Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Президентът нарече проблемите с истинските им имена

Клакьорите на властта призовават президент и премиер „да се разберат“. Това не е междуособица, а конфликт между морал и липса на морал, между закон и беззаконие.

Published

on

„Ще познаете кой работи за сегашната власт по призивите: „Нека Борисов и Радев седнат и се разберат“. Това е начин да се минимизира, да се дедраматизира конфликтът. Но това е конфликт между закон и беззаконие, между морал и липса на морал, между корупция и правила. Целта е да се сведе този конфликт до някакъв вид междуособица и сблъсък на его. По това ще разпознаете клакьорите на властта. Те казват: „Нека седнат и се разберат“.

Това заяви в предаването „Крум Савов LIVE“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

На въпрос на водещия дали президентът не изглежда самотен на моменти, евродепутатът отговори: „Бих казал, че това е една горда самота. Президентът успя да изрече нещата такива, каквито са. Той нарече мафията – „мафия“, мутрите – „мутри“. Преди всички говорехме същото помежду си. Всъщност, не бих казал, че той е самотен, когато в определени дни се събират над 100 000 души на площада. Просто българите са обществено инертни и едва сега, напоследък се събудиха. Това е значимо събитие. Площадите са пълни, в различните дни – различен брой хора, но социологията регистрира 70% недоволни, които наястояват за оставка.“

„Ние, които сме преживели и промените през 1989 г., знаем, че в момента, в който бъде преминат Рубикон, изведнъж всички ще се издокарат борци с герберизма и със стария режим. Просто чакат момента“, смята Иво Христов.

Евродепутатът коментира още: „Не са верни внушенията, че действията на президента Радев се изчерпват само с приказки – той ползва пълната гама от своите правомощия, вкл. вето днес (понеделник – бел.ред.) върху промените в изборния закон, които елиминират машинното гласуване – още едно доказателство, че се гласят фалшификации.“

Според Христов българите не бива да се надяват на решаваща помощ от Брюксел. „Всичко е в наши ръце“, смята той.

Евродепутатът изрази и своите съмнения, че Бойко Борисов ще присъства на дебата за върховенството на закона в България, който ще се проведе на 5 октомври в Европейския парламент.

„Той отдавна не се среща дори с българските граждани очи в очи. Практически не е ходил в българския парламент, трудно си представям да дойде в Европейския. В България Борисов вече не смее да се появи сред хората. Виждаме го само на режисирани срещи, които винаги се държат в тайна до последния момент и на които активът на ГЕРБ и още неколцина го аплодират. Но това е платена любов, която не може да заблуди никого. В Европа също. Тъжното е, че България се превърна в първата евродиктатура. Сиреч, в първата диктатура с благословията, парите и политическата протекция на Европа. Брюксел бавно проглежда, тъй като в продължение на десет години беше блъфиран с мита, че Борисов е гарант на проевропейския курс на България. Всички тук знаем, че в парламента няма нито една антиевропейска партия. Проевропейският курс е обект на национален консенсус, но в Брюксел чиновниците на различни нива бяха зобени с тази дезинформация с години. Това се правеше от заинтересованите – от ГЕРБ и техните присъдружни партии през годините“, каза още Иво Христов.

„Както се казва в законите на драматургията: „Царя го играят придворните.“ У нас диктатора го играят „мисирките“, той сам ги нарича така. Те създадоха този фалшив ореол около Борисов, като не задават адекватните въпроси. Не питат Борисов за къщата в Барселона или за всичките разкрития от последните години, които бяха по едно седмично. В разни периоди той беше представян от тях като строител на съвременна България, който инспектира през два дни с хеликоптер, джип и прочее своите вечно незавършени строежи. След това ни беше пробутван като геополитик, като помирител на Западните Балкани, като някакъв балкански Бисмарк. Това беше смешно, разбира се, за всички, които имат макар и малко разум в главата. Днес мнозинството прогледна“, коментира евродепутатът.

По думите на Христов параноята на премиера вече заема кинематографични размери – дронове, пратки на жени и т.н.

„Всичко това се приема, отразява, протича през микрофоните на журналистите и стига до гражданите без никой да разруши тези абсурдни алибита, които са въпрос на едно питане.“

По отношение на сесията в Брюксел Иво Христов допълни още, че тя ще повдигне българския въпрос редом с полския и унгарския, с които Европейският парламент се занимава традиционно през последните години. Евродепутатът обаче изрази мнението си, че българският проблем е много по-драматичен.

„Ние се върнахме в 1989 г. ГЕРБ сведе свободата на словото до нивата от 1989 г. Дори в епохата на перестройката имаше свободни трибуни, сега почти не останаха такива. По отношение на свободните избори – загубихме това, което бяхме научили. В първата част от прехода гласувахме свободно, с всички кусури на нашата избирателна система, в последните години трудно може да се говори за честни избори. Това е причината за страха от служебен кабинет. Сегашното мнозинство държи да контролира изборите. Когато имаш вътрешен министър и можеш да пуснеш на свобода тарторите, които купуват гласове, да им осигуриш протекции; когато можеш да осигуриш свободното циркулиране на парите в изборната нощ; когато използваш различни лостове като НАП и прочее институции, за да притискаш политически опоненти, ти държиш всички карти. Така се правят избори по герберски, така искат да направим и следващия вот“, коментира той.

„По време на изборната кампания за Европейски парламент през 2019 г. из страната, около събранията със симпатизанти на БСП, винаги се навъртаха разни местни мутри, които респектираха хората – гледаха ги лошо, обикаляха наоколо, после притесняваха хората, които са имали неблагоразумието да присъстват. Така ГЕРБ правят избори – по-зле, отколкото във времената на Алеко Константинов“, категоричен е Иво Христов.

Новини

Яна Петкова с два медала от международен турнир по плуване

Published

on

С два сребърни медала от силния международен турнир по плуване Burgas Swimming Open 2020 се завърна габровката Яна Петкова, състезаваща се за севлиевския клуб „Викинг-2008“, информира sevlievo-online.com.

Това беше поредното й отлично представяне, при което Яна допусна пред себе си само румънката Анастасия Удроиу в дисциплините 50 и 100 м бътерфлай. Съотборникът й Момчил Баев също направи успешни стартове и се класира шести в дисциплините 50 и 100 м бруст.

Отлично плуване записа Ивайла Йонкова в дисциплините 100 и 200 м гръб. в които постигна най-добри лични постижения и съответно осмо и девето място. Цялата статия можете да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
  

Зареди още

Новини

Приетият таван на директните годишни плащания ще спре окрупняването в земеделието

Предвиждат се мерки за овладяване на експлоатацията на нашите сезонни работници в Европа и защита на правата им.

Published

on

„Приетият таван на директните годишни плащания от 100 000 евро ще сложи край на окрупняването в земеделието. За страна с концентрация на земеделските субсидии, каквато е България, това е социално значим пробив. Този принцип, залегнал и във „Визия за България“ на БСП, бе възприет и от Европейския парламент. Така парите ще стигат до повече производители, каквото е и нашето разбиране за хармонично развитие на селското ни стопанство.“

Това каза след снощното гласуване на докладите за Общата селскостопанска политика Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Една от ресорните комисии на българския евродепутат е Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI).

Предложението да се запази преходната национална помощ беше подкрепено от българските социалисти. С тази стъпка ключови сектори на животновъдството, голяма част от които малки ферми у нас, ще могат да получават национално финансиране поне до края на следващия програмен период. Христов открои като „особено важно“ предложението за засилване на сътрудничеството между държавите членки в сферата на труда при селскостопанските работници. 

„Български граждани, работещи в селското стопанство в други страни на ЕС, сега са ощетявани, експлоатирани и живеят в мизерни условия. Следващата Обща селскостопанска политика поставя акцент върху защита на тези права. Важна стъпка напред е, че с ОСП се решават социални проблеми на наднационално ниво, а тя не се ограничава с разпределение на бюджета“, каза той. 

Българският евродепутат изрази съжаление, че се предвижда процентът за обвързана подкрепа (обвързването на част от средствата по ОСП с конкретно производство) да бъде намален от сегашната формула (13+2)% на (10+2)% от пакета на директните плащания. 

Иво Христов коментира също така, че е било отхвърлено предложението, на което съвносител са и българските социалисти, да се постигне изравняване на субсидиите до края на следващия програмен период.

Ivo HRISTOV in the EP in Brussels

„За съжаление, и занапред ще носим тежестите на зле договорените при встъпването ни в ЕС субсидии. Това ощетява българските производители, но страните в ЕС ревниво пазят интересите на своите земеделци и никой няма намерение да отстъпва от завоюваното. Все пак очаквам, че ще се върви към сближаване в периода до 2027 г.“, каза още той. 

„Специално внимание в мандата на ЕП за преговори със Съвета и Европейската комисия намират пчелите и другите опрашители. Това е изключително важно за страна като България, в която от години проблемите с пчелите се множат и изострят. Друг акцент ще бъде опазването на биологичното разнообразие. Все по-ясно се проявяват пагубните последствия от неговото намаляване, а това ще има отражение както върху природата, така и върху собственото ни препитание“, допълни Христов. 

По думите му, редица други важни предложения, свързани с напояването, новите технологии и въвеждането на механизъм за жалби на ниво ЕС при съмнения за злоупотреби, са също важни, заслужават да бъдат подкрепени и да станат част от следващата ОСП. 

„Поради тази причина вчера подкрепихме мандата, постигнат в ЕП, за тристранни преговори със Съвета и Европейската комисия за бъдещето на Общата селскостопанска политика. Надявам се те да приключат във възможно най-кратки срокове, за да има достатъчно време за действие и подготовка за новия период и на национално ниво“, каза още Христов. 

Зареди още

Новини

В неделя връщаме часовника с час назад

Published

on

През нощта в събота срещу неделя се връщаме към зимното часово време. Часовниците трябва да бъдат преместени с един час назад точно в 04.00 часа. Това означава, че ще спим един час повече, ще бъде по-светло сутрин, но пък ще се стъмва по-рано вечер.

В България преминаването от лятно към зимно часово време и обратно започва да се прилага през 1979 г., а в Европа – от 1916 г.

От 2002 година насам зимното часово време в ЕС започва в последната неделя от октомври и завършва в последната неделя от март. Различните държави не са единодушни относно това дали има нужда от зимно и лятно часово време.

Някои държави желаят да преустановят ежегодната промяна. Причините са, че икономическият ефект от тези промени е незначителен, а много хора се оплакват от здравословни проблеми.

Европейският парламент през март 2019 г. подкрепи предложение за прекратяване на смяната сезонното часово време през 2021 г.

2021 г. може да бъде последната година на смяна на сезонното часово време в Европейския съюз.

Допитване от 2018 година показа, че 51% от българите искат лятно часове време. За зимното часово време пък своя глас дадоха 38%.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица