Новини
Илиян Георгиев: Чрез труда оцених себе си, чрез спорта опознах света
Шампионът в Източноевропейския офроуд 2019 Илиян Георгиев.

Стените в малкия офис на габровския сервиз „Илиян Георгиев Ауто“ веднага грабват погледа с блясъка в златно. Купи, медали, отличия… от национални офроуди, балкански ралита, международния Silk Way Rally, Източноевропейския офроуд шампионат, Баха 500, Варна офроуд, Кърджали офро- уд… снимки от рали „Дакар“, от състезания в Китай, Русия, Румъния… 45-годишният собственик на сервиза любезно раз- решава да снимам купите. Изброявам повече от 25 награди и медала, спечелени през последните 3-4 години: шампион на България в класа на UTV/buggy 2017, първо място във Варна офроуд 2017 в клас T3, първо място в Кърджали Офроуд Фест 2017, шампион за Източна Европа 2019, първо място и медал Варна 2018 г., първо място в Турция…

– Г-н Георгиев, имате много успешна състезателна дейност, а няма медиен шум около Вас, като изключим няколкото специализирани сайта, които дават високи оценки и за механика Илиян Георгиев, и за екипажа Владислав Велков/Илиян Георгиев на различни екстремни трасета.
– Така е, в габровска медия например никога не съм присъствал. Спечелихме първо място в Турция и нито една българска медия не каза, че български отбор е първи. Не е приятно, но не е най-важното, за да го коментираме.

– Кое е важно за Вас?
– Добре е да си в новините, когато си победил, когато успешно представяш държава, град, отбор, но най-важното от всичко си ти като човек – пътят, който сам или екипно си извървял, трудът, който си вложил, мотивацията, която те движи, емоцията, която преживяваш, изпитанието на волята, характера… За мен самочувствието идва от това да се докажеш пред себе си, да работиш, да си упорит, да не се предаваш. Правенето на новина от успеха не е моя работа, нито самоцел.

– Кое е първо – автосервизът или ралитата, как свързвате работата с хобито?
– Това е много „обвързан“ и свързан с целия ми живот въпрос. Средно образование съм завършил в Професионална гимназия по транспорт и машиностроене – с. Градница през годините, когато тази „академия“ подготвяше добри кадри. Веднага след училище започнах престижна работа – в градския автосервиз, тогава най-елитният, при г-н Иван Стойчев. Тогава се създаде „Мото- Пфое“ и от самото начало на фирмата работех като електротехник-диагностик. 14 години имам в този сервиз. Откакто съм завършил, непрекъснато работя, нямам един ден прекъсванe. Това може да ви прозвучи странно, но е важно за мен. Не съм от хората, които си тръгват в 17 часа от работа и после сядат пред телевизора. Винаги съм продължавал да работя и след това вкъщи, често до среднощ. Харесва ми това, което правя. В годините се отделих, направих собствена фирма. Преди 4 години имаше възможност да закупя тази сграда, в която е сега сервизът. Говорих с банка, разрешиха заем, купих, направих сервиз, работя всеки ден. През 2013 година си дойдоха момчетата от Дакар, аз познавах един от тях – колега, другите се занимават със спорт. Тоест след 2013 година спортът влезе в моя живот чрез професията и чрез един човек – нека не споменавам името му, той е известна личност, нека не го използвам в мое интервю. Този човек ме оцени като механик, хареса ме, одобри ме, включи ме в българския отбор за рали „Дакар“ като механик и като шофьор на камион и така започнаха нещата в спорта.

– През тест минахте ли?
– Не, само с характеристика от познати. Нещата стоят така: „Можем ли да имаме доверие на този човек?“, „Да, може, той е нашият човек“, и ти трябва да докажеш, че си правилният избор, това ти е шансът. Така през 2013 година ми дадоха големия камион…

– Може ли малко повече любопитни подробности за ралито – за техниката, трасето, карането през дюните, къде се храните, спите… колко голям е този камион?
– Камионът е като тир, но не с ремарке, а камион – кутия, който отзад е ремонтна работилница и склад с всички необходими резервни части, специализиран автомобил, с висока проходимост. Тръгваме за „Дакар“ един камион с двама шофьори, механици, кемпер за спане на състезателите, мениджърът им и ваш колега – журналистът Атанас Марков. Тази техника караме до пристанище Хавър, Льо Авър го произнасят французите. Там разтоварваме всичко и един месец преди състезанието карат техниката в Южна Америка. „Дакар 2014“ се провежда в Аржентина – Боливия – Чили. Стартираме на 5 януари от аржентинския курорт Росарио и финишираме във Валпарайсо, Чили, на 18 януари. Изкарваме Нова година в България, хващаме самолета до Франкфурт и оттам за Буенос Айрес. Отиваме на пристанището, получаваме си техниката и се започва. Това е мечта. Кое момче, занимавало се с автомобили или двигатели, не мечтае да отиде на рали „Дакар“ – най-голямото, най-великото състезание на света. Отиваш на другия край на света, снимаш се с хора като Насър Ал- Атия, с Карлос Сайнц – най-големият състезател, 6 пъти е победител. И така правим бивак, всеки екип опъва шатра и се започва. Първо стягаме автомобила за технически преглед. Минаваме и на другия ден състезателят и навигаторът сядат и стартират. Ние, механиците, събираме целия бивак, подреждаме всичко в камиона, палим и тръгваме до следващия град, който е средно на 600 км. Състезателната ни кола първо кара по асфалта, където караме и ние, после отбива и влиза в пустинята. Преди следващия бивак пак излиза от пустинята, връща се на асфалта. Ние сме отишли, намерили сме място, опъваме наново шатра, има агрегат за ток, компресори, гласиш инструменти. Идва колата, вдигаме я и я разглабяме цялата. Сваля се цялото окачване, сменят се всички масла, оглежда се всяко едно нещо, ако трябва съединител, цилиндри… двигател се е случвало. Всичко се почиства, сглабя, сменя…

– За колко време разглобявате и събирате цялата кола?
– За колкото е необходимо – до 23 часа, по- някога минава полунощ… До 3 часа сутринта трябва всичко да е готово. В 3.00 започват стартовете, в 4-5 часа най-късно стартират последните. Спим, ставаме, закусваме, има баня – всичко е организирано, качваме камионите и тръгваме за следващия град, може да изминем 400, може 600 км – различни са дестинациите. Пътуваш между хора, в населени места през цяла Аржентина – красота! После започваме да се качваме в Андите, на 4000 метра височина стигаме до едно солено езеро на границата с Аржентина и спуска ме в Чили. Състезателите карат през пясъчни дюни, до планински, каменисти терени. В Чили отново вдигаме бивак, това е на всяка дестинация.
– С GPS ли карате?
– Организаторите дават едно трипи (trip), вкарваш данните и то те насочва – след 250 м завой наляво, кръстовище…
– Състезанието напряга ли Ви, изпитание ли е?
– Аз го приемам като страхотно удоволствие. Пътуваш с цял един свят от камиони, механици, бусове … всички движени от една идея. Вечер палим огън, има общи маси, кетъринг, празненства, барчета, общуваме – част съм от това силно състезание.
– Каква беше българската състезателна кола, за която се грижехте, мощна ли е много?
– BMW X1 по принцип, защото малко преди да тръгнем, дойде спонсор от „Фиат“, от София, с предложение да направим колата да прилича на Фиат, и той ще спонсорира. Ние веднага я преформихме. Състезателната кола няма нищо общо със стандартния автомобил, тя е от тръбни конструкции и стъкломат. Сложихме маска и фарове от Фиат, стопове отзад, надпис „Фиат“ – те доволни и ние доволни. За мощност – 300 коня е, дизел, не го правим много мощен, защото трябва да издържа на дълги разстояния.
– Казвате дизел, предпочитано гориво ли е?
– Много карат и на бензин. При бензина неприятното е зараждането с голямо количество, което трябва да караш. Бензиновите коли горят 50-60 л на 100 в състезателен режим. Ако имаш 500 км, ти трябват минимум 300-400 л зад гърба, в резервоара. Трябва да караш половин тон бензин при 50 градуса на сянка. Ние имаме два резервоара по 150-300 литра. Понякога колите се самозапалват в пустинята – късо съединение или често се случва спукана гума, не я усеща пилотът, кара известно време така, тя се запалва и пламва цялата кола. Вечер минават едни тропарки, прибират каквото е останало от колата и ти я карат в бивака. Много хора приключват.
– Жертви има ли?
– Загиват хора, сега през януари загина мотоциклетист, който 13 пъти е участвал в рали „Дакар“, 40-годишен португалец, но не му издържа сърцето. Случват се инциденти… И така стигаме края на Чили, качваме всичко на корабите и обратно. От Сантяго, столицата на Чили, пътуваме до Сао Пауло, Бразилия, оттам правим връзка за Европа. Като кацнахме, самолетът аварира и не можа да излети, влажността е много голяма в Бразилия. Направи два подхода за излитане, два пъти се изсилва и не успя да излети – самолетът е презокеански с 400 човека, на два етажа. Казаха, че няма да летим и два дни в Сао Пауло за сметка на „Луфтханза“.
– След Дакар как се развиха нещата?
– След това ме поканиха „Хюндай“. Ей този „Хюндай Санта Фе“ е създаден изцяло в моя гараж от Пламен Николов, който беше навигатор в „Дакар 2014“, се хвана, още като бяхме в сервиза в Търговска база, и я сътвори от тръбички и стъкломат. След това започнахме да се състезаваме с този автомобил в нашия шампионат. Този автомобил изцяло е създаден в моя сервиз. Мениджърът на отбора Тодор Христов от Троян е първият състезател българин на рали „Дакар“. Първото състезание, на което ходих през 2017 година, беше „Кърджали офроуд фест” с „Хюндай Рейсинг”.

– За което медиите Ви похвалиха, „че шампионите в класа на прототипите от отбора на „Хюндай Рейсинг” Цветомир Иванчев, с навигатор Илиян Георгиев демонстрираха изключително майсторско управление и преминаха през насечен и каменист терен със скорост от 110 километра“.
– Да, справихме се.
– Как се подготвихте за навигатор, веднага се вписахте и станахте шампион?
– Не съм се готвил специално, но знаех за какво става въпрос, чета и слушам г-н Тодор Христов, за когото Ви споменах, той е най-добрият.
– Четете какво?
– Ами, ето това например (показва подвързани като дневници книги) се нарича roadbook, той е от Източноевропейския офроуд шампионат, по- следният, на който бяхме. Роудбукът ти показва със знаци кръстовища, завои, посока – например 336 градуса от север азимут, ограничение 50 км, когато минаваме по главни пътища, има спускане, край на ограниченията, след 570 м завой надясно, на 300 м кръстовище, точно показано как е. Шегуваме се с тези картинки, „китайско писмо“ им казваме. Караме със 130-140 километра в час и през това време трябва да подготвя пилота, да му кажа какво се случва на пътя. Говоря му постоянно. Сработихме се. Идеята е шофьорът да държи кормилото, да натиска газта и да внимава да не блъсне нещо. От навигатора зависи да му каже кога има бабуна, кога да намали, през цялото време си държа пръста на точката, гледам реда, винаги караш по път, който не познаваш, Аз например си ги дорисувам, за да са ми по-видими. Всеки етап е различен терен, който не познаваш и го минаваш на пълна газ. От мен зависи да сме живи. Говоря непрекъснато на пилота, подготвям го, ако след километър и половина имаме Т-образно кръстовище, когато започнем да наближаваме, аз му казвам – след 500 м Т-образно дясно, 400 м Т- образно дясно, 300 м Т- образно дясно, 200, 100 м, виждам го, че той намаля и влизаме. В това време го предупреждавам за неравности, изненади. В момента караме с изцяло открита машина без предно стъкло – UTV бъги, и сме с каски като за мотокрос. Кал, вода, дъжд, всичко минава през теб, затова роудбукът е толкова кален и напръскан.
– Колите минават технически преглед, а Вие на психически тест ходите ли?
– Как психически?! (смее се). Ние ако сме психически здрави, няма да сме там. Шегувам се! Първото важно е да не повръщаш. Защото когато ме вози, освен че ме лашка и мята като маймуна вътре, аз чета. А когато си наведен, вестибуларният апарат реагира. Чета, говоря, чета, говоря, ако трябва да изпреварваме, натискам клаксона. Направил съм си собствена система срещу завихряне на листите в роудбука или слепване – с каска съм, не мога да си наплюмча пръста и да ги разлистя. Вижте как особено и различно подгъвам външните десни ъгли на отделните листове, за да не хвана два едновременно, да мога да работя бързо. Имаш слънце, дъжд, влизаш в гора, излизаш на поле, трябва да ги усещам листите, дори да изгубя концентрация. Трябва постоянно внимание и да следиш. Когато има ограничения и не ги спазваме, наказанията са много сурови. Когато финишираме, даваме трака, те налагат на компютъра нашия трак върху техния и ако не сме спазили ограниченията по трасето, ни наказват, и то с много, и отпадаме. Много е важно като пише 50 км, да караш с 50 км, не повече. Като свърши ограничението, излизаме от населеното място и газ до дупка. Спазваме строго правилата за движение.
– Уреди пред навигатора няма ли?
– Има, няколко уреда. Имам уреди, които ми засичат метража. Следя и тях, на всяка точка като мина, занулявам и започвам да събирам за следващото разстояние. Случвало се е да изпусна точка. Имали сме случай да катастрофираме и да изгубим електрониката. Вадя телефона, прикрепям го към крака си с тиксо, на него имам такава програма и докато чета, удрям и занулявам с телефона.
– Какво е най-важното между навигатор и пилот?
– Ние сме едно цяло – пилот и ко-пилот, и двамата можем да караме, да се сменим, ако стане нещо, с еднакви права сме – в цял свят можем да караме. Имаме пълен синхрон. Някой те кара със 140 км през камъни, дървета – трябва да му имаш доверие. Има моменти, когато напрежението е голямо, разменят се по-остри думи. Понякога партньорът ми казва: „Сигурен ли си, че това е пътят“, аз от- връщам: „Ако мислиш, че не е, слизам“. Случват се такива моменти.
– Има ли жени навигатори, как се справят те?
– Да, състезатели и навигатори има много момичета и аз им се възхищавам. Когато бяхме в Турция миналата година на Балканския офроуд, имаше едно момиче (сега участва на ралито в Дакар) навигатор на бъги УТВ като нашето, от Италия е. Бяхме ги настигнали на едно място, колата им спряла и тя плачеше. Нещо е станало, сбъркала е пътя или метраж и са се скарали. Но на финала – нищо не личи, усмихнати, само екипажът си знае какво се случва между двамата. Запознах се и с едно момиче от Санкт Петербург, също навигатор, карат по 10 000 км в пустинята с открито утв, две момичета, сами се справят, каквото и да се случи. На състезание кавалерството е непозволено, не може да им помогнеш да сменят гума или друго. Ако не могат да финишират, отпадат.
– Вашият съекипник как се казва и кого представлявате на състезания?
– Моят пилот се казва Владислав Велков, от София е, също има автосервиз. Кого да представляваме, сами сме, всичко си плащаме, нямаме спонсори. Федерацията пари не дава. Плащаме такса участие 2-3000 евро, зависи от състезанието, другите разноски – пътуване, хотели, храна, ремонт на автомобил – след всяко състезание е тотална щета – из- цяло на наши разноски. Наградата е купа, не пари. Тези състезания са за кой е по-, по-, най-! За това състезание в Констанца, на което миналата година бяхме, сега обявиха, че за първо място дават 10 000 евро награда.
– Ще отидете ли?
– Разбира се, но ние не караме за парите.
– Тази година какво сте решили?
– При всички случаи ще караме. Сега обсъждаме с Велислав в кой шампионат. Източноевропейският е хубав, защо- то има две състезания в Гърция, две в Румъния, за три дена трябва да се минат 504 км, по изискване на ФИА . Най-трудното, на което караме, е румънското офроуд рали – Баха 500. Това е един старт и 500 км състезателни. Трудно е, защото нямаш почивка, караш по трасе, което не познаваш. Преценяваме за 2 състезания в Гърция, 2 в Румъния, едно в Турция.
– Как съчетавате работата в сервиза, състезанията и семейството – тези красиви момичета на снимките Ваши дъщери ли са?
– Много си обичам работата, харесвам, но не мога да стоя на едно място. Пътуването, дори да не е състезание, ме разтоварва. Дори да изляза за риба с лодка или на лов. Няколко години ходя за по седмица в Тенерифе – станах член на една Американска туристическа асоциация и всяка година имам право на едноседмична почивка по мой избор в цял свят. Аз съм щастлив човек, така се чувствам, защото нищо не съм получил даром, борил съм се, откакто съм се родил, досега. Работих, за да изуча занаята – имам майсторско свидетелство за автомонтьор и автоуслуги от Занаятчийската камара, свидетелство за автоексперт. Сам купих камиона, отвън, който е пред гаража, за първи път теглих кредит за сервиза… Построих си сам къща на Лютаците – прекрасно място, без заем. Купих сега и една стара къща в с. Руйчовци – красота е там! Сякаш пъпът ми е хвърлен в Балкана, в този край. Аз не съм от Габрово. Довели са ме тук като малък от Бургас и не съм имал леко детство. Не беше лесно и в училище, по-различен си от другите деца, които имат зад гърба си майка и татко. Но това е за мен смисълът на живота – да работя, да мисля за утре, за семейството, за момичетата – имам три дъщери. Иначе съм сдържан човек. Има и хора, които си мислят, че като мълчиш, си по-ниско от тях и започват да те качват. Идва момент, налага се да го засечеш такъв, да му покажеш къде е границата. Но по принцип не изпускам нерви, затова гледам и да поразтоварвам – с път, с риболов…

– Защо имате документи до купите с йероглифи, какво означават и тази регистрационна табела, на какъв език са?
– Това е автомобилният номер за Китай. Там не можеш да караш с наш номер. Влизаш и ти дават регистрационна табела, тяхна. В Китай не може с наша книжка. Вадят ти веднага свидетелство за правоуправление. В Китай караш с китайски докумен ти. Много се смях, в Казахстан ме спира един полицай за проверка. Той ми казва на руски, че трябва да платя за превишена скорост и аз вадя китайската книжка. Той пита какво пише. Аз му казвам да чете, той я хвърли и ме изгони. Това ми е картата за стадион „Лужники“, тази е за Червения площад.

– Да не сте се срещали с руския президент, няма как да не Ви попитам, контактите с Русия са актуална тема?
– С г-н Путин – не, но с негови приятели – да. Организаторът на международното състезание Silk Way Rally г-н Владимир Чагин е негов приятел. Той е многократен шампион в рали „Дакар“. Ако трябва да се изразя по-точно – имаме общи приятели (смее се). Но това е истина и да го кажем много сериозно – чрез спорта опознаваш света и хората. Дори не знаех, че в Китай са мюсюлмани, мислех, че са будисти. Навсякъде, където има пътни знаци, са на китайски и на арабски, защото са мюсюлмани. Малък пример, че спортът носи и познание.

– Двойката Велков/Георгиев я има в качения регистрационен списък на ралито в Констанца през това лято.
– Да регистрирахме се, ще участваме.
– Успех Ви желая! И до нови срещи!
*Автор на интервюто, публикувано в брой 37 на вестник „100 Вести“ от 24 февруари 2020 г е Бояна Пенчева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Херметични детерминанти на паричната интеграция

Макроикономическа трансформация на България при прехода към еврото.
Автор: доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова.
Доц. д-р Цветелина Ганкова – Иванова е доцент по икономика в Стопански факултет на Технически университет – Габрово. Била е гост-професор в Университета по приложни науки, Висшето училище по публична администрация и финанси – Лудвигсбург, Германия, където преподава „Проблеми на Европейския икономически и валутен съюз” в магистърската степен „European Public Management”.
Мотивирана от своите изследователски търсения на ключов ориентир в подкрепа на икономическото самосъзнание на България при влизането й в еврозоната, тя предлага иновативен и провокативен анализ на най-актуалния икономически процес в страната – пълната монетарна интеграция. Изследването се дистанцира от стандартния статистически анализ, като прилага методологията на седемте херметични принципа за изследване на системната нестабилност и инфлационната ентропия в България, без да си поставя за цел навлизане в същината на херметизма и херметичната наука. То представлява опит да изгради „мост“ между древната мъдрост и модерното управление.
Подходът – да се изследва икономиката не просто като цифри, а като жива тъкан от древни закони и съвременни предизвикателства, проявяващи се през мисленето и поведението на хората – е именно това, което прави днес науката значима.
Светът, в който живеем, ни изправя пред нови, непознати предизвикателства. Срещата с тях налага смел и често провокативен аналитичен подход. Дошло е време, когато осъзнаването и разбирането на протичащите процеси насочва към прилагането на интердисциплинарна иновация – търсенето и изграждането на „мостове“ между икономиката и древното познание. Съществуват древни науки, които не са изчезнали. Те са действащи, но съвременните хора или не знаят за тях, или знанието за тях е прикривано, или е променяно. Те предоставят синтез на Знания, извлечени въз основа на универсални Принципи, познати във времената в древността, позабравени, но не и изгубени, за да се превърнат те в Познание и Мъдрост, а от там – и да намерят практическо приложение в ежедневието на всеки. В този смисъл прилагането на Херметичните принципи (универсалните закони на Разума, Съответствието, Вибрацията, Полярността, Ритъма, Причината и Следствието и Рода) към съвременните макроикономически процеси като присъединяването на България към еврозоната позволява да се погледне под повърхността на рационалната икономика и чистата статистика.
Защо това е така?
Традиционната икономическа наука се основава на неолибералната доктрина и кейнсианския модел, като при това често попада в капана на механистичния материализъм, разглеждайки паричните системи единствено като сбор от статистически данни и лихвени проценти. Преходът на България към еврозоната в периода 2024–2026 г. обаче доказа, че икономиката е преди всичко антропологична и ментална система. Когато една малка държава се интегрира в мащабен монетарен съюз в момент на неговата най-дълбока структурна и ценностна криза, резултатът не е просто статистическа промяна, а дълбока вибрационна трансформация. Настоящото изследване предлага нов аналитичен инструмент – седемте херметични принципа, за да обясни защо „счетоводният успех“ на интеграцията се превърна в „екзистенциално изпитание“ за българската социална тъкан. При това изкристализира тезата, че икономическите кризи и успехи не са само резултат от монетарни политики, а следствие от нарушаването или респективно следването на универсални закони за равновесие и съответствие.
Менталност и Съответствие в паричната политика: Когато идеите стават валута Първият херметичен закон – Принципът на Менталността („Всичко е Ум“), е фундаментален за разбирането на инфлационната психоза. Парите са една ментална конструкция – те нямат собствена стойност извън доверието, която обществото инвестира в тях. Преходът към еврото е преди всичко промяна в „колективния ум“ на нацията. Ако обществото вярва в обезценяването на доходите си, това обезценяване става факт; тоест налице е своеобразно самоизпълняващо се пророчество. А влизането в еврозоната в нестабилен момент превърна еврото от „символ на стабилност“ в „проводник на несигурност“.
Прилагайки Принципа на Съответствието („Каквото горе, такова и долу“), виждаме острия конфликт между европейската макроструктура (Франкфурт/Брюксел) и българската микрореалност. Хармонизирането на българското законодателство с правилата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и свързаният с това опит да се наложи „горната“ структура върху „долната“ реалност и действителния производствен капацитет на България, без те да са в енергиен резонанс, доведе до системно напрежение и стрес. Вместо синхронизация, се получи икономическа аритмия – правилата на „богатия“ Запад се оказаха задушаващи за „крехкия“ Изток. Самата интеграция в еврозоната като процес на синхронизация на локалната икономическа структура (микрокосмос) с по-голямата европейска система (макрокосмос) показа на практика доколко „вътрешната“ готовност на българските институции и реалните (а не манипулираните) макроикономически индикатори съответстват на „външните“ изисквания на Маастрихтските критерии.
Динамика на Вибрацията и Полярността в условията на икономическа криза
По дефиниция парите не са нищо повече, освен средство за обръщение, и в този смисъл – енергия и информация. Преходът от лев към евро представлява смяна на „вибрационната честота“ на националния капитал. Принципът на Вибрацията обяснява шока за малкия бизнес. Еврото носи висока честота на капиталовия оборот, за която българската икономика – все още работеща на „ниски честоти“ (кешови разплащания, малки обеми, локални пазари) – не беше подготвена. В този смисъл неизбежният адаптационен период за малкия и средния бизнес представлява своеобразен „вибрационен шок“. Този „вибрационен сблъсък“ довежда до психологическа несигурност и изкуствено изтласкване на малките икономически субекти от пазара в полза на големите корпоративни, в това число и транснационални структури.
Въвеждането на еврото беше представено в публичното пространство като абсолютен позитив, но съгласно Закона за Полярността, всяко нещо притежава своите два полюса. В условия на глобална икономическа криза България не влезе в „полюса на растежа“, а в „полюса на отговорността“ за чужди дългове и инфлационни тежести. Полярността намира израз в парадокса на еврото – то е едновременно край на националния паричен суверенитет и начало на вкарването в глобалната среда на конкуренция и корпоративни интереси без необходимата готовност. И предизвикателството пред българската икономика сега е дали ще успее да намери „златната среда“ между тези два полюса, дали ще бъде открита „точката на помирение“ (синтез), която да гарантира икономически растеж без загуба на национална идентичност.
Принципът на Ритъма (Прилив и отлив) в пазарната конюнктура
Икономическите цикли в България традиционно следват вълнообразна крива. Предизвикателството тук е дали приемането на еврото ще „омекоти“ тези колебания като следствие от евентуален прилив на чуждестранни инвестиции или ще създаде нови, по-резки амплитуди в социалното разслоение. Обяснението, а и причината за този факт може да се търси във влизането в резонанс с икономическите цикли в ядрото на еврозоната и възникването на своеобразен риск от „аритмия“ – когато европейските лихвени проценти не отговарят на българската инфлационна динамика. Ето защо трябва да бъде отправено предупреждението, че без връщане на България към Закона за Ритъма, тоест към „самостоятелното дишане на икономиката“, паричната интеграция на българската икономика ще остане само „счетоводна илюзия“, която крие опасност от социален взрив.
Принципът на Причината и Следствието
Инфлацията и ценовият шок не са случайности, а следствия от предходни ментални и стопански модели. В това отношение е от съществено значение доколко българският бизнес разбира причинно-следствените връзки на глобалния пазар. Инфлацията в България през изминалите две години, предшестващи въвеждането на еврото, не без основание може да се смята, че е следствие от десетилетия на отлагани структурни реформи, а не просто резултат от приемането на еврото. Законът за Причината и Следствието е неумолим: влизането в една система в момент на нейния разпад (Причина) не може да доведе до просперитет (Следствие). Инфлацията, която разтърсва България, не е „случайност“, а закономерно изравняване на енергийните нива между дестабилизираната еврозона и българския потребител. Тук идва на помощ древното херметично познание, което учи на „центровка“, намиране на център на стабилност, тоест икономическата и политическата мощ на държавата не е възможна без влизане в хармония с духовния и ресурсен център на нацията.
Именно изключителната чувствителност към икономическата реалност във връзка с въвеждането на еврото налага по-задълбочено анализиране на приложението на принципа на причината и следствието, тоест да се покаже как „Причината“ (политическата нестабилност) доведе до „Следствието“ (прибързаното приемане), и как херметичният закон за каузалността работи по-точно от всяка банкова прогноза. Защото от гледна точка на херметизма и икономическата логика, влизането в една система в момент на нейния най-нисък вибрационен статус (криза) и вътрешна деструкция е акт на нарушено равновесие. Интерес представлява да се покаже именно това: как законът за Причината и Следствието превръща прибързаната парична интеграция от „успех“ в „системен риск“ и води до инфлационна ентропия и структурна нестабилност.
„Случайността“ на инфлационния шок
В херметичната философия се казва: „Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всичко се случва според Закона; Случайността е само име на Закон, който не е познат.“ Масовото икономическо говорене през 2024–2025 г. представяше инфлацията в България като „външен шок“ или „случайност“. Херметичният анализ обаче разкрива, че тя е директно Следствие от вкарването на една малка, недокапитализирана икономика в мощното магнитно поле на еврозоната в момент на нейния собствен структурен залез. Причината за това е изкуственото форсиране на критериите (политическа воля), което пренебрегна енергийната и ресурсна несъвместимост. Следствието е „внасяне“ на инфлация и дестабилизация на ценовия индекс, което изяжда реалната покупателна способност на българина, вместо да я защити.
Кризата като „лоша“ вибрация на входа
Приемането на еврото през 2025/2026 г. стана в период на глобална геополитическа и енергийна фрагментация. Според Закона за Причината и Следствието, ако един проект „се роди“ в условия на страх и нестабилност (Причина), крайният продукт (Следствието) неизбежно носи белезите на дефицит и несигурност. Тоест България влезе в еврозоната не като „равностоен партньор“, а като рецептор на чужди дългове и инфлационни тежести. Това не е успех, а доброволно приемане на чужда кармична обремененост (в икономически смисъл на думата).
Примката на „фиксирания курс“ и изгубената автономия
Губейки контрола над паричните си инструменти в момент на криза, България на практика изгуби своя автономен „център“. Следствието е „икономическа ентропия“: разпад на вътрешната логика на пазара, където малкият производител става жертва на големите корпоративни „хищници“ на Общия пазар.
Механизъм на „обратния удар“
Според херметизма всяко действие предизвиква равно по сила противодействие. Принудителното вкарване на България в еврозоната („мъжки“, активен принцип, наложен чрез сила) предизвика реакция на „икономическа стагнация“ („женско“, пасивно начало в защитна позиция). Вместо инвестиции, видяхме „замръзване“ на капиталите в имоти и злато; вместо растеж – социално напрежение.
Принципът на Рода („мъжкото“ и „женското“ начало, принцип на „активно“ и „пасивно“) и социалната тъкан на прехода към еврото: Сблъсъкът между Експанзията и Съхранението
В херметичната космогония Принципът на Рода гласи: „Родът е във всичко; всичко притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се манифестира на всички нива“. В контекста на макроикономическата трансформация на България при приемането на единната европейска валута, този принцип предоставя уникална рамка за анализ на динамиката между външните институционални изисквания и вътрешната икономическа устойчивост, между активно и пасивно начало в икономиката. Активното „мъжко“ начало (еврото) се прояви чрез агресивна манипулирана отчетност и логика на мащаба. То е насочено навън, към експанзия. Пасивното „женско“ начало (националният стопански характер) е насочено навътре – към съхранение, традиционна спестовност и интуитивна защита на домашното огнище.
Конфликтът от 2025 г. възникна, защото еврото беше вкарано в българската икономика чрез административно насилие, вместо чрез партньорство. Резултатът беше защитна реакция на пазара – изтегляне на капиталите от обращение и „замразяването“ им в инертни активи (имоти), което спря реалното икономическо развитие.
Приложението на Принципа на Рода показва как активният, „мъжки“ принцип на експанзията (еврото) се среща с пасивния, „женски“ принцип на съхранението (традиционната българска спестовност). В херметизма този принцип гласи, че „във всичко се съдържа мъжко и женско начало“, аспект на активно и на пасивно, и че всяко творчество (включително икономическото) е резултат от тяхното взаимодействие. Тоест, в настоящия момент успехът на паричната реформа зависи от баланса между експанзивната, активната логика на единната валута и съхраняващата, пасивната природа на националния икономически характер. Активният принцип (експанзия, структура, логика), или еврото като „мъжка“ енергия показва, че единната валута представлява стремеж към уеднаквяване, мащаб, правила и агресивно навлизане в Общия пазар. Това е енергията на растежа, конкуренцията и технологичната модернизация. Налице е своеобразно икономическо „проникване“: въвеждането на еврото изисква от българските фирми „мъжки“ тип поведение – активност, заемане на нови пазарни ниши и трезв подход спрямо външните регулации на ЕЦБ. Пасивният принцип (съхранение, интуиция, форма) отвежда към българската спестовност като „женска“ енергия, а именно към традиционния модел на българина да „пести за черни дни“, привързаността към физическото притежание на имоти и недоверието към абстрактни финансови инструменти, които са израз на женското начало (закрила и форма). Откроява се разбирането за лева като „майчински“ символ: националната валута психологически се възприема като източник на сигурност и автономност. Страхът от еврото често е интуитивен страх от загуба на „защитната обвивка“ на местната икономика.
Синтезът на двата принципа, приложен към анализа на конфликта показва, че кризите при въвеждането на еврото през 2024-2026 г. могат да се разглеждат като резултат от господството на едната енергия над другата. Ако активният принцип е твърде агресивен (прекомерна инфлация, наложена отвън), пасивният принцип (потреблението) се свива в защитна реакция.
Предложеният алтернативен прочит на монетарната трансформация на България през 2025–2026 г., базиран на седемте херметични принципа и по-конкретно на Принципа на Рода, представя въвеждането на еврото не просто като техническа смяна на паричната единица, а като макроикономическо взаимодействие между две фундаментални енергии. От една страна е активното начало на общоевропейската монетарна система – символизиращо логика, структура, агресивна експанзия и стриктни правила. От друга страна е пасивното начало на националния стопански характер – свързано със съхранението, традиционната спестовност, интуитивната защита на ресурсите и привързаността към материалната форма (активите).
Такъв подход позволява да се проследи как дисбалансът между тези два принципа в началния етап на интеграцията е довел до специфични пазарни аномалии и социална рефлексия.
Заключение и практически препоръки: Пътят към икономическо пробуждане
През 2026 г. България се намира в точка на бифуркация (в науката и системната теория бифуркацията се дефинира като критична точка на избор или промяна в динамична система, след която тя може да се развие по различен начин, често описвана като необратим момент.). Данните за реалния ръст на цените силно се различават от официалната статистика. Лихвените нива на ЕЦБ се оказаха „задушаващи“ за българския бизнес, тъй като не отговарят на местния ритъм на производство. Демографската последица от икономическата нестабилност в еврозоната е стимулиране на нова вълна на емиграция и вътрешнонационално обедняване.
Тоест, приемането на еврото в този нестабилен момент за Европейския съюз и българската икономическа и политическа ситуация извади наяве всички системни дефекти на неолибералния модел. Но херметизмът учи, че всяка криза е възможност за трансмутация (алхимия), следователно за обновление и развитие.
Спасението за българската икономика не е в самото евро или в самото връщане към лева (което всъщност вече е технически невъзможно), а в изграждането на вътрешен икономически суверенитет. България трябва да спре да бъде пасивен рецептор на външни влияния и да започне да използва еврото като инструмент за изграждане на собствена „свещена геометрия“ в икономиката – базирана на знание, етика и баланс между експанзията и съхранението. Само когато бъде постигнат този вътрешен ритъм, ще може да се премине през бурите на еврозоната, запазвайки националния център непокътнат, точно както древните архитектурни инсталации са запазили своето послание през вековете.
Следователно еврозоната не е заплаха за националната икономика, ако България успее да приложи херметичния принцип на Равновесието. За бизнеса това означава преминаване от количествен към качествен икономически растеж, което да бъде проявление на принципа на Вибрацията. Към държавата и държавните институции може да бъде отправена препоръка за изграждане на дългосрочна комуникационна стратегия, базирана на психологическото (менталното) успокояване на пазара.
Препоръките, които следва да бъдат отправени към държавници, политици, управленци, предприемачи и към отделния човек, се основават на един синтез на обективния икономически анализ с метафизичната мъдрост, с цел изход от „ентропията“, в която интеграцията в еврозоната вкара България в този нестабилен исторически момент. Те могат да бъдат формулирани като Стратегии за икономическа устойчивост в епоха на системна нестабилност.
Особено в тази заключителна част от изводи и препоръки позоваването на Принципа на Полярността и Закона за Ритъма позволява дефиниране на начин, как българският стопански субект и държавата могат да оцелеят в една „чужда“ и дестабилизирана валутна среда.
Първо: Трансформация на полярността: от пасивен приемник към активен балансьор
Херметизмът учи, че „всичко е двойствено; всяко нещо има два полюса“. Приемането на еврото в момент на криза постави България в негативния полюс на „рецептора“ (жертвата на чужда инфлация). Решението е преместване на фокуса от валутната единица (което вече е извън наш контрол) към реалните активи. Единственият начин да се неутрализира „лошата“ вибрация на еврото в момента е чрез инвестиции в автономни системи: енергийна независимост, местно производство на храни и технологично ноу-хау. Това е икономическият еквивалент на „златната среда“.
Второ: Връщане към Закона за Ритъма (икономическото дишане)
Всяко движение е махало. В момента еврозоната се намира в точка на дестабилизация и деструкция. България, бидейки част от този организъм, трябва да развие „вътрешен ритъм“. Една възможна концепция е изграждане на „икономика на островите“. Вместо пълно разтваряне в европейската макроструктура, България трябва да стимулира локални икономически клъстери, които да функционират със собствен ритъм, независим от лихвените нива на ЕЦБ. Това е защитната пасивна обвивка, която споменахме по-рано.
Трето: Финална поука от древните архитектурни паметници и конструкции, съхранили в себе си херметичното познание – центърът на вечността
Когато посещаваме оригинални древни архитектурни паметници, забелязваме, че въпреки хилядолетията на земетресения и войни, те остават е непокътнати. Причината е в техния център. Икономическото послание на херметизма е, че стабилността не идва от принадлежността към голяма империя (в случая – монетарния съюз), а от геометричната и духовна точност на собствената структура. Изводът за България е, че след като тя влезе в еврозоната без „център“ на стабилност, нейното спасение не е в еврото, а в изграждането на нов национален икономически център, базиран на Етиката на труда и Знанието – херметичният „Меркурий“ (Разумът), който управлява търговията.
Настоящото изследване показа, че принудителното вкарване на България в еврозоната в момент на глобална деструкция е акт на нарушен Херметичен закон. Следствието е реалната инфлация и социална апатия. Въпреки това, чрез познаване на принципите на Вибрацията и Рода, този „системен риск“ може да бъде превърнат в „катализатор за пробуждане“.
България трябва да спре да гледа на еврото като на „спасител“ или „поробител“ и да започне да го използва като „инструмент“ за надграждане на собствената си материя. Само чрез постигане на баланс между външния натиск и вътрешната устойчивост – точно както са го правили древните архитекти – българската икономика ще може да премине през този кризисен момент, превръщайки пепелта на стария модел в основа за нов, по-съвършен ред.
Освен това приложеният тук подход доказва, че икономиката не е само „суха статистика“, а жива система от енергии, която изисква мъдрост и баланс.
И още нещо. Този тип икономически анализ предлага един „Херметичен модел на икономическа устойчивост“, който може да служи като нов инструмент, нов концептуален апарат за осмисляне на икономическата реалност отвъд сухите цифри за прогнозиране. Вместо да разчита само на иконометрични модели, той включва човешкия и метафизичния фактор, неговата лична ментална, умствена и интелектуална отговорност, обяснявайки защо определени реформи „отхвърлят“ социалната тъкан, ако не са в хармония с универсалните закони.
Предлагането на такъв модел е ценно за науката поради неговата иновативност: премахва се чисто рационалистичният поглед върху икономиката и я връща към нейните корени като социална философия – а именно през призмата на древното херметично познание, достигнало до нас закодирано в древните писмени източници и конструкции.

Новини
„Янтра“ гостува на Севлиево, феновете от Габрово готвят силна подкрепа

Футболните страсти в региона се нажежават тази събота. От 15.30 часа на стадион „Раковски“ в Севлиево един срещу друг излизат отборите на Севлиево и Янтра (Габрово) в двубой от 24-ия кръг на Втора лига.
Мачът обещава емоции, защото противопоставя два съседни града и два отбора, които винаги излизат пределно мотивирани в подобни срещи. Регионалните дербита рядко се решават само с футболни аргументи. Атмосферата по трибуните, емоцията и желанието за надмощие често превръщат подобни двубои в истинско зрелище.
Очаква се и този път стадион „Раковски“ да бъде арена на напрегната битка, в която нито един от съперниците няма да отстъпи без бой. Феновете на „Янтра“ вече се мобилизират, за да подкрепят отбора си в Севлиево.
Общински пътнически транспорт – Габрово ще предостави автобус за привържениците, които искат да бъдат част от атмосферата на трибуните. Автобусът ще потегли в 14.00 часа от паркинга срещу Дома на хумора и сатирата в Габрово. Той е с капацитет от 50 места и ще изчака до края на мача, за да върне феновете обратно.
Желаещите да се включат в организираното пътуване могат да се запишат на телефон +359 88 342 1152 – Георги Григоров.
Всички предпоставки за истинско регионално дерби са налице – близостта между двата града, гордостта на феновете и желанието за победа. В съботния следобед Севлиево и Габрово отново ще премерят сили, а отговорът на въпроса кой ще има последната дума ще дойде на терена на стадион „Раковски“.

Икономика
НАП пусна предварително попълнените данъчни декларации

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в Портала за е-услуги на НАП. Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени от тях доходи от трудови правоотношения, граждански договори (хонорари), от наем и други доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа, платците на които са юридически лица, доходи за получени субсидии от Държавен фонд „Земеделие“, данни за направените лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, получени суми от наложени платежи от продажби в Интернет и информация за продажба на моторни превозни средства, които са били собственост на декларатора по-малко от 12 месеца, както и данни за ползваните чрез работодател данъчни облекчения. Информация за получените доходи е отразена в левове в съответните приложения на декларацията, която се намира в рубрика „Подоходни данъци“ в Портала за електронни услуги на приходната агенция.
Преди да потвърдят предварително попълнената декларация е важно потребителите да я прегледат внимателно, да я допълнят и/или коригират, ако това е необходимо, след което да я подадат. Обръщаме внимание, че при задължение за подаване на данъчна декларация, например за деклариране на получени хонорари, доходи от наем, при заявяване на данъчни облекчения и други, е необходимо да се обявяват и доходите от трудови правоотношения, ако има такива. Те се вписват в Приложение №1 „Доходи от трудови правоотношения“. Данъчната кампания за деклариране на доходите на физически лица, получени през 2025 г., приключва на 30 април.
На 30 юни изтича и срокът за подаване на годишните данъчни декларации (по чл. 50 ЗДДФЛ) от физическите лица, извършващи дейност като търговци, регистрираните еднолични търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане. Подалите годишните си декларации по електронен път до 31 март ползват отстъпка до 255,65 евро/500 лева от данъка за довнасяне, ако нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и внесат целия размер на данъка за довнасяне до края на март.
Дължимият данък за довнасяне или надвнесения данък се заплаща, съответно възстановява в евро. Информация за доходи от трудови и/или нетрудови правоотношения, от наем, от награди и други доходи, които са платени от юридически лица, е достъпна и в електронната услуга „Предоставяне на справка за изплатени доходи на физически лица №2687“с КЕП или ПИК.
Допълнителна информация за декларирането на доходите може да видите в подкаста по темата в YouTube канала на приходната агенция или да получите на телефоните на Информационния център на НАП: 0700 18 700 или 02/ 9859 6801, на цена, според тарифите на съответния оператор.

-
Новинипреди 4 дниТрета поредна победа за „Янтра“
-
Новинипреди 5 дниПротест на служителите на Български пощи и в област Габрово
-
Любопитнопреди 2 дниИсторически музей – Дряново стартира подкаст в собствено студио
-
Новинипреди 4 дниТъжна вест: Почина Анна Маринова!
-
Новинипреди 4 дниТомислав Дончев се срещна с кметовете в област Габрово
-
Икономикапреди 12 часаХерметични детерминанти на паричната интеграция
-
Икономикапреди 2 дниНАП пусна предварително попълнените данъчни декларации
-
Новинипреди един ден„Янтра“ гостува на Севлиево, феновете от Габрово готвят силна подкрепа






