

Новини
Качествено обучение и повече практики са водещи при избора на университет за завършващите
Качеството на обучение и наличието на стажове и практики са водещи критерии на абитуриентите при избор на университет. Добре платени професии, носещи удовлетвореност и възможност да виждат резултата от своя труд искат седмокласниците.
Това показа тазгодишното анкетно проучване сред учениците от 7 и 12 клас от училищата на област Габрово. За втора поредна година Центърът за подкрепа на личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“ се допита до гимназистите, за да провери готовността им да направят информиран и осъзнат избор на образование и готовността им за реaлизация на пазара на труда.

В унисон с противоепидемичните мерки резултатите от анкетата бяха представени на уебинари, които се проведоха в два последователни дни в една от платформите в интернет. В събитието взеха участие представители на основните и средните училища от област Габрово, областна администрация, Общините, Регионално управление на образованието- Габрово, Габровска тръговско-промишлена палата, Стопанска камара, Технически университет, Дирекция „Бюро по труда“, Областен информационен център, представители на местните медии, партньори и съмишленици на Центъра.
Анкетата бе проведена в периода октомври 2019 – март 2020 г. и в нея взеха участие общо 828 ученици от училищата на област Габрово, като 529 са седмокласници, а 299 са абитуриентите.
Проучването се прави с цел да се планират дейности по кариерно ориентиране в училище, които да съответстват на нуждите и заявките на учениците.
„Друга наша цел бе, чрез резултатите от проучването, да покажем на широката общественост, че има нужда тези дейности да се развиват, защото, както ще видите, от анализа на резултатите, а това показва и нашия близо 8 годишен опит – голяма част от учениците взимат решение за избор на образование/ професия в условията на информационен дефицит.“ Това сподели Пенко Атанасов – директор на Центъра за кариерно ориентиране.
Но нека погледнем резултатите. По-голямата част от анкетираните седмокласници (57,4%) твърдят, че вече (по време на анкетирането) са взели решение къде ще учат. С почти 12% по-малко са тези, които споделят, че са избрали профил или професия. С други думи, тези 12% са избрали училището, но не и какво ще учат в него.
Повтаря се заключението от миналогодишната анкета, че е по-лесно да се избере училището, тъй като децата го познават като имидж, имат познати, които са учили в него, и т.н. Но част от децата не обръщат внимание на това какво точно предлага като възможности и дали те ще прилегнат на техните интереси, умения и способности, характер.
От тези първи два въпроса на анкетата няма как да не забележим, че останалите деца имат нужда от допълнителна работа по кариерно ориентиране. Притеснително е, че около 2% от учениците са се примирили, че родителите им ще изберат вместо тях.
Неведнъж сме казвали, че изборът трябва да се направи от родителя и детето – заедно, за да се ангажира детето с него и да полага усилия в бъдеще. Ако това не се случи, още при първите трудности има опасност детето да се откаже и да се обърне с обвинения към родителите си, че този избор е техен, а не негов, коментират още от Центъра за подкрепа на личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.
Седмокласниците споделят, че имат нужда от допълнителна информация за това какви учебни предмети ще изучават в избрания профил или професия, за да направят най-добрия за себе си избор. На второ място, учениците искат да бъдат по-добре запознати с възможностите за реализация след завършване на средното училище. А на трето – от това какви възможности за професионално образование предлагат средните училища.

Без особени изненади, запитани кой им е помогнал в избора, на първо място учениците са посочили своите родители и близки, следвани от приятелския кръг и учителите в училище. С други думи – хората, които са най-близо до тях и на които имат повече доверие.
Интересни са отговорите на въпросите дали учениците са запознати с това къде ще могат да продължат образованието си и какво ще могат да работят. Цели 50,8% са отговорили, че знаят какво ще работят, завършвайки средното си образование, а 25,5% че са запознати с възможностите за продължаване на образованието си, като 40,5% знаят, но имат нужда от допълнителна информация.
Онова, което затруднява седмокласниците в избора, е това, че не познават добре възможностите, които предлагат средните училища (33,3% са посочили това). Това, че не познават възможностите за реализация в един или друг профил или професия (31,6%).
Интересно, че многото възможности за избор затрудняват 23,6% от анкетираните ученици, което поставя този отговор на трето място. Положителното тук е, че близо 20% (по-точно 19,5) смятат, че в избора на образование след 7 клас няма нищо трудно.
Един от интересните въпроси в анкетата бе „Какво искаш да ти „дава“ троята бъдеща професия?“. Без да се изненадваме, на първо място децата са посочили „пари“, което е очевидно за едно консуматорско общество.

По-интересно е, че на второ и трето място учениците са посочили съответно „да виждам резултат от своя труд“ и „да се чувствам удовлетворен от труда си“, което показва един много зрял подход при избора на бъдеща професионална реализация. На този въпрос абитуриентите също са посочили на първо място финансовата възвращаемост на труда им, т.е. заплащането.
На второ и трето място дванадесетокласниците от професионалните паралелки са посочили „да виждам резулатата от своя труд“ и „да подобрявам уменията си“. А тези от профилираните паралелки – съответно: „да чувствам удовлетвореност от труда си“ и „възможност да пътувам“.
За съжаление седмокласниците и обучаващите се в профилирани паралелки поставят на последно място престижа на професията. Така той става най-малко желаният атрибут на професията в съревнование с други 11. Друго интересно е, че учениците от професионалните паралелки избират на последно място „сигурност“.

От проучването също стана ясно, че 50% от анкетираните ученици от професионалните паралелки ще опитат да учат и работят едновременно след завършване на средното образование. Като една от причините за разочарованието в началните етапи на професионална реализация, често се посочват нереалистичните очаквания на младежите към техните работодатели и бъдеща професионална реализация като цяло.
Един от въпросите се цели да провери доколко очакванията на абитуриентите от професионалните паралелки, на които им предстои да се реализират на пазара на труда, има общо с действителността.
По-голямата част от тях- 30,8%, очакват да получават нетно заплащане за труда по своята специалност между 800 и 1000 лв., а 46,7% очакват заплащане над 1000 лв. (21,5% между 1000 и 1200лв., а 25,2% над 1200 лв.).
Нека обърнем внимание, че въпросът е не колко искат да получават, а колко смятат, че е реалистично да получават. Относно нуждата от допълнителна информация, професионалните паралелки споделят, че имат нужда от допълнителна работа при подготовката за явяване на интервю за работа и подготовката на документи за кандидатстване.

Неприятно впечатление правят отговорите на въпроса „Ако поне един от изборите Ви е да учите (във ВУЗ), какво избирате?“. Тук близо 45% (44,9%) отговарят, че ще учат по друга специалност, а едва 17,8% споделят, че ще продължат по избраната от тях в средното училище специалност от професия.
Разбира се, децата се развиват като личности през този пет годишен период на обучение в гимназията и една голяма част от тези 45% са открили за себе си нови области на интереси, в които да се развиват, и това е съвсем естествен процес. Но според кариерните консултанти от Центъра процентът е много голям, за да може да се направи единствено това оптимистично заключение.
Според тях, една част от тези ученици вероятно са направили един случаен избор на образование в 7 клас. Тези заключения се потвърждават от отговорите на въпроса „Знаехте ли какво ще работите (бяхте ли добре запознати с професията, която избирате), когато кандидатствахте в средното училище?“, където 19,8% са посочили, че не са знаели почти нищо за професията, която избират, а 28,3% споделят, че са знаели, но са имали нужда от допълнително информация.
Онези, които споделят, че са били добре запознати, са 32,1%, а 19,8% не могат да преценят. Подобен резултат се получава и на отговора „Ако поне единият Ви избор е да работите, какво ще изберете?“. Едва 26,4% споделят, че ще търсят работа по специалността. Други 69,8% споделят, че ще търсят каквато и да е работа.
Тук изследването може да се задълбочи, за да се установи на какво се дължи това. Дали учениците смятат, че е трудно да започнат работа по специалността? Дали мислят, че няма възможности или пък страдат от ниско самочувствие, че ще успеят да се справят? Възможно е и ситуацията в семейството да е такава, че да налага учениците да започнат възможно най-скоро да помагат на семейния бюджет. Но това са само хипотези.
При профилираните паралелки малко над 55% от анкетираните са отговорили, че по време на анкетирането вече са направили своя избор какво и къде ще учат след дипломирането си в гимназията.
Приблизително еднакъв е броят на тези, които не са взели решение „какво ще учат“- 11,5% и тези, които не са решили „къде“ ще учат – 12,6%. Колебаещите са съответно 31,9% и 30,9%. Каква ще бъде бъдещата им професия, избирайки една или друга възможност, предлагана от ВУЗ, биха искали да знаят 60,7% от анкетираните.
Къде ще могат да се реализират като специалисти искат да знаят 56% от абитуриентите. А 55,5% биха искали да знаят какви дисциплини ще изучават във ВУЗ. Бъдещите кандидатстуденти най-малко се интересуват от рейтинга при избора на висшето учебно заведение, в което да учат.

Въпреки нуждата от себеутвърждаване и самостоятелност, на въпросът „Кой, според Вас, би Ви помогнал да изберете какво и къде да учите?“ повече от половината (58,1%) от анкетираните са посочили своите родители и близки като източник на помощ при вземане на решение за продължаване на образованието.
Следват студенти, които се обучават в същите или сходни специалности с 52,9%. На трето място са хората упражняващи избраната от младежите професия или сходна такава. Бъдещите кандидатстуденти бяха запитани и за критериите им при избора на ВУЗ. Ето техните приоритети: на първо място поставят „качеството на обучение“, следвано от „финансовата страна“, а на трето място учениците са поставили възможността учебното заведение да предлага стажове и практики.
„Това са накратко резултатите от анкетата. Ще се погрижим всички, ангажирани в кариерното ориентиране хора и институции от областта да получат достъп до тях. Всеки специалист може да направи изводи в сферата си на дейност. Ние направихме своите и през следващата учебна година ще положим усилия да отговорим на нуждите на учениците и техните родители. Кариерното ориентиране има своето място в училище. Вярвам в това. И когато се създадат условия това да се случва, то резултатът не е само едно дете направило информиран и осъзнат избор, а едно дете, което ще се превърне в мотивиран, можещ и удовлетворен професионалист. И нека не забравяме, че кампанията по кандидатстване в 8 клас започна. Кандидатстудентската също. Можете да се обръщате към екипа кариерни консултанти на Центъра за консултации и информация“, обобщи в заключение неговият директор Пенко Атанасов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово


Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.
Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.
Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.
Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


Новини
Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово


Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.
Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.
Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.


-
Новинипреди 7 дни
Габровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Културапреди 7 дни
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО
-
Културапреди 6 дни
Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново
-
Новинипреди 7 дни
Габровски шампиони блестят на Европейските игри в Чехия
-
Кримипреди 7 дни
Крадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там
-
Любопитнопреди 6 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 6 дни
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой
-
Културапреди 6 дни
Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор