Свържи се с нас

Култура

„Майчина грижа“ с кауза за скулптурна композиция на Керката в Габрово

Всичко е вятър, само вятърът не е вятър

Published

on

Визуализация на бронзовата скулптурна композиция на известният габровски зевзек и композитор на фанфарна музика – Александър Керков

На 6 август тази година Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ ще навърши 150 години от своето основаване. В годината на този юбилей, една от обществено значимите каузи, с които дамите са се заели, е изграждането на бронзова скулптурна композиция на известния габровски зевзек и композитор на фанфарна музика Александър Керков – Керката.

Мястото е градинката пред сладкарница „Глинени гърнета“. Автор на проекта е друг известен габровски скулптор Георги Балабанов, който дарява и самият проект.

На 23 март, събота, от 11.00 часа, в Художествена галерия „Христо Цокев“, талантливи деца от музикалните школи и сдружения в Габрово ще свирят за своите връстници, а гост ще бъде цигуларят Христофор Михайлов. Инициативата е организирана от ЖБД „Майчина грижа“.

Събитието няма благотворителен характер, но картички с проекта на скулптурната композиция ще се продават на входа на залата.

На Благовещение, 25 март, доброволци на Български червен кръст ще събират дарения за каузата пред църквите „Успение на Света Богородица“ и „Света Троица“.

На Цветница, 20 април, младежите от Центъра за работа с доброволци към Община Габрово също ще организират събиране на средства за кампанията на ул. „Радецка“.

Всички габровци, тези които помнят Керката и тези, които сега ще научат за него, могат да подпомогнат Женското благотворително дружество в усилията им този известен габровец да не потъне в забрава и да има паметник, където хората да се снимат с усмивка до него.

Кой е Александър Керков?

Александър Недков Керков – КЕРКАТА е една от емблемите на музикалния живот в Габрово от миналото. Той е първият български композитор на фанфарна музика. За времето от 1935 г. до 1947 г. той създава десет фанфарни музики в училищата на Габрово и околните села, които с право са наречени „ украшение и гордост на Габрово”.

Роден е на 18 август 1901 г. в Габрово. На четиринадесет години се премества в София при вуйна си Стефана Гюзелева. Иван Гюзелев – математик, физик, философ, народен представител в Първото Велико народно събрание, първи министър на просвещението е брат на майка му – негов вуйчо. Завършва основното си образование в София и като доброволец постъпва в музиката на I-ви пехотен полк, а след това в симфоничния оркестър на маестро Георги Атанасов. През 1925 година завършва средния клас на Музикалната академия, където изучава виолончело и цугтромбон.

Младият Александър Керков израства в среда, която го среща с композитори и оперни певци, които са известни имена от музикалния живот в България. Сред тях са дъщерите на Иван Гюзелев – Богдана Вулпе – първата жена оперен композитор, Олга Гюзелева – мецосопран, Донка Гюзелева – актриса и съпруга на Кръстю Сарафов, маестро Георги Атанасов, Панайот Пипков – композитор и капелмайстор, проф. Иван Цибулка и др.

През 1926 година се завръща в Габрово като свири в оркестри на немите кина „Майчина грижа” и Театъра. Основава духовата музика на Техническото училище „Д-р Никола Василиади” през 1930 година, а през 1931 година – оркестър „Джаз Керков”. Освен сериозен музикант, Керков е и голям шегобиец. Невероятен успех са имали представленията на Габровското весело театро в които той е основен организатор.

Александър Керков е композитор, музикант и музикален педагог, който посвещава целия си живот на младото поколение и музиката. Създадените от него фанфарни музики, духови и джазови оркестри все още са мил и незабравим спомен за неговите възпитаници и почитатели.

Израз на интереса към личността на Александър Керков е книгата на Милка Берберова „Музикален етюд. Първият български композитор на фанфарна музика, Александър Керков” и двата филма „Вечният музикант”, създаден от Оскар Кръстанов и „Летете с Росинант” (2007 г.) на Георги Стоев – Джеки.

„Вечният музикант” е документален филм за Керков, който е получил „Златен ритон” (1980г., Пловдив) и Специална награда на журито от фестивала Лил, Франция (1980 г.).

Александър Керков почива на 31.10.1987 г. в Габрово. Днес само по-възрастните габровци си спомнят за него като човека, продавал лотарийни билети и фишове на Тото 2, аранжирани с късметчета с оригинални афоризми като: „Уважавай старостта, тя е твоето бъдеще”, „Всичко е вятър, само вятърът не е вятър” и др.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица