Новини

„Народ, който не познава историята е обречен да я повтаря“

Published

преди 2 години

13.12.2019

hri100.petrov

Водени от преподавателите си по История и цивилизация в Национална Априловска гимназия Силвия Стоянова и Пенка Петрова, петима априловци Веселин Новков, Никола Драшков, Димитър Андреев, Емил Йорданов и Радослав Вълев спечелиха специалната награда за проучване и популяризиране на културно-историческото наследство, с цел съхраняване на градската памет от Шестата научна сесия на ученическия институт на БАН /УчИ-БАН/. Повече за престижната награда и историческата разработка на дванадесетокласниците на НАГ, донесли признание не само за училището, но и за Габрово, разговаряме с Димитър Андреев, член на Клуб „Млади възрожденци“.

-Разкажете ни повече за Шестата научна сесия, посветена на 150 години от създаването на БАН и включена в Националния календар на Министерството на образованието и науката за изяви по интереси на децата и учениците. Какво ви мотивира да вземете участие?
– Както ние, така и много училища от цяла България, за втора година участваме в този проект. В сесията бяха допуснати 35 ученически разработки от областите „История“, „Български език“, „Изобразително изкуство“, „Природни науки“, след преценка на специалисти – рецензенти от БАН. Ние участвахме в областта „История“, със своя проект, на тема: „Живата история на моя роден град – Габрово”. Аз (Димитър), Веселин, Никола, Димитър, Емил и Радослав от три години насам усилено се занимаваме с история. Открихме, че историята е страстта, която ни вълнува и привлича. Когато нашите преподаватели ни предложиха да участваме, идеята ни се стори много интересна и веднага я подкрепихме.

-С какво ви обогати участието в проекта?
– Благодарение на този проект ние започнахме да се занимаваме доста задълбочено с историята на Габрово и открихме неща, които досега не ни бяха известни и не знаехме за тях. Открихме къщи, покрай които всеки ден минаваме, но не знаехме нищо за тях, считайки ги за някоя изоставена сграда, които всъщност се оказват емблематични паметници на културата и много малко хора в града знаят за тях. Такава например е „Бобчевата къща“ на ул.“Николаевска“, изглеждаща като изоставена, но всъщност в нея са отсядали много и изключително важни хора, които в миналото са посещавали Габрово, като Княз Александър Батенберг и Цар Фердинанд.

-Какъв е опитът ви от подобни конкурси? Участвали ли сте в други?
– Да, миналата година четирима от нас, участвахме в конкурс, свързан със 140 години от създаването на Българската армия във Велико Търново. Той се състоеше от три кръга: училищен, областен и национален. Ние се класирахме на четвърто място в България.

-Считате ли да продължите да се включвате в такива инициативи?
– Да, това е изключително полезно за нас. Защото както е казал един велик автор „Народ, който не познава историята е обречен да я повтаря“ или „Народ, който не познава миналото си няма бъдеще“. За в бъдеще обмислям като възможност да се занимавам по-задълбочено с история, но като цяло ме влече и военното обучение, на което мисля да се отдам и за което също е необходимо да познаваме своето минало.

-Какво е Вашето послание към априловци и габровци?
– Занимавайте се повече с историята. Ако тя не ви влече, намерете онова, което ви харесва и не се предавайте, защото, когато човек има цел може да постигне много.

Клуб по „Журналистика“ към Национална Априловска гимназия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Виж също

Благотворителната инициатива „Коледни внучета“ започна (снимки)

Не изпускай

Решават с европроект десетилетни проблеми в музей „Етър“

Новини

Петър Витанов: Гражданите трябва да знаят къде отиват парите от пътни такси, които плащат

Published

преди 3 часа

16.06.2021

hri100.petrov

Преговарящите от Съвета и Европейския парламент постигнаха политическо споразумение относно ревизираните правила за таксуване на пътищата (директива Евровинетка) за справяне с емисиите на парникови газове и други въздействия върху околната среда, задръстванията и финансирането на пътната инфраструктура. Единственият български представител в преговорите беше Петър Витанов, лидер на групата на българските социалисти в Европейския парламент.

Един от най-важните елементи на постигнатото споразумение е задължението за всяка държава-членка да публикува информация, която трябва да бъде предоставена и на Европейската комисия, не само за размера на приходите от събираните пътни такси, но и за тяхното използване и как то е позволило да изпълни целите за намаляване на замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване от автомобилния транспорт.

Стимулирането на споделената и устойчива мобилност, изграждането на инфраструктура с алтернативни горива в съответствие, подобряването на пътната безопасност и безопасната инфраструктура са другите важни цели, които са заложени в споразумението. То ще даде възможност на европейските и българските граждани по прозрачен начин да се информират за използването на събирането на пътни такси.

„Щастлив съм, че късно тази нощ, заедно с Португалското председателство на Съвета и Европейската комисия успяхме да постигнем споразумение по отношение на Директива за заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (позната като Евровинетка), по която работих като докладчик в Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Така постигнатият компромис ще даде ясен сигнал и правна сигурност на производителите на превозни средства и превозвачите в рамките на следващото десетилетие“, заяви Петър Витанов.

Според Витанов приемането на тази директива е правилна стъпка в процеса на декарбонизация на транспорта и постигането на целите на Зелената сделка.

„С постигнатото споразумение поставяме началото на осемгодишен период на поетапно премахване на винетните такси за тежкотоварни превозни средства в рамките на основаната Трансевропейска транспортна мрежа и замяната им с тол такси. Същевременно винетната система се запазва по отношение на леките и лекотоварните превозни средства“, коментира още Витанов.

Предвижда се размерът на винетните такси да бъде фиксиран процент от размера на годишната винетка, съответно не повече от 9 % за еднодневна винетка, 11 % за седмична винетка, 12 % за 10 дневна винетка, 19 % за месечната винетка и 30 % за двумесечната винетка. Това процентно съотношение би следвало да гарантира по-справедлива цена на потребителите спрямо времето, през което използват съответната пътна инфраструктура.

Гарантира се и целенасочено разходване на таксите за задръствания, когато те са въведени. Те ще следва да използват за справяне с конкретни проблеми със задръстванията или за развитие на устойчив транспорт и мобилност като цяло.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Зареди още

Култура

Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов

Published

преди 3 часа

16.06.2021

hri100.petrov

На 18 юни, петък, от 18.30 часа в зала 7 на Музея на хумора и сатирата предстои откриването на изложбата „Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов“. Между 19 юни и 30 юли публиката ще се наслади на 31 черно-бели фотографии на журналиста Иван Бакалов, част от които проследяват създаването на скулптурите на Дон Кихот и Санчо Панса в Парка на Хумора.

В залата ще бъдат аранжирани и 10 пластики на Георги Чапкънов от колекцията на Музея. Един творец и един журналист се преплитат в магията на творчеството и документирането на творческия процес.

В продължение на години журналистът Иван Бакалов снима скулптора Георги Чапкънов в ателието му, преследва знаците за непреходното в живота, улавяйки чрез обектива си емоции, спомени, асоциации, въпроси и размисли.

Скулпторът Георги Чапкънов прави същото, ала по-бавно, в стилистиката на старателно граден почерк. И двамата изследват малкия детайл, в който е кодирана истината за цялата картина. Понякога са в компания от спътници и съдници, съучастници и съмишленици. В дългите години на познанството им, Иван Бакалов оставя маркери за значими срещи с онази отиваща си бохема на скептици, мислители, мъдреци, които шеговито и иронично кръстосват контрастни територии.

Непреднамерената небрежност на фотографии му са като бележки под линия на един ненаписан разказ за цяла епоха, през която с труд и човеколюбие преминава творческият живот на Георги Чапкънов.

А той е може би най-продуктивният български скулптор, казва Бакалов. През ателието му минават известни и по-малко известни личности – писатели, художници, богаташи, дипломати. Чапкънов твори малка пластика и монументална скулптура, плакети, барелефи, монети, медали, гербове, керамика, портрети от бронз, графики, живопис, скулптури от вторични суровини; фигури по площадите в България, Япония, Южна Корея, Нидерландия, Германия.

Настоящата изложба, създадена от осмия фестивал ФотоФабрика и УниКредит Студио, е без съмнение част от българската памет и споделен реверанс към таланта на една щедро надарена личност.

Професор Георги Чапкънов е един от най-уважаваните и ценени български творци. Огромна е ролята му в развитието на Музея на хумора и сатирата. Той е неколкократен участник в Габровското биенале, както и в международното жури на конкурса, носител на Голямата награда „Златният Езоп”. Създава статуетките „Златният Езоп” и „Чарли Чаплин”, както и плакета „Хитър Петър”, които се връчват като Големи награди на международните конкурси организирани от Музея през годините. Чапкънов е почетен гражданин на Габрово и автор на любимите на всички габровци и гости на града скулптури на Хитър Петър, Чарли Чаплин, Дон Кихот и Санчо Панса.

Иван Бакалов е журналист и фотограф, завършил е журналистика в Софийски университет, където доскоро е хоноруван преподавател по пресфотография. Работил е като редактор във вестниците „1000 дни“, „Експрес“, „24 часа“, „Сега“, „Новинар“. Основател и редактор е на сайта e-vestnik.bg. Автор е на книгите „Заговорите против Живков – разкази от първо лице“, „В сянката на Борисов“, „Мачтите в края на улицата – 5500 км с кола из САЩ“, „До Чикаго и напред On Route 66“.