Свържи се с нас

Любопитно

Два пъти правят конкурс за паметник на Априлов

Габровци го искат величествен и изправен, не седнал. 120 г. от тържественото полагане на първия камък .

Published

on

Изграждането на 6-метровия монумент от бронз и гранит, изправен величествено пред историческата сграда на Априловската гимназия, има дълга и интересна история. Идеята да се постави знак, който да напомня на поколенията за Благодетеля на българската просвета и образование – Васил Априлов, се заражда в родното му Габрово 50 години след неговата смърт.

През 1897 г. се създава Граждански комитет – предимно от учители, който в началото на декември същата година отправя призив към всички българи за набиране на средства. Инициаторите планирали откриването да стане през 1900 г., но сметката нараствала по-бавно от очакванията.

На 29 юни 1900 г. Габровската гимназия чества 25 години от първия випуск. Датата се свързва и с полагане на основния камък на паметника пред централния вход на училището. Издаден е юбилеен сборник, сумите от който постъпват в учредения фонд. От 1916 г. инициативата за изграждане на паметник се поема от учителския съвет в гимназията, който полага изключителни усилия за набирането на средства.

Съветът моли Министерството на народното просвещение да субсидира ежегодно фонда. Предлага да се въведе Априлов ден във всички учебни заведения (неприсъствен), в който да се изнасят утра, забави, да се събира по 1 лев от всички учители и ученици. Министерството не приема.

Десет години по-късно, на 29 ноември 1926 г., учителският съвет решава паметникът да се открие по случай 100-годишнината на Габровското училище. На 20 ноември 1929 г. се свиква общоградско събрание, на което се избира комитет в състав: директорът на гимназията, двама учители и четирима граждани. Комитетът добива гражданственост, приема работата дейно и с желания, при пълната подкрепа на габровската общественост.

Отново се отправя призив към българския народ за набиране на средства. Отзовават се училища, обществени организации, държавни и частни предприятия, отделни дарители. Набират се средства от вечеринки, от продажба на печатни произведения за Априлов… и се достига необходимата сума – 1 356 054 лв. Равносметката показва, че две трети от общата сума е дарена от габровци.

На 4 октомври 1933 г. създаденият комитет за построяване на паметника оповестява програма за провеждане на конкурс за проект. От представените на 19 април 1934 година 24 проекта журито присъжда първа награда на скулптора Марко Марков.

Проектът на Марко Марков. Архив НМО

Неговият проект “Пробуда” представя една уравновесена скулптурно-архитектурна композиция – Априлов е седнал в кресло с книга в ръка, в момент на размисъл. Въпреки че проектът получава първа награда и е утвърден, габровци не го приемат с одобрение. Те искат величествен паметник, който да показва Априлов в цял ръст, високо издигнат пред фасадата на училището.

На 5 юни 1934 г. вестник “Слово” (издание, което влияе на културните тенденции по това време) публикува “Програма за конкурс по изработване гипсови модело-проекти за паметник на Васил Ев. Априлов”. Наградата спечелва скулпторът Кирил Тодоров за проекта “Будител”.

Проектът на Кирил Тодоров. Архив НМО

С протокол от 5 април 1935 г. специална комисия с участието на Джовани Прини, професор по скулптура в Академията на изящните изкуства и преподавател във Висшата школа за архитектура, приема в Рим статуята на Априлов и четирите барелефа на пиедестала на паметника.

Триметровата статуя на Априлов, излята от бронз в Италия, въплътява образа на бележития възрожденец в оня преломен момент от неговия живот, когато, прочел книгата на Юрий Венелин Древните и съвременни българи….“, твърдо решава да положи основите на новобългарското училище.

Четирите скулптурни групи в основата на паметника изобразяват историческите етапи в развитието на просветното дело. Барелефът на източната страна показва килийното училище, в което обучението има подчертано религиозен характер и се води от духовно лице. Вторият (на западната страна) представя училището в одаята на занаятчията, който шие потури, учи децата на черковнославянски букви и с дългата си пръчка въдворява ред и дисциплина.

Третият, който „гледа“ към гимназията, представя взаимното училище, в което по метода на Бел и Ланкастер един учител с помощта на по-напредналите ученици може да обучава до 200 – 300 ученика едновременно. Барелефът на челната страна на паметника изобразява новото училище, в което преподаването се извършва по изискванията на звучната метода.

Пиедесталът, на няколко нива, е изработен от полиран гранит. На лицевата страна на монумента е изписано „Васил Евстатиев Априлов 1789 – 1847”, а на противоположната страна „На създателя на новобългарското училище 1835. От българския народ 1935”.

Паметникът на Васил Априлов пред Националната Априловска гимназия и Националния музей на образованието

Благодарение на енергията и упоритостта на габровската общественост на 1 ноември 1935 г. паметникът на Васил Априлов е открит с общонационално честване в присъствието на тогавашния премиер Андрей Тошев.

В речта си при освещаването на паметника той казва: „… нека ние, сегашното поколение, с отдаване на дълг и признателност на нашите будители, с увековечаване на паметта им, да оставим за бъдещите поколения назидание и пример, а пък те, по същия начин, за по-нататъшните и т.н. за вечни времена.”.

От стотиците венци най-ефектен е венецът, „поднесен” на 400 метра височина от самолет, излетял от околностите на Казанлък.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Група Молец пристига за Младежкия фестивал „Тук и сега“

Published

on

За втора поредна година в Дряново ще се състои фестивалът „Тук и сега“ – едно събития, измислено и организирано от младите хора в града. Планирани са музикален концерт, размяна на книги, куиз вечер, прожекция на филм, групова тренировка и др.

Всички събития ще се проведат в парк „Максим Райкович“, срещу часовниковата кула, с вход свободен. Програмата ще започне на 12 август с концерт на група Молец и талантливите млади изпълнители GoGo, Toria, ZoV & Vakavliev.

На 13 август организаторите са предвидили занимания и за здрав дух, и за здраво тяло. Инструкторката по пилатес и йога Йоанна Петрова от FitLab ще се погрижи за добрия тонус с групова тренировка от 19.00 ч., а след това ще има мозъчна атака с куиз вечер за обща култура. Вечерта ще приключи с прожекция на новия български комедиен филм „Брънч за начинаещи“ – в парка, под звездното дряновско небе.

И двете вечери ще продължи инициативата „Книга за книга“ – всеки може да донесе книга от личната си библиотека и да вземе друга. Целта е обмен на заглавия, впечатления и приятен разговор за литература.

12 АВГУСТ (сряда)
19:00ч. „Книга за книга“ – донеси книга, вземи си друга, обсъди заглавия и автори с други читатели
20:00ч. Концерт на група МОЛЕЦ, GoGo, Zov&Vakavliev, Toria
21:30ч. Коктейли и музика

13 АВГУСТ (четвъртък)
19:00ч Групова тренировка с Йоанна Петрова от FitLab
20:00ч. Куиз вечер за обща култура
21:30ч. Прожекция на филма “Брънч за начинаещи” Ще бъде хубаво – не някога и някъде, а тук и сега!

Фестивалът се организира по случай Международния ден на младежта, който се отбеляава редовно в Дряново от дълги години.

Зареди още

Любопитно

„Персеиди и китари“ събира младежи под звездите за трета поредна година

Published

on

За трета поредна година Младежки център – Габрово организира инициативата „Персеиди и китари“, която ще се проведе на 12 август от 20.00 ч. в местността Градище. Събитието се организира от Младежки център – Габрово и целта му е да отбележи Международния ден на младежта с преживяване, посветено на природата, музиката и летните нощи, а също така и да напомни колко са важни младежките дейности и политики на местно, национално, европейско и международно ниво – за развитието на младите хора и техните умения.

Вечерта е в пика на метеорния поток „Персеиди“ – едно от най-красивите и очаквани астрономически явления през годината. В продължение на няколко дни Земята преминава през шлейф от частици, оставени от  кометата 109P/Swift-Tuttle.

Тези частици изгарят в атмосферата над нас и ние ги виждаме като ярки падащи звезди. На тъмно и високо място могат да бъдат забелязани около 100 падащи звезди на час. На Градище, заради близостта на града, броят им е значително по-малък, но все пак много по- голям, отколкото в обикновена лятна вечер.

Младежкият център кани и всички млади хора, които свират на китара, да се включат – независимо от професионалното им ниво. Събитието е различно – то не е концерт, а споделено преживяване, в което всеки участва по свой начин. Няма сцена или официална програма, няма предварително обявени изпълнители и разделение между публика и артисти. Всеки е добре дошъл да пее, свири или просто да преживее звездопад, изпълнен с музика, падащи звезди и желания.

За да улесни всички желаещи да се включат, Младежки център – Габрово осигурява безплатен транспорт до местността Градище. Електрическият автобус ще тръгне в 19:30 ч. от пл. „Възраждане“, а обратно към града в 00:00 ч. – от паркинга до поляната. Вземете със себе си връхна дреха и одеяло или шалте! За повече информация тел. 0887907075.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица