Новини
Бивши директори на „Етъра“ с позиция по проекта за модернизацията
Бившите директори Станчо Станчев, доц. д-р Ангел Гоев, Пенка Колева, Ганчо Христов и Карамфила Грудова, ръководили АЕК „Етър“ през последните 5 десетилетия, подкрепени от наследниците на Лазар Донков, арх. Иван Николов – бивш председател на Общински съвет – Габрово, много граждани на Габрово и страната, разпространиха до местните медии своя позиция, свързана с проекта за модернизацията на РЕМО „Етър“.
Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуна, правейки публично техните разбирания. Разпратената до медиите позиция, която публикуваме без редакторска намеса, гласи:
„П О З И Ц И Я
на директори, ръководили АЕК „Етър“ през последните 5 десетилетия по повод проекта“ЕМО “Етър” – музей за креативен културен туризъм”, разработен в рамките на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.; Приоритетна ос 6: „Регионален туризъм“; Инвестиционен приоритет: „Съхраняване, опазване, популяризиране и развитие на природното и културното наследство“ Процедура BG16RFOP001-6.002 „Развитие на туристически атракции”
Уважаеми госпожи/господа,
Водени от желанието да бъдем полезни за вземане на най-доброто и правилно решение за бъдещето на РЕМО „Етър“, с опита и компетентността, която притежаваме, с приноса ни в утвърждаването на музея в национален и международен мащаб оставаме съпричастни и към бъдещата му съдба.
Безспорно в някои части на проекта “ЕМО “Етър” – музей за креативен културен туризъм” има добри намерения като:
Реновиране на хотел „Страноприемницата“ и подобряване на материалната база и обхвата на дейността в него;
Създаване на експозиционни площи и ателиета в Кръстник Колчовия хан;
Освобождаване на вторите етажи на къщите и събиране на фонда в закритото училище в Етъра;
Водно-техническите съоръжения наистина се нуждаят от ремонти регулярно, по строго определена методика.
За съжаление, добрите идеи свършват до тук и голямата част от проекта буди сериозно недоумение и безпокойство. Например: Да заменяш историческата достоверност с подмяна на някои елементи на водно-техническите съоръжения, като стъклен капак в Гайтанджийската работилница е недопустимо, както и вкарване на асансьори в къщите. Да се променя външният архитектурен облик и вътрешният интериор с монтирането на асансьор в къща – паметник на културата от национално значение, какъвто е е „Етър“-ът, е забранено. Има други по-добри начини да се облекчи достъпът до втория етаж на Кръстник Колчовия хан. Въпрос на архитектурно решение е да не се променя и мястото на входа в тази къща.
Каква автентичност на духа и на атмосферата от Възраждането запазваме, допускайки по калдъръма и около него да се разхождат електрически колички и микробуси?
Облекчаването на достъпа на инвалиди до голяма част от музея е възможно по друг, много по-прост и приемлив начин.
В благовидния претекст за осъвременяването на музея с вкарването на „съвременни форми на атракции, реконструирана инфраструктура“, с „изграждането на съвременно въздействащо архитектурно-художествено осветление“, „модерна сцена на открито“ и други с цел „осигуряване на по-голяма конкурентоспособност на туристическия продукт“, както и използването на новите технологии и виртуално добавена реалност, въобще не се вписват и нямат място тук. По-скоро тези идеи навяват съмнения, меко казано, за неприемливи практики в нашето ежедневие.
В научния фонд на музея се съхраняват филми за автентичните технологии на занаятите и поминъка от Възрожденската епоха. Какво ще остане от историческата достоверност на Занаятчийската чаршия, където всяка къща е оригинален образец на времето за определен регион, като подменим фенерите със „съвременното осветление“. Защо? Кому е нужно?
В „Етър“-а има добри традиции и в работата с деца и „реновирането и разширяването на Детския център“, който стои като чуждо тяло и не се вписва в цялостния архитектурен облик на музея, е напълно излишно. Тази дейност може да се поеме от уредниците в залите на Кръстник Колчовия хан.
Музеят има утвърден Генерален план, предоставящ широко поле за съграждане и творчество като:
– Възстановките на къщата от Горнова могила – мечтата на Лазар Донков;
– Изграждане на мандра;
– Ракиджийница;
– Селскостопански ареал.
В „Етъра“-а е показан предимно градският бит и култура, липсва поминъкът на селото, а такива ареали има в повечето музеи под открито небе в Европа.
Загрижеността за бъдещето на музея би проличала най-ясно от отношението към майсторите. Учудващо е, че никъде даже не се споменават и минимални усилия за стимулиране и подпомагане на майсторите занаятчии, без които Чаршията е немислима. С оглед работилниците да не се превръщат само в дюкянчета за продажба на стоки с неизвестен произход, както е това в някои от тях сега.
Да се оживят с майстори Хлопкарската, Коларската, Медникарската и други работилници. Това е една от важните дейности и атракции в музея, които би трябвало да се акцентуват в този проект.
Със самобитния си вид и възрожданска атмосфера „Етър“-ът няма конкуренция нито у нас, нито в чужбина, защото той е каузата на българщината, на идентичността ни като нация. Твърдението, че съгласуването с Националния институт за недвижимо културно наследство е „гарант за законността на промените“ звучи като оправдание и опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата.
Всяко посегателство над неговия сегашен облик подсказва некомпетентност или недобронамереност. За какво иде реч, всеки да отсъди сам за себе си. В случая е кощунство да се спекулира с името на създателя на музея Лазар Донков, че „би подкрепил тази идея“, защото приживе той не позволи на всесилното тогава УБО (днес НСО) да премахне ДАЖЕ паяжините на воденицата караджейка за посещението на Тодор Живков.
И не на последно място – неоправдано и ненужно е да се трошат 10 милиона лева, от които габровският данъкоплатец трябва да изплаща 3 350 000 лева в продължение на 12 години (като заем на Община Габрово). Предстои и вдигане на данъците. С тези пари би могъл да се построи нов музей. (За съпоставка Интерактивният музей в Габрово струва 6 278 117 лв.)
Гласувайки този проект, общинските съветници в Габрово ще останат отговорни поименно пред идните поколения.
6 декември 2019 г.
Габрово
Станчо Станчев
Доц. д-р Ангел Гоев
Пенка Колева
Ганчо Христов
Карамфила Грудова
Подрепени от наследниците на Лазар Донков, арх. Иван Николов, бивш председател на ОбС-Габрово и много граждани на Габрово и страната.“
*Ред. бел.:
В случай, че ръководството на РЕМО „Етър“ или представители на Община Габрово решат да вземат отношение по разпространената позиция и изразените твърдения, Новинарски портал „Габрово Нюз“ ще им предостави възможността за право на отговор на страниците на медията.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.
Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.
„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.
„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.
Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.
През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.
През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.
Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.
Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.
Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.
Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.
„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.


Любопитно
В Габрово ще открият Коледен базар на социални предприятия

Габровският регионален център за социална икономика организира съвместно с Тера мол Габрово Коледен базар на социални предприятия от региона. Събитието ще се проведе от 12 до 18 декември 2025 г. на първия етаж в Тера мол Габрово (до ескалаторите) във времевия диапазон от 10.00 до 20.00 часа.
Официалното откриване ще бъде на 13 декември от 11.00 часа. Предвидена е празнична програма за малки и големи. Кметът на Габрово Таня Христова ще поздрави гостите и участниците в базара.
В музикалната програма ще се включат Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ към НЧ „Габрово – 2002” с ръководител Стефка Стоева, Емили Цокова от Музикална школа „Звезди в аванс“ с ръководител Ваня Талева, Никол и Борислава Димитрови от Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“.
На театралната сцена ще се изяви актрисата Десислава Йорданова от „Малка театрална компания“, която ще представи Коледни етюди. Екипът на Държавен куклен театър – Габрово подготвя изненада за децата.
В 13.00 часа представители на ансамбъл „Сивек” ще зарадват публиката с популярни танцови изпълнения.
По време на Коледния базар ще има постоянни щандове на социалните предприятия „Търнава БГ“, „Ресто Консулт“ и „Баланс“. Посетителите ще могат да си закупят домашно приготвени коледни сладки и сладкиши, печива, сувенири и тематични арт произведения. Организаторите призовават посетителите да пазаруват с кауза. С всяко закупено изделие от социално предприятие гостите на Коледния базар ще подкрепят хора от уязвими групи, които работят там. Така всеки ще участва пряко в солидарната икономика и ще стане съпричастен към целите на социалното предприемачество – да се даде шанс за достоен живот на хора в неравностойно положение, да имат постоянна трудова заетост.
В рамките на събитието екипът на Регионален център за социална икономика – Габрово ще предоставя информация за останалите социални предприятия от Северен централен район. Към декември 2025 г. са регистрирани 23 социални предприемачи от региона. Две нови предприятия от Габрово и Велико Търново са в процес на проверка преди да бъдат вписани в Регистъра на Министерство на труда и социалната политика. На щанда на Регионалния център посетителите ще могат да се запознаят със законовите изисквания за регистриране на социално предприятие, както и с подкрепата, която държавата осигурява за социално ангажирания бизнес и неправителствен сектор. Ще бъдат представени добри практики и каузи на социални предприемачи от страната.

Специално за децата на всяка възраст ще има кът за писма до Дядо Коледа. Инициативата се организира в партньорство с Български пощи, които осигуряват специална Коледна пощенска кутия. По време на целия Коледен базар малките гости ще могат да пишат своите писма и желания до белобрадия старец, да рисуват, подпомагани от доброволците на Младежки център – Габрово.
Български пощи, като извънреден партньор на Дядо Коледа, ще съдействат всяко дете да получи отговор на писмото си. А колкото по-искрени са желанията, толкова по-силно ще се сбъднат.
Включете се в Коледния базар на социалните предприятия от габровския регион, подкрепете каузите им и осигурете вълнуващи спомени на своите деца и близки.


Култура
Разкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.
Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.
Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.
Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.
Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.
Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.


-
Кримипреди един денСтана ясна причината за жестоката катастрофа между камион и бус на обхода
-
Кримипреди 3 дниКола блъсна неправилно пресичащ в центъра на Габрово
-
Любопитнопреди 3 дниГаброво грейва в коледна светлина тази вечер!
-
Новинипреди 6 дниГаброво се обединява за Иван и Ванеса в „The Golden Circle“
-
Кримипреди 3 дниТежка катастрофа със загинал на обходния път на Габрово
-
Новинипреди 6 дниНазначават психолози и педагогически съветници ще бъдат в 8 учебни заведения
-
Новинипреди 6 дниОт понеделник може да се сменя личния лекар
-
Културапреди един денГран-при и четири златни медала за МК „Весела“










