Свържи се с нас

Култура

Пресъздават Лазаровден в „Етър”-а

Върбовото венче на лазарката я пази от магии, завист и змейова любов

Published

on

На 20 април от 11.30 и 13.30 часа момичетата, включени в образователната програма на „Етър”-а „Училище за лазарки”, ще представят в музея традиционния за Лазаровден обичай Лазаруване!

Празникът се отбелязва на осмия ден преди Великден и е един от най-красивите пролетни празници, посветен на любовта и плодородието.

Според народната традиция празникът, наричан още „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ е денят, в който момите, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се гиздят, да се задомяват. Старите вярвания казват, че „нелазарувала мома не е мома“, че „мома, ако не е била на Лазар не може да се задоми“, затова на такива моми се гледало с пренебрежение и присмех.

Лазарките са момичета от 10 до 16 години, разделени по групи с еднакъв възрастов състав. „Бъдещите“ моми започват да се готвят за участието си в обреда още „среди пости”, като се събират, за да разучават и да си припомнят лазарските песни и танци.

Музеят „Етър” възражда тази традиция с провеждането на „Училище за лазарки” – образователна програма, която се реализира от девет години, а интересът расте с всяко следващо издание.
Любопитни факти за Лазаруването

В Софийско най-голямата и най-порядъчната мома се признава за ,,селска кумица”, която води групата на лазарките. Тя се състои от шест или седем лазарки, които оформят една чета. В четата има четири ,,пеячки” и две ,,шеталици”, а седмото момиче носи кошницата за яйцата.

В Добруджа и в някои тракийски райони лазаруват малки момичета до 10-12 години. Едно или две от тях са облечени като ,,булки” и забулени с червена кърпа. Докато булката ,,шета”, т.е играе, останалите пеят.

В южните и източни райони на България лазарските групи са от по-големи моми и са известни с названията ,,Лазарица”, ,,буенец”, ,,кол”, ,,прът”. Начело на групата застава момата, която знае най-добре песните и умее да води най-добре лазарското хоро. Носи названията ,,боеница”, ,,войвода”, ,,кума”, „изводачка”, ,,чаушка”. Последната мома на хорото се нарича „яйчерик”, понеже тя носи кошницата с яйцата. Водачката на групата носи кърпа, с която играе и накрая на танца я слага върху рамото на стопанката, която връзва в нея пари. Брашното, с което стопанката дарява лазарките го изнася в сито, което търкулва, като е хубаво то да се захлупи. Това предвещава добра година.


В Североизточна България се наблюдават три възрастови групи лазарки – малки момиченца, момичета между 10 и 13 години и големи моми, като именно в тази последователност те обикалят селото.

В отделни села на Русенско, Разградско и Бургаско в групата на момите има две обредни лица- „буенек”и „булка”. Буенекът е мома, облечена в мъжка риза, с калпак на главата и разпуснати коси. На кръста й са окачени разноцветни кърпи, носи дървена сабя или „върбия”, която върти над главата на булката при изпълнението на обредния танц. За булка се избира 8-10 годишно момиче с живи родители. Облечено е в булчински дрехи и забулено с червена кърпа.

В Източна Тракия лазарките правят кукла, като обличат кросно или кръстачка от чекрък в женски дрехи. Пръскат куклата с вода на чешмата или я пускат в кладенец. Даровете от лазаруването продават и купуват с парите вълна, изпридат я и изтъкават въжета за люлките на Гергьовден. Единствено от брашното приготвят „лазарски” хляб и го раздават на всички в селото.

Общо за всички лазарски групи е изискването в облеклото им да има елементи от невестинска премяна.

Върбовото моминско венче е могъщ пазител на момата. То я пази от магии и завист, както и от змейова любов. Ако змей залюби мома, тя не поглежда ергените и не минава под венчило.

След кумиченето момите „говеят” , т. е. не говорят на кумата до Великден , когато се събират на гости в дома й. Там се гощават и заедно с ергените се черпят с питиета. При първото пиене всички пият „закукено”- мома и ерген си кръстосват ръцете с чашите и така пият. По този начин показват чувствата си един към друг.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица