Свържи се с нас

Култура

Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка.

Мария Патрунчева

В днешните тревожни дни, в които опасността за здравето и живота ни идват от невидим враг, отново взорът ни е обърнат към здравните работници – лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки. Поверяваме живота и здравето си на тях в опасни ситуации като сегашната. В нормални дни, често ги игнорираме, забравяме, дори хулим. От много отдавна обаче, наред с учителите, те са хората, които се грижат не са само за здравето на хората, но и за тяхната просвета и образование. Борили са се с невежеството и предразсъдъците, за да осигурят едно по-добро бъдеще и по-добра защита на своите съвременници и на потомците си. Такава личност за Габрово е първата дипломирана габровска акушерка – Мария Патрунчева.

Мария Патрунчева по време на работа

Родена е на 29 ноември 1874 г. в Габрово. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това завършва и петокласното Девическо училище. Работи като учителка в Трявна, с. Бичкинята (дн. квартал на Габрово) и в Падалското училище в Габрово. През тези години младата учителка има силно увлечение към театъра, за което свидетелства нейното участие като актриса в редица представления. Следва съдбоносна среща с млада руска акушерка, от която Мария е запленена и заминава за Нанси, Франция за да следва за акушерка. През 1897 г. завършва университета и се завръща в България, като първоначално бива назначена за акушерка в София. След кратък период бива преместена за градска акушерка в Стара Загора. През 1901 г. се завръща в родния град и повече от 30 години отдава своето време, умения и обич на габровските жени. Без разлика на ден и нощ, в празник и делник тя помага на нуждаещите се майки и на техните рожби да дойдат на този свят. Отзовава се на помощ както в домовете на заможните граждани, така и на по-скромни места, включително и в цигански катуни. В своите спомени тя споделя за трудната и продължителна борба, която повежда срещу вредните традиции и лоши хигиенни навици, спазвани строго от свекърви и баби. Тя влага големи усилия за да изкорени част от тях, в името на живота и здравето на младите майки и техните бебета. Тя ги убеждава, насърчава, дава им съвети и им показва как да спазват хигиена и да се грижат за себе си и за децата си. Често освен съвети, дава и лични средства. За да подпомогне работата й, през 1906 г. Габровската градска община й отпуска сумата от 180 лв. за полаганите от нея грижи за бедни родилки. Освен за тях в Габрово, Мария Патрунчева се грижи и за многобройното си семейство, тя е най-малкото от осемте деца и подпомага своите по-големи братя и сестри. В родния си град тя има честта да работи с д-р Петър Цончев, който като околийски и градски лекар й оказва голяма подкрепа. След 1918 г. тя работи с друг известен габровски лекар – д-р Константин Вапцов. От запазените документи на Мария Патрунчева, научаваме, че в този период от живота си, в който изцяло се отдала на работата си и задълженията към семейството си, тя изпитва дълбоки лични разочарования. Те са деликатно споделени в нейно писмо до Иван Вазов. Той й отговаря в началото на 1914 г., че е трогнат от нейния разказ и може да го използва като мотив в някоя от своите творби.

Диплома от Университета в Нанси, Франция, за завършено Акушерство, 1897 г.

В родния си град Мария Патрунчева работи до 1932 г., когато се пенсионира и се омъжва. Заедно със съпруга си се установява в Трявна, където открива частен кабинет, а след това се връща в Габрово. През 1947 г., след откриването на Обществения родилен дом, тя споделя, че вече може да умре спокойна, защото е видяла съкровената си мечта сбъдната. На 89-годишна възраст през април 1964 г. първата дипломирана акушерка на Габрово почива в старческия дом с. Кряковци (днес квартал на Габрово). За делото й свидетелстват писмата и картичките, изпратени от многобройните благодарни майки, на които тя е оказала помощ. Спомените свидетелстват, че често по пътя, срещайки семейства с деца, майките я спират и й отдават почит, заедно със своите рожби. За всеотдайната си дейност, с Грамота, подписано от Н. В. Цар Борис III от 24 септември 1937 г. тя е наградена със Сребърен медал за заслуга.

Грамота от Н.В. цар Борис III за награждаване на Мария Патрунчева съ Сребърен медал за заслуги, 1937 г.

Днес документите от дейността на Мария Патрунчева: автобиография, свидетелства за завършено образование, диплома за завършено акушерство в гр. Нанси, Франция, удостоверения за назначаване и преназначаване, грамота за награждаването й със сребърен медал за заслуга; дневници, записки, лични бележници, писма, снимки и картички с поздравления, завещание и др. се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Те са дарени през 1962 г. лично от първата габровска дипломирана акушерка.

Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.
Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.

Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Култура

Зрителите предлагат решения и нов финал на ново представление

Published

on

На 4 февруари от 19.00 часа в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще се състои премиерното представление на „Форум театър: Краят не е предизвестен!“. Форматът е посветен на познати ни социални теми, за които се търси различно разрешение. За целта се включва активното участие на зрителите с мнения и предложения за различни действия, които биха променили развитието на дадената ситуация.

Събитието стартира като ателие през септември с актьорите от трупата на театър под ръководството на Явор Костов – Йондин. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.

От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото представление. То ще бъде пред габровската публика. В началото на вечерта актьорите представят пред зрителите няколко казуса от социален или семеен характер. Чрез гласуване зрителите определят по кой казус желаят да работят. Именно тогава стартира същинския форум.

Актьорите отново изиграват сцената, като всеки един зрител има право да я прекъсне в момент, в който мисли, че може да се постъпи по друг, предложен от него, начин. Така се тестват ситуациите и развитието на казуса според новите предложения. Публиката участва активно с гласуване, мнения и насоки.

Обичайно място за разиграването на форум театър е в училища, дневни и социални центрове. Все места, на които възникват казуси и се противопоставят позиции и личности. За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е необичайно, но в същото време търсен ефект от екипа на театъра. Осъществяването на проекта е опит да се насочат погледите към живота в неговата действителност от безопасното място на сцената, където могат да се правят опити и да се тестват решения на казуси в защитена среда.

Форматът предполага среща на различни поколения, обединени от желанието да се общува и дебатира по важни за обществото теми. Ръководителят и т.нар. посредник между изпълнителите и публиката е Явор Костов – Йондин, чиято работа през годините е дълбоко свързана със социалните театрални проекти и програми, главно свързани с деца и младежи в риск от социална изолация.

От 2012 г. участва в разработването на Ателие „Пластелин“ – неголямо галерийно пространство в центъра на София – като място за правене на независимо изкуство. От 2015 г. работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален театър. Сред последните му театрални проекти са моноспектаклите „Сеч. Една възбуда“ по Томас Бернхард и „Детска история“ по Петер Хандке. Номиниран е за награда „Аскеер“ 2025 за главна мъжка роля за ролите на Разколников в “Представление и наказание” от Иван Станев по „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри” от А.П. Чехов.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица