Култура
Сдружение на руските художници в България гостува на галерия „Видима”
снимка: Галерия „Видима“
Сдружението на руските художници в България гостува на галерия „Видима” – Севлиево.
Гостите на събитието ще могат да се запознаят с три прекрасни дами, отдадени на живописното изкуство.
снимка: Галерия „Видима“
Изложбата, озаглавена „От цялото сърце” или „От всего сердца”, ще ни потопи в дълбоката руска душевност. В платната на руските художнички ще открием носталгичен поглед назад към родината и впечатляващи пейзажи, вдъхновени от прекрасната българска природа.
Сдружението на руските художници в България е създадено от Татяна Пачгина, Олга и Владимир Рибакови през 2017 г. През изминалата година те успешно представят изложби в София, Велико Търново, Русе и Бургас.
В сдружението има художници, които сега започват да се учат и такива, които рисуват от години. Възрастовият диапазон също е широк – от младежи на 18-годишна възраст до 70-годишни. Творят в различни стилове, но намират едно общо вдъхновение – България.
Началото на сдружението започва от обща изложба на основателките Татяна, Олга и Владимир. С помощта на социалните мрежи то се разраства бързо и към него се присъединяват много други творци, които носят Русия и руската култура в душата и корена си. За изминалата година с голям успех бяха показани изложби във Велико Търново, Бургас, Русе, Поморие, Ямбол.
снимка: Галерия „Видима“
Тази година започна с голяма изложба в Руски Културно Информационен Център София, последва изложба в Орешака, а след изявата в Севлиево, предстоят още изложби във Велико Търново, Бургас, Русе и други градове.
Сдружението вече наброява повече от 30 художника от цялата страна. По думите на председателя Олга Рибакова тази цифра не е окончателна, и отбелязва, че България и природата предразполагат към творчество.
Сдружението обединява както професионални художници, получили академично образование, така и любители, които обаче показват голямо желание и развитие. Всеки може да научи нещо от другите.
Дейността на сдружението не се ограничава само с провеждането на изложби, подчертава Олга. Това е платформа за културен обмен между България и Русия.
Изложбите на руските художници показват както вдъхновението, което получават от красотата на българската природа, така и носталгични спомени от Русия. Брезовите гори, необятните полета, руското село и величествените православни храмове.
С изложбата „От цялото сърце“ в галерия „Видима“ ще се запознаете с едни от главните фигури и основатели на сдружението – Олга Рибакова, Татяна Пачгина, Татяна О’Махони, както и с техните прекрасни впечатления от България и красивите спомени от Русия!
Откриване е насрочено за 14 май от 17.30 ч. в галерия „Видима“.
снимка: Галерия „Видима“
Художничката Оля Рибакова е родом от Сибир – суров край, където и през май може да падне сняг, а зимата продължава повече от 6 месеца.
„Когато пристигнах в България за първи път си помислих, че очите ми са промити с изворна вода – толкова прекрасна, живописна и разнообразна ми се стори българската природа. Колкото повече опознавах България: героичната и история, дълбоката и уникална култура, добрите и отзивчиви хора, толкова по-силно укрепваше желанието ми да се заселя именно тук . Ние избрахме да живеем в малкото село Мусина близо до старта столица В. Търново. Сега нашият дом е тук, както са тук и нашите приятели и живота ни. Тук черпя идеите за моето творчество, моето вдъхновение, от тук са изворите и за моите картини.“
Оля Рибакова е родена в Екатеринбург. Живяла е, учила е и е работила в град Томск. Тя е психолог и журналист, започва да рисува преди 10 години.
„Оттогава аз се уча неуморно, овладявайки все нови и нови похвати и умения. Последната ми любов е – живописта на старите майстори. Завладяха ме удивителните платна “ Малките холандци“, одухотвореността в простите неща, в обикновените радости на живота. Аз също виждам одухотворено простичките неща и обикновените радости на живота. Опитвам се да намирам универсалните ключове на творчеството, отключващи сърцата на хората. “
В кметството на своето село Оля е създала постоянно действаща експозиция от картини, които тя е подарила. Тя е един от учредителите на „Сдружението на руските художници в България“ и нейните картини са обиколили много градове в страната, а също и в Русия: в Томск и Москва. Картините и са част от чатни колекции в САЩ, Холандия, Белгия, България и Русия.
снимка: Галерия „Видима“
Животът на Татяна/О’Махони/ е посветен на семейството и изкуството. Тя е родом от Севастопол. Рисува, откакто се помни. Родителите й са инженери. “Сестра ми също е инженер, мечтаеха и аз да работя нещо такова. Но аз се оказах бялата врана в семейството“, разказва Татяна. Още на 16 години направила стенопис в училището, в което учи. После завършила и точно това в Университета по изкуствата в Москва.
Съдбата отвела Татяна във Великобритания, след като се омъжила за ирландец. Там семейството живяло 17 години. На Острова Татяна завършила и живопис в един от местните университети. Участвала в редица изложби с други художници.
Няколко са темите, които вълнуват авторката. “Обичам историята и за това в картините ми присъстват различни мотиви, свързани с нея“, споделя художничката. Чаровната рускиня признава, че е пристигнала със семейството си в България, за да може синът й да опознае славянските си корени. Младежът изкарал две години тук, но сега живее близо до Лондон. Татяна с усмивка разказва, че той продължил семейната традиция – завършил технически университет. Тя и съпругът й почти 4 г. живеят в България и нямат намерение да я напускат. Посетили много места в страната, преди да се установят в Царева ливада. Били в Стара Загора, Казанлък, Елхово, Бургас, Варна, Добрич, Плевен и Русе. “Когато дойдохме във В. Търново, това беше любов от пръв поглед. Но се оказа, че северно от В. Търново релефът е много равен, а аз съм свикнала с планините, затова избрахме полите на Балкана. Там се чувствам като у дома си, защото около Севастопол също е хълмисто”, пояснява тя.
Татяна обича да рисува и социални теми. Миналата година направила изложба против изсичането на горите в България. Третата тема, която претворява като автор, е свързана с Втората световна война. Рисува, когато нещо я развълнува дълбоко.
снимка: Галерия „Видима“
Татяна/Пачгина/ е млада и красива рускиня, влюбена в България и Велико Търново. Обиколила е цяла Европа, но виждайки старата българска столица на снимка, решава, че това е мястото, където иска да живее и да роди децата си. Така и става. Вече 7 години е търновски жител, а в града намира вдъхновение и сбъдва мечтата си да стане художник. Татяна Пачгина е родена в Ижевск. Градът се намира в централна Русия, в близост до планината Урал, а в него живеят около 700 000 души. Мястото е известно с това, че в района е роден най-известният руски композитор Пьотр Илич Чайковски, там се произвеждат и автоматите “Калашников”.
Още като дете Таня била влюбена в рисуването и три пъти в седмицата за по 2-3 часа посещавала школа по изобразително изкуство. Чаровната дама завършва реклама и връзки с обществеността в родния си град, където e живяла първите 22 години от живота си. Още в първи курс в университета започнала да работи в рекламата. Когато завършила, се преместила в Москва, където работела като директор на рекламния отдел в голяма компания за производство на млечни продукти и сладоледи от Сибир.
Но това не ѝ било достатъчно. Така, в търсене на един по-различен свят, Татяна решава да тръгне за Европа. А и искала да осъществи детската си мечта – да стане художник. Обиколила Стария континент на длъж и шир, била в Кипър, в Чехия, в Швеция и цяла Скандинавия. Дошла във Велико Търново, когато мъжът ѝ Юри и показал снимка на Велико Търново.
“Архитектурата, къщите накацали по склона, зеленината ме привлякоха толкова много, че реших да ги видя. Дойдохме тук и като зърнах Царевец заявих, че искам да живея тук. Красивите пейзажи ме заслепяват и до днес. Усещам неспирно вдъхновение да рисувам, а и българите са много гостоприемни и топли като хора”, разказва с усмивка на симпатичен български рускинята. Татяна допълва, че в Швеция и Русия няма толкова цветове, колкото в България. Тук тя се занимава най-вече с рисуване и реализира мечтите си. Създава предимно пейзажи, но експериментира с портрети и икони. Вярва, че ако рисува всеки ден, ще стане майстор. Привърженик е на максимата 5 % талант и 95 % труд.
Таня живее на Варуша, където има много художници. Рускинята казва, че атмосферата за рисуване там е идеална. “Щастие е да виждаш такава красота всеки ден. Живея в старата част на града и се чувствам като герой на приказка”, усмихва се тя. След къщата до църквата “Св. Никола” във В. Търново семейството си взело и имот в Полски Сеновец, което е близо до Полски Тръмбеш. Селото я впечатлило, защото много от къщите там са направени с каменна зидария, както е в Арбанаси.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
В музей „Етър“ беше открита впечатляващата изложба „Жените носят света“ – 42 фотографии на американската визуална художничка Лекха Сингх, посветени на силата, устойчивостта и тихия героизъм на жените по целия свят.
Всяка снимка разказва история – за ежедневието, борбите, красотата и непоклатимата вътрешна сила на жените от различни култури и континенти. На откриването присъства Карли Блакмен – представител на екипа на Лекха Сингх. Това е първата международна изложба, показвана в новия Музеен център на „Етър“ – важен момент за развитието на музея и за културния живот на Габрово.
Домакини на събитието бяха Таня Христова – кмет на Габрово и проф. д-р Светла Димитрова – директор на музей „Етър“.
Сред гостите, уважили откриването, бе Мария Башева-Венкова – Областен управител на област с административен център Габрово.
В Икономовата къща към Исторически музей – Дряново се състоя откриването на мобилната изложба „ГРЕХЪТ“ – ключов етап от новия изследователски и експозиционен проект на Музея на хумора и сатирата. Тя представя съвременен поглед към 50 стенописни копия, създадени през 70-те години, чрез които се изследва темата за греха и нейните визуални проявления в българската църковна традиция.
Изложбата е организирана в 28 табла, проследяващи създаването на колекцията, пътя на образите през времето и мястото им в днешното визуално въображение. Заместник-директорът на Музея на хумора и сатирата Нела Рачевиц откри събитието и подчерта, че мобилната изложба е замислена като междинна „платформа за размисъл“, която прави видими резултатите от продължаващите проучвания и подготвя основата за обновяването на постоянната експозиция „Грехът“.
Тя акцентира върху задачата на музея да интерпретира наследството не буквално, а през съвременните културни, социални и психологически контексти.
Сава Христов – управител на Галерия „Видима“ и ръководител на проекта „Грехът – изследователски и изложбен проект“, открои интензивната и ползотворна работа по него, значимостта на изготвените изследователски и интерпретативни анализи и добавената стойност на професионалните контакти, изградени в хода на изпълнението.
Официален гост беше заместник-кметът на Община Дряново Диляна Джеджева. Подчертано бе значението на партньорството между институциите и споделения стремеж към съвременна интерпретация на културното наследство. Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите и отбеляза, че за институцията е чест дряновската публика първа да види тази работна фаза от бъдещата експозиционна трансформация.
Проектът обединява експерти от различни области: проф. Райна Гаврилова (история на културата, СУ); гл. ас. Владимир Димитров (история и теория на изкуството, НБУ); д-р Слава Янакиева (НБУ); организационният психолог Светослав Стоев; карикатуристът Чавдар Николов („Прас Прес“); Татяна Цанкова – бивш директор на музея. Теренните изследвания, осъществени от Илина Пенева и Иво Делийски, обхващат църкви и манастири в Ябланица, Бачково, Чурилово, Курило, Лозно, Лешко, Рилския и Троянския манастир и др.
Събраната документация разкрива картина на съхранени и загубени стенописи – свидетелства за традиция, памет и забрава. Централният акцент на изложбата е многопластовият прочит на образите.
„Грехът“ ги представя не като назидателни символи, а като живи културни форми, чиито значения се променят във времето. Архивни кадри, полеви фотографии, документи и експертни анализи се преплитат, за да покажат как грехът се пренася от морална категория към културен въпрос – и как може да бъде представен в музейна среда днес.
Материалите и изводите от проекта ще бъдат в основата на обновената постоянна изложба „Грехът“, чието разработване предстои. Паралелно се подготвят уебсайт и монография, които ще обединят научната и визуална документация.
Проектът „Грехът – изследователски и изложбен проект“ се реализира с подкрепата на Министерството на културата, в партньорство с Исторически музей – Дряново и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.
Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.
„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“
На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.
„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“
Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.
Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.
„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“
Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.
„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“
Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.
Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.
-
Кримипреди 7 дниДвама „мутреещи“ на пътя раздаваха юмруци и шамари на 65-годишен
-
Кримипреди един денКола блъсна неправилно пресичащ в центъра на Габрово
-
Кримипреди 19 часаТежка катастрофа със загинал на обходния път на Габрово
-
Любопитнопреди 21 часаГаброво грейва в коледна светлина тази вечер!
-
Новинипреди 4 дниГаброво се обединява за Иван и Ванеса в „The Golden Circle“
-
Новинипреди 4 дниНазначават психолози и педагогически съветници ще бъдат в 8 учебни заведения
-
Любопитнопреди 6 дниВалидираха пощенска марка “225 години от рождението на Колю Фичето”
-
Културапреди 4 дниМобилната изложба „Грехът“ беше открита в Икономовата къща