Култура
Картината „Балчик“ на Светлин Русев е акцент в Галерията през юни

снимка: Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово
През юни Художествената галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Балчик“, на една от най-знаковите фигури и деятели на българското изобразително изкуство знаменитият художник – академик Светлин Русев.
Изборът на автор не е случаен, тъй като точно на 14-ти юни художникът щеше да празнува своя 86-ти рожден ден. Една година след като е починал габровската галерия показва неговия пейзаж от Балчик. Самата картина е от един по-ранен период на художника, като интересен факт е, че при последното си посещение в ХГ „Христо Цокев” – Габрово, Светлин Русев вижда своята творба и казва че тя му вдъхва приятен спомен, радвайки го много, макар и да не помни точно кога я е завършил.
Светлин Русев се появява на сцената с поколението на Величко Минеков, Валентин Старчев, Иван Кирков, Георги Баев, Владимир Гоев, Мария Столарова, пловдивската група с Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и др. Тези млади автори имат до голяма степен официалното разрешение да бъдат различни, като именно това е и очакваното от тях. Но какво означава да бъдеш различен тогава? Не става дума само за „експресивния монументализъм”, а за развиването на взаимоотношенията между властта и творческия потенциал.
Властта вече позволява на художниците да се осъзнаят в създадените от нея условия и да дадат по-разнообразна интерпретация на концепцията за социалистически реализъм. С наградата от първата младежка изложба за композицията „Трактористи” Светлин Русев е признат за идеалният пример на това различие.
Роден е на 14 юни 1933 г. в с. Върбица, Плевенска област. През 1959 г. завършва Художествената академия в София със специалност живопис при проф.Дечко Узунов. Още с първите си композиции, нарисувани през 1959 г., „Изселване на партизанските семейства“ (дипломна работа) и „Копачки“, Светлин Русев се налага като художник на многофигуралната композиция. От 1975 г. той е преподавател в Националната художествена академия в София и за повече от 60 години създава стотици картини в областта на монументалната живопис, стенописи и хиляди рисунки. Светлин Русев създава и редица картини в областта на портретния жанр – портрети на Богомил Райнов, Кирил Петров, Николай Райнов, Ванга, творбите „Майка ми“ (1970, 1992, 1994), „Баща ми“ (1982, 1992) и др., както и многобройни иконообразни портрети на жени от цикъла „Българки“. Бил е депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Член на ЦК на БКП (април 1976 – юли 1988; ноември 1989 – февруари 1990). Разочарован от политическия живот и от средствата, с които се осъществява, от невъзможността да бъде полезен с това, което е, художникът се оттегля от политиката. Светлин Русев е сред най-изявените колекционери в България. В сбирката му присъстват платна на Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Андрей Николов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Елиезер Алшех, Бенчо Обрешков, Димитър Казаков, Никола Маринов, Екатерина Савова – Ненова, Владимир Рилски, Александър Поплилов, Найден Петков, Магда Абазова и др. Колекцията му е с национална значимост. Много приятели, изследователи и критици пишат за Светлин Русев с понятия като „пластична изразителност”, „духовност”, „безвремие”, „тайнство”, „катаклизъм”, „размисъл”, „езотерична възвишеност”. Светлин Русев се движи с вид на човек, който просто си върши работата, в обичайния ритъм – денем е навсякъде, а нощем пред поредното ново платно.
Между колекционерството и меценатството, той все още вярва в каузи и продължава да бъде активен обществен коректив. Особено показателно е че към него всички, независимо от пристрастията си, се обръщат обикновено, когато нещо трябва да се построи или спаси.
Никой не го търси за събаряне и унищожение, защото опитът му в тези случай би бил безполезен. С картината “Балчик” публиката има възможност да се наслади на творческите прозрения на Светлин Русев, основополагащи в развитието на българското съвременно изкуство.
Заповядайте в Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово, откъдето припомнят, че всеки вторник входът е безплатен.
Източници:
Каталог на Светлин Русев – Светлана Куюмджиева 2012 г.
Статии в интернет

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право







