Свържи се с нас

Култура

170 години от рождението на Рада Андреева – една „Жена от Боженци“

Published

on

„Елегантните жени носят на гърдите си всичко онова, което ние поставяме в джобовете си.“ Така френският пътешественик Анри Фуркад описва традиционното женско облекло на габровките при посещението си в града през 1801 г.

Годежът на Дешка Андреева Колева, най-малката дъщеря на Рада Андреева – на втория ред, първата от дясно наляво, 1928 г. с. Боженци

Картината „Жена от Боженци“ на Иван Мърквичка потвърждава думите му. Рисувана е през 1895 г., в родния дом на Рада Андреева. По това време Рада вече е омъжена за кмета на селото Андрей Абаджиев.

Съществува поверие, че който бъде „тапосан“ приживе, ще почине, затова нейният съпруг отказва, но благодарение на своята свекърва тя става модел на Мърквичка. Позволено му е да рисува само три дни, а по настояване на съпруга й Рада да стои в профил, за да не се гледат очи в очи с художника.

Рада Андреева (образът е увеличен от снимката от годежа)

Мърквичка изобразява Рада, облечена в българската традиционна носия, характерна за Габровския регион, с женски сукман, с пафти, а на главата й със сокай – накит, който в миналото се е носил само от омъжени жени и се е слагал на третия ден от сватбата.

Сокайните шевици, част от цялото забраждане, всяка мома изработва „далеч от чужди очи“. Картината на Мърквичка се съхранява в Етнографския музей в София до 1944 г., когато при бомбардировките на града от англо-американските военно-въздушни сили, тя е унищожена, заедно с пълното сокайно забраждане и носията, с които Рада Андреева позира на художника.

Къщата на Коста Кожухаров в центъра и в ляво – къщата на Рада Андреева (рисувана през 1895 г. от Мърквичка – „Жена от Боженци”)

Ян Вацлав Мърквичка прекарва повече от 4 десетилетия в България, през които създава някои от най-значителните си творби в областта на селския битов жанр.

снимка: Държавен архив – Габрово

Мърквичка e роден в село Видим при Дуба, Чехия, на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. Идва у нас по покана на правителството на Източна Румелия и става учител в Пловдив през 1881 г. Освен, че е създател и на първото рисувално училище в Княжество България, в края на 19 век, след Освобождението, оставя и уникални шедьоври на изобразителното изкуство у нас. Той е автор, както на герба на Княжество България, използван неофициално между 1881 и 1927 г., така и на проекта по създаване герба на столицата ни – символ, сътворен през 1890 г. по повод участието на Княжество България в Парижкото всемирно изложение.

След повече от 4 десетилетия България се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938 г.

Автор: Стефка Вуцова – главен експерт,
Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

С молебен и поднасяне на цветя Габрово ще отбележи празничния 24 май

Published

on

По повод Деня на Българската просвета и култура и славянската писменост – 24 май, в неделя от 09.15 часа в храм „Успение на Пресвета Богородица“ ще бъде отслужен тържествен молебен.

След него в 09:30 часа от храма към паметника на благодетеля Васил Априлов ще се отправи традиционното литийно шествие, а 09:45 часа пред паметника ще бъдат поднесени цветя.

Събитията ще се проведат при с спазване на противоепидемичните мерки на открити и закрити обществени места, и съблюдаване на необходимата физическа дистанция.

Зареди още

Култура

Кметът Стойо Андрейчев открива първата автобусна линия в Габрово

Published

on

Стойо Христов Андрейчев е роден през 1889 г. в Габрово. Възпитаник е на Априловската гимназия. Записва право в Софийския университет, но прекъсва обучението си, за да замине за фронта по време на избухналата Междусъюзническа война. Участва и в Първата световна война, след чийто край остава военопленник в Гърция.

Успява да завърши висшето си образование едва през 1920 г. и се завръща в Габрово, където развива активна обществена дейност. Заема поста секретар на Съюза на габровските индустриалци, редактира и издава вестник „Родолюбец“, председател е на Музикалната дружба в града. През юли 1923 г. е назначен за Околийски началник на Габрово, а през периода 1934-1935 г. изпълнява длъжността помощник – кмет.

За кмет на Габрово е назначен на 15 януари 1936 г. и управлява града до 20 декември 1938 г. Съсредоточава усилията си върху реализиране на идеята в Габрово да се създаде градски автотранспорт.

По негово предложение, на 21 септември 1936 г. общинската управа взема решение за организирането на такъв и месец по-късно първата автобусна линия е пусната в действие – от фабрика „Пенчо Бонев“ /намирала се в района на днешния пл. „Белорусия“/ до с. Бичкиня. Наред с дейностите по развиването на организиран градски превоз, Стойо Андрейчев работи активно и по проучвания за добив на електроенергия и за подобряване на водоснабдяването по проекта „Козещица“.

През 1936 г. е изработен специален правилник за ползване на водните ресурси. Разработена е 4-годишна програма за развитие на града, която предвижда изпълнение на водоснабдителен проект „Козещица“, корекция на речното корито и реализиране на първи етап от проект за изграждане на канализация. В програмата са включени и дейности по павиране на централните градски улици „Орловска“ и „Скобелевска“, и „Априловски булевард“.

За изпълнението на амбициозните цели е договорен заем от Габровската популярна банка в размер на 20 000 000 лв. Освен за благоустрояването на Габрово, общинската управа влага средства и за предоставяне на грижи за социално слаби граждани, поема разходите за погребения на бедни, подпомага инвалиди и изпаднали в беда.

Дейностите по развитието на града са продължени, макар и с постепенно забавени темпове, и от следващите кметове – Апостол Гъдев и Петър Клинчев, управлявали Габрово до 9 септември 1944 г.

Източници:
Търновски, Д. – „Габровските градоначалници 1879-1946 г.“, Габрово, 2005.
Стефанов, Р. – „Управление на Габровската община“, Габрово, 1976 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Читалищен проект връща гайтана към живот

Published

on

Народно читалище „Будителите 2017” – Габрово изпълнява проект за съхранение и популяризиране на гайтанджийството като културно и нематериално наследство.

снимка: Народно читалище „Будителите 2017” – Габрово

Проектът е финансиран от Национален Фонд „Култура“ и цели иновативни дейности с включено изследване, които да реконструират, съхранят и популяризират по достъпен начин чрез използване на дигитални технологии, изгубени и застрашени от изчезване знания и умения за конструиране и работа с чарк, изработка на гайтан и изработка на изделия и украса с гайтан – признати и споделени от общността като културна ценност. Започна обстойно проучване и заснемане работата на чарка, изработването на гайтан и изделия от него.

Създава се 3D версия на чарк, както и холографско изображение на плетенето на гайтан. Така знанието за двата занаята, по иновативен и атрактивен начин, ще стане достъпно.

снимка: Народно читалище „Будителите 2017” – Габрово

Заедно с това техниката на производство на гайтан, неговото багрене с растителни багрила и техниките за изработка на изделия и елементи за украса на облеклата се документира чрез фото и видеозаснемане.

Събраният материал – текстов, фото и видео, ще се интегрира в софтуер с интерактивно управление в обща художествена платформа. Гайтанджийството е занаят, с най-голяма роля в социалните промени и икономическия подем на Габрово, донесъл на града славата на Българският Манчестър.

снимка: Народно читалище „Будителите 2017” – Габрово

Изработването на изделия от гайтан е специфично със своята самобитност и красота домашно занятие, което е непознато сред другите балкански народи. Днес този занаят е общо споделено културно наследство и уникален ресурс за развитието на региона.

След Освобождението гайтанджийството запада, а с него замира и чакракчийството. Последните гайтанджийски одаи в Габровско спират окончателно да работят през 1947-1948 година.

Днес занаятът и уменията за изработката на чарк са изгубени, а тези за изработване на дребни изделия с приложен характер от гайтан, както и за използването на гайтана за украса на облеклата са сериозно застрашени от изчезване.

Нарастващият интерес към традиционното облекло, народните танци, възстановките на обичаи и демонстрациите на традиционни занаяти става причина за съживяване на интереса към гайтана и неговата изработка. Проектът на Народно читалище „Будителите 2017“ е отговор на тази възродена потребност.

снимка: Народно читалище „Будителите 2017” – Габрово

Използването на дигитални средства за създаване на иновативен творчески продукт, ще добави аргументи към съвременния дебат за ролята на ИКТ в опазването, представянето и популяризирането на културното наследство.

Поканени са занаятчии и дизайнери, които работят заедно, ще предложат прототипи за сувенири от гайтан. В тях традицията ще прелива в нова модерна визия и приложение на гайтана.

Организират се демонстрации по изработка на изделия от гайтан, както и работилници за хора от различни възрасти. От 2017 г. Габрово е част от световната мрежа на ЮНЕСКО като творчески град на занаятите и фолклорните изкуства.

Дейностите дават възможност за популяризиране на това културно наследство не само в местното и националното, но и в световното информационно пространство.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица