Свържи се с нас

Култура

Наградиха победителите в „Мартеници от гайтан“

Published

on

В музей „Етър“ бяха връчени наградите на отличените участници в Националния конкурс „Мартеници от гайтан“. От различни места на страната пристигнаха деца със своите семейства и преподаватели, за да участват в церемонията и да видят изложбата, в която са представени създадените от тях мартеници. Конкуренцията за конкурса е наистина сериозна, се убедиха присъстващите, когато разгледаха изложбата.

снимка: РЕМО „Етър“

Специалната награда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ получи V „б“ клас от ОУ „Христо Ботев“, град Кубрат. Патрисия, Даная, Нора, Иляйза и Магдалена взеха участие в награждаването.

снимка: РЕМО „Етър“

Патрисия Димитрова е най-комуникативната от групата. Това заявяват единодушно и много категорично нейните съученички, пристигнали в музея заедно със своята преподавателка по домашен бит и техника Диана Илиева.

„Това са нашите мартеници. Всички помагахме за изработването им, а г-жа Илиева даде идеи и ни насочваше какво да правим“, споделя Патрисия.

Даная Генова знае, че червената мартеница е Пенда, а бялата е Пижо. Както другите момичета от групата, тя също предпочита да носи мартениците си като гривни на ръката. Изработени са в училище.

Нора Михайлова е единствената в групата от Кубрат, която има закичена на връхната си дреха мартеница. На въпроса какво знае за мартеницата, Нора остроумно отговаря, че знае да прави мартеници. За първи път вплита бял и червен конец с баба си Тодорка, когато е на осем години. Двете са в дома си, а баба й разказва за обичая, съхранен от миналото.

Иляйза Антонова прави впечатление не само с красивото си и нетрадиционно име. Още на 7 години създава своята първа мартеница и научава, че е предвестник на пролетта. Разказва го майка й, която я напътства, докато работи.

Магдалена Енчева също изработва своята първа мартеница в семейството си. „Беше най-обикновена – с бял и червен конец. Направих я за себе си и я носих“, споделя Магдалена. Тя вярва, че мартениците носят късмет на хората и са предвестник на пролетта.

снимка: РЕМО „Етър“

Илиян и Марчела Енчеви са родителите на Магдалена. Те са първите, които й показват как да си направи мартеница. Илиян обяснява на дъщеря си, че мартеница се носи за здраве. Съпрузите се допълват – той е сложил мартеница на ръката си, а тя е закичила вплетени бели и червени конци – една впечатляваща българска шевица, на ревера на връхната си дреха. Илиян и Марчела Енчеви виждат за първи път мартениците, изработени от класа, в който учи дъщеря им Магдалена, на изложбата и споделят, че са истински впечатлени.

снимка: РЕМО „Етър“

Най-малкият участник в конкурса – Виктор Манолов от Русе, получава първа награда за индивидуална работа. Виктор изпраща няколко мартеници, всяка от които е изработена с гайтан.

снимка: РЕМО „Етър“

Второто място в същата категория е за Траяна Найденова от Габрово. Пано, в което сериозно място е отделено за гайтана – с това произведение се състезава момичето.

снимка: РЕМО „Етър“

Пано за участие в конкурса изработва и Есин Махмуд от Кърджали. Според екипа, който организира конкурса на музей „Етър“, на Есин определено й се отдава да работи с гайтан. На церемонията по връчване на наградите, Емилиян представя Професионална гимназия по селско стопанство „Бузема“ – София.

Съучениците му полагат сериозни усилия в изработването на мартеници и достигат второ място в категорията за групова работа.

снимка: РЕМО „Етър“

Виктория и Деница Николови – сестри от град Гурково, печелят в категорията за съвременна интерпретация на традиционна мартеница. До последно тази сутрин момичетата не знаят къде ги води майка им, която държи да ги изненада приятно.

снимка: РЕМО „Етър“

Йоана Георгиева от Русе – трета в същата категория, се представя с изящно изработена мартеница, за която използва кратунка, вълна и гайтан. Отличният подбор на материалите се дължи на нейната преподавателка.

Всеки от отличените участници в конкурса „Мартеници от гайтан“ получи награда и отличително от екипа на музей „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица