За втора година Габровският театър ще отвори вратите си за успешната инициатива от сезон 2018/2019 – „Съботно приключение в театъра“. Тя е насочена към най-малката и млада по възраст аудитория в града и региона.

Тази събота, 19 октомври, от 11.00 часа в салона на ДТ „Рачо Стоянов“ официално ще бъде открит сезонът на драматичните представления за деца.

Началото ще постави спектакълът „Принцесата и свинарят“, който е драматизация на популярната приказка от Ханс Кристиан Андерсен. Режисьор на постановката е Марияна Коева. Участват гост-актьорите Камен Коев, Здравко Здравков и актрисата от габровската трупа Тони Христова. Времетраене на представлението: 50 минути.

С инициативата „Съботно приключение в театъра“ ДТ „Рачо Стоянов“ се стреми да възпита уважение към театралното изкуство, интерес към актьорската игра и сцената, да пробуди естетическо чувство и усет към красивото у децата от най-ранна възраст.

В съботните детски представления малките зрители няма да гледат куклен театър, а персонажите от спектаклите ще оживяват пред тях с лицата на актьорите от габровската трупа.

В постановката „Принцесата и свинарят“ децата ще бъдат насочени да откриват красотата в малките неща, да правят разлика между добро и лошо, истинско и лъжовно. Героите в спектакъла ще им покажат значението на обичта и приятелството, как да ценят красотата на природата и да не попадат в плен на вещите и предметите около тях.

Децата ще се срещнат с император Дебелан V и неговата разглезена дъщеря, която ще открие кои са истинските неща в живота с помощта на принца-свинар.

„Съботното приключение в театъра“ започва своя нов сезон с нови приказни герои, любопитни истории и забавни приключения за малки и големи. Билети за представлението може да закупите от касата на ДТ „Рачо Стоянов“, както и онлайн.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новата изложба на Националния музей на образованието ,,Пътешествие към знанието“ показва уникални карти по история и география, „водили” поколения ученици от Онгъла на Аспарух до някогашните испански владения в Средиземно море; от границите на Самуил до първите български села в Бесарабия; от най-дълбокото езеро на Балканите до най-големия басейн в Световния океан…

Богатата експозиция включва нагледни училищни пособия, учебници и тетрадки, които разкриват не само задачата на българското образование в различните исторически периоди, но носят и отпечатък от развитието на различни области в науката. Повечето карти, атласи, глобуси, уреди и апарати, учебници и тетрадки са дело на известни учени, историци, физици, картографи, издатели и художници.

Четири исторически карти проследяват динамичното и драматично Средновековие. Техният разказ се допълва от репродукции на известния с историческите си сюжети художник Димитър Гюдженов. Днес неговият „Симеон Велики” респектира гостите в Президенството, а между двете световни войни рисуваните от Гюдженов владетели от Първото и Второ българско царство са украсявали тетрадки, учебници и класни стаи. За пръв път НМО показва рисувани с учебна цел и консултирани от историка Иван Пастухов картини на Гюдженов „Хан Аспарух преди поход. Жертвоприношение”, „Българският цар Симеон приема византийски пратеници”, „Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България в 1186 г.”

Изключително ценна като съдържание, изпълнение и нанесени върху нея заради обществено-политически промени поправки е ,,Историческа карта на Първото българско царство 679-1018 г.“. Тя е съставена от известния археолог и праисторик Васил Миков, тогава асистент в Народния музей, издадена от Христо Г. Данов и отпечатана във Виена от „Фрайтаг и Берндт”.

Картата представя граничните промени на Българската държава до завладяването от Византия, пограничните валови съоръжения от ранния период, както и все по-интересното за изследователите укрепление, известно като Никулицелския лагер, където трябва да е бил Онгъла на Аспарух.

Показани са граничните промени при Крум, Омуртаг, Борис и Самуил. Тя е използвана дълго време в училище, дори след 1945 г., за което свидетелстват някои поправки. Задраскана е думата „царство” и заменена с „държава”, годината на създаване на българската държава – 679, посочена от проф. Златарски, е поправена на 681 г.

Сред най-интересните експонати в изложбата е Землеописателният учебен атлас. Съдържа 24 карти и е съставен по атласите на Адами, Шилер, Галети, Симашка и Сидова през 1865 г. Принадлежал е на ученичката Стефани Станчова Колева (по-късно съпруга на учителя Иван Гюзелев). Страниците на атласа съдържат множество приписки, които дават интересна информация.

Посетителите ще видят и екземпляр от второто издание (1924) на „Карта на сегашная Болгария, Вракия, Македония и на прилежащите земли” на Александър Х. Руссет с пояснителни бележки от проф. Иширков. Оригиналното първо издание е най-старата известна досега географска карта на България. Тя е съставена 1843 г. въз основа на „Генерална карта на Европейска Турция” на френския военен инженер Лапи. Изобразяването на Бесарабия като българска „прилежаща земя” е първото българско географско изображение на Бесарабия с новосъздадените там български села и град Болград.

Друго ценно училищно пособие е гипсовият барелеф на Мадарския конник (отлят с конски косми за здравина). Надписите около коня – в оригинал и превод, са по данни на унгарски археолог Геза Фехер – един от първите изследователи на паметника.

Историческият раздел се допълва от възрожденски учебници на Христаки Павлович, Гаврил Кръстевич, Димитър Душанов, Тодор Шишков. Авторите е трябвало внимателно да се съобразяват с османската власт, която зорко следи каква информация се съдържа в тях. През 1844 г. свищовският учител Хр. Павлович преработва Паисиевата история и я приспособява за целите на обучение, като я издава под името „Царственик”. Тази книга масово се използва в българските училища до Освобождението.

В изложбата са включени „помощници” на учителя по биология, разнообразни уреди и апарати по физика, два уникални астрономически глобуса. Единият е на Луната, а върху другия – на небесната сфера, се виждат зодиакалните съзвездия. И двата експоната се показват за първи път.

Преподаването по география е представено от карти, учебници и тетрадки – карта на Южна и Средна Америка, на България 20-30-те г. на XX в., на Охрид и околностите му от 1887 г. Последната е цветна с притурка за 17 вида сладководни риби от Охридското езеро. Нарисувана е от Климент Заров от Охрид –, който я дарява на ученическото дружество ,,Св. Климент Охридски” в полза на бедни ученици.

Тук е показана и над 230-годишната книга на Ф. Туманский „Описание Архипелага и Варварийского берега (1786).

Подобаващо централно място в изложбата е отредено на ,,Учителски кът“ от средата на миналия век с катедра и учебни помагала в който „навигаторът” на малките пътешественици е представен в строго учителско облекло и с неизменната показалка. Изложбата, посветена на Международния ден на учителя – 5 октомври, може да бъде разгледана до средата на ноември.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

В местността Узана над Габрово за поредна година се състоя среща на хижарите от Стара планина и Средна гора. Още преди 12 години инициатор за нея става стопанинът на заслон „Ботев“ Валентин Ангелов.

Далечната 1922 година се заражда българското туристическо движение с построяването на първата хижа „Скакавица“ в Рила планина. През 1957 година, след като е учреден Българският туристически съюз, хората обичащи природата на България, с много ентусиазъм и подпомогнати от държавата, започват да строят хижи по родните планини.

Някои от тях, като при изграждането на хижа „Мазалат“, са залагали домовете си, за да вземат заеми от банки, с които да закупят материали за строежите. Преди да започне строителството на хижи туристите са се подслонявали в горските кантони, овчарските колиби и манастирите.

Някога хижите са стопанисвани от Централния съвет на Българските професионални съюзи, от Комитет за туризъм и отдих, и съответните съюзи по туризма на заводите в България. След демократичните промени усилията и ентусиазмът на днешните стопани на туристическите домове се налага да стават още по-големи, тъй като изискванията на търсещите здраве и приключения в планината са завишени, а и на много места собствеността на хижите е променена.

За да не отмира обмяната на опит, когато в миналото е била на пленуми на Българския туристически съюз и Българските професионални съюзи, и за да продължи хижарското движение, бургазлията Валентин Ангелов дава началото на емблематичните хижарски срещи.

Тази година домакини бяха голямото семейство хижари от х.„Партизанска песен“ в местността Узана на Община Габрово, която се изпълни с емоции от настроението на стопаните от хижите Добрила, заслон Ботев, Козята стена, Дерменка, Средногорец, Бенковски, Рай, Мазалат, Калофер, Тъжа, Певците, Васильов, Русалка, Джендема, цялото хижарско братство от туристическа местност Узана и приятели, които им помагат, заради любовта към Природа и Родина.

Част от приятелите през годините са и оркестър „Нашенци“, които на тази паметна среща не останаха равнодушни към стопаните на планинските домове. Солистът Катя Георгиева, която не само има дарба да пее странджански песни, но меси вкусен хляб, беше приготвила тематична погача за всички.

Душата на хижарската компания Аврам Арменов Лилов от град Сопот с финия си хумористичен разказ успя да провокира и моите сълзи, но окъпани във веселие.

„Раждането“ на младите хижари на хижа Бенковски , Борислав Борисов и Соня Георгиева, става също с приятели. Стимул за захващане с тази нелека задача им дава отличния тандем на хижа Васильов – Теодора и Тончо.

2005 година днешният стопанин на заслон Ботев, Валентин Ангелов от Бургас, заедно с човека до себе си – Мария, тръгват от 1 450 метра надморска височина за връх Ботев, от хижа Васил Левски, някога носеща името Юмрук чал. Били с лятна екипировка. Стара планина е с характера на силна жена! Предлага променливи усещания, настроения и чувства. Озовават се на 2 210 метра надморска височина в местността Полянката сред непрогледна мъгла, мразовит дъжд съпроводен с вятър. Намират убежище в каменния заслон под връх Ботев. Вътре положението е като в обор. Един счупен стол, счупено легло, влага и смрад. Нощта била тежка, имало е опасност от последици при силно измръзване. Вальо си дава обет, че ако оцелеят ще обнови това място. Дадена дума – назад се не връща: Момчето за всичко от Пристанище Бургас – Вальо Ангелов, със собствени средства прави парно отопление на заслон Ботев. На гръб, с помощта на Планинска Спасителна Служба Карлово, частично от БТС и голямата подкрепа на Пейо Недялков – както е известен сред средите Пейо Царя на конете – той продължава делото, за да изпълни докрай обещаното в онази мразовита нощ.

И както казва Стефан Ботев от хижа Добрила :“От една руина – заслон Ботев се превърна в жилище в Сърцето на Стара планина.“ Толкова е отдаден на каузата, че след операция на минискус на 20-я ден се качва отново на върха при заслона.

Със същата отдаденост са всички негови колеги, посветили се на планината и каузата да подслоняват тези, които я обичат. Всички те имат интересни истории, които заслужават внимание от обществото.

Хора със силен характер, с познания за нея, наследници на планински спасители, казват шеговито, че туристът е човек, който намира най-трудният път да иде там, където няма абсолютно никаква работа.

Но отива, защото намира здраве след дългите работни и напрегнати дни в града. Към всички тези приятели, ако се присъединят с ентусиазъм и горските стопанства, респективно министерствата, отговарящи за околната среда и горите, и навреме да съдействат за разрешителния режим по подсигуряване на материал за отоплението в студения период, само можем взаимно да сме си полезни.

Иначе да бродиш из планините на нашата България си е отговорна работа. Тя изисква туристическа хигиена. Природата ни се отплаща за нашата любов и интерес към нея. Правилата на поведение са ясни и трябва да се съблюдават, иначе тя има своя, по-голяма монетна система и никой, и нищо не може да я надвие.

Подценяването на нейните условия е равно на „курбан“. Те – мъжете и жените на българските хижи – умеят да посрещат, да изпращат, да спасяват и да се веселят. Затова е потребно голямо сърце. Ще ви подсигурят не само подслон, гощавка, но към тях ще добавят продукти, които са рядкост: истинско и реално мляко, сирене, кашкавал и мехлем за стомаха – чай със сладко от горски плодове и билки.

Остава туристите, като пазителите на планинските стрехи, да сложат ръка на сърцата си и изправени в знак на уважение, с пълно гърло да запеят химна „Хубава си моя горо!“ и ехото да го отнася до всички нас, които сме зависими от тази природа. За да не „чернее гората“ и ние с нея. Все фактори за организма ни да бъде здрав и работоспособен.

Автор: Тодорка Мирчева, кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/