Свържи се с нас

Култура

Картината „Балчик“ на Светлин Русев е акцент в Галерията през юни

Published

on

снимка: Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово

През юни Художествената галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца картината „Балчик“, на една от най-знаковите фигури и деятели на българското изобразително изкуство знаменитият художник – академик Светлин Русев.

Изборът на автор не е случаен, тъй като точно на 14-ти юни художникът щеше да празнува своя 86-ти рожден ден. Една година след като е починал габровската галерия показва неговия пейзаж от Балчик. Самата картина е от един по-ранен период на художника, като интересен факт е, че при последното си посещение в ХГ „Христо Цокев” – Габрово, Светлин Русев вижда своята творба и казва че тя му вдъхва приятен спомен, радвайки го много, макар и да не помни точно кога я е завършил.

Светлин Русев се появява на сцената с поколението на Величко Минеков, Валентин Старчев, Иван Кирков, Георги Баев, Владимир Гоев, Мария Столарова, пловдивската група с Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и др. Тези млади автори имат до голяма степен официалното разрешение да бъдат различни, като именно това е и очакваното от тях. Но какво означава да бъдеш различен тогава? Не става дума само за „експресивния монументализъм”, а за развиването на взаимоотношенията между властта и творческия потенциал.

Властта вече позволява на художниците да се осъзнаят в създадените от нея условия и да дадат по-разнообразна интерпретация на концепцията за социалистически реализъм. С наградата от първата младежка изложба за композицията „Трактористи” Светлин Русев е признат за идеалният пример на това различие.

Роден е на 14 юни 1933 г. в с. Върбица, Плевенска област. През 1959 г. завършва Художествената академия в София със специалност живопис при проф.Дечко Узунов. Още с първите си композиции, нарисувани през 1959 г., „Изселване на партизанските семейства“ (дипломна работа) и „Копачки“, Светлин Русев се налага като художник на многофигуралната композиция. От 1975 г. той е преподавател в Националната художествена академия в София и за повече от 60 години създава стотици картини в областта на монументалната живопис, стенописи и хиляди рисунки. Светлин Русев създава и редица картини в областта на портретния жанр – портрети на Богомил Райнов, Кирил Петров, Николай Райнов, Ванга, творбите „Майка ми“ (1970, 1992, 1994), „Баща ми“ (1982, 1992) и др., както и многобройни иконообразни портрети на жени от цикъла „Българки“. Бил е депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Член на ЦК на БКП (април 1976 – юли 1988; ноември 1989 – февруари 1990). Разочарован от политическия живот и от средствата, с които се осъществява, от невъзможността да бъде полезен с това, което е, художникът се оттегля от политиката. Светлин Русев е сред най-изявените колекционери в България. В сбирката му присъстват платна на Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Андрей Николов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Елиезер Алшех, Бенчо Обрешков, Димитър Казаков, Никола Маринов, Екатерина Савова – Ненова, Владимир Рилски, Александър Поплилов, Найден Петков, Магда Абазова и др. Колекцията му е с национална значимост. Много приятели, изследователи и критици пишат за Светлин Русев с понятия като „пластична изразителност”, „духовност”, „безвремие”, „тайнство”, „катаклизъм”, „размисъл”, „езотерична възвишеност”. Светлин Русев се движи с вид на човек, който просто си върши работата, в обичайния ритъм – денем е навсякъде, а нощем пред поредното ново платно.

Между колекционерството и меценатството, той все още вярва в каузи и продължава да бъде активен обществен коректив. Особено показателно е че към него всички, независимо от пристрастията си, се обръщат обикновено, когато нещо трябва да се построи или спаси.

Никой не го търси за събаряне и унищожение, защото опитът му в тези случай би бил безполезен. С картината “Балчик” публиката има възможност да се наслади на творческите прозрения на Светлин Русев, основополагащи в развитието на българското съвременно изкуство.

Заповядайте в Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово, откъдето припомнят, че всеки вторник входът е безплатен.

Източници:
Каталог на Светлин Русев – Светлана Куюмджиева 2012 г.
Статии в интернет


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица