По-възрастните помним банкетите през социализма и мешаните скари, направени от чисто месо и качествена кайма. Помним още, че такива банкети имаше на всеки празник, във всяко предприятие, имаше ги и по селата и кварталите. На тези банкети ходеха всички, и стари, и млади. Банкети има и днес, но не са същите, най-малкото поради високите цени и влошеното качество на месото.

По-късно се появиха шведските маси. Те бяха първите лястовички на българското отваряне към модернизацията на кулинарните навици и порядки. На шведските маси не можеха да ходят всички, а само поканени. По време на така наречения Преход, на събития, организирани и провеждани с шведски маси, няма да видите стари и бедни хора. Това са места, организирани за отбрани политически и административни люде, спонсори и верни журналисти. Още по-късно шведските маси станаха част от предлаганите пакети Ол инклузив, а качеството им стремително започна да пада. Казано шеговито: „Все още чакаме шведите да дойдат“.

Едва след това нашумяха Гурме форумите – ресторанти, магазини, рецепти и други аксесоари на бранда. Моята възрастна майка наскоро ме попита какво е това Гурме? Обясних й, че е вид хедонистична философия, свързана не само със здравословното хранене и добрите напитки, но и със стила на живот. Когато уточних, че една от характеристиките, която допълва подобна кухня, е броят на ястията/ от осем нагоре/, като се сипва от всяко по малко, тя въздъхна: „Е, значи не е за пенсионери, не е за обикновени хора“.

Гурме философията има една добра и една не толкова добра страна. Добрата е тази, че в резултат от влошаване качеството на храните/това е световна тенденция/ по-заможните хора и страни разработват система за създаване на еко продукти с доказани качества, които обаче струват значително по-скъпо. България, разбира се, следва тази тенденция. Но. Лошата страна за Гурме в България е, че у нас да се възползват от подобни продукти имат възможност малък брой хора. Следователно днес Гурме е символ на вид социална сегрегация. Така, както символ на кастово разпределение има в образованието и здравеопазването – онези, които имат повече средства, получават по-доброто и от двете, за себе си и своите деца.

Убеден съм, че в недалечно бъдеще подобно разделение ще настъпи с водата.

Обобщение. Ако си мислите, че в написаното по-горе, става дума за храна и напитки, не грешите. Но, както беше казал Брех: „Във всеки разговор става дума за политика, включително и когато говорим за хляба.”

Предлагам една съвсем обикновена Гурме рецепта от Интернет, която по скромното ми мнение, заедно с подобаващите напитки към така изброените ястия, струва повече от минималната пенсия.

1. Еврейска крем супа с лимон и кимион.

2. Кашкавал на фурна.

3. Фритата със спанак и тиквички.

4. Пролетен булгур-пилаф.

5. Макарони с 4 сирена на фурна.

6. Пъстърва в кора с орехи, лимон и копър.

7. Телешки стек с домашен винегрет.

8. Пиле със зеленчуци по китайски.

9. Свински котлети по провансалски.

10. Бърз лимонов чийзкейк.

11. Ароматни бирено хлебче.

12. Шоколадов сладкиш.

Да ви е сладко!

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/