Новини
Момчил Неков: Изграждането на гъвкави модели между бизнеса и образованието, съобразени с потребностите на регионалната и местна икономика, както и прогнозирането по региони и общини трябва да бъдат приоритетни
Под потронажа на евродепутата в Силистра се проведе Форум „Образованието и бизнесът заедно за развитието на регионите“

„През последните няколко години проектите за дуално образование показаха, че сътрудничеството между образованието и бизнеса е от ключово значение за постепенното внедряване на дуалната форма на обучение у нас. Без прякото участие на бизнеса този процес няма как да се случи. Споделям виждането, че бизнесът и образованието трябва да носят споделена отговорност за обучението и развитието на кадри“.
Това каза евродепутатът от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Момчил Неков при откриването на Форум „Образованието и бизнесът заедно за развитието на регионите“ в Силистра.

„Радвам се, че днешният форум събра на едно място представители на образованието и на бизнеса в името на едно по-добро бъдеще за Силистра и региона. Вярвам, че те трябва да работят заедно, ръка за ръка, за да се постигнат устойчиви резултати на местно и регионално ниво. Когато всеки работи по отделно в своята си сфера и когато няма диалог и колаборация, трудно могат да се постигнат осезаеми резултати“, заяви Неков.
„Специален фокус на днешното събите е поставен върху област Силистра и нейните специфични нужди по отношение на прогнозиране на потребностите на пазара на труда и на нуждата от кадри в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Няма как да не спомена, че аз имам специален сантимент към град Силистра, защото тук е моето родно място“, допълни Момчил Неков.
Неков изнесе данни, че според Европейски център за развитие на професионалното обучение до 2025 г. 49 % от всички нови работни места в ЕС ще изискват високо ниво на квалификация, 40 % — средно ниво на квалификация, а само 11 % — ниско ниво на квалификация или никакви квалификации.
В ЕС 40 % от работодателите изпитват трудности при намирането на служители с правилни умения, в България 54% от българските работодатели имат този проблем.
В ЕС 66% от компаниите осигуряват обучение за своите служители, докато в България това правят 31% от компаниите.
„Статистиките говорят за несъответствие между кадрите, които образователната система възпроизвежда и това, което се търси на пазара. Този феномен засяга както физическите лица, така и предприятията, като създава недостиг на кандидати и съответно безработица. В контекста на тези данни една от основните препоръки в резолюцията на Европарламента, по която работих, е да се обърне специално внимание на пограничните и отдалечените райони на Съюза, които са изправени пред специфични предизвикателства що се отнася до несъответствията между умения и заетост“, каза Неков.
Той допълни, че изграждането на гъвкави модели за взаимодействие между бизнеса и образованието, съобразени с потребностите на регионалната и местна икономика, както и прогнозирането по региони и общини трябва да бъдат приоритетни.

„Завършилите Бакалавър и Магистър получават по-добро заплащане и това е стимул да се стремим към по-добро образование“, заяви по време на форума проф. Борислав Борисов, преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов.
Според него икономическото развитие на регионите, дори и инфраструктурата оказват влияние върху образователната система. „В Силистра образованието е незадоволително. То е застрашено от демографската криза“, каза проф. Борисов.

Той представи кратко състояние на образователната система в Силистренска област. През 2016 г. делът на записаните в училище деца в V–VIII клас в областта намалява и вече е по-нисък от средния за страната – 76,6% при 78,2% за страната. Дяловете на второгодниците и на отпадналите от основното и средното образование обаче продължават да са по-ниски от средните за страната. Резултатите от зрелостните изпити в областта се повишават през 2017 г. и Силистра вече не е областта с най-ниски оценки. Средният успех от матурата по БЕЛ в област Силистра е 3,95 при 4,22 за страната. Близо двойно по-висок пък е делът на двойките в областта – 13,25% при 7,98% за страната. Учителите в областта се увеличават, но също остават под средния за страната брой спрямо учениците. Броят на студентите в областта пък намалява в унисон с тенденциите в страната.
Данни за образованието в Силистра представи и Марин Ботев от РУО на МОН, Силистра.
Обучение по професии има в 14 училища в Силистра. 64 % са в професионални гимназии, 22 % СУ с професионални паралелки и 14 % в СпУ „Дръстър“ и ОбУ Иширково.
Учениците във всички форми на обучение са 2603, от тях в дневна форма – 2144, задочна форма – 326 и самостоятелна форма -133.
По време на форума беше представен проект на проучване на общественото мнение, инициирано от Момчил Неков с подкрепата на Групата на българските социалисти в ЕП „Прогнозиране на бъдещите нужди от умения и кадри в Силистренска област за периода 2018-2028 г.“
„Проучването ще обхване професионалния статус и нагласи, уменията и мотивите за трудова реализация на трудово активното население от 16 до 45 години за Силистренска област, което да послужи като основа за прогнозиране на потребностите на пазара на труда“, заяви проф. Михаил Мирчев, социолог и политолог.
„Акцентът е върху нуждата от по-добро взаимодействие между бизнеса и образованието, което може да намали дефицитите в определени професионални направления и да насочи подготовката на специалисти в съответствие с възможностите за реализация“, коментира проф. Мирчев.
„Съществува голяма полярност в образованието в България. Много образовани, които напускат България, за да се реализират и ниско образовани и малограмотни, които са в страната и работят нископлатена работа. Има полярност и в търсенето на кадри. Работодатели, които предлагат работа на ниско образовани хора и ниско заплащане и работодатели, предлагащи работни оазиси – високи технологии, комфорт, високо заплащане“, заяви проф. Мирчев.
„Имам изключителни очаквания от това проучване, за да можем да разпространим модела и на други места в България“, каза доц. Маруся Любчева, модератор на събитието.
„Обезлюдяването на граничните райони е основен проблем в България и това основно засяга Дунавския район. Заплаха за националната сигурност е демографската криза и обезлюдяването на тези райони. За развитие на граничните райони основна роля има образованието, а насочването на инвестиции, финансови и данъчни облекцения би имало стимулиращ ефект за развитието на тези региони.“, каза М-р доц. Даниел Манолев, катедра “Логистика на сигурността” във факултет „Общовойскови” на НВУ „В. Левски”, гр. Велико Търново.

Проф. Венелин Терзиев, редовен професор в Национален военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново и Русенски университет „Ангел Кънчев“ говори за възможностите за по-добри работни места в граничните региони.
„Взаимодействието между бизнеса и образованието е в основата на развитието на уменията и компетентностите, нужни за всяка икономическа или социална дейност“ ,каза доц. Маруся Любчева, модератор на Форум „Образованието и бизнесът заедно за развитието на регионите“ в Силистра.
Според нея в повечето случаи бизнесът предпочита да получи „готови“ кадри и не е особено ентусиазиран от това да финансира образованието.
В края на форума участниците приеха заключителен документ, с който:
– Препоръчват изработване на стратегически регионални икономически приоритети за всеки регион;
– Настояват за създаване на гъвкави модели за определяне на нуждите от нови умения и квалификация;
– Препоръчват регулярно изследване на прогнозните потребности на бизнеса във всеки регион ;
– Предлагат изработването на инстнрументи за оценка на съответствието на подготовката на специалисти с изискванията на бизнеса;
– Препоръчват адаптиране на нацоналното законодателство в областта на съответствието между професионалната подготовка и професионалната реализация и създаването на целенасочени национални програми за преодоляване на дефицитите в определени професионалните направления.
– Настояват държавата да подкрепя и да осигурява финансово образователни структури в инициативи за разкриване на специалности в профилираните и професионалните гимназии, както и създаване на професионални колежи, отговарящи на доказани потребности от кадри в дефицитвни зони.
За Момчил Неков:
Член на ЕП от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите;
Член на Комисията по „Земеделие и развитие на селските региони“;
Член на Комисията по „Култура и образование“;
Член на делегациите на ЕП за връзки с Китай и с държавите от Централна Азия, както и на интерпарламентарните работни групи за биоразнообразието и устойчивото развитие, за климатичните промени, за развитие на туризма, културното наследство и европейските културни маршрути, за спорта.
http://www.mnekov.eu/
https://bg-bg.facebook.com/momchil.nekov/
https://twitter.com/momchilnekov
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Крими
Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.
Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.
Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.
С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Новини
Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.
По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.
Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.
Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.
На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.
Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Новини
170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово
„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла
На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.
Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?
Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?
Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.
Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …
Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.
Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?
Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.
Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.
За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.
Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.
Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.
Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.
От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.
За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.
Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.
На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.
На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.
Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.
Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.
За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.
Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.
Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.
Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.
В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.
Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.
Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.
България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.
Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.
*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

-
Новинипреди 5 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 5 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Кримипреди 5 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Новинипреди 4 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 3 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Културапреди 4 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Кримипреди 5 дниПолицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато
-
Културапреди 5 дниМария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година






