Свържи се с нас

Култура

Широко отворени очи, виенски модернизъм и театрална експресивност

Published

on

Широко отворете очи за потока на съзнанието си. Това ви предлага Габровският драматичен театър в последната си постановка „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ на режисьора Васил Дуев. Премиерата събра не само любители на театъра, но и литературни ценители вечерта на 14 юли на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“.

Постановката е сценична адаптация на режисьора по новелата „Лейтенант Густл“ от австрийския писател и драматург Артур Шницлер. Хореографията в спектакъла е направена от Магдалена Славчева и Найден Банчевски.

С проницателната точност на психоаналитик, Шницлер ще ви пренесе във Виена от началото на ХХ век, а Васил Дуев ще ви разкрие колебливата деликатност на човешката душа, самозаблудата ѝ за накърнено честолюбие, ненужната ѝ решителност, възторжената ѝ радост на предначертана свобода. Темата за ценностите е винаги актуална, променя се само интензитетът на интереса ни към нея. Нужна ни е нова рефлексия на това, което ни се случва тук и сега. Нужно ни е преосмисляне на света около нас и света в нас. Нужно ни е дори ренесансовото самочувствие за значимостта на човешката природа. „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ ще ви даде откровението да бъдете себе си и възможност за избор: какво е чест, дълг, достойнство, смисъл и истина. Ще ви изправи пред разделителната линия между вашите желания и амбицията ви да желаете. Ще ви постави пред везните на пропуснатите възможности, защото „загубиш ли честта си, губиш всичко“, както сам възкликва лейтенат Густл. Ще ви покаже изящество, красота и любов, които имаме в живота си, но не се осмеляваме да познаем.

Силен и въздействащ образ изгражда актьорът Любен Попов, който влиза в ролята на лейтенат Густл. Със задълбочен психологизъм и умело боравене с богатия арсенал от театрални изразни средства, той въвежда зрителя в необятния и променлив мисловен свят на героя си. Неговата актьорска игра размива границата между зрителското възприятие на героя и отъждествяването с него. Лейтенант Густл се превръща във ваш познат или ви напомня за самите вас. Публиката не гледа отчуждено отстрани, а деликатно е поканена да надникне в съзнанието на лейтенанта.

За този умел преход между действие и съзнание помага режисьорското решение да вкара познатия още от времето на атическата трагедия колективен персонаж на хора. Тук хорът е другото главно действащо лице, проявление на мислите и чувствата на героя, а не коментатор на системата от събития в сюжетната линия на постановката. Актрисите Магдалена Славчева и Адриана Димова майсторски се превъплъщават в персонифицирания поток на съзнанието, въображаеми духове, които неотлъчно следват героя си в екзистенциалните му терзания. Те са допълващото отражение на цялостния образ на лейтенант Густл, неговото неосъзнато анализиране на случващото му се в живота.

Многобройни роли, важни за драматургичното разгръщане на спектакъла, пресъздават актьорите Тони Христова и Найден Банчевски. Лекотата на тяхната игра умело рисува пъстрия свят на австро-унгарска Виена от началото на ХХ век. А в една от сцените те подаряват на публиката неочаквано въздействащо изяществото на копнежа и смелостта да желаеш.

Сценографията е стилизирана до най-необходимото за случването на спектакъла, но експресивността на театралния език на Васил Дуев се развихря в пълната си широта. Тук ще видите отново умела игра със светлини и сенки, картини, които визуално доразвиват многопластовата сюжетна линия. Ще видите сцена от самия живот, какъвто е – пълнокръвен, живототворящ, истински и чувствен, и ще забравите, че сте в театрална зала, защото ще съпреживеете всичко като част или спомен от вашия живот. Музикалният подбор на фрагменти от произведения на Шуберт, Прокофиев и Йохан Пахелбел, е направен от режисьора.

„Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ е четвъртата постановка на режисьора Васил Дуев с трупата на ДТ „Рачо Стоянов“. През последните две години той създаде на габровска сцена едни от най-смелите и експресивни спектакли от репертоара на театъра: „Истината или се осмеляваш”, 2019 г., „Начало на спектакъла“, 2019 г. и „Орото ламя е“, 2020 г. Артур Шницлер е определян от изследователите като проницателен аналитик и познавач на човешката психика, ироничен наблюдател на обществените процеси от края на XIX и началото на ХХ век. По времето когато излиза новелата му „Лейтенант Густл“ е бил на служба като главен лекар в австрийската кралско-имперска армия. Има запазен документ в офицерските архиви от това време, където се вижда, че е бил обвинен в „уронване и унижаване честта и авторитета на австро-унгарската армия“ за съчиняването и публикуването на новелата. А на нея Шницлер дължи авторитета си като ярък представител на виенския модернизъм в литературата. По новелата му „Като насън“ режисьорът Стенли Кубрик създава филма „Широко затворени очи“ през 1999 г.

Последната премиера за сезона на Габровския драматичен театър ще бъде на спектакъла „Руски вечери с микроскоп“ на режисьора Петринел Гочев от цикъла „Театър на маса“. Тя ще се състои на 21 юли 2020 г., от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“.

Преди това на 16 юли от 19.00 часа ще бъде второто представление на „Салиери“ на реж. Петринел Гочев, а на 23 юли от 19.00 часа публиката може отново да се срещне с „Мечтата на Наташа“ на реж. Ана Батева. Двете постановки ще се играят на сцената на габровския театър.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица