Култура
Един от най-добрите реставратори се грижи за ценностите в РИМ–Габрово

снимка: РИМ – Габрово
Пушки, саби, револвери–помещението е изпълнено с огнестрелно и хладно оръжие. Стари са, но отлично запазени. Нина Турлакова се грижи за тях. Консервира ги. Тя е един от ценените в България реставратори. Наричат я уникална, когато говорят за професионалните й умения. Родена е в Русия, в град Пенза, на Средна Волга. Там завършва художествено училище, а по-късно и Московския институт по приложни изкуства, специалност „Стъкло“. Омъжва у нас.
Професионалният й път преминава през Стъкларския завод в Сливен, след това е художник по костюмите в Старозагорската опера, а от 2000 г., с няколко годишно прекъсване, е реставратор в Регионален исторически музей–Стара Загора. Реставрира стотици предмети от праистория, античност, средновековие, турско робство, възраждане, дори от съвременността.

снимка: РИМ – Габрово
От няколко години един от най-добрите български реставратори работи и за Регионален исторически музей–Габрово. През последните месеци в работилницата си тук Нина Турлакова реставрира оръжие. Казва, че съхраняваното във фондовете на музея е в много добро състояние и се налага най-често да се вземат мерки за неговото запазване, за консервацията му.
„В момента се занимавам с тази пушка, която е от ХVІІ–ХVІІІ век”, посочва Нина Турлакова едно разкошно оръжие с изключително прецизно изработена украса по приклада и дървените части.
За това оръжие няма много информация. Нито кой майстор го изработва, нито на кого принадлежи. Ясно е, че е на богат човек, като се има предвид вида му.
„По това време – ХVІІ–ХVІІІ век, се правят такива оръжия за заможните хора. Украсата е много специфична – от фин метал, а понякога кост и седеф. Тази инкрустация е много сложна. Металът е изработен специално за пушката. Тънък е като косъм, а с малки чукчета се вкарва в специално легло в самото дърво от приклада. Костта най-вероятно е от едър рогат добитък, не е слонова.”

снимка: РИМ – Габрово
На места украсата липсва. Нина Турлакова казва, че няма как да се повтори тази толкова сложна технология, за да се попълнят местата, където я няма. Но дървените части се обезопасяват от външни фактори. Маслото за дърво не само предпазва един предмет, но го прави и по-красив.
Нина Турлакова съветва хората, които искат да създадат арт-пространство в дома си да се опитат да запазят максимално добре старинния вид на предмета.
Реставраторът се грижи и за хладното оръжие в Регионален исторически музей – Габрово. Вглежда се в дръжките. Красотата им не е изчезнала, но времето все пак е оказало своето влияние. Нина Турлакова обаче успява да подчертае качествата на оръжията, за да може, когато бъдат представени пред публиката тя да ги оцени.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди 4 дниНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Любопитнопреди 5 дниГотови ли сте за истинска италианска пица?
-
Новинипреди 4 дниДенят на Европа в Габрово ще бъде отбелязан с изложба за женската сила и смелост
-
Кримипреди 4 дниОбявиха подробности около инцидента, породил напрежение в Габрово
-
Новинипреди 5 дниНови свидетелства за отразяването на Априлското въстание в световния печат
-
Новинипреди 7 дниЯнтра се изкачи до втора позиция след ценен успех в София над ЦСКА II
-
Културапреди 5 дниГала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект
-
Любопитнопреди 4 дниКарнавалният екип представя модните тенденции на сезона




