

Новини
Иво Христов: Европа проглежда за Борисов благодарение на протестите в София
България се превърна в първата евродиктатура – с финансова подкрепа и политически чадър от Брюксел, смята евродепутатът.

„За промененото отношение към г-н Борисов и партия ГЕРБ на европейско ниво можем да съдим по ред публикации в национални издания в различните държави, така и в най-авторитетните издания в Брюксел. Имаше серия от унищожителни за властта в България статии. Отношението към ГЕРБ и Борисов очевидно се променя. Европа проглежда, след като години наред беше блъфирана, че Борисов е някакъв гарант на проевропейския курс на България, при положение че този курс не се оспорва от никоя от водещите партии у нас. Аз не знам парламентарно представена политическа сила в България, която да се е обявила против европейския курс на България.“
Това каза в интервю за предаването „Това е България“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
„Европа живееше с този блъф в продължение на близо десетилетие. Сега всичко това се разпада. Европа проглежда благодарение на протестите в София и това е един видим и голям успех на хората, които вече над 60 дни се разхождат всяка вечер по софийските павета“, смята Христов.
Евродепутатът коментира и отношението към процесите в България в европейските институции: „Знаете, че чиновничеството в европейските институции е свикнало да общува с познати чиновници от отсрещната страна. След десет години ГЕРБ на власт чиновниците в Брюксел не познават кой знае колко българския политически елит. В този смисъл, те са в някакво висящо положение, на изчакване. Но, според мен, вратите за ГЕРБ и Борисов се затварят в чужбина.“
По думите на Иво Христов е очевидно, че и външнополитическата дейност на министър-председателя, която доскоро е била някакъв вид авариен изход от всяка сложна вътрешнополитическа ситуация, вече не работи.
„Навремето, всеки път, когато имаше някаква криза във вътрешната политика – това беше веднъж на два дни, скандал след скандал – Борисов хващаше правителствения самолет, заминаваше на безсмислени посещения – ту някъде на Западните Балкани, ту при някой от партньорите си от Европейската народна партия. Сега той не само няма къде да замине, но и не се появява особено често пред погледите на българските граждани.“
Евродепутатът бе категоричен, че след десет години подобно взаимодействие между ГЕРБ и европейските институции хората се питат слепотата от страна на Европа резултат от неразбиране или от корист е.
„Никой не реагираше, при положение че проблемите в българското правосъдие, проблемите с корупцията в България, с отсъствието на система за борба с корупцията, с упоритата воля на правителството да саботира, да речем, електронното правителство, което би осветлило ред неща в администрацията и в оборота – всичко това бе ясно на Европа много отдавна. Знаехме колко беззъби бяха докладите, които на шест месеца пишеше Европа по повод проблемите в правосъдието и обществения ред у нас. Те бяха копи/пейстнати, напълно безсмислени и безсъдържателни, и се превърнаха в инструмент за политическа подкрепа на властта. Към края те имаха обратен ефект на този, който беше уж заложен в тях. Тъй че сме в правото си да се питаме дали действията на Европа са резултат от слепотата на Европа, или тази слепота е съвсем целенасочена и користно мотивирана от някаква корупционна симбиоза между европейски и български чиновници, например; от партийна подкрепа за Европейската народна партия, чийто основен стълб у нас е ГЕРБ. Знаете, че ЕНП владее голяма част от институциите в Брюксел, включително и Комисията“, допълни Иво Христов.
Според него вече е налице и страх у ръководителите на други европейски държави, че случващото се в България може да има силен заразителен ефект.
„В началото на ХХ век има революционери на Балканите, които казват: „Нашата цел не е да европеизираме Балканите, а да балканизираме Европа.“ Горе-долу това се случи и с членството на България и Румъния, в частност – на България, в Европа. Механизмът за мониторинг, който касаеше само България и Румъния, сега ще бъде общоевропейски – сиреч, вече се признава, че проблемите, които навремето изглеждаха изолирани в тези две страни, са се прехвърлили навсякъде другаде в Европа. Разбира се, причината за това не е само в България и Румъния, а в податливостта на европейските институции към подобен флирт с корупционерите по места.“
Според Христов разделението между граждани и политици-корупционери е било драматизирано от кризата с Ковид-19: „Не проблемът с корупцията, а Ковид кризата е тази, която вби клин между политическия елит и гражданството на много места. Вече има мащабни демонстрации срещу противоепидемичните мерки в много страни. Проблемът с корупцията съществува на много места. Без съмнение, България вече се цитира като еталонен случай; като най-големия провал в антикорупционната борба в Европа. Помните случая с убитата журналистка в Малта, която също осветляваше подобни проблеми на Острова. Такива случаи имаше и другаде – в Словакия станаха причина за падане на правителството. В Румъния борбата с корупцията, макар да афишира резултати, голям брой затворени и прочее, със сигурност не е постигнала решителен обрат. Какво остава за корупцията в Брюксел, която не мисля, че е обект на особено внимание. Тепърва ще влезе във функциите си офисът на европейския прокурор. Това се бави твърде дълго. Хората имаха големи очаквания, но се вижда, че техническите срокове по структуриране на службата са твърде разтеглени във времето.“
„Не трябва да се уповаваме на Европа за наши вътрешни проблеми като този, свързан с оставката на правителството и свикването на предсрочни избори, например. Ако тя можеше да направи нещо, щеше да го е направила отдавна, тя е в течение на процесите в България. Окуражаващо е, че българските граждани започнаха да протестират и имат добрата идея да протестират и пред европейските институции. Българската корупция е и европейска отговорност. България се превърна в първата евродиктатура; диктатура с благословията на Брюксел, с финансовата помощ от Брюксел и с политическия чадър на Брюксел“, категоричен е българският евродепутат.
Иво Христов смята, че развитието на ситуацията у нас зависи от решимостта и непреклоността на българските граждани, които са изненадали всички.
„Мисля, че и самите ние сме изненадани от тази протестна енергия, която бликна в България. Тя е обнадеждаваща. Хората вече искат да управляват сами съдбата на страната, в която живеят, и дори август месец не ги накара да се приберат. Това е много обнадеждаващо.“
Новини
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово


Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.
Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.
Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.
Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


Новини
Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово


Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.
Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.
Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.


-
Новинипреди 6 дни
Габровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Културапреди 7 дни
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО
-
Културапреди 6 дни
Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново
-
Новинипреди 7 дни
Габровски шампиони блестят на Европейските игри в Чехия
-
Кримипреди 7 дни
Крадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там
-
Любопитнопреди 5 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 6 дни
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой
-
Културапреди 6 дни
Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор