Свържи се с нас

Култура

Проектът за обновяване на „Етър“-а е подаден за оценка

Published

on

Община Габрово подаде за оценка проектно предложение за обновяване, реставрация, консервация и създаване на съвременни условия за креативен културен туризъм в Регионалния етнографски музей на открито „Етър“. Новината за медиите съобщи Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета.

Кандидатстването е по процедурата „Развитие на туристически атракции“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Ако проектът бъде одобрен, се предвижда създаването на модерна експозиционна площ в най-голямата сграда в музея – Кръстник Колчовия хан, където сега се помещава администрацията.

Там ще се осигури достъп за хора с увреждания и ще бъде изградена липсващата вътрешна връзка между етажите.

снимка: РЕМО „Етър“, Архив

Предвиден за цялостен ремонт е създаденият през 1981 г. хотел „Странноприемница“. Базата трябва да придобие съвременен вид с обновена хотелска част, конферентен център и стаи за администрацията на музея.

Заложена е реставрация и консервация на 10 обекта и съоръжения, задвижвани с вода. Ще се подменят амортизираните луминисцентни лампи с архитектурно-художествено осветление на експозициите, алеите и фасадите.

снимка: РЕМО „Етър“, Архив

Къщите по чаршията ще претърпят освежителен ремонт. Оранжерията за цветя и декоративни храсти ще бъде преустроена. На територията на музея ще се осигурят достатъчно тоалетни, включително за хора със специални нужди и за деца. Към тях ще бъдат монтирани малки пречиствателни съоръжения.

Предвижда се обновяване и оборудване на неизползваните с години пещи за керамика в грънчарското ателие. Чрез съвременни средства, но запазвайки автентичната атмосфера на „Етър“-а, ще бъдат представени изчезнали вече занаяти.

Музейният детски обучителен център ще бъде изграден наново и съобразен с цялата архитектура на „Етър“-а. Центърът ще се разшири и ще се разнообразят възможностите за работа с деца по народно творчество.

Проектът предвижда създаване на разглобяема сцена на открито, която ще предоставя професионални условия за сценични изяви и удобство за публиката. Сградата на бившето училище в кв. „Етъра“, която е предоставена за стопанисване на музея, ще бъде изцяло ремонтирана.

В нея ще се разположат ателие за реставрация и консервация, художествени работилници, дворът ще стане място за изяви на различни творци. В сградата ще се позиционират фондохранилищата на културната институция.

В района на музея е предвидено изграждане на паркинги, които да улеснят достъпа на посетителите. За хората с увреждания ще бъдат закупени две електрически колички, с които ще могат да разглеждат експозициите по чаршията, както и микробус за придвижване до съпътстващата инфраструктура.

Ще бъдат монтирани и много информационни табели в района на музея, в град Габрово и на ключови места по пътищата на страната. Заложени са и редица дейности за подобряване уменията на персонала и на майсторите-занаятчии.

Прогнозната стойност на проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“ е 9 779 150 лв. Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 6 679 150 лв., а 3 100 000 лв. трябва да бъдат осигурени чрез инвестиционен кредит съгласно изискванията на програмата.

Срокът за изпълнение на дейностите е 2 години. Според насоките за кандидатстване по процедурата общият предвиден размер на безвъзмездната финансова помощ е 98 530 686,39 лв.

Подборът е конкурентен, като проектите се разглеждат по реда на подаването им. Към момента заявеният за предоставяне ресурс е достигнал 54,6% от предвидения.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица