Новини
Азбучник на българския хаос: Аромат на развалена демокрация
Наскоро отново прочетох „Задочни репортажи за България” на Георги Марков. Мисля, че по тази книга може да се преподава история на социализма в училищата. Същата ще бъде далеч по-полезна за учениците със своя въздействащ художествен език, с цялостното си и едновременно детайлно разголване на белезите и раните, оставени от една отминала епоха.
Една отминала епоха ли? Тъжното е, че книгата е все така актуална днес, когато живеем не при социализма, а в епохата на либерална демокрация.
Авторът откроява няколко основни характеристики, които безпощадно разобличават епохата на предишния строй. Първата от тях е търсенето на врага. Врагът и омразата са основната поанта, около която се изграждат взаимоотношенията в първите десетилетия след 1944 година. Врагът е навсякъде, от училищната скамейка до професорската катедра, а омразата е плънката, която обединява „здравите” сили в борбата срещу класовия враг. Врагът и омразата са тухлата и хоросанът в изграждането на онова общество, в което са израсли нашите родители, техните родители, в които премина и нашето детство.
Следващият основен белег на социалистическата епоха е властта на посредствените. Те биват старателно избирани, така както интелигентните и умните биват съзнателно потискани. Тази политика на опростачване и принизяване на управлението има за цел да бъдат създавани послушни, верни, изпълнителни кадри, приспособленци, ръководени и наблюдавани от БКП и ДС. Тези кариеристи защитават постовете си със зъби и нокти, готови са да преминат през трупове, за да запазят привилегиите си.
Времето до десети ноември 1989 година е време на изключително неравноправие и произвол от страна на органите на милицията и съдебната система, най-вече в лицето на прокуратурата. Всеки един гражданин по всяко време може да бъде набеден, прокълнат, осъден, изпратен в лагер, затвор, да му бъде отнета собствеността, да бъде изхвърлен от университет и от работното си място.
Следващ акцент в книгата на Георги Марков са медиите при социализма. Техните страници, техните емисии всекидневно се пълнят с пълнят с кухи, смешни и отблъскващи лозунги, прославящи партийните постижения, правилния курс на партията, партийните величия. И обратното, при даден сигнал те се нахвърлят върху врага. За най-малките провинения хиляди невинни хора биват публично опозорявани, разобличавани като врагове на народа, чрез медиите на социалистическата класова държава се извършва разправа с инакомислещите, с честните и достойните.
Дали казаното по-горе не се отнася в голяма степен и до нашето време? Нека погледнем, чуем и прочетем думите на нашите управляващи, нека се замислим върху техните постъпки, твърде често некомпетентни, пропити от невежество, беззаконие и очевидна корупция. Не са ли голяма част от хората във властта същите онези посредствени и алчни кариеристи, верни на партията майка, в случая ГЕРБ? Не са ли те аватари на себеподобните си от някогашното БКП, а не малка част са били и нейни членове? Не се ли търси и днес врага, за да се поддържа настървението на електората, неговата готовност да избере същите примитивни, озлобени и мафиотизирани хора на власт? Не е ли прокуратурата бухалка за саморазправа с неудобните хора от политиката, бизнеса, с интелигенцията? А медиите, жълто-кафявите медии на Д.П. и Сие не са ли аналог на някогашните вестници „Работническо дело”, „Кооперативно село” и „Отечествен фронт”??
Прочетете книгата на Георги Марков „Задочни репортажи за България”. И ще се убедите, че социализмът не си е отишъл. Той е тук, но под друго име. Властта на идеологията е заменена с властта на парите. Казваме, че живеем в демократично общество. Но за съжаление така нареченият преход за изминалите 30 години произведе една развалена демокрация. Вонята й е навсякъде наоколо.
……………………
Автор: Калин Илиев.
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 4 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 4 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 3 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Културапреди един ден„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“




