Културният календар на Художествена галерия „Христо Цокев“ тази година е изцяло съобразен с отбелязването на 160 години от обявяването на Габрово за град. Галерията представя пред публика художници, свързали житейския или творческия си път с града.

В рубриката „Акцент на месеца“ този път е представена живописната творба „Портрет на старец“, на художника Иван Захариев. Той е роден в Габрово на 9 февруари 1897 г., като първото от общо 9 деца в семейството на часовникаря Захари Иванов Гичев.

Иван Захариев проявява таланта си още като дете. Избран е от своите учители да подари своя рисунка на цар Фердинанд I, при посещението му в Габрово. Царят толкова харесал детската творба, че му подарил в замяна дребна златна паричка. Гимназиалното си образование художникът завършва в Априловската гимназия. Иван Захариев участва във войната през 1917-1918 г., като запасен офицер. Неговият внук Иван Василев, който днес живее в Чехия, сподели спомени, които помни от баба си: „Имали са гръцки пленници на тежка работа. Много от българските войници и офицери се отнасяли към тях меко казано не много добре. Дядо в много случаи ги защитавал и се застъпвал за тях. След войната получава на няколко пъти колети от бившите пленници в знак на благодарност, как се отнасял към тях с уважение и внимание.“ След войната младият художник вече сгоден, работи една година, като основен учител в село Беломъжите, Габровско и три години в село Върпища, Дряновско. Постъпва в Художествената академия през 1923 г. и завършва през 1927 г. със специалност живопис. Следва едногодишен стаж в Образцова гимназия в София. През 1929 г. полага държавен изпит. За отличната си дипломна работа получава награда – едногодишна специализация в Италия. Голямата любов към годеницата му Марина и бащиният дълг към новородената им дъщеричка надделяват при решението – вместо да замине за Италия, да се върне заедно със семейството си в родното Габрово. За студентските години на Иван Захариев, неговият внук Иван Василев разказа ценни спомени: „Знам една историйка, която съм чувал няколко пъти от дядо. На 16 април 1925 година искал да види опелото на генерал Константин Георгиев в църквата „Света Неделя“. Бил вече наблизко църквата, когато го спрял някакъв познат от Габрово, който имал за него и някакви новини от родителите му. Огромна експлозия прекъсва разговора им. Почувствали взривната вълна. Помагали с ранените. Казваше, че ако не го е спрял този негов познат, нямаше да бъдем на този свят. 10 минути и всичко можело да бъде иначе. Следвал, поправял часовници и пеел и свирел на мандолина. Годеницата му си намерила работа и финансово си помагали. Били се уговорили, че като завърши той, и тя да завърши Художествената академия. Дядо ми завършва с отличие. Един цитат от книгата на Рачо Буров /племенник на Иван Захариев – бел. автора/ : „ И двамата ми вуйчовци благодарение на часовникарството завършили и станали добри художници.“ В учителският състав на габровската гимназия срещаме името на Иван Захариев за пръв път през учебната 1928-1929 г., записан е като учител по рисуване. През учебната 1931-1932 г. вече е учител по рисуване и ръчна работа, класен наставник, завеждащ кабинета по рисуване и ръчна работа, ръководител на ученическо дружество „Родно изкуство“. Ръководел е няколко ученически екскурзии. Негови колеги в кабинета по рисуване са били Георги Кашев и Кина Бакърджиева. Негови ученици са редица изявени днес художници – Ива Хаджиева, Драган Немцов, Дора Бонева, Георги Дойнов и световно известният Христо Явашев – Кристо. Възпитаниците му и днес го помнят като бай Зари, който в старанието си да научи децата да рисуват добре, купувал свежи плодове и зеленчуци от пазара за да подреди хубав натюрморт. Гладът се оказвал по силен от ученическата дисциплина и така всяка сутрин кабинета по рисуване осъмвал с изяден натюрморт. Бай Зари бил упорит. Започнал да наплюва плодовете преди да ги подреди за модел на детските рисунки. И това не помогнало, но бай Зари не се отчаял. В следващите часове учениците рисували натюрморт с тиква, ряпа, пащърнак, целина, цвекло, праз лук, чесън и други не апетитни за гладните деца зеленчуци. След тридесет и две години служба се пенсионира. Награден е с бронзов медал „Кирил и Методий“ от ръководството на гимназията и похвален с отзив от Градски Народен съвет за тридесет годишна учителска практика и дългогодишна обществена и художествена дейност.

Музеят на образованието притежава редица негови портрети на възрожденци и стари заслужили учители.

Във фонда на Художествена галерия „Христо Цокев“ се съхраняват девет портрета и един габровски пейзаж на талантливия габровски художник Иван Захариев.

Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, допринесли за развитието на града ни. Сред тях ярко се откроява една забележителна личност от габровската музикална история – на изтъкнатия диригент Стефан Ботев, отдал целия си живот на музиката. Роден е на 2 май 1914 г. в гр. Севлиево, любовта му към музикалното изкуство се заражда още в детството и определя житейския му път. Както сам споделя: „Песните винаги са заемали почетно място в моя живот. За мен песента беше и е духовната ми същност, защото тя е вечният извор на вяра, красота и оптимизъм.“

Още като ученик в средното педагогическо училище в родния си град започва да свири на флейта и участва в духовия оркестър, пее в смесения хор на училището и под ръководството на своята преподавателка по пеене прави първите си стъпки в хоровото дирижиране. По време на военната си служба в 34-ти пехотен полк – Ловеч създава голям хор от военнослужещи. За участието си във Втората световна война като командир на 34-ти Троянски полк е отличен с орден „За храброст“. Като учител по пеене в Севлиевската прогимназия създава ученически хор, както и девическия хор на Средното девическо професионално училище, където също преподава.

Приел за своя съдба хоровото дирижиране, Стефан Ботев отдава сили и енергия за усвояване на нови знания и за времето от 1948 до 1961 г. завършва шест национални курса за ръководители на хорови колективи, които му дават солидни познания за творческо развитие. Поканен е да работи в Габрово, където се установява на 27 юли 1947 г. и свързва професионалния си и житейски път с този град. Тук основава и ръководи няколко хорови състава, чиито концертни участия се радват на голям успех и обществено внимание. Във фабрика „Бъдащност“ (по-късно „23-ти декември“) сформира смесен хор, който взима участия в градския и окръжен прегледи на работническата самодейност и е отличен като „Първенец“. От 1949 г. по решение на градското ръководство поема дирижирането на смесения хор при Общия работнически професионален съюз. Поради закриване на Околийския синдикален съвет от следващата година хорът преминава към Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов“. Диригентът застава начело на новосформирания хор, с присъщата си енергичност увлича хористите да участват активно в творческия процес и успехите не закъсняват. Хорът взема участие в прегледи и фестивали, на които се класира нееднократно на първо място, прави самостоятелни концерти в Габрово и в страната. Читалищният хор се утвърждава като представителен състав за габровските самодейци, предоставяйки много добра възможност за развитие на музикалния им талант. В репертоара на състава са включени около 150 песни, композирани от Бах, Монтеверди, Брамс, Шуберт, Верди, Бетховен, Добри Христов, Емануил Манолов, Любомир Пипков, Петко Стайнов и др., изпълнявани не само пред българска публика, но и на концерти в Могильов, Чехословакия, Италия, Гърция, Грузия, Армения, Дания. Към смесения хор Стефан Ботев сформира и оркестър, и с така създадения ансамбъл през 1955 г. поставя на габровска сцена оперетата „Трембита“ от съветския композитор Юри Милютин. Премиерата на 13 септември преминава с голям успех, изнесени са над 20 представления в Габрово, Трявна, Дряново и Търново, където на окръжен преглед на музикалната самодейност се класира като „Първенец“. Оперетният състав преустановява своето съществуване по финансово-организационни причини и след 13 години като ръководител на читалищния хор, диригентът го напуска през 1963 г.

Работи като методист по музикална самодейност в Окръжния център за художествена самодейност при Окръжен народен съвет – Габрово до 1986 г., а от 1950 г. в продължение на 17 години е диригент на смесения хор при ВТК „Георги Генев“ – Габрово. С цел повишаване музикалната култура на самодейците, тук той за първи път въвежда учебно-възпитателната работа с певците. За кратко време хорът се нарежда сред най-добрите формации в града и става активен участник в музикалния живот. На прегледа на профсъюзната художествена самодейност през 1951 г. е на първо място, а на следващата година е окръжен първенец, както и на много други отличия и награди от участия в музикални прояви през годините. Към хора се сформира самодеен оперетен състав и благодарение на всеотдайния труд на певците на 7 април 1959 г. се осъществява премиерата на оперетата „Мамзел Нитуш“ от Флоримон Ерве. Спектакълът се превръща в истински музикален празник и е посрещнат с огромен интерес от габровската публика. След постигнатия успех започва подготовката на следващия спектакъл – „Хубавата Елена“ на Жак Офенбах, чиято премиера утвърждава името на самодейния оперетен колектив. Следват над 20 представления в Габрово, Севлиево и Горна Оряховица, а следващата постановка – „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов е изпълнена на почти професионално ниво. Оперетата е представена на Третия републикански фестивал на художествената самодейност и печели златен медал и лауреатско звание. След 7-годишно успешно развитие и отличен обществен прием по различни причини самодейният оперетен състав прекратява съществуването си.

През пролетта на 1962 г. Стефан Ботев застава начело на новосъздадения хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Само след няколко месеца е изнесен първият концерт, започва усилена творческа дейност и на втората година от създаването си хорът става носител на бронзов медал от Втория републикански фестивал на художествената самодейност, участията на тържества и прояви донасят национални и международни награди – на I-ия и II-ия събори на хоровете за школувано пеене от старопланинските градове през 1966 и 1967 г. хорът печели първо място, на Третия общополски фестивал в Полша получава Голямата награда на фестивала (1970), за участието си в X-тия международен конкурс в Гориция, Италия (1971) е отличен с две първи награди – за полифонична музика и за фолклорно изпълнение. Следват концерти в страната и участия на турнета в СССР, Полша, Гърция, Италия, Холандия, Чехословакия, Англия, Ирландия, Белгия, Швейцария, Германия и др. Благодарение на габровския мъжки хор през 1970 г. започва провеждането на Фестивал на мъжките хорове, носещ името на първия български композитор Емануил Манолов. Габрово става домакин на фестивала, на който вземат участие и хорови състави от момчета. Това културно събитие се превръща във форум за популяризиране на българското хорово изкуство, за изява на нови творби и изпълнителски състави. След като ръководи хора успешно 5 години, диригентът го напуска и е изпратен от градското и партийно ръководство да започне работа със смесения хор при читалище „Развитие“ в родния си град Севлиево, който също постига значителни успехи, изнася концерти в страната и чужбина, печели награди от участия във фестивали на музикалната самодейност. На концерта на хора през 1972 г. Стефан Ботев е награден с „Народен орден на труда“ – бронзов.

Заедно с ръководството на читалищния хор в Севлиево, диригентът започва работа със смесения хор при Инструментален завод „Болшевик“, който ръководи от 1966 г., в продължение на 20 години. И тук прилага учебно-възпитателната дейност като средство за повишаване на музикалните познания на хористите и обогатява репертоара с нови творби. Признанието не закъснява – на Републикански фестивали на художествената самодейност хорът е отличен със сребърни и златни медали, изнася турнета в Унгария и бившяи Съветски съюз. На юбилейния концерт за 25-годишнината от създаването си през 1974 г., хорът е удостоен с орден „Кирил и Методий“ – втора степен.

Последният певчески колектив, който Стефан Ботев дирижира от 1985 до 1990 г. е женският хор при завод „Добри Карталов“ – Габрово. Той полага усилия за повишаване познанията на хористките за правилното музикално изпълнение и включва в репертоара творби на български и чуждестранни композитори. Хорът се представя много добре на участия в различни прояви, отличен е с награди и грамоти от фестивали на художествената самодейност, изнася турне в Киев и Могильов през 1990 г. Най-значимата му изява е на юбилейния концерт за 75-годишнината на диригента на 30 май 1989 г., на който вземат участие всички големи хорови формации, ръководени от него. Концертът се превръща в истински празник на музиката и песента за габровската общественост, и с него Стефан Ботев слага край на активната си професионална дейност. Наред с множеството грамоти и поздравления, той получава и почетния знак на Габрово – първа степен.

Освен на хоровото дирижиране, Стефан Ботев отдава сили и труд на много други общественополезни дейности. Участва в журитетни комисии на прегледите на музикалната самодейност и съборите на народното творчество в Габровско и Копривщица, записва текстове на български фолклорни песни от Габровския край, извършва значителен изследователски труд като събира информация за самодейни състави и изпълнители, за концертните им изяви, за отразяването на музикалните прояви в периодичния печат, илюстративни материали за различни събития и др. Събраният от него внушителен обем от публикации, снимки, афиши и програми, партитури и съставените азбучни указатели и картотеки на песни и самодейни състави от Габровския край представляват ценен извор за историята на изпълнителското изкуство в града ни от близкото минало. За големия си принос за развитието на хоровото изкуство и самодейното творчество в Габровския регион е награден с ордени “Кирил и Методий” – I-ва (1984), II-ра (1973) и III-та (1963) степен, златна значка от ЦС на БПС (Централен съвет на Българските професионални съюзи), отличник на Комитета за култура и много други. Големият диригент не успява да напише музикалната история на Габрово, но всички събрани документални материали от него, както и документите от служебната и обществената му дейност се намират в Държавен архив – Габрово, където са включени във фонд на негово име и могат да се използват от всички ценители и изследователи на музиката. Умира на 25 декември 2010 г. Най-точната равносметка за богатия житейски и близо 60-годишен творчески път на Стефан Ботев са неговите собствени думи: „Не е лесно да се размотае кълбото на спомените. Те са връщания и движение, удоволствие и болка, вълнения и равносметка…Безкраен труд! Но е хубаво, когато можеш да доставиш с труда си макар и малка радост на ония, с които си работил и ония, които са имали възможност да те слушат.“

* „Песента – моя обич и съдба“ е творческа автобиография на Стефан Ботев, съставена по материали от личния му фонд в Държавен архив – Габрово, издадена през 2009 г.

Автор: Даниела Ст. Цонева, главен експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Да обичаш живота и да играеш главната роля в собствената си екзистенциална комедия, познато ли ви е? Отговорът ще намерите в най-новата постановка на Габровския драматичен театър „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“, чиято премиера ще се състои на 14 юли, вторник, от 19.00 часа на голямата сцена на ДТ „Рачо Стоянов“.

Режисьор на спектакъла е Васил Дуев, който е и автор на сценичната адаптация на новелата „Лейтенант Густл“ на австрийския писател и драматург Артур Шницлер – един от най-значимите представители на художествения стил Виенски сецесион. Приживе писателят се радва на световно признание, но след смъртта си е забравен, заради настъпващата вълна на националсоциализма в Германия и Австрия. Само две години след смъртта на Шницлер, книгите му се изгарят публично на площада пред Берлинската опера заедно с творбите на Бертолт Брехт, Хайнрих Ман и Лион Фойхтвангер. У нас австрийският писател и драматург е добре познат на българския читател до 30-те години на XX век. Много негови творби са публикувани, а пиесите му са играни на сцената на Народния театър.

Интересът на режисьора Васил Дуев към австрийския драматург Артур Шницлер, е провокиран от повтарящата се и особено значима сега тема за ценностите в живота. „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ е екзистенциално надсмиване спрямо амбициите ни, покана за философско преосмисляне на обърканите ни мисли, подменените ни представи за чест, дълг, достойнство, смисъл и истина.

Участват актьорите Любен Попов, Магдалена Славчева, Адриана Димова, Тони Христова и Найден Банчевски, с участието на Валери Радев. Хореографията в спектакъла е направена от Магдалена Славчева и Найден Банчевски.

Това е четвъртата постановка на режисьора Васил Дуев с габровската трупа, с която той работи като щатен режисьор в ДТ „Рачо Стоянов“. Зрителите познават експресивния му театрален език от емблематичните спектакли „Истината или се осмеляваш”, 2019 г., „Начало на спектакъла“, 2019 г., култовата „Орото ламя е“, 2020 г. Освен като режисьор, Васил Дуев има многобройни изяви като актьор на софийската театрална сцена.

Многобройни са наградите и номинациите му като творец. За наградите „Аскеер“ е номиниран като режисьор през 2016 г. за „Пилето” и две номинации като актьор в „Мърлин Мърло” през 2016 г. и в авторския си спектакъл „Самотни персонажи“ през 2013 г. За наградите „Икар“ има две номинации: като режисьор за „Самотни персонажи” през 2013 г. и като актьор в моноспектакъла „Всичко на масата” през 2017 г.

Предстои ни да видим неговия прочит на новелата „Лейтенант Густл“, честно да си отговорим на въпроса дали като препускаме в живота не пропускаме самия живот. Да потърсим отговорите на въпросите „Наистина ли професията ни е толкова важна?“, „Наистина ли мнението на другите за нас е определящо?“, „Наистина ли Аз-ът се определя от тях – какво ще кажат, какво ще премълчат?“ „Кои са те?“, „Кои са важните Те?“. Лейтенант Густл е смешник като нас – ние сме негови наследници.

2020 е годината, в която хората имат възможност да обърнат поглед навътре към себе си, към човека, за да видят колко битието е претрупано с излишества, които закриват истински ценното и стойностно в живота – самият живот.

*Снимки: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/