Свържи се с нас

Култура

Картината „Балчик“ на Светлин Русев е акцент в Галерията през юни

Published

on

снимка: Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово

През юни Художествената галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Балчик“, на една от най-знаковите фигури и деятели на българското изобразително изкуство знаменитият художник – академик Светлин Русев.

Изборът на автор не е случаен, тъй като точно на 14-ти юни художникът щеше да празнува своя 86-ти рожден ден. Една година след като е починал габровската галерия показва неговия пейзаж от Балчик. Самата картина е от един по-ранен период на художника, като интересен факт е, че при последното си посещение в ХГ „Христо Цокев” – Габрово, Светлин Русев вижда своята творба и казва че тя му вдъхва приятен спомен, радвайки го много, макар и да не помни точно кога я е завършил.

Светлин Русев се появява на сцената с поколението на Величко Минеков, Валентин Старчев, Иван Кирков, Георги Баев, Владимир Гоев, Мария Столарова, пловдивската група с Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и др. Тези млади автори имат до голяма степен официалното разрешение да бъдат различни, като именно това е и очакваното от тях. Но какво означава да бъдеш различен тогава? Не става дума само за „експресивния монументализъм”, а за развиването на взаимоотношенията между властта и творческия потенциал.

Властта вече позволява на художниците да се осъзнаят в създадените от нея условия и да дадат по-разнообразна интерпретация на концепцията за социалистически реализъм. С наградата от първата младежка изложба за композицията „Трактористи” Светлин Русев е признат за идеалният пример на това различие.

Роден е на 14 юни 1933 г. в с. Върбица, Плевенска област. През 1959 г. завършва Художествената академия в София със специалност живопис при проф.Дечко Узунов. Още с първите си композиции, нарисувани през 1959 г., „Изселване на партизанските семейства“ (дипломна работа) и „Копачки“, Светлин Русев се налага като художник на многофигуралната композиция. От 1975 г. той е преподавател в Националната художествена академия в София и за повече от 60 години създава стотици картини в областта на монументалната живопис, стенописи и хиляди рисунки. Светлин Русев създава и редица картини в областта на портретния жанр – портрети на Богомил Райнов, Кирил Петров, Николай Райнов, Ванга, творбите „Майка ми“ (1970, 1992, 1994), „Баща ми“ (1982, 1992) и др., както и многобройни иконообразни портрети на жени от цикъла „Българки“. Бил е депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Член на ЦК на БКП (април 1976 – юли 1988; ноември 1989 – февруари 1990). Разочарован от политическия живот и от средствата, с които се осъществява, от невъзможността да бъде полезен с това, което е, художникът се оттегля от политиката. Светлин Русев е сред най-изявените колекционери в България. В сбирката му присъстват платна на Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Андрей Николов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Елиезер Алшех, Бенчо Обрешков, Димитър Казаков, Никола Маринов, Екатерина Савова – Ненова, Владимир Рилски, Александър Поплилов, Найден Петков, Магда Абазова и др. Колекцията му е с национална значимост. Много приятели, изследователи и критици пишат за Светлин Русев с понятия като „пластична изразителност”, „духовност”, „безвремие”, „тайнство”, „катаклизъм”, „размисъл”, „езотерична възвишеност”. Светлин Русев се движи с вид на човек, който просто си върши работата, в обичайния ритъм – денем е навсякъде, а нощем пред поредното ново платно.

Между колекционерството и меценатството, той все още вярва в каузи и продължава да бъде активен обществен коректив. Особено показателно е че към него всички, независимо от пристрастията си, се обръщат обикновено, когато нещо трябва да се построи или спаси.

Никой не го търси за събаряне и унищожение, защото опитът му в тези случай би бил безполезен. С картината “Балчик” публиката има възможност да се наслади на творческите прозрения на Светлин Русев, основополагащи в развитието на българското съвременно изкуство.

Заповядайте в Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово, откъдето припомнят, че всеки вторник входът е безплатен.

Източници:
Каталог на Светлин Русев – Светлана Куюмджиева 2012 г.
Статии в интернет


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица