Свържи се с нас

Култура

Александър Керков – как се роди идеята за негова статуя в Габрово

Published

on

През 2018 година, Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, стартира инициатива за изработване и експониране в градска среда скулптурна фигура на Александър Керков. Автор на композицията е габровският скулптор Георги Балабанов.

Идеята за започването на тази кауза се ражда след прочитането на интервю на Румяна Емануилиду с Джони Пенков от 15 септ. 2015 г. във в. „Черноморски фар”, в което Пенков говорейки за емблематична личност на Бургас, зевзека Петьо Пандира (Петко Благоев), на когото бургазлии са вдигнали паметник, отделя особено внимание на Александър Керков от Габрово:

Подобни образи има и други. В Габрово отиваме с Чарли – сценаристът Христо Илиев, на Фестивал на хумора. Доста скучновато беше. Но на улицата забелязваме един човек чуден – Александър Керков-Керката. Сприятелихме се с него, той ни изпя едни песни. Оказа се музикант с дълга история, учител на фанфарната музика в града. Най-смешният човек в Габрово беше, а те въобще не му обръщат никакво внимание. И ние направихме филм за него след няколко години, а Джеки Стоев го взема за една роля във филма „Шашканини”. Дал съм на скулптора Руси Костадинов филмчетата евентуално да се действа и да се направи негова скулптура в Габрово по подобие на скулптурата на Пандира в Бургас. За да не забравят кой е бил Керков.“

Накрая статията завършвала така: „Не знаем дали габровци ще вдигнат паметник на Керков, като на Петьо Пандира в Бургас, където много хора се снимат и увековечат с усмивка, но със съхранения в Държавен архив – Габрово личен фонд, той никога няма да потъне в забрава

Тогава на общо събрание на ЖБД „Майчина грижа“ се взима решение за изграждането на скулптурна фигура на Алексадър Керков, защото той е личност с голяма заслуга за дейността на Дружеството, участвайки безвъзмездно във всички благотворителни балове и вечеринки за набиране на средства за дейността.

Припомняме, че скулптурата ще бъде поставена в градинката на кафе “Глинени гърнета”, като съвсем скоро ще се превърне в градска забележителност, на която гражданите и гостите на града ще могат да се радват.

Александър Керков или странникът, който през лятото си реже ръкавите на сакото, за да не му е горещо, а през зимата ги пришива отново.

Александър Керков – Керката е един от емблемите на музикалния живот в Габрово. Композитор, музикант, музикален педагог, посветил целия си живот на децата, на младото поколение и на музиката. Той е първият български композитор на фанфарна музика.

Роден е в Габрово на 18 август 1901г., в многодетно занаятчийско семейство. Баща му е бил майстор на цървули, а майка му е била домакиня. С мъка и труд са отглеждали петте си деца – все момчета. На четиринадесет години се премества в София при вуйна си – Стефана Гюзелева, съпруга на Иван Гюзелев – просветен деец, философ, математик и идеалист.

Постъпва като доброволец в музиката на І-ви пехотен полк, а след това в симфоничния оркестър на маестро Георги Атанасов. По негово настояване завършва средния клас на Музикалната академия през 1925 г., където изучава виолончело и цугтромбон.

В София попада в творческата среда на композитори и оперни певци, които са известни имена от българския музикален живот и стават негова пътеводна звезда в музикалното изкуство.

Година след завършването му се завръща в Габрово, където започва да свири в оркестрите на немите кина „Майчина грижа” и на театъра. А през 1930 г. основава духовата музика в Техническото училище „Д-р Никола Василияди”, и първия танцов оркестър, наречен „Джаз Керков”, който ръководи 18 години.

Първият Джазов оркестър „Керков“ – 1931г.

От 1935г до 1947г създава десет фанфарни училищни музики, които с право са наречени “украшение и гордост на родния град Габрово”.

Фанфнарната музика при Професионално училище по облекло „Майчина грижа“ – Габрово. 1 май 1958г.

Александър Керков почива на 31 октомври 1987 г. в Габрово.

Има хора, които идват и си отиват, без да оставят следа след себе си. Но има и други, като Александър Керков, Бат Сашо, които си отиват, оставяйки завинаги в паметта и сърцата на хората.”– така е започнал спомените си за Керков професионалният музикант и негов приятел – Николай Антонов.

Снимки: ЖБД „Майчина грижа“ – Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Каменната стълба има много тънкости, които само майстор може да ти покаже

Published

on

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието.

Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето, прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца! Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализираха на 7, 8 и 9 август.

Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения.

Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки.

Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Включва се с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„В света на Старопланинската архитектура“

Успешно пето издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

Published

on

Отлична организация, полезно обучение с практическа насоченост и добре подбрана теоретична част. Това е оценката на участниците в петото издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

В рамките на три дни – 7, 8 и 9 август, хора с интерес към традиционните техники на градеж създаваха конструкции от камък, глина, дърво и друга растителност.

Участниците бяха разделени на групи, всяка от които се включи в изграждането на каменна подпорна стена със стълби, в направата на дървени сглобки и на мазилка от естествени материали. Програмата включваше лекционни модули, посветени на старата архитектура, а участниците имаха възможност да се запознаят със стари къщи, плевня и воденица в село Потока и габровския квартал Етъра.

През 2020 година бе реализиран и специален модул, в който се обучаваха деца на родители, участващи в програмата. Малчуганите се обучаваха как се плете плет и как се подготвят материалите за него, създадоха от дърво къщички за птици и домове за домашни любимци, изработиха калъпи и направиха малки кирпичени тухли в тях.

През 2020 година участниците в образователната програма бяха тридесет и един, от които осем деца. Създатели на „В света на старопланинската архитектура“ са Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

От 2017 г. като партньор участва Камара на архитектите в България (КАБ). Тази година е юбилейното пето издание на програмата. Към основните спонсори се присъединяват КАБ – Регионална колегия, гр. Габрово и фирма „Рьофикс“ – България.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Снимка на Рачо Ковача набира все по-голяма популярност

Published

on

В разгара на протестите в страната, любопитна снимка, показваща основателя на Габрово Рачо Ковача на сив фон в компанията на три гарвана сред запустели къщи, бе публикувана във фейсбук – групата „Похвалите и абсурдите на Габрово“ и получи одобрението на стотици със своето послание.

За броени часове колажът, чийто автор е габровският фотограф Тодор Тодоров от фото „Спринт“, разбуни духовете на потребителите в социалната мрежа, получавайки много харесвания и одобрение.

Идеята на автора, който не за първи път показва нестандартното си виждане и хрумвания, провокирайки чрез изкуство публиката, е да изрази отношението си към случващото се в Габрово, обезлюдяването на града с всеки изминал ден и необходимостта това да бъде променено, преди да са останали само гарваните и Паметникът в реката.

Пред „Габрово Нюз“ фотографът Тодор Тодоров разкри, че планира да подготви изложба със своите колажи, които са на различни теми и които се радват на широк обществен интерес в социалните мрежи.

През далечната 2013 година, по време на реализирането на големия проект за воден цикъл на Габрово, Тодоров илюстрира с друг свой фотоколаж часовниковата кула на площад „Първи май“, силно наподобяваща Наклонената кула в Пиза.

В началото на това лято фотографът „преосмисли“ пространството на площад „Възраждане“, превръщайки го в плувен комплекс. Едни приветстват и одобряват този вид изкуство, а други не са съгласни с ексцентричния подход в колажите. Повечето хора обаче все пак се наслаждават на гледката, носеща им настроение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица