Свържи се с нас

Новини

125 години предучилищно образование в Габрово

Published

on

Габрово отбеляза тържествено 125 години предучилищно образование. Събитието, организирано от Община Габрово, Регионално управление на образованието – Габрово, Общински координационен съвет на СБУ, Национален музей на образованието и Държавен архив – Габрово се състоя на 10 декември в изложбената зала на музея.

Учителки от детски градини – бивши и настоящи, директори, педагози, представители на образователни и културни институции получиха поздравления от Янка Такева, председател на СБУ и от Сдружението на директорите. „Детската градина е сила и авторитет, опора и насърчаване, несъкрушима вяра в доброто и собствените сили”, пише Янка Такева в поздравителния адрес до участниците в тържеството.

снимка: НМО – Габрово

Заместник-кметът на Община Габрово Нела Рачевиц определи постигнатото през изминалите десетилетия като „прекрасна, здрава и солидна основа” за развитие на предучилищното образование. „Това, което смея да твърдя – каза госпожа Рачевиц, е, че Вашите поколения са добре възпитани, обучени, с морални ценности, с етика във взаимоотношенията.”

Рена Илиева, старши експерт по образованието в начален етап в РУО – Габрово, благодари сърдечно на учителите, които въвеждат децата в новата им социална роля – ученик, като посочи, че детската градина е онова място, където детето за първи път научава, че доброто винаги побеждава злото.

снимка: НМО – Габрово

Специално за събитието организаторите подготвиха изложба „125години предучилищно образование в Габрово”. Тя съдържа 23 табла, които представят развитието на предучилищното образование и действащите детски градини в града. Показани са детски списания, албуми, снимки и документи от фонда на НМО. Оформен е кът с помагала за работа с деца по методите на Фридрих Фрьобел, Овид Декроли и Мария Монтесори. Изложбата може да бъде видяна до края на декември в НМО.

снимка: НМО – Габрово

Според историческите сведения и документи, съхранени във фонда на НМО първата детска учителка в Габрово е Маринка Ангелова Гладнева. Има кратки данни за създаването и развитието на предучилищното възпитание в Габрово, оставени от детските учителки Йорданка Пайнавелова и Юлия Пеева. Според тях предучилищното дело в Габрово започва преди 1944 г., макар в официални данни да се посочва, че първата детска градина в града е основана през месец декември 1944 г. Около 1930 г. младата учителка Радка Боева организира полудневна детска градина до училище „Неофит Рилски“. Учителката не получава заплата, но се ползва с огромен авторитет.

снимка: НМО – Габрово

По-късно след откриването на американската детска градина много габровки, сред които и Тотка Денева (Шантова), решават да станат детски учителки. Създава се детска градина в района на квартал „Камъка“ – до църквата, с една група от 60 деца. За градината се грижи църковното настоятелство.

снимка: НМО – Габрово

През 1936-1937 г. в помещението на Девическия пансион се открива целодневна детска градина с учителка Мила Рашеева, която работи една година с 60 деца. По-късно на нейно място започва да работи Мара Дончева. През 1943 г. в Габрово се създава детска градина към училище „Николай Палаузов“. В следващите години броят на детските градини в града се увеличава значително.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица