Свържи се с нас

Култура

Щрак и Трак

Published

on

Мирела Костадинова, снимка: Личен Архив

В малкото полско село, на комина на дядо Стоян, свиха гнездо два щъркела. Случи се преди десет години, когато Щрак и Трак усетиха, че силно се обичат. В старото гнездо, всяка година се излюпваха малките им. Цяло лято ловяха жаби и риба в реката. Гордо крачеха през златокосите ниви и ливади, за да хванат някой скакалец или червейче.

Тази пролет, в края на март, отново си дойдоха. Ремонтираха гнездото си, укрепиха го и измътиха четири малки щъркелчета. Те още не бяха започнали да летят. Трак стоеше при тях в гнездото, за да ги пази и топли. Щрак прелиташе над нивите, за да търси храна за мъниците.

Един ден, докато бащата щъркел беше на полето, селските деца наобиколиха гнездото и раниха с прашка крилото на майката Трак. Тя се сви от болка. Крилото ù дълго не можеше да оздравее.

Дойде есента. Усещаше се тънкия полъх на студения вятър. Листата капеха от дърветата като малки жълтички. Щъркелите от околността се нагласиха за пътуване към топлите страни. Само Трак не можеше да отлети с тях. Тя каза на Щрак:

– Върви, скъпи мой! Искам винаги да сме заедно. Но ти трябва да заведеш

малките на юг, за да презимуват. Аз ще остана тук и ще ви чакам до другата пролет.

– Ще ми липсваш много Трак! Ще се тревожа за теб в дългите нощи на юг.

Пази се. Не се притеснявай за децата, ще се грижа за тях.

Привечер ятото кръжеше като бял облак над селото и скоро отлетя. От очите на Трак се търкулна една топла сълза. Надеждата щеше да я крепи до следващата пролет.

Задухаха студени ветрове. Земята се покри с първия сняг. Дядо Стоян всеки ден се качваше със стълба на покрива, за да сложи сух хлебец на Трак. По време на януарските виелици я прибираше в къщата до печката, в която пукаха сухи дръвца. На печката винаги къкреше чайник с лековити билки. Старецът се радваше много на Трак. Неговите внуци бяха в чужбина и никой не идваше да го навести. Живееше само с палавия си котарак Жорко. Щом изсъхнеше от снега гръбчето на Трак, тя се разхождаше из стаята и потракваше с клюн.

Така се изтъркули зимата. Времето се затопли. Кълвачът чукаше по старите хралупи на дъба. Будеше дивите горски пчели, които още спяха зимен сън. Кукувицата закука в старата гора. Цъфнаха белите цветчета на дърветата. Дядо Стоян извади от зимника кошница, за да си набере коприва и да си свари чорбица. На хълма на селото видя щъркеловите ята, които се завръщаха.

Щрак отново се прибра в старото гнездо на комина, където го чакаше Трак. Прегърна я с двете си големи бели криле. Дълго си говориха нещо за времето, в което бяха разделени. Много скоро тя отново снесе три големи бели яйца.

Старият щъркел предано се грижеше за нея. Отиваше рано на реката за храна. Почистваше гнездото. Подреждаше топлият мъх, в който трябваше да се излюпят малките.

Днес Щрак се стрелна към нивите. А Дядо Стоян слезе на пазар в града.

По обяд двама мъже, безделници от селото, решиха да се пошегуват. Облегнаха стълбата на комина и подмениха едно от яйцата в гнездото с кокоше. Трак изобщо не разбра какво се случва…

След десет дена се излюпиха малките. Но едно от пиленцата не приличаше на другите – беше различно. Имаше червено гребенче на главичката си…

Щом се прибра Щрак и видя новоизлюпените си рожби си помисли: „Тя ми е изменила…Нарушила е верността, в която се заклехме някога…“ Без нищо да каже излетя от гнездото.

Събра останалите щъркели от околността. Искаше да накаже Трак заради изневярата… Те блъскаха с клюнове Трак. От нея взе да лети перошина. Така жестоко я удряха докато я убиха.

Щрак дълго кръжеше над селото сам и тъгуваше… Скоро си намери друга жена. Сви ново гнездо. Само понякога ходеше до старото, за да примъкне клони и клечки… Нещо го завръщаше там…

Той никога не разбра, че Трак няма вина. А човекът има двойнствена природа – понякога може да ти помогне, а понякога може да бъде много жесток…

Автор: Мирела КОСТАДИНОВА.

* Текстът е публикуван в литературния сайт Tetradkata ще бъде включен в детската книга ЧЕРВЕНИТЕ МИШКИ”, с автор Мирела Костадинова. Изданието ще съдържа приказки за справедливостта, честността, приятелството, гордостта и други нравствени ценности.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица