Свържи се с нас

Новини

Гражданите контролират властта и институциите чрез медиите

*Местни избори 2019. Купуването и продаването на гласове е престъпление*

Published

on

Гражданите трябва да знаят, че чрез медиите могат да контролират всяка власт и институция. Липсата на медии разбива обществото. Това коментира кандидатът за кмет на Габрово от Коалиция „БСП за България, АБВ“ Ивелин Николов по време на организираната от него дискусия „Демокрация, медии, журналисти. Свобода и отговорност. Европа, България, Габрово“.

Във форума, провел се на 11 октомври в Ритуалната зала на Общината, участваха Иво Христов, журналист и член на Европейския парламент, народните представители и журналисти Александър Симов и Милко Недялков, Маргарита Стоянова – журналист и кандидат за общински съветник в Габрово, представители на медиите и граждани. В дискусията за свободата на словото и медиите се включиха още кметът на Габрово от 1995 г. до 1999г. Николай Дачев, първият главен редактор на вестник „Габрово Днес” Никола Николов и много други.

снимка: Местна коалиция „БСП за България“

По думите на Ивелин Николов състоянието на медиите в Габрово е незадоволително. Няма обществени медии. Националните медии, с изключение на БТА и БНР, нямат кореспонденти, а гражданите се информират от слухове или социалните мрежи, където информацията е непроверена.

„Като журналист винаги съм се притеснявал, че това, което стига до хората, може да не е вярно. Може да формира фалшиви нагласи. Журналистът има право да има свой коментар и задължение да има своя позиция. Но когато предоставя информация, тя трябва да е истинската и да има критерий коя информация е вярна и коя не“, заяви Ивелин Николов.

Според Иво Христов все повече хора се страхуват да заявяват свободно, че са причастни към опозицията, защото у нас все повече „опозиция“ се приравнява към „конспирация“. Той счита, че това е много характерно за една настъпваща диктатура – ако мислиш различно, значи нещо кроиш, правиш нещо нередно, а скоро и законът те погва.

снимка: Местна коалиция „БСП за България“

„Върнахме се в атмосферата от преди 1989 г.“, смята евродепутатът, според когото преди въпроса за свободата на медиите, трябва да се попита има ли медии, тъй като в повечето градове те са сведени до няколко и едва оцеляват. Той направи паралел от зората на демокрацията у нас, когато имаше изобилие от вестници, телевизии и радиа, и стигна до наши дни, в които медиите са в ръцете на различни олигарси, а над журналистиката е упражняван административен и политически натиск.

По думите му да говориш днес свободно е все по-трудно, а в медиите няма авторитети, защото мненията на професионалния журналист са нивелирани с тези на обикновения медиен трол. „Това, което говори един академик, тежи толкова, колкото казаното от един абдал. Всичко това удавя истината, която не се различава от постистината. Това е удар по журналистиката“, добави евродепутатът.

Според Александър Симов сюжетът в БНР показва ясно, че в България проблемът със свободата на словото става все по-драматичен. „Всеки, занимаващ се с журналистика, вижда как теренът на свободната такава се стеснява все повече. Журналистическата общност е унищожена. Властовият език е станал тотален.“ Темата не подмина и Милко Недялков, заявил, че при случая с БНР властта е предложила елегантната схема на бухалка. Гласът на Габрово в радиоефира, журналистът Маргарита Стоянов подчерта ролята на медиите, чрез които обществото упражнява контрол над институциите и говори за важността на обществените медии.

По време на дискусията бяха споделени възгледи, според които в наши дни няма свобода на мнението, журналистиката у нас е зависима, деградирала и капитулирала. Истината се извращава, а провинциалния журналист е прегазен. В края на дебатите всички се обединиха около убеждението, че трябва да продължим да мислим свободно за по-доброто бъдеще на България.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на Местна коалиция „БСП за България“ (БСП за България, АБВ). Местни избори 2019. Купуването и продаването на гласове е престъпление*

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица