Свържи се с нас

Култура

75 години габровски театър

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, събития и институции допринесли за развитието на града. Настоящата година е юбилейна за габровския Драматичен театър – навършват се 75 години от неговото създаване. Театърът е един от първите в страната, създадени след 9 септември 1944 г. По спомени на Валерий Гъдуларов – бивш заместник директор, той се открива на 14 август с Решение на Министерството на информацията и Габровската община като Общински народен театър. От 1950 г. театърът става държавен, под ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура, по-късно е на двойно подчинение на Министерството на просветата и културата и на габровския Окръжен народен съвет. С постановление на Министерския съвет от 1964 г. е преименуван на Драматичен театър – Габрово, от 1975 г. се нарича Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Първото докосване на будното балканско градче до театралното изкуство е много назад във времето – първото представление – „Многострадалната Геновева“ се играе в къщата на Цанко Дюстабанов през 1871 г. под ръководството на учителя Илия Христович. Играят се пиеси от Сава Доброплодни, Добри Войников, а за сцена понякога се е използвал салона на Умниковото училище. След Освобождението първото театрално представление през 1879 г. е отново в къщата на Дюстабанов, играе се пиесата на Константин Величков „Невянка и Светослав“, в което участва първата актриса-жена на габровска сцена – Ганка Христова (сестра на Цанко Дюстабанов). Оформя се непрофесионален театрален състав, в който активно участват габровските учители. „Изкуството на Мелпомена“ намира в лицето на градската публика свои страстни почитатели, създава се и работнически любителски театър към клуба на тесните социалисти, в чийто репертоар се отделя внимание на социалните проблеми. Започва набиране на средства за построяване на сграда за театъра, основният камък е положен на 30 март 1908 г., но поради трудности читалищните дейци прекратяват дейността си, а скоро това прави и самодейната трупа на работниците. Театърът в Габрово няма собствена сграда, от 1922 г. се помещава в сградата на читалище „Априлов – Палаузов“. Развива се усилена театрална дейност, поставят се пиеси от български и чужди автори и през 1925 г. за първи път се играят творби от местен автор – „Лазарчо“ и „Пощурели“ на д-р Константин Вапцов. В града гостуват чужди трупи и пътуващи театри, сред които е Московския художествен театър.

Създаденият през 1945 г. Общински народен театър е професионален и първото му представление е на 10 октомври с пиесата „Хъшове“ на Иван Вазов. По думите на актрисата Катя Зехирева – директор на театъра от 1973 до 1976 г.: „10 октомври 1945 г. е рождена дата на театъра в Габрово като държавен професионален културен институт“. През първите пет сезона директор е артистът Мишо Георгиев, това е време на обновление, когато постъпват на работа млади актьори и режисьори. В своите първи години театърът няма щатен режисьор, художник и сценични работници, липсват и ателиета, костюмите се изработват на сцената късно вечер след репетициите.

Като гастролиращи режисьори идват да работят Николай Фол, Йордан Сейков, Хрисан Цанков, Николай Масалитинов и др., през 1946 г. ролята на Тартюф от едноименната творба на Молиер изпълнява Кръстьо Сарафов. През 1952 г. се провежда I-ят Национален преглед на българската драма и театър, на който габровският театър е сред първите места с постановката на Анжел Вагенщайн „По московско време“, играна на голямата сцена на Народния театър. В Габрово идва първата голяма група млади актьори от ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“), сред които Невена Коканова, Виолета Минкова, Стоянка Вучкова, Анани Явашев, Васил Инджев и др., и режисьорите Любомир Шарланджиев, Николина Георгиева и Атанас Воденичаров. На габровска сцена младите режисьори защитават своите дипломни работи с постановките „Падуанската херцогиня“ на Оскар Уайлд, „Боряна“ на Йордан Йовков и „Ученикът на дявола“ на Бърнард Шоу. На габровска сцена гастролира и Константин Кисимов през 1958 г. в ролята на Езоп от едноименната пиеса.

По идея на директора Христо Кръчмаров е създаден камерен театър „Студио 101“, проектиран от Валерий Гъдуларов. Неговата премиера е на 28 април 1965 г. с пиесата на Панчо Панчев „Очи в очи“. Камерният театър е първият в България извън столицата, няколко години по-късно се откриват такива театри в други градове на страната. Представя се с две пиеси на IV-ия Национален преглед на българската драма и театър и се класира на заключителния етап в София. На габровска сцена през сезон 1968/1969 г. режисьорът Леон Даниел поставя „Поглед от моста“ от Артър Милър.

За 25-та годишнина от създаването си театърът е награден с орден „Кирил и Методий“, II степен с Указ от 23 май 1970 г. на Президиума на Народното събрание на НРБ. На сцената на габровския театър през годините са играли великолепни актьори, сред които се отличават Катя Зехирева – директор за два сезона на театъра и по-късно гастролирала в ролята на Федра от едноименната трагедия на Жан Расин, Венцислав Кисьов, габровските артисти Емил Греков – удостоен със званието „заслужил артист“, Ружа Николова, Кирил Златков, тук са работили режисьорите Богдан Красински, Николай Колев, Добрина Харалампиева и др. По линията на Комитета за култура – София, театърът поддържа творчески контакти с театъра в Котбус (Германска демократична република) и с Южно чешкия театър в Ческе Будейовице (Чехословакия), сключени са договори за културно сътрудничество през 70-те години на XX век. През май 1975 г. в Котбус театърът поставя пиесата „Женски години” от Първан Стефанов и Надежда Драгова, а същата година екип от Котбус поставя пиесата „Коварство и любов” от Фр. Шилер на габровска сцена. Творческите контакти с Южно чешкия театър започват от ноември 1976 г., на следващата година театърът на Габрово гостува с пиесите „Боян магьосника” от Камен Зидаров и „Златното покритие” от Драгомир Асенов, а театърът от Ческе Будейновице изнася в Габрово и Трявна пиесата „Женски бой” от Вацлав Клипера. През юни 1981 г. в Габрово е поставена чешката комедия „Мацка във вилата” от Иржи Пох, а през ноември същата година режисьорът Петър Стойчев и художникът Ардаш Тавукчиян поставят в Ческе Будейовице пиесата „Опит за летене” от Йордан Радичков. Габрово е побратимен с Могильовска област на СССР и въпреки че няма подписан договор за сътрудничество между театрите, във връзка със 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго, театърът ни изнася в Могильов и Бобруйск пиесата „Последната кореспонденция на мистер Форбс” от Димитър Начеев. Всеки сезон театърът представя репертоара си не само на габровска сцена, а гостува с тези пиеси в окръга и други градове на страната. Освен първата камерна зала в провинцията – „Студио 101”, е създател и на единствения по рода си музеен театър в Националния музей на образованието, на детска театрална студия, детски оперета и театър. През годините театърът е отличен с множество награди от различни културни форуми, на редица Национални прегледи на българската драма и театър са наградени творците Марина Иванова, заслужилият артист Кирил Златков, Стоян Костов, Ружа Николова, Валери Станчев, Христо Христов, Анриета Далова, режисьорите Петър Александров, Петър Стойчев, художникът Ардаш Тавукчиян и много други. На VIII-ия Национален преглед – Плевен ’88 получават отличия за женска роля Надежда Терхуманова – втора награда и Силвия Паскова – трета награда за пиесата „Една за всички, всички за една” от Недялко Йорданов. След 1988 г. национални прегледи не са провеждани, поради липса на финансови средства са прекратени международните творчески връзки с драматичните театри от Ческе Будейовице, Котбус и Могильов (Белорусия). Габровският театър има своето заслужено присъствие на театрални събития в страната – гостува през 1992 г. в Националния дворец на културата – София с детски спектакли, пиесата на Яна Добрева „Да поиграем на челик” е номинирана и участва в повечето театрални прегледи – Враца, Благоевград, Шумен и др. Моноспектакълът „Балада за Джон и убиец”,постановка на Невена Митева – дългогодишен директор на театъра, в изпълнение на Пламен Симеонов е едно от малкото провинциални заглавия в „Салона на изкуствата ’97” в НДК – София. Друга постановка на Невена Митева – „Праведните не закусват в петък”, гостува в Малък градски театър зад канала – София през 1997 г. и се радва на успех пред театралната критика и публиката. През месец май 1998 г. в Габрово се провежда пилотното издание на Международен фестивал на комедийния спектакъл, на което габровският театър се представя с пиесата „В старо село на край света” от Недялко Йорданов, с участието на актьора Павел Попандов. На следващата година градът ни е домакин на I-ви фестивал на комедийния спектакъл – Габрово’99 . Участие в него вземат Народен театър „В. Чернодрински” – Прилеп (Македония) с пиесата „Полковникът-птица” от Христо Бойчев, ДТ „Рачо Стоянов”, Театърът на българската армия – София и театрите на Казанлък и Плевен. От 2006 г. започва да се провежда Международен фестивал на спектаклите за един актьор – BGMOT, организиран от Драматичния театър и Габровската община, под егидата на Министерството на културата. Той е посветен на майските празници в Габрово, провежда се всяка четна година и е включен в международната верига на ЮНЕСКО. В журито участват двама чуждестранни и един български театрален критик, присъждат се награди за цялостен спектакъл и за най-добра мъжка и женска роля.

Забележителният творчески път на ДТ „Рачо Стоянов“ продължава и в нашето съвремие, като защитава достойно постигнатото през годините и се радва на обичта на своята публика, спечелена с богатия репертоар и отличната игра на актьорския състав. Габровският театър е доказал изключителната си роля за оформянето на духовния и културен облик на града. Неговото значение много точно описват думите на актрисата Катя Зехирева: „Вярвам в силите на Габровския театър и знам, че ще бъде винаги средище на достойнство, духовност и красота.“ Документите от дейността на Драматичния театър се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за обществено използване.

Документи от творческата си дейност е предоставила на архива и дългогодишният директор на театъра Невена Митева. Ценен принос за историята на габровския театър представлява книгата „60 години габровски театър“, издадена през 2005 г. Тя е резултат от изследователския труд на Генчо Тауков – дълги години служител в театъра от неговото създаване, като счетоводител, актьор, помощник-режисьор, и занимаващ се с архива. Неговата книга е своеобразен опит да се напише история на Драматичния театър в Габрово, предоставени са сведения за репертоара, творческия състав, сценичните работници, участията и наградите на театъра, откъси от публикации в пресата за важни събития и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Златен глас: 11-годишната Гала Савчева блести на международен конкурс!

Published

on

Талантът няма възраст – това доказа 11-годишната габровска певица Гала Савчева, която спечели първо място и златен медал в категория „Фолклор“, III възрастова група, на XII Международен конкурс за вокална и инструментална музика „Звукът на времето“ 2025.

Малката изпълнителка развълнува публиката и журито с проникновено изпълнение на песента „Нигде се боляст не чува“ от репертоара на Борис Машалов. Макар да беше най-младата в своята група, Гала се представи с увереност и вокална зрялост, достойни за сцената.

Тя е част от „Сдружение Анна – фолкарт“ в град Дряново и работи под ръководството на вокалния педагог д-р Ана Борисова. Конкурсът, проведен между 16 и 18 май във Велико Търново, събра над 850 участници от България, Европа и дори Азия – представители от Украйна, Молдова, Румъния, Германия, Австрия, Турция, Япония и Китай. Това беше най-мащабното издание досега, а интересът към събитието продължава да расте.

Престижното жури в категория „Вокални изпълнители“ бе оглавено от добре познатия маестро Иван Лечев, с членове Клавдия Василаче, Жени Александрова-Лечева, Стефка Денева, Светла Караджова и Емил Струнджев.

Конкурсът е част от Културния календар на Министерството на културата и се организира с подкрепата на Община Велико Търново. Домакин е Сдружение „Елита“ с арт директор г-жа Петя Василева. Основната му цел е да стимулира развитието на младите таланти и да насърчава музикално-културния обмен между държавите.

Зареди още

Култура

Габрово ще отпразнува 24 май с шествие, молебен и почит към делото на Кирил и Методий

Published

on

С тържествен молебен, литийно шествие и празничен парад на образователните и културни институции, Габрово ще отбележи 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и славянската книжовност.

Празничната програма започва в 09:30 ч. с тържествен молебен в храм „Успение на Пресвета Богородица“. Веднага след него, от 09:45 ч., ще тръгне литийно шествие до паметника на Васил Априлов, където ще бъдат поднесени цветя в знак на признателност. В 10:00 ч. по централните улици на града ще премине тържественото шествие на детските градини, училищата, Технически университет – Габрово, културни и просветни институции, както и граждани, които ще се включат в празника.

С цел обезпечаване на сигурността по време на честванията се въвежда временна организация на движението в централната градска част. За периода от 09:00 до 13:00 ч. движението на моторни превозни средства ще бъде преустановено по следните улици: ул. „Брянска“ – от кръговото кръстовище при Консултативна поликлиника до мост „Игото“ ул. „Скобелевска“ бул. „Априлов“ – от пресечката с ул. „Възраждане“ до Централна поща ул. „Юрий Венелин“ ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ ул. „Райчо Каролев“ ул. „Лазар Донков“ ул. „Иван Гюзелев“ бул. „Априлов“ – в посока от Шиваров мост до кръговото при бензиностанция OMV.

Промени ще има и в движението на градския транспорт. Автобусите на Общински пътнически транспорт, които се движат по направление север–юг, ще обръщат при Автогара Габрово, а тези по направление юг–север – при Шиваров мост.

Община Габрово призовава всички участници в движението да проявят разбиране, да спазват въведените ограничения и да следват указанията на контролните органи, за да бъде празникът безопасен и спокоен за всички.

Зареди още

Култура

При висок интерес премина „Нощ на музеите“ в Дряново

Published

on

При висок интерес премина тазгодишното издание на „Нощ на музеите“ в Дряново на 16 май, организирано за втори пореден път от Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново). Атрактивната програма включваше изложби, театрална адаптация, рецитал, демонстрация и представяне на книга, като събра жители и гости на града в истински празник на културата.

Събитията стартираха в Икономовата къща, където Националният литературен музей (НЛМ) гостува с изложбата „Изкуството да имаш врагове и приятели“, посветена на 120-годишнината от рождението на писателя Орлин Василев. Румяна Пенчева, завеждащ отдел „Фондове и литературно наследство“ в НЛМ, представи живота и творчеството му. Дряновката Райна Чуховска сподели лични спомени от познанството си с автора и с емоционален жест дари ценни книги от Василев на музея, които ще обогатят фонда му.

Театрална адаптация по „Криворазбраната цивилизация“ оживя на сцената благодарение на учениците от 4А клас на СУ „Максим Райкович“. Под ръководството на Светла Станева – автор на сценария и режисурата, с много хумор и талант, децата вдъхнаха живот на класическата пиеса, обогатена с много дряновски колорит. Малките актьори подариха на публиката пиеса, изпълнена с енергия, искреност и въображение.

В Лафчиевата къща посетителите имаха възможност да разгледат уникалната изложба „Сътворено от Земята“, представяща 270 минерални образеца от близо 80 находища. Колекцията, дарена от дряновеца Венцислав Панев, бе допълнена с демонстрации на явлението флуоресценция. Публиката бе трогната и от рецитала на групата за изворен фолклор при НЧ „Христо Ботев – 1894“, с. Гостилица, изпълнен в неповторимата атмосфера на Лафчиевата къща, който се превърна в истинско пътешествие из българския фолклор и душевност.

Финалът на културната вечер бе в зала „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново, където проф. дин Вера Бонева представи своята книга „Въобщественик: Книга за Чудомир“. Диалогът ѝ с публиката бе и среща с една по-малко известна страна на Чудомир – тази на художник. Чрез изложбата с рисувани акварели „Нашенци“ от Димитър Чорбаджийски – Чудомир, публиката се пренесе в света на неговото художествено творчество.

След думите и цветовете прозвуча музика – нежна и искрена, в изпълнение на дует Анна Верховска и Красимир Димитров.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица