се с нас

Новини

Григоров: Купуването на два електромобила в условията на криза е излишно!

Published

on

В дневния ред на заседанието на Общински съвет – Габрово през изминалата седмица бе включено предложение на кмета на община Габрово Таня Христова за „закупуването на 2 броя електромобили за нуждите на габровското ОП „Регионално депо за неотпасни отпадъци“. Общинският съветник, областен председател и ръководител на групата на БСП – Габрово в местния парламент Николай Григоров заяви, че решението предизвиква сериозно безпокойство и несъгласие в групата на социалистите.

Според предложението на кмета Таня Христова закупуването на двата електромобила трябва да се реализира чрез схема за насърчаване употребата на електрически превозни средства и Инвестиционната програма за климата с Национален доверителен екофонд. Като Нацоналният доверителен екофонд осигурява финансиране на 20 000 лева за един автомобил.

А в случая финансирането ще бъде, в размер на 40 000 лева, като от своя страна Общината трябва да даде 90 хил. лева. Това е и поводът за разговор с Николай Григоров.

– Какво буди безпокойство сред общинските съветници от групата на „БСП за България“, г-н Григоров?
– Доколкото успяхме да се доберем до някаква информация, средства за покупката на тези автомобили, които не са никак малко – 90 хил. лева, ще трябва да се осигурят от Бюджета за 2021 г.

– Защо възразявате за покупката на електромобилите?
– В ситуация като днешната, в условията на КОВИД-19 не само в общината, но и в страната, закупуването на електромобил е един лукс, който според нас габровската община не може да си позволи. Не само защото средствата, които ще се използват, са от местните данъци – от таксите за битовите отпадъци. А защото тези средства трябва да се използват единствено именно за дейности, свързани с управлението на отпадъците – почистване, депониране и т.н.

Освен това тази година за известен период от време част от търговците бяха освободени от тези такси и наеми, именно защото в началото на пандемията няколко месеца те не работеха. По-късно постъпиха искания за намаляване на такса смет и от други търговски обекти. Габровската левица и лично аз, смятаме, че след Нова година ще постъпят още доста искания за намаляне и освобождаване от плащането на такса смет, тъй като, поради развитието на пандемията, няма как всички обекти и особени онези, свързани с търговията и услугите да функционират. Някои от тях работят с намален капацитет, а други направо затварят – дискотеки, нощни заведения, клубове.

Освен тях ще добавим и други търговски обекти – магазини за нехранителни стоки, малки магазинчета, МОЛ-овете също ще изпитват затруднения, търговците, които са платили тротоарно право, за да пласират стоките си и т. н.

Фирмите в сферата на услугите, които са немалко в Габрово, също свиват своята дейност, а други я преустановяват, тъй като не могат да работят дистанционно. При тази ситуация Общината да си позволи да харчи 90 000 лева за електромобили е като пир по време на чума. Приемам доводите, че наистина ОП „Регионално депо за неопасни отпадъци“ има нужда от автомобили, с които да се извършва дейността, свързана с контрола на чистотата на града.

– Но защо електромобили?
– Наистина възниква въпросът защо трябва да се купуват скъпите електомобили, вместо да се купи нов, значително по-евтин автомобил, с който ще може да се достига до всички труднодостъпни места в общината. А аз и колегите ми не сме убедени, че с електромобил може да се достигне безпроблемно до всички точки на общината, особено през зимата.

Защото, пак казвам, има по-евтини високопроходими автомобили и то нови, чиято поддръжка не е много по-скъпа от тази на електромобилите. Аргументацията е, че електромобилите са значително по-евтини като поддръжка, което вероятно е така.

А мотивировката, която е приложена към предложението на кмета Таня Христова за купуването на двата електромобила, не е добре издържана.

– Какъв е мотивът?
– Че обикновените автомобили имат голям разход, че гаранционният срок е за сметка на търговеца и т.н. Като в обосновката към предложението е посочено, че годишните разходи на един бензинов автомобил са в размер на 5 488 лева, а на електромобила, който е освободен от годишен данък МПС те са общо – 717, 60 лева.

– Колко са автомобилите, с които разполага ОП „Регионално депо за отпадъци“ в момента?
– С два. Единият автомобил е на 5 години, а другият – на повече от 15. Но купуването на два електромобила по никакъв начин няма да повиши ефективността от работата на инспекторите, тъй като тя не зависи от това с какво превозно средство се возят, а доколко стриктно изпълняват задълженията си. Дейността на депото и доколко то ефективно си върши работата, ще бъде оценявана в началото на идващата година.

Но пак повтарям, ние считаме за каприз на Общината и на кмета на града Таня Христова да се купуват непременно електромобили с мотива, че видите ли, те са икономични и прочие. Смятаме, че тази покупка не е по нашия джоб. И то в момент, когато трябва внимателно да следим харченето на всеки лев.

А и когато става дума за промяна на Бюджета, свързана с инвестиции, считам, че те трябва да са насочени към инфраструктурни проекти. Между другото, едната от точките в дневния ред на предстоящото заседание на Общински съвет е свързана с актуализация на инвестиционната програма, където част от средствата, предвидени за културни институти, се насочват към проект, чрез който да се изгради съврменна писта за лека атлетика на стадион „Христо Ботев“.

Приемам да се осигурят средства за нейното изграждане. Приемам да се изразходват средства и за инвестиции в инфраструктура, която би облекчила живота на хората в крайните квартали и по селата.

Отварям една скоба – изследването, което беше направено от Института за пазарна икономика във връзка с новия план на Габрово показа, че рязко се увеличава броят на хората, които се регистрират със свой настоящ адрес по селата.

Тази година пандемията изостри желанието на доста габровци не само да се регистрират в селата на областта, но и да се заселят трайно в тях. Освен това, приемайки, че постъпленията от такса смет са достатъчни, се задават въпроси защо те не се инвестират в създаването на нови контейнери от типа на подземните, които са съвременни и модерни.

А и това е пътят, по който трябва да се върви. Затова питам отново, защо при това нямане, на което сме свидетели и което в следващите месеци има вероятност и да нарасне, защо си позволяваме лукса да имаме още електромобили. Какъв е този каприз?! Това скъпо удоволствие, което според нас в този момент е излишен лукс за няколко човека, които се възползват от него.

А ще платим всички ние, с нашите пари тези 90 000 лева, които не са никак малко. Ето защо ние считаме, че това е поредният пример за нецелесъобразно изразходване на общинските финанси, особено в днешната трудна икономическа ситуация, свързана с КОВИД-19. Без солидна икономическа обосновка, без да се посочи с какво ще се подобри работата на ОП „Регионално депо за неопасни отпадъци“, без да се правят разчети за по-дългосрочни инвестиции в инфраструктура.

Считаме, че в случая с лека ръка се пилеят парите на габровци, които не се изкарват никак лесно.

– Колко са електромобилите в момента на Община Габрово?
– Два. Единият се използва от РЕМО „Етъра“, а другият от Общината. Пак повтарям, считам за нецелесъобразно да се харчат пари за електромобил за ОП „РДНО“. Ако наистина наличният им автомобил не е в добро състояние, харчи много гориво, поддръжката му е скъпа, би могло да се купи един нов по-високопроходим значително по-евтин, с което да си изпълняват задълженията.

Да, съгласен съм, че наистина електромобилите са транспортът на бъдещето, но ние не сме стигнали до етапа, в който можем да си го позволим. Просто няма достатъчно пари, така да се каже.

– Колко са зарядните станции за електромобили в община Габрово?
– Една и тя се намира в Общината, и вероятно там ще се и паркират.

– Сега се предлага купуването на два електромобила, а електротранспортът (тролейбусният транспорт) в Габрово настоящото управление на Общината го ликвидира, защо?
– Тролейбусният транспорт беше екологичен, удобен, евтин, но и аз питам защо трябваше да се нарежат тролейбусите, електропроводната мрежа, да се премахнат стълбовете и унищожи подземната инфраструктура.

Едва сега ли разбрахме, че това е транспортът на бъдещето? Къде бяха преди няколко години същите тези управляващи, когато ни убеждаваха, че тролейбусният транспорт е отживял времето си, морално остарял и че е много по-добре да имаме автобуси на метан, отколкото тролейбуси.

Или тук става дума за интересите за единици хора? Извинете, но и за електромобилите е същото. Кой ще ги ползва – един определен кръг хора, а ще плащаме всички. Затова повтарям, че това е излишно удоволствие в условията на криза.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица