Култура
Щрак и Трак

Мирела Костадинова, снимка: Личен Архив
В малкото полско село, на комина на дядо Стоян, свиха гнездо два щъркела. Случи се преди десет години, когато Щрак и Трак усетиха, че силно се обичат. В старото гнездо, всяка година се излюпваха малките им. Цяло лято ловяха жаби и риба в реката. Гордо крачеха през златокосите ниви и ливади, за да хванат някой скакалец или червейче.
Тази пролет, в края на март, отново си дойдоха. Ремонтираха гнездото си, укрепиха го и измътиха четири малки щъркелчета. Те още не бяха започнали да летят. Трак стоеше при тях в гнездото, за да ги пази и топли. Щрак прелиташе над нивите, за да търси храна за мъниците.
Един ден, докато бащата щъркел беше на полето, селските деца наобиколиха гнездото и раниха с прашка крилото на майката Трак. Тя се сви от болка. Крилото ù дълго не можеше да оздравее.
Дойде есента. Усещаше се тънкия полъх на студения вятър. Листата капеха от дърветата като малки жълтички. Щъркелите от околността се нагласиха за пътуване към топлите страни. Само Трак не можеше да отлети с тях. Тя каза на Щрак:
– Върви, скъпи мой! Искам винаги да сме заедно. Но ти трябва да заведеш
малките на юг, за да презимуват. Аз ще остана тук и ще ви чакам до другата пролет.
– Ще ми липсваш много Трак! Ще се тревожа за теб в дългите нощи на юг.
Пази се. Не се притеснявай за децата, ще се грижа за тях.
Привечер ятото кръжеше като бял облак над селото и скоро отлетя. От очите на Трак се търкулна една топла сълза. Надеждата щеше да я крепи до следващата пролет.
Задухаха студени ветрове. Земята се покри с първия сняг. Дядо Стоян всеки ден се качваше със стълба на покрива, за да сложи сух хлебец на Трак. По време на януарските виелици я прибираше в къщата до печката, в която пукаха сухи дръвца. На печката винаги къкреше чайник с лековити билки. Старецът се радваше много на Трак. Неговите внуци бяха в чужбина и никой не идваше да го навести. Живееше само с палавия си котарак Жорко. Щом изсъхнеше от снега гръбчето на Трак, тя се разхождаше из стаята и потракваше с клюн.
Така се изтъркули зимата. Времето се затопли. Кълвачът чукаше по старите хралупи на дъба. Будеше дивите горски пчели, които още спяха зимен сън. Кукувицата закука в старата гора. Цъфнаха белите цветчета на дърветата. Дядо Стоян извади от зимника кошница, за да си набере коприва и да си свари чорбица. На хълма на селото видя щъркеловите ята, които се завръщаха.
Щрак отново се прибра в старото гнездо на комина, където го чакаше Трак. Прегърна я с двете си големи бели криле. Дълго си говориха нещо за времето, в което бяха разделени. Много скоро тя отново снесе три големи бели яйца.
Старият щъркел предано се грижеше за нея. Отиваше рано на реката за храна. Почистваше гнездото. Подреждаше топлият мъх, в който трябваше да се излюпят малките.
Днес Щрак се стрелна към нивите. А Дядо Стоян слезе на пазар в града.
По обяд двама мъже, безделници от селото, решиха да се пошегуват. Облегнаха стълбата на комина и подмениха едно от яйцата в гнездото с кокоше. Трак изобщо не разбра какво се случва…
След десет дена се излюпиха малките. Но едно от пиленцата не приличаше на другите – беше различно. Имаше червено гребенче на главичката си…
Щом се прибра Щрак и видя новоизлюпените си рожби си помисли: „Тя ми е изменила…Нарушила е верността, в която се заклехме някога…“ Без нищо да каже излетя от гнездото.
Събра останалите щъркели от околността. Искаше да накаже Трак заради изневярата… Те блъскаха с клюнове Трак. От нея взе да лети перошина. Така жестоко я удряха докато я убиха.
Щрак дълго кръжеше над селото сам и тъгуваше… Скоро си намери друга жена. Сви ново гнездо. Само понякога ходеше до старото, за да примъкне клони и клечки… Нещо го завръщаше там…
Той никога не разбра, че Трак няма вина. А човекът има двойнствена природа – понякога може да ти помогне, а понякога може да бъде много жесток…
Автор: Мирела КОСТАДИНОВА.
* Текстът е публикуван в литературния сайт Tetradkata ще бъде включен в детската книга ЧЕРВЕНИТЕ МИШКИ”, с автор Мирела Костадинова. Изданието ще съдържа приказки за справедливостта, честността, приятелството, гордостта и други нравствени ценности.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.
От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.
Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.
Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.
Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.
Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.
Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.
Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Култура
В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.
Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.
„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.
Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.
„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.
И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.
Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.
„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.
С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Култура
ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.
Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.
Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.
Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.
В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.
Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

-
Културапреди 5 дниИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“
-
Кримипреди 5 дниПолицията с мащабна акция в Севлиевско в навечерието на изборите
-
Културапреди 6 дниРБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово
-
Кримипреди 5 дниСтудент налетя с юмруци на портиер
-
Новинипреди 5 дниЕстакадата на ул. Лазурна ще бъде затворена от 26 октомври
-
Любопитнопреди 7 дниКак да изберем удобни спортни обувки за всеки ден?
-
Кримипреди 4 дниПолицейска операция в Габрово, Севлиево и Трявна
-
Икономикапреди 4 дниКметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан




