Култура
Наградиха победителите в „Мартеници от гайтан“
В музей „Етър“ бяха връчени наградите на отличените участници в Националния конкурс „Мартеници от гайтан“. От различни места на страната пристигнаха деца със своите семейства и преподаватели, за да участват в церемонията и да видят изложбата, в която са представени създадените от тях мартеници. Конкуренцията за конкурса е наистина сериозна, се убедиха присъстващите, когато разгледаха изложбата.

Специалната награда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ получи V „б“ клас от ОУ „Христо Ботев“, град Кубрат. Патрисия, Даная, Нора, Иляйза и Магдалена взеха участие в награждаването.

Патрисия Димитрова е най-комуникативната от групата. Това заявяват единодушно и много категорично нейните съученички, пристигнали в музея заедно със своята преподавателка по домашен бит и техника Диана Илиева.
„Това са нашите мартеници. Всички помагахме за изработването им, а г-жа Илиева даде идеи и ни насочваше какво да правим“, споделя Патрисия.
Даная Генова знае, че червената мартеница е Пенда, а бялата е Пижо. Както другите момичета от групата, тя също предпочита да носи мартениците си като гривни на ръката. Изработени са в училище.
Нора Михайлова е единствената в групата от Кубрат, която има закичена на връхната си дреха мартеница. На въпроса какво знае за мартеницата, Нора остроумно отговаря, че знае да прави мартеници. За първи път вплита бял и червен конец с баба си Тодорка, когато е на осем години. Двете са в дома си, а баба й разказва за обичая, съхранен от миналото.
Иляйза Антонова прави впечатление не само с красивото си и нетрадиционно име. Още на 7 години създава своята първа мартеница и научава, че е предвестник на пролетта. Разказва го майка й, която я напътства, докато работи.
Магдалена Енчева също изработва своята първа мартеница в семейството си. „Беше най-обикновена – с бял и червен конец. Направих я за себе си и я носих“, споделя Магдалена. Тя вярва, че мартениците носят късмет на хората и са предвестник на пролетта.

Илиян и Марчела Енчеви са родителите на Магдалена. Те са първите, които й показват как да си направи мартеница. Илиян обяснява на дъщеря си, че мартеница се носи за здраве. Съпрузите се допълват – той е сложил мартеница на ръката си, а тя е закичила вплетени бели и червени конци – една впечатляваща българска шевица, на ревера на връхната си дреха. Илиян и Марчела Енчеви виждат за първи път мартениците, изработени от класа, в който учи дъщеря им Магдалена, на изложбата и споделят, че са истински впечатлени.

Най-малкият участник в конкурса – Виктор Манолов от Русе, получава първа награда за индивидуална работа. Виктор изпраща няколко мартеници, всяка от които е изработена с гайтан.

Второто място в същата категория е за Траяна Найденова от Габрово. Пано, в което сериозно място е отделено за гайтана – с това произведение се състезава момичето.

Пано за участие в конкурса изработва и Есин Махмуд от Кърджали. Според екипа, който организира конкурса на музей „Етър“, на Есин определено й се отдава да работи с гайтан. На церемонията по връчване на наградите, Емилиян представя Професионална гимназия по селско стопанство „Бузема“ – София.
Съучениците му полагат сериозни усилия в изработването на мартеници и достигат второ място в категорията за групова работа.

Виктория и Деница Николови – сестри от град Гурково, печелят в категорията за съвременна интерпретация на традиционна мартеница. До последно тази сутрин момичетата не знаят къде ги води майка им, която държи да ги изненада приятно.

Йоана Георгиева от Русе – трета в същата категория, се представя с изящно изработена мартеница, за която използва кратунка, вълна и гайтан. Отличният подбор на материалите се дължи на нейната преподавателка.
Всеки от отличените участници в конкурса „Мартеници от гайтан“ получи награда и отличително от екипа на музей „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 6 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 6 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 5 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Кримипреди 5 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди един денНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово








