Свържи се с нас

Култура

Широко отворени очи, виенски модернизъм и театрална експресивност

Published

on

Широко отворете очи за потока на съзнанието си. Това ви предлага Габровският драматичен театър в последната си постановка „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ на режисьора Васил Дуев. Премиерата събра не само любители на театъра, но и литературни ценители вечерта на 14 юли на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“.

Постановката е сценична адаптация на режисьора по новелата „Лейтенант Густл“ от австрийския писател и драматург Артур Шницлер. Хореографията в спектакъла е направена от Магдалена Славчева и Найден Банчевски.

С проницателната точност на психоаналитик, Шницлер ще ви пренесе във Виена от началото на ХХ век, а Васил Дуев ще ви разкрие колебливата деликатност на човешката душа, самозаблудата ѝ за накърнено честолюбие, ненужната ѝ решителност, възторжената ѝ радост на предначертана свобода. Темата за ценностите е винаги актуална, променя се само интензитетът на интереса ни към нея. Нужна ни е нова рефлексия на това, което ни се случва тук и сега. Нужно ни е преосмисляне на света около нас и света в нас. Нужно ни е дори ренесансовото самочувствие за значимостта на човешката природа. „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ ще ви даде откровението да бъдете себе си и възможност за избор: какво е чест, дълг, достойнство, смисъл и истина. Ще ви изправи пред разделителната линия между вашите желания и амбицията ви да желаете. Ще ви постави пред везните на пропуснатите възможности, защото „загубиш ли честта си, губиш всичко“, както сам възкликва лейтенат Густл. Ще ви покаже изящество, красота и любов, които имаме в живота си, но не се осмеляваме да познаем.

Силен и въздействащ образ изгражда актьорът Любен Попов, който влиза в ролята на лейтенат Густл. Със задълбочен психологизъм и умело боравене с богатия арсенал от театрални изразни средства, той въвежда зрителя в необятния и променлив мисловен свят на героя си. Неговата актьорска игра размива границата между зрителското възприятие на героя и отъждествяването с него. Лейтенант Густл се превръща във ваш познат или ви напомня за самите вас. Публиката не гледа отчуждено отстрани, а деликатно е поканена да надникне в съзнанието на лейтенанта.

За този умел преход между действие и съзнание помага режисьорското решение да вкара познатия още от времето на атическата трагедия колективен персонаж на хора. Тук хорът е другото главно действащо лице, проявление на мислите и чувствата на героя, а не коментатор на системата от събития в сюжетната линия на постановката. Актрисите Магдалена Славчева и Адриана Димова майсторски се превъплъщават в персонифицирания поток на съзнанието, въображаеми духове, които неотлъчно следват героя си в екзистенциалните му терзания. Те са допълващото отражение на цялостния образ на лейтенант Густл, неговото неосъзнато анализиране на случващото му се в живота.

Многобройни роли, важни за драматургичното разгръщане на спектакъла, пресъздават актьорите Тони Христова и Найден Банчевски. Лекотата на тяхната игра умело рисува пъстрия свят на австро-унгарска Виена от началото на ХХ век. А в една от сцените те подаряват на публиката неочаквано въздействащо изяществото на копнежа и смелостта да желаеш.

Сценографията е стилизирана до най-необходимото за случването на спектакъла, но експресивността на театралния език на Васил Дуев се развихря в пълната си широта. Тук ще видите отново умела игра със светлини и сенки, картини, които визуално доразвиват многопластовата сюжетна линия. Ще видите сцена от самия живот, какъвто е – пълнокръвен, живототворящ, истински и чувствен, и ще забравите, че сте в театрална зала, защото ще съпреживеете всичко като част или спомен от вашия живот. Музикалният подбор на фрагменти от произведения на Шуберт, Прокофиев и Йохан Пахелбел, е направен от режисьора.

„Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ е четвъртата постановка на режисьора Васил Дуев с трупата на ДТ „Рачо Стоянов“. През последните две години той създаде на габровска сцена едни от най-смелите и експресивни спектакли от репертоара на театъра: „Истината или се осмеляваш”, 2019 г., „Начало на спектакъла“, 2019 г. и „Орото ламя е“, 2020 г. Артур Шницлер е определян от изследователите като проницателен аналитик и познавач на човешката психика, ироничен наблюдател на обществените процеси от края на XIX и началото на ХХ век. По времето когато излиза новелата му „Лейтенант Густл“ е бил на служба като главен лекар в австрийската кралско-имперска армия. Има запазен документ в офицерските архиви от това време, където се вижда, че е бил обвинен в „уронване и унижаване честта и авторитета на австро-унгарската армия“ за съчиняването и публикуването на новелата. А на нея Шницлер дължи авторитета си като ярък представител на виенския модернизъм в литературата. По новелата му „Като насън“ режисьорът Стенли Кубрик създава филма „Широко затворени очи“ през 1999 г.

Последната премиера за сезона на Габровския драматичен театър ще бъде на спектакъла „Руски вечери с микроскоп“ на режисьора Петринел Гочев от цикъла „Театър на маса“. Тя ще се състои на 21 юли 2020 г., от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“.

Преди това на 16 юли от 19.00 часа ще бъде второто представление на „Салиери“ на реж. Петринел Гочев, а на 23 юли от 19.00 часа публиката може отново да се срещне с „Мечтата на Наташа“ на реж. Ана Батева. Двете постановки ще се играят на сцената на габровския театър.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

Published

on

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Зареди още

Култура

Задават се празници на четящите хора в Габрово

Published

on

През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.

В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.

В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.

Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.

Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024),  „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица