Изграждането на 6-метровия монумент от бронз и гранит, изправен величествено пред историческата сграда на Априловската гимназия, има дълга и интересна история. Идеята да се постави знак, който да напомня на поколенията за Благодетеля на българската просвета и образование – Васил Априлов, се заражда в родното му Габрово 50 години след неговата смърт.

През 1897 г. се създава Граждански комитет – предимно от учители, който в началото на декември същата година отправя призив към всички българи за набиране на средства. Инициаторите планирали откриването да стане през 1900 г., но сметката нараствала по-бавно от очакванията.

На 29 юни 1900 г. Габровската гимназия чества 25 години от първия випуск. Датата се свързва и с полагане на основния камък на паметника пред централния вход на училището. Издаден е юбилеен сборник, сумите от който постъпват в учредения фонд. От 1916 г. инициативата за изграждане на паметник се поема от учителския съвет в гимназията, който полага изключителни усилия за набирането на средства.

Съветът моли Министерството на народното просвещение да субсидира ежегодно фонда. Предлага да се въведе Априлов ден във всички учебни заведения (неприсъствен), в който да се изнасят утра, забави, да се събира по 1 лев от всички учители и ученици. Министерството не приема.

Десет години по-късно, на 29 ноември 1926 г., учителският съвет решава паметникът да се открие по случай 100-годишнината на Габровското училище. На 20 ноември 1929 г. се свиква общоградско събрание, на което се избира комитет в състав: директорът на гимназията, двама учители и четирима граждани. Комитетът добива гражданственост, приема работата дейно и с желания, при пълната подкрепа на габровската общественост.

Отново се отправя призив към българския народ за набиране на средства. Отзовават се училища, обществени организации, държавни и частни предприятия, отделни дарители. Набират се средства от вечеринки, от продажба на печатни произведения за Априлов… и се достига необходимата сума – 1 356 054 лв. Равносметката показва, че две трети от общата сума е дарена от габровци.

На 4 октомври 1933 г. създаденият комитет за построяване на паметника оповестява програма за провеждане на конкурс за проект. От представените на 19 април 1934 година 24 проекта журито присъжда първа награда на скулптора Марко Марков.

Неговият проект “Пробуда” представя една уравновесена скулптурно-архитектурна композиция – Априлов е седнал в кресло с книга в ръка, в момент на размисъл. Въпреки че проектът получава първа награда и е утвърден, габровци не го приемат с одобрение. Те искат величествен паметник, който да показва Априлов в цял ръст, високо издигнат пред фасадата на училището.

На 5 юни 1934 г. вестник “Слово” (издание, което влияе на културните тенденции по това време) публикува “Програма за конкурс по изработване гипсови модело-проекти за паметник на Васил Ев. Априлов”. Наградата спечелва скулпторът Кирил Тодоров за проекта “Будител”.

С протокол от 5 април 1935 г. специална комисия с участието на Джовани Прини, професор по скулптура в Академията на изящните изкуства и преподавател във Висшата школа за архитектура, приема в Рим статуята на Априлов и четирите барелефа на пиедестала на паметника.

Триметровата статуя на Априлов, излята от бронз в Италия, въплътява образа на бележития възрожденец в оня преломен момент от неговия живот, когато, прочел книгата на Юрий Венелин Древните и съвременни българи….“, твърдо решава да положи основите на новобългарското училище.

Четирите скулптурни групи в основата на паметника изобразяват историческите етапи в развитието на просветното дело. Барелефът на източната страна показва килийното училище, в което обучението има подчертано религиозен характер и се води от духовно лице. Вторият (на западната страна) представя училището в одаята на занаятчията, който шие потури, учи децата на черковнославянски букви и с дългата си пръчка въдворява ред и дисциплина.

Третият, който „гледа“ към гимназията, представя взаимното училище, в което по метода на Бел и Ланкастер един учител с помощта на по-напредналите ученици може да обучава до 200 – 300 ученика едновременно. Барелефът на челната страна на паметника изобразява новото училище, в което преподаването се извършва по изискванията на звучната метода.

Пиедесталът, на няколко нива, е изработен от полиран гранит. На лицевата страна на монумента е изписано „Васил Евстатиев Априлов 1789 – 1847”, а на противоположната страна „На създателя на новобългарското училище 1835. От българския народ 1935”.

Благодарение на енергията и упоритостта на габровската общественост на 1 ноември 1935 г. паметникът на Васил Априлов е открит с общонационално честване в присъствието на тогавашния премиер Андрей Тошев.

В речта си при освещаването на паметника той казва: „… нека ние, сегашното поколение, с отдаване на дълг и признателност на нашите будители, с увековечаване на паметта им, да оставим за бъдещите поколения назидание и пример, а пък те, по същия начин, за по-нататъшните и т.н. за вечни времена.”.

От стотиците венци най-ефектен е венецът, „поднесен” на 400 метра височина от самолет, излетял от околностите на Казанлък.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/