Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Заместник – директорът на Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово Христо Минков изведе тима на училището до шампионската титла на България.

Момчета 11 – 12 клас от габровската техническа гимназия вдигнаха Купата на страната от Националните ученически игри и спечелиха златните медали след успех с 2:1 на финала, игран днес на тренировъчния терен на стадиона на „Лудогорец“ в Разград.

В последната среща на турнира футболистите от ПТГ – Габрово се изправиха срещу тима на ПМГ „Иван Вазов“ (Димитроград), когото категорично надиграха. Срещата помежду им премина при тоталната доминация и диктовка на габровци, които не оставиха никакво съмнение кой заслужава повече да се поздрави с успеха.

В герои се превърнаха Ростислав Колев и Дориян Николаев, които отбелязаха по едно попадение, за да донесат Купата в Габрово и първото място.

„Шампионската Купа на България от ученическите игри беше нашата цел, която ние преследвахме и успешно постигнахме. Изключително съм радостен от факта, че успяхме да триумфираме с отличието, което последно нашето училище печели през далечната 1988 година.

Горд съм от постижението на нашия отбор. Показахме, че сме колектив и можем да победим всеки в България. Благодаря на всички момчета, които с мъжкото си представяне и себераздаване на терена, постигнаха този исторически успех за габровския футбол.

Искам да отправя специални благодарности и към директора на ПТГ – Габрово г-жа Корнелия Мотова, преподавателя г-жа Надежда Найденова и зоналния председател на БФС – Габрово г-н Георги Трендафилов, без чиито усилия и подкрепа едва ли щяхме да се поздравим с крайния успех“, заяви за „Габрово Нюз“ заместник – директорът Христо Минков, по повод историческата първа титла на страната от 36 години насам за техническата гимназия.