Свържи се с нас

Любопитно

Два пъти правят конкурс за паметник на Априлов

Габровци го искат величествен и изправен, не седнал. 120 г. от тържественото полагане на първия камък .

Published

on

Изграждането на 6-метровия монумент от бронз и гранит, изправен величествено пред историческата сграда на Априловската гимназия, има дълга и интересна история. Идеята да се постави знак, който да напомня на поколенията за Благодетеля на българската просвета и образование – Васил Априлов, се заражда в родното му Габрово 50 години след неговата смърт.

През 1897 г. се създава Граждански комитет – предимно от учители, който в началото на декември същата година отправя призив към всички българи за набиране на средства. Инициаторите планирали откриването да стане през 1900 г., но сметката нараствала по-бавно от очакванията.

На 29 юни 1900 г. Габровската гимназия чества 25 години от първия випуск. Датата се свързва и с полагане на основния камък на паметника пред централния вход на училището. Издаден е юбилеен сборник, сумите от който постъпват в учредения фонд. От 1916 г. инициативата за изграждане на паметник се поема от учителския съвет в гимназията, който полага изключителни усилия за набирането на средства.

Съветът моли Министерството на народното просвещение да субсидира ежегодно фонда. Предлага да се въведе Априлов ден във всички учебни заведения (неприсъствен), в който да се изнасят утра, забави, да се събира по 1 лев от всички учители и ученици. Министерството не приема.

Десет години по-късно, на 29 ноември 1926 г., учителският съвет решава паметникът да се открие по случай 100-годишнината на Габровското училище. На 20 ноември 1929 г. се свиква общоградско събрание, на което се избира комитет в състав: директорът на гимназията, двама учители и четирима граждани. Комитетът добива гражданственост, приема работата дейно и с желания, при пълната подкрепа на габровската общественост.

Отново се отправя призив към българския народ за набиране на средства. Отзовават се училища, обществени организации, държавни и частни предприятия, отделни дарители. Набират се средства от вечеринки, от продажба на печатни произведения за Априлов… и се достига необходимата сума – 1 356 054 лв. Равносметката показва, че две трети от общата сума е дарена от габровци.

На 4 октомври 1933 г. създаденият комитет за построяване на паметника оповестява програма за провеждане на конкурс за проект. От представените на 19 април 1934 година 24 проекта журито присъжда първа награда на скулптора Марко Марков.

Проектът на Марко Марков. Архив НМО

Неговият проект “Пробуда” представя една уравновесена скулптурно-архитектурна композиция – Априлов е седнал в кресло с книга в ръка, в момент на размисъл. Въпреки че проектът получава първа награда и е утвърден, габровци не го приемат с одобрение. Те искат величествен паметник, който да показва Априлов в цял ръст, високо издигнат пред фасадата на училището.

На 5 юни 1934 г. вестник “Слово” (издание, което влияе на културните тенденции по това време) публикува “Програма за конкурс по изработване гипсови модело-проекти за паметник на Васил Ев. Априлов”. Наградата спечелва скулпторът Кирил Тодоров за проекта “Будител”.

Проектът на Кирил Тодоров. Архив НМО

С протокол от 5 април 1935 г. специална комисия с участието на Джовани Прини, професор по скулптура в Академията на изящните изкуства и преподавател във Висшата школа за архитектура, приема в Рим статуята на Априлов и четирите барелефа на пиедестала на паметника.

Триметровата статуя на Априлов, излята от бронз в Италия, въплътява образа на бележития възрожденец в оня преломен момент от неговия живот, когато, прочел книгата на Юрий Венелин Древните и съвременни българи….“, твърдо решава да положи основите на новобългарското училище.

Четирите скулптурни групи в основата на паметника изобразяват историческите етапи в развитието на просветното дело. Барелефът на източната страна показва килийното училище, в което обучението има подчертано религиозен характер и се води от духовно лице. Вторият (на западната страна) представя училището в одаята на занаятчията, който шие потури, учи децата на черковнославянски букви и с дългата си пръчка въдворява ред и дисциплина.

Третият, който „гледа“ към гимназията, представя взаимното училище, в което по метода на Бел и Ланкастер един учител с помощта на по-напредналите ученици може да обучава до 200 – 300 ученика едновременно. Барелефът на челната страна на паметника изобразява новото училище, в което преподаването се извършва по изискванията на звучната метода.

Пиедесталът, на няколко нива, е изработен от полиран гранит. На лицевата страна на монумента е изписано „Васил Евстатиев Априлов 1789 – 1847”, а на противоположната страна „На създателя на новобългарското училище 1835. От българския народ 1935”.

Паметникът на Васил Априлов пред Националната Априловска гимназия и Националния музей на образованието

Благодарение на енергията и упоритостта на габровската общественост на 1 ноември 1935 г. паметникът на Васил Априлов е открит с общонационално честване в присъствието на тогавашния премиер Андрей Тошев.

В речта си при освещаването на паметника той казва: „… нека ние, сегашното поколение, с отдаване на дълг и признателност на нашите будители, с увековечаване на паметта им, да оставим за бъдещите поколения назидание и пример, а пък те, по същия начин, за по-нататъшните и т.н. за вечни времена.”.

От стотиците венци най-ефектен е венецът, „поднесен” на 400 метра височина от самолет, излетял от околностите на Казанлък.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Любопитно

Фестивалът на реката отново събира младите край Янтра

Published

on

Концерт на изпълнителя Роби, огнено шоу, представяне на младежка стихосбирка, папиемаше глави, дороданго и кинусайга, ролкови кънки и планк предизвикателство? Звучи ли интересно?

За пета поредна година младежкият фестивал „Реките на Габрово – Младежки случки срещу течението“ ще оживи пространството около река Янтра по ул. „Аврам Гачев“, превръщайки го в зона за срещи, музика, творчество, спорт и предизвикателства.

Събитието ще се проведе на 11, 12 и 13 септември и се организира от Младежки център – Габрово и Община Габрово. Времето с активна програма на фестивала е от 15:00 до 22:30 часа, но организаторите приканват габровци да прекарат целия ден на мястото, където ще има сладолед и сладкиши, бира, алкохолни и безалкохолни коктейли и малък арт базар.

Голямото име в програмата тази година е изпълнителят Роби, чиито концерт ще бъде в събота от 20:30 часа. Ще подгряват млади габровски изпълнители и музикален клуб „Main Stage“ към Младежки център – Габрово, а в петък групата, която ще видим на сцената, е Tryavna Revival.

Цели трима диджеи ще се грижат за настроението тази година – в петък вечерта ще завърши с DJ Nick de Brink, в неделя следобед ще караме ролкови кънки с DJ Деси, а вечерта, след един бърз куиз за предизвикателство на ума, DJ Ray Bon ще се опита да обърне течението на реката със страхотен купон. В програмата има още тридневна графити работилница, чиято цел е да обедини и доукраси стените на подпорната стена, където се провежда фестивалът.

Младежите ще се погрижат сами и за екстериора на фестивала – стари училищни столове ще заживеят нов живот, нарисувани от посетителите, а в първия ден на събитието, по време на работилницата с рециклирани материали с Гергана Лазарова-Рънкъл, младите хора ще могат да изработят риби, които ще бъдат инсталирани във водата. Място в програмата имат и по-сериозните теми.

В „Разговор за бреговете“, който ще се проведе на моста до Музей „Дом на хумора и сатирата“, всеки гражданин ще може да научи как предстои да се промени зоната край реката и как ще бъдат обновени сградите и обществените пространства около нея.

Кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата е подкрепена с арт инсталацията „Реката, която ни свързва“, на която габровци са поканени да напишат своите малки обещания за по-красив, чист, добър, забавен и общностно настроен град.

Младежи от Търново и Габрово пък ще предизвикат минувачите да се превъплътят в габровската котка и да отправят послание към габровци – една идея, която ще ни накара да се погледнем отстрани и да си кажем честно много неща. И за финал – две нови работилници, идващи от Изтока – работилница за дороданго – полирани сфери от пръст, подходяща за най-търпеливите посетители на фестивала и кинусайга – изкуство за работа с текстил, като резултат от което очакваме пъстри текстилни пана.

Организаторите обръщат внимание, че част от работилниците са специално отбелязани, като предназначени за младежи над 14 години и те не са подходящи за деца. Можете да запазите своето място в тях като се запишете предварително. Линкове към формулярите за записване са публикувани в социалните мрежи на Младежки център – Габрово.

Зареди още

Култура

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Published

on

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.

Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.

Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.

Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.

В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица