Новини
Премиерът предлага нова Конституция
Премиерът Бойков Борисов предлага свикване на Велико народно събрание и промени в Конституцията.
Премиерът Бойко Борисов предлага свикване на Велико народно събрание и промени в Конституцията.
„Време за рестарт”, заяви премиерът във видеообръщение към нацията. Сред предложенията е броят на депутатите да бъде намален от 240 на 120, а при Велико народно събрание народните представители да бъдат 280, вместо 400.
Предлага се още разпускането на Висшия съдебен съвет и създаването на Съдебен съвет на съдиите и на Съдебен съвет на прокурорите.
Сред предложенията са мандатите на председателите на ВКС и ВАС, както и на главния прокурор да бъдат намалени от 7 на 5 години. Борисов заяви, че когато настоящият парламент реши да се произведат избори за Велико народно събрание, той ще се оттегли от поста министър-председател в същия ден.
Ето и какво гласи пълният текст на официалното му изявление, изпратено до медиите:
„Обръщам се към всички български граждани.
Обещах своите решения – време е да ги съобщя!
Към този момент това правителство, което хората избраха, изпълни своите ангажименти: гарантира икономически растеж, стабилни финанси, рекордно нисък външен дълг, подобри инфраструктурата с невиждани досега мащаби, стартира големите енергийни проекти, които мнозина твърдяха, че са невъзможни.
Това правителство продължава да води страната през пандемията с минимум щети, мобилизирахме милиарди в подкрепа на здравната и социалната системи, хората и бизнеса.
Контрабандата на цигари е спаднала десет пъти за девет години. Така в момента България е европейската страна с най-ниските нива на контрабанда на тютюневи изделия. Стотици милиони е ефектът за България от мониторинга на алкохола и на горивата в рафинериите.
Това правителство договори близо 60 милиарда лева, които да бъдат инвестирани в страната ни през следващите години.
Това правителство убеди европейските ни партньори да ни приемат в най-вътрешния кръг на европейска интеграция – Еврозоната и Банковия съюз!
За годините на управлението на ГЕРБ, с мен като министър-председател, увеличихме доходите и брутния вътрешен продукт повече от два пъти и половина. Т
ова се оказа недостатъчно.
След години на атаки от несистемни и провалени политически играчи, хули и фалшиви новини, ерозира доверието в институциите. Появи се естественият бунт на младите хора.
Олигарси, обединени заради засегнати икономически интереси, провалени фигури, неуспели да катализират политическите и финансовите си амбиции, неосъществени политици, загубили отдавна обществена подкрепа, се опитаха да превземат този бунт на младите. Опитаха се да взривят реда в страната.
С парадоксален по заряд език на омразата, тези хора им измъкнаха протеста. Още в самото начало започнаха да внедряват сред протестиращите определени лица и интереси, които подмениха идеите на младите с идеите на олигархията и подземния свят.
Започна всекидневно нагнетяване на огромно политическо напрежение. Подобна симбиоза е изключително опасна за демокрацията. По светофарите на жълтите павета и колоните на Орлов мост се появиха бесилки и ковчези, а сградите – символ на държавността, бяха поругани. Червена боя обля сградата на парламента и центъра на европейска София!
Когато маските в един момент паднаха, на сцената бяха изведени майките на деца в неравностойно положение. Второто действие от големия сценарий на олигархията беше проведено от политици от всички цветове на опозицията, които търсиха и безкористно получаваха моята подкрепа през годините. Заради безскрупулните си политически амбиции те или сами се отказваха, или ги отказваха. Точно това те не успяха да превъзмогнат. Обединиха се. Като шпицкоманда обикаляха пред дома ми и постилаха черни чували там, където живеят дъщеря ми и внуците ми. След това фиаско организираха барикади. Рушено бе обществено имущество, опъваха се вериги, издигаха се бесилки, влачеха се контейнери, пейки и саксии. Опитаха да внушат, че няма държава.
Същевременно опозицията в парламента не се припознава като алтернатива, защото е слаба, безпомощна и неспособна да произвежда законодателни решения, които да са коректив на управлението.
Президентът загърби основната си роля на обединител на нацията. В желанието си да е политически лидер, умишлено подклаждаше напрежение между институциите, стигна дотам да изправи български граждани срещу български граждани. Раздели обществото, размаха юмрук и подпали разрушителната сила на противопоставянето.
Така се превърна и затвърди като фигурант и слуга на олигархията.
КОЙ ПЕЧЕЛИ ОТ ТОВА, КОГАТО ВСИЧКИ ГУБИМ?
И така автентичният глас за промяна беше смазан. Започнал като гражданска акция на съмишленици, се превърна в диктат над всички граждани. Но и това не проработи.
Сценарият за пълен блокаж на държавата се оказа невъзможен, защото разрушителният революционен реваншизъм не е в природата на българина.
Защото желанието за правова държава, за законност, за нови лица не може да се постигне с грубо нарушение на правото и закона. И българите усетиха това.
Затварянето на пътища, гари, метро и опитите за кървави ексцесии доведоха до взрив на недоволство.
Протестът не роди своите автентични водачи. Повече от месец протестиращите не конкретизират исканията си отвъд оставките.
Тези образовани млади хора, участващи в протеста, не показват какво ще правят след това. И най-важното – как ще го постигнат и с кого?
Не е достатъчно само да се разруши старият свят. Трябва да се знае какво ще се построи на негово място. Знаят ли например как ще участват в едни предсрочни избори? Какво е политическото им представителство? Каква ще е програмата им? Какво предлагат?
Лозунгът „Всички вън“ е деструктивен и дълбоко погрешен. С действията си старите шмекери ги употребиха. Бунтът на младите беше превзет.
Нито едно ново лице от протеста не доби публичност, не се открои като оратор, като водач, като нова фигура, която може да е алтернатива.
За съжаление, огромната част от децата на протеста не разбраха игрите на задкулисието! И все пак – всичко е в ръцете на младите. Аз уважавам техния бунт. Те все още имат шанс да създадат ново, легитимно, демократично движение и ново поколение политически лидери с демократична представа за България. Време е младите хора да осъзнаят историческата си мисия и тежкия път, по който ще предложа заедно да поемем.
Дълбокото желание за промяна в България вече е запалено и то е вече извън контрола на системните политически партии. Необходимо е раждането на ново поколение български лидери за бъдещето и нов основен закон на държавата.
В противен случай и този протест ще остане само с вдъхновяващата енергия на протестите от 1989-а, 1997-а, 2013-а и след време ще последва съдбата им.
ИЗВОДИТЕ
За мен и партията ми участието в правителството винаги е било не цел, а възможност да работим, за да постигаме резултати. Затова над 10 години хората ни гласуваха доверието си. Не веднъж съм получавал укори заради прекомерната си гражданска чувствителност. В името на демокрацията два пъти съм се оттеглял, когато съм усещал опитите за разделение на обществото. И въпреки това хората ме връщаха.
И днес няма да съм този, който вместо да пази демократичния мир и да надгражда, ще допусне българи да се бият с българи на блокадите. Няма да съм този, който толерира размахването на юмруци както на блокадите, така и от президентството.
ВРЕМЕ Е ЗА РЕСТАРТ – ВРЕМЕ Е ЗА РЕШЕНИЯ
На основание член 87, алинея 1-ва от Конституцията на Република България и член 76, алинея 1-ва от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ПП ГЕРБ ще внесе проект на нова Конституция на Република България.
Време е за отговорност и решителност! Време е не само за смяна на политическата система, а за рестарт на държавата. Необходимостта от рестартиране на политическия модел не може повече да се отлага във времето! Единството, държавността и стабилността на страната за мен не са просто думи – те са основата, от която съм тръгвал за всяко свое решение.
Необходимостта от нова Конституция на Република България е тема, която през последните години е водеща за много граждани и обществени организации. За да отговорим на нагласите и очакванията на българските граждани, предлагаме проект на Конституция, която да защити основните принципи и начала на нашето съвремие. Действащата Конституция беше приета в друг исторически период, при други политически дадености, при друг международен статут на страната ни, при друго равнище на законодателната практика, а изтеклото време показа, че без промяна на основния закон няма как да отговорим на предизвикателствата.
Основният закон следва да бъде изграден така, че да е в унисон с европейските правила. Съгласно действащата Конституция, нова може да бъде приета само от Велико народно събрание.
Затова аз предлагам свикването на Велико народно събрание, което да въведе редица съществени промени в Конституцията:
• Ще предложим броят на народните представители от 240 да бъде намален на 120;
• При Великото народно събрание броят на народните представители да бъде намален – от 400 на 280;
• Ще прекратим Висшия съдебен съвет и ще предложим създаването на Съдебен съвет на съдиите и на Съдебен съвет на прокурорите. Двата съвета ще решават отделно кадровите въпроси, свързани със съдиите, от една страна и прокурорите и следователите, от друга.
В съответствие с препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право – така наречената Венецианска комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа, членовете на Съдебния съвет на съдиите ще се избират седем от професионалната общност, тоест от самите съдии и шест от Народното събрание, избрани с мнозинство от две трети от народните представители, като членовете по право ще са председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
• Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор предлагаме да бъде пет години;
• Ще предложим да се ограничат правомощията на министъра на правосъдието само до това да предлага проекти на бюджети на съответните органи и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
• Ще предложим към съветите на съдиите и прокурорите да се създадат отделни инспекторати, тоест да не е един инспекторат, както е в момента. Всеки от двата инспектората се състои от главен инспектор и петима инспектори;
• Ще предложим да се въведе институтът на индивидуалната конституционна жалба;
• Ще предложим Главният прокурор на всеки шест месеца да бъде изслушван от Народното събрание и докладът му да бъде приеман. Докладът обхваща прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи;
• Народното събрание може да изслушва Главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор;
Това са неща, които хората искат и очакват от години. Тези предложения ще увеличат ролята и доверието в политическото представителство, ще изчезнат депутатите-анонимници. Ще се укрепи независимостта на съдебната система, ще направи прокурорите и съдиите самоуправляващи се общности и може би най-важното, ще засили контрола над дейността на Главния прокурор.
В момента, в който Народното събрание вземе решение да се произведат избори за Велико народно събрание съгласно чл. 160 на Конституцията, аз ще се оттегля от поста на министър-председател в същия ден.
Великото народно събрание е уникална възможност – не само да се рестартира демокрацията ни, но и това да се случи в режим на максимално политическо представителство. Ще настояваме от всичките 400 народни представители в него, 200 да бъдат избрани пропорционално, а останалите 200 да бъдат избрани мажоритарно.
Дошло е време всеки от нас да се определи, като направи своя политически и исторически избор. Само така ще може да се тръгне на чисто. Във време на най-тежката социално-икономическа криза, време на пандемия, време по-тежко от Голямата депресия, когато се сриват световните икономики, държавата трябва да излезе обединена.
Съединението прави силата!
От това има най-голяма потребност страната ни днес!„

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 5 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 4 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Кримипреди 3 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Културапреди 3 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 4 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 3 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 3 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди 2 дниБългарски фермерски пазар в Габрово









