Новини
Евродепутат Елена Йончева в предаването „120 минути“
Групата на социалистите и демократите е единствена сила в ЕП, която излезе с подкрепа за протестите в България.

„Докато България беше залята с протести, лидерът на Европейската народна партия г-н Вебер подкрепи ГЕРБ. Нещо повече, даже поздрави Борисов за борбата с корупцията. Очевидно европейската десница предпочита да крепи своя партньор, отколкото да защити демокрацията и върховенството на закона. Намирам това за позорно“, заяви Елена Йончева.
Евродепутатът Йончева обърна внимание, че и в България левицата е основната партия, най-последователна в критиката на управлението на Борисов. „Битката последните три години се водеше основно от БСП. По всички тези корупционни скандали аз и колегите внесохме сигнали в прокуратурата. Тези сигнали са подготвени от юристи, подкрепени са с множество документи. Разследванията бяха отразени и в европейската преса. Ще напомня за някои от тези сигнали – корупцията, свързана със строителството на оградата на българо-турската граница, „Кумгейт“ който разкрива как общинската администрация в един български град е овладяна от един приятелски и бизнес кръг, аферата“Ало Банов“. Внесох три сигнала, свързани с Бойко Борисов. Единият е т.н.“ Къща в Барселона“,която българските власти упорито отказват да разследват. Тук не става въпрос за личния живот на един премиер. Прокуратурата на една европейска страна разследва европейски министър председател. В България – тишина. Левицата е единствената, която вече за пети път, внася вот на недоверие срещу правителството. Това не е техническа процедура. Всеки подобен вот е повод в България да започне аргументиран дебат, както в парламента, така и сред обществото. Именно затова протестите не се появиха неочаквано. И този гняв се трупаше дълго време.“
На фона на продължаващите протести в България, Елена Йончева инициира дискусия в Европейския парламент относно състоянието на върховенството на закона в България. Водещият Светослав Иванов попита интересуват ли се европейските лидери от България и дали да им вярваме, след като Механизма за проверка показа, че не води до резултати у нас. Като член на комисията LIBE, която наблюдава тази тема, Елена Йончева редовно предоставя актуална информация, всяка седмица за това какво се случва в България и вече има реални резултати.
В критериите за оценка на България и на всички останали 27 държави, освен върховенство на закона вече са включени темите за корупцията и свободата на медиите. Това е безспорен успех за нейната и на колегите работа в групата на Социалистите и демократите. В момента в Европейския съвет се разглеждат критериите за това как ще бъдат разпределяни тези 750 млрд.евро от фонда за възстановяване след епидемията от COVD-19.

Едно от условията е да се съблюдава върховенството на закона. Има предложение за въвеждането на т.нар. Супер спирачка. Всяка страна или група от държави, които констатират нередност в усвояването на тези средства, да има правото да инициира процедура за тяхното спиране.
Елена Йончева подчерта, че по наличната към момента информация, премиерът Борисов се е противопоставил на това. „И знаете ли защо?! Защото премиерът настоява решенията за спиране на средствата да се вземат от Европейската комисия, в която доминира ЕНП. ЕНП е тази, която не подкрепи протестите в България.“
Елена Йончева коментира и лидерската надпревара в БСП като основната опозиционна политическа сила. Заяви, че вътрешнопартийният диалог е нещо нормално за истинските демократични партии. Отбеляза обаче, че е притеснително, когато такъв липсва, както наблюдаваме това в ГЕРБ. Там лидерът се избира с учудващото мнозинство от 99,9%.
България вече 11 години се управлява авторитарно и това оказва влияние и върху другите партии. Йончева отбеляза, че в БСП тече труден диалог в момента, но изрази надежда, че бъдещото ръководство, независимо какво ще бъде то, ще нормализира дискусиите в партията.
На въпроса на водещия Иванов, дали БСП се нуждае от нов лидер, Елена Йончева отговори: БСП се нуждае от диалог, от честен разговор, от честни избори за председател на партията. Този избор трябва да е прозрачен, да няма никакво съмнение за манипулация. Към момента трима от четиримата кандидати изразяват съмнение в легитимността на Централната избирателна комисия, която ще провежда избора.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 4 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 4 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 3 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Културапреди един ден„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“




