Свържи се с нас

Култура

Представят книгата на Христо Стоянов „Отворени писма до България“

Published

on

снимка: РБ „Априлов – Палаузов“

Христо Стоянов е български писател и преводач, роден в Габрово. Първата му публикация е стихотворението „Литературно четене“ в списание „Пламък“ през 1976 година. След близо 11-годишно чакане през 1986 година в издателство „Народна младеж“ излиза дебютната му стихосбирка „Шепа живот“.

След 1989 година работи като журналист и писател на свободна практика. Издава още 6 стихосбирки – „Носталгия по варварите“, „Небесна каторга“, „Сатири-2“, „Сбогуване с пейзажа“, „Семейна тетрадка“. През 1992 година излиза и първият му роман „Невръстни старци“ под псевдонима Крис Стоун. През 1999 година е издадена книгата „Скритият живот на една помакиня“, заради която Прокуратурата на Република България образува следствено дело. Книгата се приема с небивал за тогава интерес от читателите, но разделя мненията на критиката за нея. Вестник „24 часа“ го нарича „Българският Салман Рушди“. Следват още няколко скандални романа, предизвикали широк отзвук в България: „Копелето – евангелие от Юда“, за която е отлъчен от църквата, „Другият В. Левский“, „Аз, доносчикът“, „Улица „Смърт“, „Разпад“. Емблематичен остава и мемоарният му роман в две части, направил до 2016 година 20 издания „До СтрасТбург и назад“ и „Глутница за единаци“. Издадени са и негови книги с разкази и есета: „Разкази по България“, „Предупреждения по България“, „Протестните деца на България“, „България, писана с Бойко на шията“, „Сериозно за България“, „Ами това е“.

Най-новата му книга „Отворени писма до България“ ще бъде представена на 19 септември  от 17.30 часа в залата за събития и срещи на РБ „Априлов – Палаузов“.

„Ние четяхме и се възпитавахме от книги, писани в деветнадесети век. Майн Рид, Карл Май, Жул Верн, Емилио Салгари, Марк Твен… И това остави не следа, това формира нашия мироглед, ценностна система, морал, естетика… Ние, родените в средата на двадесети век се оказахме последните романтици на деветнадесети век. Сега децата четат книги на свои съвременници. Дори на своите съученици… Не може да искаме романтика в тези деца, които не са били конници без глави, не са били синове на Великата мечка, не са били Поразяващи ръце, не са стреляли с лъкове и не са затъквали пера в косите си, не са потъвали с „Наутилиус“ до морското дъно, не са се изстрелвали, яхнали снаряд, не са пътували до луната… И, някак си не ни се вярва, че може да съществува човечество без романтика в кръвта си… Защото съвременните литературни герои са с машинно масло в ставите, бензин в кръвта и чип в главата. Както се досещате, морал и романтика в машината няма. Машината е създадена да ни подражава, не ние да подражаваме на машината. А нас ни възпитаваха литературни герои от кръв и плът и просто ни вкарваха в своя свят, от който излизахме ние, последните романтици на 19 век…“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Fun Навън Фест 2020 в Трявна

Published

on

В периода 14 – 16 август ще се проведе второто издание на фестивал в градска среда Fun Навън в Трявна.

Фестивалът цели да популяризира разнообразни форми на изкуство и забавления на открито за малки и големи, като същевременно стимулира здравословен и природосъобразен начин на живот в съответствие с принципите за нулев отпечатък.

Фестивалната програма тази година ще включва: хамачена градина, въздушна йога, музика, танци, театър, сцена за млади таланти, кино край реката, творчески работилници, демонстрации, активни игри за цялото семейство и др.

Вкусна и здравословна храна и студена крафт бира ще допринесат за вашето настроение.

Повече информация можете да намерите на:
Website: http://tryavnafest.com/
Facebook Page: https://www.facebook.com/funtryavna/
Facebook Event: https://www.facebook.com/events/941586402970352/

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габрово с ценно дарение от фондация „Габровски 1904“

Published

on

Вчера, 3 август, Община Габрово получи ценно дарение от фондация „Габровски 1904“. Книгата, „Бележити хора и събития от габровския край“ на Илия Габровски в луксозно издание, бе връчена лично от внука на видния краевед – Георги Габровски.

Инициативата има за цел да популяризира делото на изследователя на габровското минало Илия Габровски и съвпада с отбелязването на 160-тата годишнина от обявяването на Габрово за град. Първите две книги ще бъдат предоставени на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и на отдел „Държавен архив“-Габрово.

Илия Иванов Габровски е роден на 14 август 1904 г. в Габрово, в семейството на опълченеца Иван Габровски. Ввсеотдаен учител и краевед, неуморен изследовател на габровското минало, повече от пет десетилетия обхожда всяко кътче от родния си край, разпитва хиляди хора, издирва и изследва стари архиви, църковни книги, надписи върху паметници, мостове и други постройки, търси произхода на географските и историческите названия, открива, записва и популяризира заслужилите личности и събитията, характеризиращи габровския дух.

Публикува над хиляда изследвания, повечето от които за неизвестни или малко известни факти от историята на родния край. Проследява родословия, публикува стотици песни, легенди и предания, пише историите на селища, църкви и училища.

Заради изключителните му заслуги към Габрово като изследовател и популяризатор на габровското минало, на 16 май 2002 г. посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.

Снимки: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Руски чайник е културна ценност за август в РИМ – Габрово

Published

on

Културна ценност за месец август на Регионален исторически музей – Габрово е руски чайник на 7-ма рота от 36-ти пехотен Орловски полк, взела решително участие в отбраната на Шипченския проход през август 1877 г.

По каква причина чайникът е останал в Габрово, можем само да предполагаме. Най-вероятно е предоставен на болниците в града, за да се приготвя традиционната напитка за ранените войници и офицери. Постъпил е в музея в края на 50-те години на ХХ в., от монахините на Девическия манастир “Свето Благовещение“ – Габрово.

Произведен преди повече от 143 години, днес той е реставриран и в отлично състояние. С представянето му пред публиката искаме да напомним за нелекия път, изминат от Орловския полк в състава на 9-та пехотна дивизия от VІІІ корпус от Полтава и Харков до Габрово и за „малките неща“, които стоплят войнишката душа.

На 3 юли 1877 г. Орловският полк влиза в Габрово и е включен в състава на Габровския отряд за овладяване на Шипченския проход. На 5 юли е извършена неуспешна атака и след оттеглянето на турците, на 7 юли проходът е зает от руските войни. На 8 август целият полк се съсредоточава на Шипченския проход, участва в легендарните боеве 9 – 12 август и в по-нататъшната отбрана почти до края на м. октомври.

Във фондовете на музея се съхраняват атрактивни културни ценности от времето на Освободителната руско-турска война 1877/1878 г. – въоръжение, униформи, награди, но целта ни е да покажем реликва, която ежедневно е била в употреба в руската армия.

И това е чайникът, в който се приготвя традиционната руска напитка, сгряваща ръцете и сърцето на обикновения войник. След уморителните преходи всеки от тях с нетърпение е очаквал миговете на почивка. С чаша черен руски чай в ръка, отпивайки от горещата течност, всеки „солдат“ си спомня в минутите на отдих за Родината, за своя дом, семейство, любими и близки хора.

Разсипването на чая е знак за кратка почивка, минути на спокойствие и мечти. Ароматът и топлината на руския чай поддържа бойния дух на защитниците на Шипченския проход през горещото лято на 1877 г. и сковаващия студ през зимата на същата година. Традицията да се пие чай в Русия е вековна, той се консумира ежедневно, навсякъде и по-всеки повод, през всички сезони на годината. Затова и в обоза на руските войски задължително присъстват масивните чайници.

Съхраненият в РИМ – Габрово полеви чайник е изработен от мед, с цилиндрична форма, капак и извита дръжка. На него е щампован надпис „VII р.“, а към тялото е прикрепен висок чучур, завършващ с капаче. Празен теглото му е над 6 кг, обемът е приблизително 9,5 л, т.е. за около 200- числения състав на ротата по 50 грама ободряваща напитка на войник.

Този наглед обикновен предмет от бита – чайник, но с огромни размери – полеви чайник, ни напомня, че и в малките неща – измерими с чаша чай, се крие духът на големите победи! Спазването на вековните традиции, дори по време на война, крепи морално войника по време на походи и битки.

Автор: Катя Гечева – гл. уредник, РИМ-Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица