Свържи се с нас

Новини

Момчил Неков: Необходими са повече средства за дигитални умения по новата програма на ЕС „Дигитална Европа“

Published

on


„Новата програма на ЕС „Дигитална Европа“ може да има добавена стойност върху сектора на културните и творческите индустрии. Особено що се отнася до дигитализиране на европейското културно наследство. Това от своя страна би допринесло за увеличаване на достъпността до култура и културно наследство“. Това заяви евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков, който е докладчик в сянка по становището по предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата „Цифрова Европа“ за периода 2021 – 2027 г. по време на заседание на Комисията по култура и образование към ЕП.

„Що се отнася до бюджета на програмата, смятам че той е достатъчно амбициозен в съответствие със заложените цели на програмата, но е необходим повече баланс при разпределението на средствата по отделните пера. На мнение съм обаче, че бюджетът за дигитални умения трябва да представлява поне 12% от целия бюджет, защото предложените от Комисията 7,6 % за напреднали дигитални умения са крайно недостатъчни.“, коментира Неков.

Според него не бива отново да се допуска грешката, при която се инвестират огромни средства за дигитализация, докато в същото време хората не притежават необходимите умения, за да си служат с напредналите технологии. „Около 70 милиона европейски граждани не притежават базови дигитални умения, какво да говорим за напреднали такива“, посочи Момчил Неков.

„Програма „Дигитална Европа“ трябва да бъде в унисон със специфичните нужди на отделните държави членки и на техните научни специалисти, като се вземат под внимание и нуждите на частния сектор“, допълни още Неков.

„Тряба да се обърне специално внимание и на така наречените Хъбове за дигитални иновации, които ще играят ключова роля при изпълнението на програмата. Смятам, че освен да се съблюдава географския баланс при разпределението на Хъбовете, с преференция трябва да се ползват по-бедните и слабо заселени райони в ЕС. В България има доста бедни райони и изграждането на дигитални хъбове там е възможност за създаване на работни места и заетост.“, каза в заключение евродепутат Неков.

Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (Digital Europe) е нова програма и е включена в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021 – 2027 г., като разполага с бюджет от 9,2 милиарда евро. Основната цел на програмата е да се направи така, че цифровата трансформация в Европа да бъде от полза за гражданите и предприятията. Тя ще даде възможност да се инвестира повече в цифровата икономика и цифровото общество.

Програмата поставя акцент върху пет специфични цели: 1) Високопроизводителни изчислителни технологии – Суперкомпютри, 2) Изкуствен интелект, 3) Киберсигурност и доверие, 4) Задълбочени цифрови умения и 5) Гарантиране на широко използване на цифрови технологии в икономиката и обществото.

За Момчил Неков:

Член на ЕП от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите;
Член на Комисията по „Земеделие и развитие на селските региони“;
Член на Комисията по „Култура и образование“;

Член на делегациите на ЕП за връзки с Китай и с държавите от Централна Азия, както и на интерпарламентарните работни групи за биоразнообразието и устойчивото развитие, за климатичните промени, за развитие на туризма, културното наследство и европейските културни маршрути, за спорта.

http://www.mnekov.eu/
https://bg-bg.facebook.com/momchil.nekov/
https://twitter.com/momchilnekov

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица