Култура
Денят на Свети Спиридон ще бъде отбелязан в ЕМО „Етър“
В ЕМО „Етър“ отбелязват Денят на Св. Спиридон – покровител на най-голям брой занаяти

снимка: ЕМО „Етър“
12 декември се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър“ като празник на занаятчиите. Денят е на Св. Спиридон – покровител на най-голям брой занаяти.
От 09:30 часа в разположената на територията на музея църква „Св. Богоявление“ започва света литургия и водосвет. Свещеникът ще мине във всяка от музейните работилници, за да отправи благословия. Екипът на музей и майсторите ще поднесат цветя пред паметника на Лазар Донков – създател на „Етър“-а. Ще бъдат представени занаятчиите, започнали работа в музея през 2018 година. Участници в празника ще втъкат своя нишка в паното, наречено „Нишки в историята“, посветено на 55-годишнината на „Етър“-а, която предстои да бъде отбелязана през 2019-та.
По-късно, по време на „Вечерта на майстора“, ще бъде обявен победител в „Майстор за един ден“. Събитието се провежда за втори път. Ден преди това, на 11 декември, в работилниците си занаятчиите ще обучат на определени умения свои колеги от екипа на музея, които през друго време от годината нямат пряк ангажимент към производствената работа. На 12 декември, който е усвоил най-добре занаята получава наградата „Майстор за един ден“.

снимка: ЕМО „Етър“
Историята на празника „Св. Спиридон“ е от времето на Българското Възраждане, когато всяка еснафска организация има свой патронен празник, свързан с определен светец, покровител на занаята. Колкото по-богат и силен е един еснаф, толкова по-тържествен и пищен е празникът, посветен на светеца. Занаятчиите, облечени в нови дрехи, със семействата си, начело с еснафското знаме и музика, преминават през улиците на града и отиват в църква за тържествен молебен. Отслужва се панихида за починалите майстори. Раздават се жито и осветени хлябове.
Важна част от празника е свързана с въвеждането в майсторско звание. Това става след службата, на мястото, което е определено за обща трапеза. Устабашията (най-стар и почитан майстор) обявява кандидатите за майстори, държи им напътствена реч, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа скромен набор от инструменти, плесва им по врата по един шамар с думите: „Стани като мен!“. Еснафският празник прераства в общоградско тържество.

снимка: ЕМО „Етър“
В наши дни в ЕМО „Етър” тази традиция намира своето продължение. През 1980 г. се ражда идеята за Празник на занаятчиите или Ден на Св. Спиридон – 12 декември. Събират се майсторите, за да споменат починалите, да почетат живите, да се повеселят. Това е традиция, която се спазва и до днес.
Защото в ЕМО „Етър” с думата „майстор” хората наричат не кого да е, а само онези, чиито изделия ни връщат към корените на занаятчийството и помагат за неговото съхраняване и развитие.
Свети Спиридон Тримитунски е един от най-великите светители и чудотворци на ІV век. Той се прославя с чудотворната си дарба да лекува и с участието си в Първия вселенски събор в Никея през 325 г., когато горещо защитава християнството, осъждайки учението на Арий. Владее много занаяти и се счита за покровител на грънчари, тухлари, златари, чехлари, бакърджии, шарланджии, абаджии и др.

снимка: ЕМО „Етър“
Защо е покровител на чехларите?
Спиридон тръгва с магарето си на събор. Лоши хора крадат животното и му отрязват главата.На сутринта стопанинът залепя на мястото на отрязаната глава една конска и продължава към събора.Когато го виждат, хората си казват „не е обикновен човек”. А когато ядосан от случилото се, пред смаяните погледи на всички, стиска една керемида и от нея потича вода, го провъзгласяват за светец.
Защо Св. Спиридон е покровител на грънчарите?
Свети Спиридон пръв се опитва да направи съд от глина. Мъчи се, мъчи се, но не успява, защото глината се лепи по ръцете му. Тогава се разплаква. Сълзите падат върху глината и той разбира, че за да източи съд на колелото, трябва да вземе вода. Замесва глината с вода и прави първият съд. След това го изпича. Оттогава насам светецът се счита за покровител на грънчарите.
Защо Свети Спиридон е покровител на шарланджиите?
В навечерието на празника занаятчиите се събират да обсъждат дали да работят. Само един от тях решава да се труди през нощта. Две от пресите в работилницата се спукват, а третата отказва да се върти. Оттогава празникът на Св.Спиридон е тачен винаги, тъй като се вярва, че той е измислил този занаят и го закриля.
Св. Спиридон започва да работи като яхнаджия. Знае всичко освен едно – как маслото се отделя от тахана при изваряването му. Опитва много пъти, но разбира, че е безпомощен и започва да плаче. Сълзите падат в казана и благодарение на тях шарланът започнал да се отделя. Така Св. Спиридон се досеща, че в тахана е необходимо да се слага вода, за да се добие масло.
При едно от чудесата си Св. Спиридон „обръща“ змията в злато – за това е покровител на куюмджиите.
Св. Спиридон е герой в творчеството на един от големите български писатели – Елин Пелин. В „Очите на Св. Спиридон“ той е представен като красив, скромен младеж, който изработва обувки, наслаждава се на красотата на Божия свят, но не успява да се наслади на своята собствена природа. Св. Спиридон гледа с очите и чувства с душата си, но отказва да усеща с тялото си, тъй като смята това за грях. За да вземе мярка за обуща на жените, ги кара да стъпват в съд с пепел, поставен пред работилницата. Туркиня, чиято красота е очевидна, въпреки характерното за вярата й прикриване на образа, поставя младия майстор на изпитание. Дали на Бог е необходимо да бягаме от красотата, която твори? Отговорът, който дава Елин Пелин е интересен. Св. Спиридон избожда очите си, защото едното се поддава на женското изкушение на туркинята. Започва самотен живот сред природата, за да разбере, че вижда образа й, макар да няма очи. Краят на произведението „Очите на Св. Спиридон“ е особено драматичен и носи важно послание.
„Господи, защо ме мъчиш! Погубих очите си, за да те постигна — а далече съм от тебе. Научи ме как да те постигна! Направи знамение, Господи!
И Св. Спиридон падна с очите си към земята, за да стори поклон. Като се повдигна пак и обърна глава към небето, на младото му лице светнаха отново сините хубави очи с дълбината на езера, в които се оглеждаха всички небесни светила.“
Култура
Библиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.
Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.
Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.
През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.
През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.


Култура
Габрово е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето

Исторически музей – Дряново и Интерактивният музей на индустрията в Габрово имат удоволствието да поканят всички почитатели на българската история на представянето на две издания, отдадени на живота и делото на гения на българското Възраждане – майстор Колю Фичето.
Събитието ще се състои на 13 ноември, четвъртък, от 17.30 часа в Интерактивния музей на индустрията. Гостите ще имат възможността да се запознаят с двете последни книжни издания, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“, които музея в Дряново реализира през настоящата година.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Премиерата им за Габрово ще потопи присъстващите в света на човека, превърнал се в символ на българския строителен дух и майсторство. Освен това, посетителите ще могат лично да се срещнат и разговарят с авторите на книгите, които ще споделят своя поглед към наследството на Колю Фичето и неговия принос за развитието на архитектурата и строителството през Възраждането.
Изданията са част от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението Колю Фичето, които се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


-
Новинипреди 6 дниГаброво отбелязва Световния ден за възпоменание на жертвите при ПТП
-
Кримипреди 6 дниШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Новинипреди 6 дниПредставиха проекта, модернизиращ водната инфраструктура с 64 млн. лева
-
Новинипреди 2 дниПроменят движението между Севлиево и Велико Търново заради ремонт
-
Новинипреди 6 дниВ Габрово се организира среща с настоящи и бъдещи родители
-
Любопитнопреди 6 дниЛексикон на успеха: Никола Рахнев от Гората.бг
-
Новинипреди 6 дниДиабетът във фокуса на здравна инициатива в Габрово
-
Културапреди 6 дниИзлезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“









