Свържи се с нас

Култура

За седма поредна година „Семе българско“

„Предай нататък” е мотото, което ще събере тази година пазителите на българщината

Published

on

„Предай нататък“ е мотото, под което ще премине седмото издание на националния фестивал „Семе българско“, което тази година ще се проведе на едни от най-хубавите празници – Лазаровден и Цветница (11 и 12 април) в парк „Казармите“ в Севлиево.

„Ние, българите, сме се съхранили, благодарение на умението ни да помним и предаваме през поколенията своите знания, опит, традиции и вяра. Радвам се, че успяхме да превърнем „Семе българско” в традиция, благодарение на която всяка година в Севлиево оживява народната памет”, коментира кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов.

И тази година фестивалът ще събере на едно място пазителите на българските традиции, занаяти, храни и семена с амбициозната цел да обедини и предаде нататък духа, бита и традициите, запазили и до днес идентичността на българския народ.

В рамките на седмото издание на събитието на сцената своя талант ще покажат оркестър „Шевица“, Севлиевска духова музика, професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“, певицата Емилия, ансамбъл „Развитие“, ансамбъл „Габровче“ и над 400 участници от самодейни фолклорни състави от Северна България. За първи път във фестивала ще се включат кукери, които ще изгонят злите сили и ще разкажат история – древна като българите, в която са вплетени вярванията и обичаите ни.

Гости на събитието тази година ще бъдат и основателите на прабългарската школа „Бага-тур“, които чрез демонстрация ще пресъздадат древни практики и умения от военното дело и бита на прабългарите, празничните им обреди, облеклото и въоръжението. След спектакъла ще бъде сформиран лагер, в който присъстващите ще имат възможност да упражнят своите умения в стрелба с лък и яздене на кон, облечени с доспехи и шлемове, характерни за прабългарите.

Организаторите приканват всички гости на фестивала да се включат активно в инициативата „Предай завета“, която предвижда изграждането на инсталация в парк „Казармите“, в която всеки ще може да остави отпечатък от ръката си и саморъчно да напише семейния завет, предаван от поколение на поколение.

И понеже е седмо издание на фестивала, а първите 7 години са най-важни, организаторите са решили да припомнят и претворят 7 от най-хубавите инициативи, реализирани през годините в рамките на събитието. Ще бъдат засадени 7 дръвчета. Ще бъдат пуснати 7 бели гълъба. Ще бъде изтъкана 7-цветна черга. Ще бъдат омесени и наречени 7 вида хляб. Ще бъдат засадени 7 български рози. Ще бъдат издирени 7 вида семена от български автентични сортове зеленчуци, които ще бъдат поставени отново в техния дом – инсталацията, монтирана в парк „Казармите“ под формата на кошер. Ще бъде дописана книгата „За мен България е…“ и ще бъдат изработени 7 послания – основа, върху която да се гради следващите поне седем издания на фестивал „Семе българско“.

Инициативата „Шанс за бебе” ще се реализира за седма поредна година, като към нея ще се включат и родители на ин-витро деца от България, които специално за базара ще изработят своите цветни творения. Благодарение на усърдния труд на децата, отвореното сърце на гостите на фестивала и усилията на фондация „Искам бебе“ и на Община Севлиево, вече са факт и първите добри резултати от кампанията. Тази година в подкрепа на инициативата ще има и томбола, в която всеки посетител ще може да се включи срещу символичната сума от 1 лев, в подкрепа на хората с репродуктивни проблеми от Севлиево. Наградите за томболата ще бъдат осигурени от местни фирми, както и от изложителите на фестивал „Семе българско“.

За трета година фестивалът подкрепя и хората със зрителни проблеми, чрез инициативата „Дари книга – стани благодетел“. Идеята е чрез събраните от продажбата на книгите средства да бъдат подкрепени хората със зрителни проблеми от Севлиево – за закупуване на необходими за тях консумативи.

В парка ще бъде обособена зона с работилници, в които гостите на събитието ще се учат да работят с глина, да рисуват български шевици, да правят кукли, да танцуват български хора. Демонстрациите и дегустациите отново ще съпровождат фестивала, за да допълнят усещането за българското – чрез аромата на българския кашкавал и масло, чрез мириса на прясно изпечен козунак, чрез дъха от ароматни билки, с които ще се учим да приготвяме домашен сапун.

А читалищата от „Селския мол“ отправят предизвикателство към всеки посетител – да сподели стара рецепта от своя дом, предавана от поколения. Събраните рецепти ще бъдат съхранени, а някои от тях ще бъдат реализирани в следващото, осмо издание на фестивала.

А, ако се чудите какво се крие зад девиза на седмото издание на фестивала, то заповядайте на 11 и 12 април, за да получите своето пакетче с лимец, което да засеете и така да предадете нататък най-древното зърно, известно по нашите земи, с което дедите ни са приготвяли хляба и което до днес се предава на поколенията, за да пребъде.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Каменната стълба има много тънкости, които само майстор може да ти покаже

Published

on

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието.

Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето, прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца! Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализираха на 7, 8 и 9 август.

Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения.

Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки.

Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Включва се с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„В света на Старопланинската архитектура“

Успешно пето издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

Published

on

Отлична организация, полезно обучение с практическа насоченост и добре подбрана теоретична част. Това е оценката на участниците в петото издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

В рамките на три дни – 7, 8 и 9 август, хора с интерес към традиционните техники на градеж създаваха конструкции от камък, глина, дърво и друга растителност.

Участниците бяха разделени на групи, всяка от които се включи в изграждането на каменна подпорна стена със стълби, в направата на дървени сглобки и на мазилка от естествени материали. Програмата включваше лекционни модули, посветени на старата архитектура, а участниците имаха възможност да се запознаят със стари къщи, плевня и воденица в село Потока и габровския квартал Етъра.

През 2020 година бе реализиран и специален модул, в който се обучаваха деца на родители, участващи в програмата. Малчуганите се обучаваха как се плете плет и как се подготвят материалите за него, създадоха от дърво къщички за птици и домове за домашни любимци, изработиха калъпи и направиха малки кирпичени тухли в тях.

През 2020 година участниците в образователната програма бяха тридесет и един, от които осем деца. Създатели на „В света на старопланинската архитектура“ са Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

От 2017 г. като партньор участва Камара на архитектите в България (КАБ). Тази година е юбилейното пето издание на програмата. Към основните спонсори се присъединяват КАБ – Регионална колегия, гр. Габрово и фирма „Рьофикс“ – България.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Снимка на Рачо Ковача набира все по-голяма популярност

Published

on

В разгара на протестите в страната, любопитна снимка, показваща основателя на Габрово Рачо Ковача на сив фон в компанията на три гарвана сред запустели къщи, бе публикувана във фейсбук – групата „Похвалите и абсурдите на Габрово“ и получи одобрението на стотици със своето послание.

За броени часове колажът, чийто автор е габровският фотограф Тодор Тодоров от фото „Спринт“, разбуни духовете на потребителите в социалната мрежа, получавайки много харесвания и одобрение.

Идеята на автора, който не за първи път показва нестандартното си виждане и хрумвания, провокирайки чрез изкуство публиката, е да изрази отношението си към случващото се в Габрово, обезлюдяването на града с всеки изминал ден и необходимостта това да бъде променено, преди да са останали само гарваните и Паметникът в реката.

Пред „Габрово Нюз“ фотографът Тодор Тодоров разкри, че планира да подготви изложба със своите колажи, които са на различни теми и които се радват на широк обществен интерес в социалните мрежи.

През далечната 2013 година, по време на реализирането на големия проект за воден цикъл на Габрово, Тодоров илюстрира с друг свой фотоколаж часовниковата кула на площад „Първи май“, силно наподобяваща Наклонената кула в Пиза.

В началото на това лято фотографът „преосмисли“ пространството на площад „Възраждане“, превръщайки го в плувен комплекс. Едни приветстват и одобряват този вид изкуство, а други не са съгласни с ексцентричния подход в колажите. Повечето хора обаче все пак се наслаждават на гледката, носеща им настроение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица