Свържи се с нас

Култура

Скъп спомен, съхранен в музей „Етър“ от 1977 година

Статията е посветена на 55 години от създаването на музей „Етър” – единствена по рода си културна институция в България

Published

on

„Една сутрин, в началото на месец октомври 1977, идвайки на работа, в чаршията заварихме една странна двойка с каручка и магаренце. Семейство Франц и Сузане Трнка от Дания, бяха пропътували пеша над 4 000 км, теглейки каручката си на ръце през няколко страни в Европа и бяха стигнали до музей „Етър“, край Габрово. Те изпълняваха програма на тяхното Министерство на културата и по пътя си изучаваха местни занаяти”. Този свой спомен, съхранен десетилетия, разказва Величка Илиева, уредник в музей „Етър”.

На път за България

В Румъния Франц и Сузане купуват магарето Мухи, за да ги отмени в тегленето на каручката, която като се разглоби се превръща в малка кокетна къщичка. Тяхното желание и плановете им са изучаване на традиционни занаяти в България. Когато на 7 септември прекосяват границата, отрупаната в знамена България е в очакване на своя голям празник – 9 септември. Това е първият спомен, останал завинаги в съзнанието на младите датчани.

В началото на октомври Сузане и Франц виждат музея „Етър“ и това е достатъчно не само да се възхитят, но и да „пуснат котва“ именно тук. Не просто защото трябвало някъде да презимуват, а защото видяното надминава това, което срещат в Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Тук попадат в пренесено от вековете спокойствие – над къщите се вият кълба от дим, в старите печки пукат дърва и в затоплените работилнички стари майстори и млади момчета все нещо майсторят. Напролет ги очаква архитектурата и обичаите на Родопите, после Гърция, бивша Югославия и обратно Копенхаген. Този престой е време на напрегнат труд – трябва да се изучат занаятите и после да се спомогне за възраждането им в Дания. Да се съберат снимки, диапозитиви за бъдеща изложба и книга.

Сузане и Виолета Керемедчиева в грънчарската работилница на музея

„Бързо си намериха квартира в квартала. Изискването им беше единствено къщата да има двор и по-голяма порта, през която да минава каручката. Франц започна работа в каруцарската работилница, а Сузане в началото изучава тъкачество при леля Мара, а по-късно грънчарство при Виолета Керемедчиева, по известна като Клара. Сузане беще изключително ерудирана жена, много наблюдателна и притежаваше огромен талант. В Копенхаген завършва дизайн във Висше училище по керамика, наследява таланта на майка си, известна поетеса. С лекота и бързина усвои тънкостите на тъкачеството – влачене, предене, боядисване с естествени багрила, тъкане и се премести в грънчарската работилница. Привличаше я габровската керамика със специфичните форми на съдовете за течности – тонче и и шулец, които като слънца грееха в жълти багри в работилницата. А Франц, преди да завърши архитектура, е дърводелец мебелист. Със сръчните си ръце той напредваше бързо в каруцарския занаят и за времето, в което със Сузане бяха в музея, направи каручка. А то не беше проста работа – една каручка да направиш трябва да си добър ковач, дърводелец и художник, за да я изрисуваш, като стане готова да пее като каручката на Сали Яшар от Йовковата „Песен на колелетата“. Франц на всеки въпрос усмихнато отговаряше с „няма проблем“. С изработената от него каручка , Франц, Сузане и Мухи след 6 месеца в музея, продължиха към Гърция. По пътя си през Южна България те се запознават с известния писател Николай Хайтов и около половин година живеят в родната му къща, спомня си още уредникът Величка Илиева.

В дома на Франц и Сузане

Щастлива случайност отвежда Виолета Керемедчиева, майстор грънчар в музея, след много години – през 1995-та, по една програма за културен обмен, в Дания. Любезните домакини и организират мила среща с Франц и Сузане, като я отвеждат в тяхното датско имение. Там те отглеждат над 100 овце и две магарета, занимават се с туризъм. Под специален навес в имението е поставен най-ценния експонат, който с гордост показват на туристите – етърската каручка.

Франц, Сузане, каручка, магаре, Етър…Звучи странно и романтично. Не, това не е авантюра, а една мисия в името на културата. И музей „Етър“ е част от нея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Каменната стълба има много тънкости, които само майстор може да ти покаже

Published

on

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието.

Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето, прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца! Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализираха на 7, 8 и 9 август.

Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения.

Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки.

Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Включва се с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„В света на Старопланинската архитектура“

Успешно пето издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

Published

on

Отлична организация, полезно обучение с практическа насоченост и добре подбрана теоретична част. Това е оценката на участниците в петото издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

В рамките на три дни – 7, 8 и 9 август, хора с интерес към традиционните техники на градеж създаваха конструкции от камък, глина, дърво и друга растителност.

Участниците бяха разделени на групи, всяка от които се включи в изграждането на каменна подпорна стена със стълби, в направата на дървени сглобки и на мазилка от естествени материали. Програмата включваше лекционни модули, посветени на старата архитектура, а участниците имаха възможност да се запознаят със стари къщи, плевня и воденица в село Потока и габровския квартал Етъра.

През 2020 година бе реализиран и специален модул, в който се обучаваха деца на родители, участващи в програмата. Малчуганите се обучаваха как се плете плет и как се подготвят материалите за него, създадоха от дърво къщички за птици и домове за домашни любимци, изработиха калъпи и направиха малки кирпичени тухли в тях.

През 2020 година участниците в образователната програма бяха тридесет и един, от които осем деца. Създатели на „В света на старопланинската архитектура“ са Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

От 2017 г. като партньор участва Камара на архитектите в България (КАБ). Тази година е юбилейното пето издание на програмата. Към основните спонсори се присъединяват КАБ – Регионална колегия, гр. Габрово и фирма „Рьофикс“ – България.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Снимка на Рачо Ковача набира все по-голяма популярност

Published

on

В разгара на протестите в страната, любопитна снимка, показваща основателя на Габрово Рачо Ковача на сив фон в компанията на три гарвана сред запустели къщи, бе публикувана във фейсбук – групата „Похвалите и абсурдите на Габрово“ и получи одобрението на стотици със своето послание.

За броени часове колажът, чийто автор е габровският фотограф Тодор Тодоров от фото „Спринт“, разбуни духовете на потребителите в социалната мрежа, получавайки много харесвания и одобрение.

Идеята на автора, който не за първи път показва нестандартното си виждане и хрумвания, провокирайки чрез изкуство публиката, е да изрази отношението си към случващото се в Габрово, обезлюдяването на града с всеки изминал ден и необходимостта това да бъде променено, преди да са останали само гарваните и Паметникът в реката.

Пред „Габрово Нюз“ фотографът Тодор Тодоров разкри, че планира да подготви изложба със своите колажи, които са на различни теми и които се радват на широк обществен интерес в социалните мрежи.

През далечната 2013 година, по време на реализирането на големия проект за воден цикъл на Габрово, Тодоров илюстрира с друг свой фотоколаж часовниковата кула на площад „Първи май“, силно наподобяваща Наклонената кула в Пиза.

В началото на това лято фотографът „преосмисли“ пространството на площад „Възраждане“, превръщайки го в плувен комплекс. Едни приветстват и одобряват този вид изкуство, а други не са съгласни с ексцентричния подход в колажите. Повечето хора обаче все пак се наслаждават на гледката, носеща им настроение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица