Новини
За водата и хората

снимка: Тодорка Мирчева
Поводът да започна да пиша за чешмите, създадени от нашите дядовци, е невежеството на повечето хора по отношение на най-ценната течност на Планетата, преди петрола – Водата. Чешмите ни са осеяни с боклуци, водоизточниците се ползват не по предназначение, а за автомивки и все подобни действия, които пораждат възмущение, гняв, тъга…
Преобладаващата част от населението на страната ни си мисли, че водата е неизчерпаем източник. Отнасят се пренебрежително към огромния труд, който са положили нашите деди, за да докарат изворната вода на достъпно място и да съградят чешми, за да утолят преминаващите хора жаждата си.

снимка: Тодорка Мирчева
Мнозина са тези, които не се замислят, че при липса на вода могат да оцелеят до 72 часа, а без храна до 90 дни. Мнозина са тези, които „плюят“ в кладенеца, от който пият вода.
Една от чешмите на територията на някогашната Топлешка община предизвика желание от доброволци да съхранят делото на добрите хора преди нас.

снимка: Тодорка Мирчева
Посегателства към съоръженията за отдих и къщата-кладенец на „Вонещата вода“ накараха Христо Лалев Митев – живял детските си години в село Тодорчета, Иван Попов, Иванка Паричева и Христо Тодоров – от квартал Радецки, някога село Червен бряг, със собствени средства и труд да приведат чешмата в стопанисван обект, който има своето историческо значение.
Минавайки по Хаджицоневия мост първото село, което се отделя вляво от пътя за местността Узана се казваше Червен бряг, а днес е квартал на Габрово и носи името Радецки, което идва от преминаването на руския генерал Радецки по време на Руско-турската Освободителна война.

снимка: Тодорка Мирчева
Оттам също е минавал по балканските ридове пътят за връх Столетов (Свети Никола). Край река Козещица е имало много ханчета, в които нощували пътниците, тръгнали за пазарите в Казанлък и Стара Загора. Затова и хората го наричали Ханищата.
В някогашното село Червен бряг е открита Лековита вода. Разказите и преданията за нея са, че от далечна Тракия някой си отец Серафим имал дъщеря, която била много красива, но с болни очи. Какво ли не правил отецът, къде ли не ходил, за да възвърне зрението на едничката си рожба. Все не успявал да открие лек. Последно минал и през търновското село Кованлъка, днешното Пчелище. Но народният лечител там му казал, че не може да се справи с този проблем. Тогава отец Серафим отчаян поел пътят си към дома. Минавайки през Хаджицонев мост за Тракия поседнали на една поляна да си отдъхнат от дългия път. Докато отмаряли конете, дъщеря му започнала да бере цветя и неусетно стигнала до изворче, чиято вода миришела на барут. Тя си наплискала очите и смъдежа, който имала и течащата гной спрели изведнъж. Опитала пак да се наплиска и почувствала истинско облекчение. Извикала от радост на баща си, че е открила „Живата вода“. Отец Серафим решил да се върнат до Габрово и да дадат на архиерейския наместник Стефан Станимиров път жълтици, за да построи на мястото на изворчето кладенец. Поп Стефан също завел неговата дъщеря Донка там, която имала неизличими пъпки. Умивайки си лицето няколко пъти – дни наред с тази вода – пъпките изчезнали.

снимка: Тодорка Мирчева
Местните хора и с волята на двамата църковни служители построили кладенец. В Деня на Света Марина през 1890 година на 17 (29) юли Чешмата с кладенеца били официално открити. На този ден във Вонещата вода, както я наричали местните, се правил всяка година сбор.
Хората се събирали и ритуално си измивали болните очи, пиели от водата, за да лекуват болните си стомаси и бъбреци.

снимка: Тодорка Мирчева
През годините дъщерята на поп Стефан – Донка Станимирова, а по мъж Йосиф Стомонякова, се грижила за чистотата на този кладенец.
Дълги години читалището „Отец Паисий – 1933“ в квартал Хаджицонев мост , заедно с Габровското Архиерейско наместничество организират на 17 юли Празничен водосвет, на който присъстват много граждани, които почитат този Божествен дар – водата.

снимка: Тодорка Мирчева
Доброволците, които са се заели с инициативата да опазват завещаното от дедите ни и които споменах в началото, монтираха нови пейки. Почистиха и подготвиха терена, за да изградят навес и да възстановят покрива на кладенеца, който беше разрушен, предполагаемо от иманяри.
Остава ползващите водата и мястото за отдих да зачитат трудът на всички нас, които сме мотивирани да работим „За Ползу роду“.
Автор: Тодорка Мирчева.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Любопитно
Цъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)

Севлиево се нарежда сред градовете в България с най-богата колекция от японски вишни – сакура, чието розово цъфтене превръща населеното място в истинска пролетна гледка за около две седмици в края на април.

Десетките дръвчета сакура са засадени на различни места из града: на площад „Свобода“, в парк „Казармите“, както и наредени в изящни редици покрай улиците. Нежните розови цветове и деликатният им аромат са се превърнали в позната картина за местните жители, но неизменно спират погледа и дъха на посетителите отвън.

Всяка година, щом настъпи краят на април, Севлиево се покрива в розово. Японските вишни разцъфтяват почти едновременно, създавайки усещането за нежен розов воал, проснат над градските улици и паркове. Точно тази мимолетност – цъфтежът продължава едва около две седмици. Това прави зрелището толкова ценено и търсено.

Туристите, привлечени от разцъфналите дървета, все по-често включват Севлиево в пролетните си маршрути. Паркът „Казармите“ и площад „Свобода“ се превръщат в любими места за разходка и фотография, а оживлението в тези дни е осезаемо различно от ритъма на останалото време.

Сакурата е символ с дълбок смисъл. В японската традиция съзерцаването на цъфнали вишневи дървета е практика, известна като ханами. Това е много повече от естетическо удоволствие. То е израз на почит към природата, хармонията и вечния кръговрат на живота.

Именно тази философия, пренесена на български терен, придава особена дълбочина на всяко посещение под клоните на севлиевската сакура. Не случайно градът е развил традиция около тези дървета. Те вече не са просто декоративна украса, а са се превърнали в емблема на пролетта в Севлиево и повод за общностно събиране.

Община Севлиево приканва всички: жители и гости, да заснемат цъфналото дърво, което съзерцават, и да споделят снимките си в коментарите. Защото красотата на сакурата добива нов смисъл, когато е споделена.
Ако все още не сте видели японските вишни в Севлиево тази пролет – побързайте. Розовото вълшебство е мимолетно.

Крими
Трима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха

В Районното полицейско управление в Габрово е образувано досъдебно производство за отвличане, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР. Работата по случая продължава под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.
На 26 април, около 15:50 часа, в полицията постъпил сигнал, че в района на хранителен магазин на ул. „Никола Войновски“ 47-годишен мъж бил отвлечен, като впоследствие му бил нанесен побой.
В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия били установени трима мъже, съпричастни към извършеното деяние.
По случая е образувано досъдебно производство. Действията по разследването продължават под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.

Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

-
Новинипреди 7 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Новинипреди 7 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 7 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 7 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Новинипреди 4 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Любопитнопреди 4 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди един денБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Културапреди един денИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“





