

Новини
Д-р Митева, МБАЛ „Свети Иван Рилски Габрово“: Съчетаваме умело физиотерапевтичните методики!
Д-р Мария Митева, МБАЛ „Свети Иван Рилски Габрово“: „Съчетаваме умело физиотерапевтичните методики, за да постигнем крайната цел – възстановяване на доброто здравословно състояние на пациента“
Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Свети Иван Рилски“-Габрово осъществява широк кръг дейности по диагностика, лечение и постоперативна рехабилитация. За условията, които то предлага, за екипа, който работи всеотдайно, и за пациентите, които си тръгват с усмивка, разговаряме с д-р Мария Митева.

Д-р Мария Митева завършва висше образование в Тракийски университет – Стара Загора през 1998 г. По-късно придобива специалност „Физикална и рехабилитационна медицина” и работи във водещи рехабилитационни центрове в страната. С богат опит в прилагането на колагенова терапия и на таргетирана радиочестотна терапия – един от най-ефективните методи за лечение на мускулни и ставни болки, травми и заболявания.
Д-р Митева, екипът на отделението по физикална и рехабилитационна медицина работи изключително активно. Какви са най-честите проблеми, с които пациентите идват при Вас?
– Действително отделението работи при пълен капацитет и графикът ни е изцяло зает. Но намеренията ни да помогнем на максимално много пациенти са сериозни и това е причината да разширяваме нашия екип. В него вече се включиха още двама специалисти – кинезитерапевти и рехабилитатори. Що се отнася до най-честите проблеми, с които пациентите се обръщат към нас, те са свързани с опорно-двигателния апарат и с периферната нервна система. След като преминат лечение, назначено им от специалистите в съответната област, пациентите се насочват към нас за съчетаване на медикаментозното лечение с процедури, които извършваме тук в амбулаторни условия. Към нас се обръщат и пациенти с хронични дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат, пациенти, преминали оперативно лечение и нуждаещи се от кинезитерапия за възстановяване на движенията на засегнатия крайник напр. и др.
Имате богат професионален опит, смятате ли, че пациентите познават достатъчно добре възможностите на физиотерапията? Като че ли повечето от нас сме свикнали при здравословни проблеми първо да посегнем към хапчетата, а в много случаи вероятно бихме могли да ги избегнем.
– Преценката дали един здравословен проблем може да се повлияе без лекарства, само с методите на физикалната терапия, трябва да е на лекуващия лекар, не на пациента. А моите впечатления са, че лекарите в Габрово умело съчетават медикаментозното лечение с възможностите на физикалната и рехабилитационна медицина. И тук е важно да уточним, че всички процедури в структурата се назначават след лекарски преглед. Защото много често идват пациенти, които настояват за процедури, но са с проблем от съвсем друго естество. Ще дам простичък пример от преди няколко дни – в болницата идва пациент, който се интересува от възможностите на нашето отделение, тъй като се оплаква от болки в областта на кръста. При преглед обаче се оказва, че всъщност проблемът е свързан с бъбреците и пациентът има нужда от съвсем друг вид медицинска грижа. В този смисъл нека обобщим – физикалните методики са за предпочитане и могат да бъдат изключително ефективни, но само след преценка на съответния медицински специалист. Лекарите преценяват, лекуват, насочват, и всички ние участваме активно в съвместното лечение, като комбинираме медикаментозните и физиотерапевтичните методики, за да възстановим изцяло доброто здравословно състояние на пациента.
Вашето отделение предлага широк спектър лечебни грижи и рехабилитационни процедури. Бихте ли ги разказали за тях на достъпен език?
– Процедурите, които извършваме в отделението по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Свети Иван Рилски Габрово“, са в три основни направления: процедури, свързани с овладяване на възпалението в съответната зона и премахване на болката; кинезитерапевтични процедури, свързани с увеличаване на обема движение на съответните стави и подсилване на мускулатурата, и процедури с трофичен или подхранващ ефект.
В лечението на Вашите пациенти използвате максимално възможностите на съвременната медицинска апаратура. С каква техника разполага екипът Ви?
– Действително разполагаме с най-съвременната медицинска апаратура, необходима за функционирането на едно модерно оборудвано отделение по физикална и рехабилитационна медицина. Огромното ни преимущество е, че тази техника е съвсем нова и всичко, което искаме тя да генерира като съответен вид процедури и оздравителен ефект е на най-високо ниво. В съвременната рехабилитационна грижа е от много важно с какви апарати работи един специалист, тъй като това направление се развива изключително бързо и апаратурата се амортизира със същите темпове. Да, разполагаме с нова апаратура, която е високоефективна в терапевтично отношение. А като пример за постигане на изключителни резултати мога да посоча гунафорезата.
Факт е, че гунафорезата е високоефективен метод за лечение на дископатии, травматични и възпалителни увреждания на мускули и др. Бихте ли разяснили още при какви оплаквания и здравословни проблеми може да й се доверим и какво всъщност представлява като методика?
– Гунафорезата е методика, която се развива в световен план от няколко години и категорично доказва трофичния или подхранващ ефект в тъканите, като стабилизира структурите, особено на опорно-двигателния апарат. Чрез гунафорезата /колагенова терапия/ се внасят колагенови молекули в тъканите чрез електромагнитен резонанс, като лекарствените форми са съобразени със спецификата на отделните анатомични зони. Чрез създаването на магнитно и биофотонно поле се променя потенциалът на клетъчната мембрана и колагеновите молекули достигат целенасочено до съответния проблемен участък като за разлика от чистата магнитна фореза, чрез технологичната специфика на апарата се постига по-голяма дълбочина на проникване на гуна-колагена в ставите и тъканите /до 3 см/. Така се избягват инфекционите апликации. Процедурата е абсолютно безболезнена и трае около 20 минути. Чрез тази методика се постига локално въздействие и пълно усвояване на колагена именно от онези зони, към които е насочено лечението. При този вид съвременна терапия постигаме кумулиращ, насищащ ефект. Т.е. ако повтаряме процедурата през 6 месеца например, периодите, през които съответният дегенеративен ефект се е обострял и е предизвиквал нашия дискомфорт, пък ако щете дори и временната ни нетрудостоспособност, постепенно се разреждат. Така постигаме профилактика на конкретната зона, която е слабото място в организма – дисковата херния напр. Поддържайки тъканите с такава процедура веднъж годишно, ние си създаваме комфорта до следващия курс да нямаме инциденти и да се чувстваме добре.
Пациентите очакват бързи положителни резултати от физиотерапевтичните и рехабилитационни процедури. Доколко реалистичи са тези очаквания и кога се проявява ефектът от подобен тип медицинска грижа?
– Много бих искала отново да акцентирам на факта, че физиопроцедурите винаги се назначават след преглед от лекар. Лекарят е и специалистът, който определя техния брой, като отчита вероятността от т.нар. физиопроцедурна реакция. При част от пациентите, обикновено след втория-третия ден, и след първоначалния добър ефект, може да се наблюдава временно влошаване на състоянието. Това е нормална реакция на тъканите спрямо въздействието на различните физикални фактори и пациентът не бива да се смущава. Това всъщност е сигнал, че тъканите реагират. Ние като лекари разясняваме възможността за проява на подобен ефект, който обикновено отшумява в рамките на 24 часа. По отношение на броя на процедурите, искам да отбележим още нещо важно – повечето ни пациенти идват при нас с направление от Здравната каса, което включва определен брой процедури. Те обаче не винаги са достатъчни за постигане на пълен оздравителен ефект. Тъй като в нашата дейност ние не е просто следваме броя на заплатените процедури, а отчитаме и прецизираме необходимостта от тях, при такива случаи продължаваме процедурите извън пакета, поет от Здравната каса, които остават за сметка на нашето лечебно заведение, но пък водят до пълно оздравяване на пациента.
Поемат ли се всички процедури от Здравната каса?
– За съжаление не всички процедури, които имаме възможност да изпълняваме, се поемат от НЗОК. Гунафорезата например не се заплаща от Здравната каса, но пък често при нас тя е съчетана с други процедури, които са назначават по преценка на лекаря, и така се включва в крайната себестойност на лечебните грижи, полагани в отделението по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Свети Иван Рилски Габрово“.
Профилактиката е изключително важна за поддържането на добро здраве, какво предлага вашето отделение в тази посока?
– Всички процедури, които са с трофични параметри, се използват с профилактична насоченост по отношение на заболяванията на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. И да, профилактиката е изключително важна за поддържането на добър здравен статус, затова моят съвет към пациентите е да отделят време и внимание в тази посока. За всички нас – и лекари и пациенти, е много по-добре да инвестираме в предотвратяване на предпоставките за влошаване на нашето здраве, отколкото да работим по отстраняване на пораженията върху него.
Подробна информация за дейностите, услугите и условията, които предлага МБАЛ „Свети ИВан Рилски Габрово“ може да откриете на адрес: www.mbal-ivanrilski.com.

Новини
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово


Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.
Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.
Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.
Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


Новини
Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово


Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.
Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.
Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.


-
Новинипреди 6 дни
Габровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Културапреди 6 дни
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО
-
Културапреди 5 дни
Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново
-
Новинипреди 6 дни
Габровски шампиони блестят на Европейските игри в Чехия
-
Кримипреди 6 дни
Крадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там
-
Любопитнопреди 5 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 5 дни
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой
-
Културапреди 5 дни
Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор