Култура
Щрак и Трак

Мирела Костадинова, снимка: Личен Архив
В малкото полско село, на комина на дядо Стоян, свиха гнездо два щъркела. Случи се преди десет години, когато Щрак и Трак усетиха, че силно се обичат. В старото гнездо, всяка година се излюпваха малките им. Цяло лято ловяха жаби и риба в реката. Гордо крачеха през златокосите ниви и ливади, за да хванат някой скакалец или червейче.
Тази пролет, в края на март, отново си дойдоха. Ремонтираха гнездото си, укрепиха го и измътиха четири малки щъркелчета. Те още не бяха започнали да летят. Трак стоеше при тях в гнездото, за да ги пази и топли. Щрак прелиташе над нивите, за да търси храна за мъниците.
Един ден, докато бащата щъркел беше на полето, селските деца наобиколиха гнездото и раниха с прашка крилото на майката Трак. Тя се сви от болка. Крилото ù дълго не можеше да оздравее.
Дойде есента. Усещаше се тънкия полъх на студения вятър. Листата капеха от дърветата като малки жълтички. Щъркелите от околността се нагласиха за пътуване към топлите страни. Само Трак не можеше да отлети с тях. Тя каза на Щрак:
– Върви, скъпи мой! Искам винаги да сме заедно. Но ти трябва да заведеш
малките на юг, за да презимуват. Аз ще остана тук и ще ви чакам до другата пролет.
– Ще ми липсваш много Трак! Ще се тревожа за теб в дългите нощи на юг.
Пази се. Не се притеснявай за децата, ще се грижа за тях.
Привечер ятото кръжеше като бял облак над селото и скоро отлетя. От очите на Трак се търкулна една топла сълза. Надеждата щеше да я крепи до следващата пролет.
Задухаха студени ветрове. Земята се покри с първия сняг. Дядо Стоян всеки ден се качваше със стълба на покрива, за да сложи сух хлебец на Трак. По време на януарските виелици я прибираше в къщата до печката, в която пукаха сухи дръвца. На печката винаги къкреше чайник с лековити билки. Старецът се радваше много на Трак. Неговите внуци бяха в чужбина и никой не идваше да го навести. Живееше само с палавия си котарак Жорко. Щом изсъхнеше от снега гръбчето на Трак, тя се разхождаше из стаята и потракваше с клюн.
Така се изтъркули зимата. Времето се затопли. Кълвачът чукаше по старите хралупи на дъба. Будеше дивите горски пчели, които още спяха зимен сън. Кукувицата закука в старата гора. Цъфнаха белите цветчета на дърветата. Дядо Стоян извади от зимника кошница, за да си набере коприва и да си свари чорбица. На хълма на селото видя щъркеловите ята, които се завръщаха.
Щрак отново се прибра в старото гнездо на комина, където го чакаше Трак. Прегърна я с двете си големи бели криле. Дълго си говориха нещо за времето, в което бяха разделени. Много скоро тя отново снесе три големи бели яйца.
Старият щъркел предано се грижеше за нея. Отиваше рано на реката за храна. Почистваше гнездото. Подреждаше топлият мъх, в който трябваше да се излюпят малките.
Днес Щрак се стрелна към нивите. А Дядо Стоян слезе на пазар в града.
По обяд двама мъже, безделници от селото, решиха да се пошегуват. Облегнаха стълбата на комина и подмениха едно от яйцата в гнездото с кокоше. Трак изобщо не разбра какво се случва…
След десет дена се излюпиха малките. Но едно от пиленцата не приличаше на другите – беше различно. Имаше червено гребенче на главичката си…
Щом се прибра Щрак и видя новоизлюпените си рожби си помисли: „Тя ми е изменила…Нарушила е верността, в която се заклехме някога…“ Без нищо да каже излетя от гнездото.
Събра останалите щъркели от околността. Искаше да накаже Трак заради изневярата… Те блъскаха с клюнове Трак. От нея взе да лети перошина. Така жестоко я удряха докато я убиха.
Щрак дълго кръжеше над селото сам и тъгуваше… Скоро си намери друга жена. Сви ново гнездо. Само понякога ходеше до старото, за да примъкне клони и клечки… Нещо го завръщаше там…
Той никога не разбра, че Трак няма вина. А човекът има двойнствена природа – понякога може да ти помогне, а понякога може да бъде много жесток…
Автор: Мирела КОСТАДИНОВА.
* Текстът е публикуван в литературния сайт Tetradkata ще бъде включен в детската книга ЧЕРВЕНИТЕ МИШКИ”, с автор Мирела Костадинова. Изданието ще съдържа приказки за справедливостта, честността, приятелството, гордостта и други нравствени ценности.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.
Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.
Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.
Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.
В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.
Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.
Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Култура
Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.
Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.
От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.
През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.
През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.
Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.
Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.
По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.
Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.
Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Култура
Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.
От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.
Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.
Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.
За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

-
Кримипреди 7 дниМаскирани полицаи, жандармерия и полиция с масирана акция в региона
-
Културапреди 6 дниДарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото
-
Кримипреди 6 дниЗапочва информационна кампания срещу телефонните измами в региона
-
Любопитнопреди 7 дниРекорден брой участници в спортните турнири на Узана Поляна Фест
-
Любопитнопреди 6 дниВтори ретро парад в Трявна
-
Новинипреди 7 дниРЗИ-Габрово с инициатива по повод Световния ден за борба с хепатита
-
Новинипреди 7 дниШест нови попълнения подсилиха Янтра за новия сезон
-
Новинипреди 6 дниСистемен тормоз от глъчки нарушава тишината нощем до зала Орловец







