Свържи се с нас

Култура

Картината „Балчик“ на Светлин Русев е акцент в Галерията през юни

Published

on

снимка: Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово

През юни Художествената галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Балчик“, на една от най-знаковите фигури и деятели на българското изобразително изкуство знаменитият художник – академик Светлин Русев.

Изборът на автор не е случаен, тъй като точно на 14-ти юни художникът щеше да празнува своя 86-ти рожден ден. Една година след като е починал габровската галерия показва неговия пейзаж от Балчик. Самата картина е от един по-ранен период на художника, като интересен факт е, че при последното си посещение в ХГ „Христо Цокев” – Габрово, Светлин Русев вижда своята творба и казва че тя му вдъхва приятен спомен, радвайки го много, макар и да не помни точно кога я е завършил.

Светлин Русев се появява на сцената с поколението на Величко Минеков, Валентин Старчев, Иван Кирков, Георги Баев, Владимир Гоев, Мария Столарова, пловдивската група с Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и др. Тези млади автори имат до голяма степен официалното разрешение да бъдат различни, като именно това е и очакваното от тях. Но какво означава да бъдеш различен тогава? Не става дума само за „експресивния монументализъм”, а за развиването на взаимоотношенията между властта и творческия потенциал.

Властта вече позволява на художниците да се осъзнаят в създадените от нея условия и да дадат по-разнообразна интерпретация на концепцията за социалистически реализъм. С наградата от първата младежка изложба за композицията „Трактористи” Светлин Русев е признат за идеалният пример на това различие.

Роден е на 14 юни 1933 г. в с. Върбица, Плевенска област. През 1959 г. завършва Художествената академия в София със специалност живопис при проф.Дечко Узунов. Още с първите си композиции, нарисувани през 1959 г., „Изселване на партизанските семейства“ (дипломна работа) и „Копачки“, Светлин Русев се налага като художник на многофигуралната композиция. От 1975 г. той е преподавател в Националната художествена академия в София и за повече от 60 години създава стотици картини в областта на монументалната живопис, стенописи и хиляди рисунки. Светлин Русев създава и редица картини в областта на портретния жанр – портрети на Богомил Райнов, Кирил Петров, Николай Райнов, Ванга, творбите „Майка ми“ (1970, 1992, 1994), „Баща ми“ (1982, 1992) и др., както и многобройни иконообразни портрети на жени от цикъла „Българки“. Бил е депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Член на ЦК на БКП (април 1976 – юли 1988; ноември 1989 – февруари 1990). Разочарован от политическия живот и от средствата, с които се осъществява, от невъзможността да бъде полезен с това, което е, художникът се оттегля от политиката. Светлин Русев е сред най-изявените колекционери в България. В сбирката му присъстват платна на Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Андрей Николов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Елиезер Алшех, Бенчо Обрешков, Димитър Казаков, Никола Маринов, Екатерина Савова – Ненова, Владимир Рилски, Александър Поплилов, Найден Петков, Магда Абазова и др. Колекцията му е с национална значимост. Много приятели, изследователи и критици пишат за Светлин Русев с понятия като „пластична изразителност”, „духовност”, „безвремие”, „тайнство”, „катаклизъм”, „размисъл”, „езотерична възвишеност”. Светлин Русев се движи с вид на човек, който просто си върши работата, в обичайния ритъм – денем е навсякъде, а нощем пред поредното ново платно.

Между колекционерството и меценатството, той все още вярва в каузи и продължава да бъде активен обществен коректив. Особено показателно е че към него всички, независимо от пристрастията си, се обръщат обикновено, когато нещо трябва да се построи или спаси.

Никой не го търси за събаряне и унищожение, защото опитът му в тези случай би бил безполезен. С картината “Балчик” публиката има възможност да се наслади на творческите прозрения на Светлин Русев, основополагащи в развитието на българското съвременно изкуство.

Заповядайте в Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово, откъдето припомнят, че всеки вторник входът е безплатен.

Източници:
Каталог на Светлин Русев – Светлана Куюмджиева 2012 г.
Статии в интернет


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Историческият музей в Дряново с две нови книги

Published

on

В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.

Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.

Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.

Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.

Зареди още

Култура

НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“

Published

on

Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.

Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.

Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.

Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.

Зареди още

Култура

„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“

Published

on

Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.

За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.

Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.

Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица