Свържи се с нас

Новини

За водата и хората

Published

on

снимка: Тодорка Мирчева

Поводът да започна да пиша за чешмите, създадени от нашите дядовци, е невежеството на повечето хора по отношение на най-ценната течност на Планетата, преди петрола – Водата. Чешмите ни са осеяни с боклуци, водоизточниците се ползват не по предназначение, а за автомивки и все подобни действия, които пораждат възмущение, гняв, тъга…

Преобладаващата част от населението на страната ни си мисли, че водата е неизчерпаем източник. Отнасят се пренебрежително към огромния труд, който са положили нашите деди, за да докарат изворната вода на достъпно място и да съградят чешми, за да утолят преминаващите хора жаждата си.

снимка: Тодорка Мирчева

Мнозина са тези, които не се замислят, че при липса на вода могат да оцелеят до 72 часа, а без храна до 90 дни. Мнозина са тези, които „плюят“ в кладенеца, от който пият вода.

Една от чешмите на територията на някогашната Топлешка община предизвика желание от доброволци да съхранят делото на добрите хора преди нас.

снимка: Тодорка Мирчева

Посегателства към съоръженията за отдих и къщата-кладенец на „Вонещата вода“ накараха Христо Лалев Митев – живял детските си години в село Тодорчета, Иван Попов, Иванка Паричева и Христо Тодоров – от квартал Радецки, някога село Червен бряг, със собствени средства и труд да приведат чешмата в стопанисван обект, който има своето историческо значение.

Минавайки по Хаджицоневия мост първото село, което се отделя вляво от пътя за местността Узана се казваше Червен бряг, а днес е квартал на Габрово и носи името Радецки, което идва от преминаването на руския генерал Радецки по време на Руско-турската Освободителна война.

снимка: Тодорка Мирчева

Оттам също е минавал по балканските ридове пътят за връх Столетов (Свети Никола). Край река Козещица е имало много ханчета, в които нощували пътниците, тръгнали за пазарите в Казанлък и Стара Загора. Затова и хората го наричали Ханищата.

В някогашното село Червен бряг е открита Лековита вода. Разказите и преданията за нея са, че от далечна Тракия някой си отец Серафим имал дъщеря, която била много красива, но с болни очи. Какво ли не правил отецът, къде ли не ходил, за да възвърне зрението на едничката си рожба. Все не успявал да открие лек. Последно минал и през търновското село Кованлъка, днешното Пчелище. Но народният лечител там му казал, че не може да се справи с този проблем. Тогава отец Серафим отчаян поел пътят си към дома. Минавайки през Хаджицонев мост за Тракия поседнали на една поляна да си отдъхнат от дългия път. Докато отмаряли конете, дъщеря му започнала да бере цветя и неусетно стигнала до изворче, чиято вода миришела на барут. Тя си наплискала очите и смъдежа, който имала и течащата гной спрели изведнъж. Опитала пак да се наплиска и почувствала истинско облекчение. Извикала от радост на баща си, че е открила „Живата вода“. Отец Серафим решил да се върнат до Габрово и да дадат на архиерейския наместник Стефан Станимиров път жълтици, за да построи на мястото на изворчето кладенец. Поп Стефан също завел неговата дъщеря Донка там, която имала неизличими пъпки. Умивайки си лицето няколко пъти – дни наред с тази вода – пъпките изчезнали.

снимка: Тодорка Мирчева

Местните хора и с волята на двамата църковни служители построили кладенец. В Деня на Света Марина през 1890 година на 17 (29) юли Чешмата с кладенеца били официално открити. На този ден във Вонещата вода, както я наричали местните, се правил всяка година сбор.

Хората се събирали и ритуално си измивали болните очи, пиели от водата, за да лекуват болните си стомаси и бъбреци.

снимка: Тодорка Мирчева

През годините дъщерята на поп Стефан – Донка Станимирова, а по мъж Йосиф Стомонякова, се грижила за чистотата на този кладенец.

Дълги години читалището „Отец Паисий – 1933“ в квартал Хаджицонев мост , заедно с Габровското Архиерейско наместничество организират на 17 юли Празничен водосвет, на който присъстват много граждани, които почитат този Божествен дар – водата.

снимка: Тодорка Мирчева

Доброволците, които са се заели с инициативата да опазват завещаното от дедите ни и които споменах в началото, монтираха нови пейки. Почистиха и подготвиха терена, за да изградят навес и да възстановят покрива на кладенеца, който беше разрушен, предполагаемо от иманяри.

Остава ползващите водата и мястото за отдих да зачитат трудът на всички нас, които сме мотивирани да работим „За Ползу роду“.

Автор: Тодорка Мирчева.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Любопитно

Арена Механо ще бъде официално открита

Published

on

Новата спортна зала на Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово Арена Механо ще бъде официално открита.

Лентата на новото спортно съоръжение в Габрово ще бъде прерязана в деня на патронния празник на училището – 19 декември.

Ден преди откриването, на 18 декември, по повод 130 години ПТГ „Д-р Никола Василиади“ от 17.30 часа в зала „Възраждане“ ще се състои тържествен концерт на гимназията, участие в който ще вземат възпитаници на училището.

Зареди още

Новини

Здравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати

Published

on

В Трявна служители от Специализираната болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести „Царица Йоанна” излязоха на протест. Демонстрацията се проведе вчера, 10 декември, от 11.00 до 12.00 часа пред сградата на лечебното заведение.

Техните основни искания са за достойно заплащане – стартова заплата от 1 550 евро за всички специалисти по здравни грижи, нормални условия на труд и уважение към работата и квалификацията им. Те носиха лентички „Протестирам!” през целия ден.

Медицинските работници от МБАЛ „Теодосий Витанов” в Трявна също се включиха в протеста, като изпълняваха служебните си задължения, носейки лентички „Аз протестирам!”.

По този начин служителите от лечебните заведения в Трявна се присъединиха към проведените в цялата страна акции, организирани от Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, подкрепени от Конфедерацията на независимите синдикати в България и Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ.

На заседанието на НСТС на 8 декември КНСБ не подкрепи новия вариант на проектобюджета на НЗОК, от който отпаднаха първоначално предвидените средства за минимални стартови заплати. На състоялата се на 9 декември в Народното събрание комисия за първо четене на Бюджет 2026, КНСБ отново многократно настоя да се предвидят средства за увеличение на възнагражденията на заетите в сектор „Здравеопазване“.

В края на заседанието финансовият министър Теменужка Петкова се ангажира, че ще бъдат осигурени 100 млн. евро за ръст на заплатите на медицинските специалисти. КНСБ настоява за ясна и последователна политиката за увеличение на възнагражденията в здравния сектор, както и за формирането им чрез механизмите на колективното трудово договаряне.

От април 2024 г. няма съгласие за сключване на нов Отраслов КТД в нарушение на принципите на социалния диалог. ФСЗ многократно алармира, че липсата на колективен трудов договор вече втора година води не само до замразяване на доходите на работещите в някои лечебни заведения, но и до невъзможност да се получават редица социални придобивки. Синдиката апелира за възстановяване на социалния диалог за постигане на достойни възнаграждения в сектора.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица