Новини, Политика|22.03.2019 15:23

Илхан Кючюк: България има интерес да е част от интегриран ЕС

снимка:ilhankyuchyuk.eu/

Илхан Кючюк е член на Европейския парламент от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и е неин вицепрезидент. Завършил е политология и право във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Председател е на младежката структура на ДПС. През март 2018 г. става евродепутат на годината в категория „Култура и медии“. Роден е в Севлиево, където през 2017 г. получава почетен знак за активната си обществена дейност сред младите хора в общината. Разговаряме с евродепутата за политическата му дейност, актуалните теми от европейския дневен ред, за приоритетите на ЕС и бъдещия европарламент.

– Господин Кючюк, споделете ни основните аспекти и новини от работата Ви в ЕП?
– Работя главно в Комисията по външни работи, докладчик съм от страна на АЛДЕ за Албания. За мен е приоритет разширяването на Западните Балкани. Европейският съюз като цяло не успя да постигне значим прогрес по темата. Очакваме добро развитие на предстоящия съвет за Северна Македония и Албания, но напоследък чувам доста обезкуражаващи послания от водещи държави в ЕС, които не искат да влизат в разговора. Надявам се, че това е само предизборна треска и след май месец тези държави ще променят отношението си по осъзнаване на принадлежността си към европейския проект. Изградих собствен сайт „Ти и Брекзит“, в който българските граждани във Великобритания могат да отправят въпроси за статута им предвид политическата обстановка в страната.

– Възможно ли е предоговаряне за подпомагането на селското стопанство с цел подем на местното производство и защита на уникалните продукти? България все пак е аграрна страна, а по свидетелство на пътешественика Евлия Челеби Севлиево в миналото е било розова градина.
– В областта на селското стопанство предстои България да изпрати стратегията си към Европейската комисия, в която да посочи какво земеделие иска да има. Единият вариант е то да бъде само на големите зърнопроизводители, а другият – земеделие, ориентирано към биопродукти, овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство или създаване на уникални продукти. Вторият вариант за мен е по-добрият. Досега земеделието ни бе насочено към сектор, който е доходоносен, но само за определен брой производители.

– Наближават изборите за Европейски парламент, как ще бъде конструиран той и каква е прогнозата Ви за отношенията в него?
– Важното за България е да изпрати подготвени хора. През този мандат имахме добра стиковка между нас евродепутатите и успяхме да защитим някои национални въпроси. Защото тук ние поддържаме европейските ценности, но и националните интереси. Успяхме с общи усилия да забавим процеса по т.н. пакет „Макрон“. Голямата битка ще е между двете крайности – Европа да продължи по сегашния си път или да направи рязък завой и да се превърне в Европа на крайностите и национализма, на излизане на държави от ЕС, което в никакъв случай не е добре за България. Ако българският национализъм иска да се покаже, по същия начин ще иска да се покаже и френският, и германският. Нашият национализъм няма да е по-силен от техния по обективни причини – география, население, икономическа мощ, те са създали правилата в ЕС, а ние сме ги приели, когато сме влезли в ЕС. Имаме интерес да сме част от един интегриран ЕС на подходящото място – чрез Шенген, чрез Еврозоната. Това не значи, че ще стане днес или утре и никой не ни го обещава. Трябва да работим последователно и със самочувствие, защото, ако защитаваме само определени теми и не участваме изцяло, това намалява качеството и силата ни.

– Как ще се отрази Брекзит на следващия ЕП, също и прекратяването на присъединителните преговори с Турция?
– По отношение на Турция според мен Европа предприема действия, с които връща процеса 15 години назад. През 2004 г. същият този парламент е решил да започне преговори, а днес казва, че процесът трябва да бъде прекратен, защото е неефективен. Крайното гласуване ще покаже, но мнението ми е, че изборът е предизвестен в посока прекратяване на преговорите за влизане на Турция в ЕС. Относно Брекзит – който и сценарий да бъде избран, той ще засегне съдбата на 3 млн. и 200 хил. европейски граждани, около 1,5 млн. британски граждани, ще се отрази във военен и енергиен план. Великобритания правеше едни от най-големите вноски в ЕС. Имаме интерес от такава държава, защото тя оказва голямо влияние върху преразпределението на кохезионните фондове, които са 1/3 от всички фондове. През 2015-2016 г. имаше реална опасност кохезионният фонд да бъде спрян, а много сектори в България очакват средства именно оттам. ЕП е заложил за България около 18 млрд. лв. за периода 2021-2027 г. на база прогнозна многогодишна финансова рамка от 1.3% от брутния вътрешен продукт на държавите членки. Но Съветът и Комисията са на друго мнение и ако решат процентът да е 1.1, средствата ще са по-малко. Най-рано можем да имаме многогодишна финансова рамка по време на финландското председателство, а най-късно – през немското. Така че дебатът тук предстои.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Етикети: , , , ,
  • Споделете тази публикация:
  • Facebook
  • Twitter

Напиши коментар