Свържи се с нас

Култура

1894: „Под игото“ между отчаянието и начинанието

Габровският театър отбелязва 75 години от създаването си с премиера.

Published

on

С постановка по нова българска пиеса Габровският драматичен театър ще отбележи 75 години от създаването си. Премиерата на „Под игото – 1894-та“ ще се състои в събота, 10 октомври 2020 г. от 19.00 часа на голямата сцена на ДТ „Рачо Стоянов“. Режисьор на спектакъла е Петринел Гочев, а автор на текста – Гергана Змийчарова.

Пиесата е специално написана за празника на културната институция. Основната сюжетна линия се върти около първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов. В избора на текст няма нищо случайно, защото първата премиера на габровския театър е на постановката „Хъшове“ от българския класик и се е състояла на 10 октомври 1945 г. Освен собствената си годишнина, екъпът на ДТ „Рачо Стоянов“ ще почете 170 години от рождението на Иван Вазов и 160 години от обявяването на Габрово за град с премиерата на „Под игото – 1894-та“. Партньори в осъществяването на театралния проект са Националния литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

Участват актьорите Димо Димов, Стоян Руменин, Петко Петков, Надежда Петкова, Таня Йоргова, Светослав Славчев, Любен Попов, Найден Банчевски, Анатолий Ставрев, Гордан Коев, Боян Петров и със специалното участие на Валентин Петров.

„Под игото – 1894-та“ ще ви върне назад във времето на млада следосвобожденска България. Ще се разходите по прашните софийски улици, които тепърва ще преобразят облика на града като нова европейска столица. Ще се потопите в бурни борби на буйни характери, водени от амбиция, желания, неотстъпчивост, но достатъчно разумни, за да завършат начинанието си, независимо отчайващите обстоятелства. Ще чуете спомени за времето, когато свободата е била непостижима химера, цел и упование за съществуване. Време, в което родовата памет е отгледала бъдещата идея за национално самочувствие.

Сценограф и костюмограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, която е част от екипа на габровския театър. Във визията ѝ за сценичното пространство са включени картини, които пресъздават затворени и отворени пространства, улици, характерни за епохата, бита и нравите на София от края на XIX век.

За написването на пиесата авторката Гергана Змийчарова е изследвала многобройни архивни документи, банкови извлечения, преса от периода около 1894 г., кореспонденция между исторически личности, свързани с издаването на романа „Под игото“, спомените на майката на писателя Съба Вазова. По думите ѝ „Под игото – 1894-та“ се базира много повече на документални проучвания, отколкото на литературна фикция. Освен чисто фактологичната част, Гергана Змийчарова е проучила предишни литературни изследвания и исторически документи, съхранени в Народната библиотека „Кирил и Методий“, Националния литературен музей и къщата музей „Иван Вазов“ в София. Като структура в текста на постановката се преплитат авторовата фикция, автентична документална част и преки кореспонденции с романа „Под игото“.

Хореографията е дело на Светлана Цвяткова, която работи с режисьора в постановката му „Свекърва“. Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева, която от 2013 г. до сега е заснела повечето представления на Петринел Гочев. Тя дебютира като театрален фотограф в неговата „Ромео и Жулиета“, снимала е спектаклите му „Жана д’Арк“, „За Първото българско царство: Отшелника“, „Свекърва“.

Зрителите имат възможност да гледат постановката предпремиерно на 9 октомври и след това на 12 октомври, като двете представления ще бъдат от 19.00 часа на голямата сцена в габровския театър. В края на месеца спектакълът ще гостува в Сопот на 20 октомври, в Карлово на 21 октомври и в Стара Загора на 9 ноември 2020 г.

„Под игото – 1894-та“ е най-новата постановка в репертоара на театъра през сезон 2020/2021, с която ще се отбележи и 100-годишнината от кончината на Иван Вазов през 2021 г.

Билети може да закупите от касата на театъра или онлайн: за предпремиерата на 9 октомври, за премиерата на 10 октомври, за втората премиера на 12 октомври.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Култура

Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Published

on

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.

Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.

За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.

Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.

Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица