Култура, Новини|14.06.2018 9:30

Изложба IN MEMORIAM с творби на Светлин Русев

снимка: Edna.bg

Изложба IN MEMORIAM с творби на Светлин Русев от фонда на галерията ще бъде открита днес, 14 юни, в ХГ „Христо Цокев“. Експозицията представя 15 творби от 70-те и 80-те години на ХХ век. в характерните за художника тоналност и пластика.

За художника от галерията разказват:

„Светлин Русев беше човек с огромна душа, с ненадминат интелект, с тънко чувство за хумор. Творец с неподправен маниер, чиито картини носят одухотвореност, която се постига само от най-големите майстори на четката. Общественик с кауза.

Имаше специално отношение към Габрово. Дали заради приятелството с Кольо Николов, дали заради факта, че в габровската галерия се пази една от любимите творби, които е създавалх- „На кея“ /картината е участвала в Юбилейната му изложба по повод 80-та годишнина/, но той говореше с умиление за галерията. Споделяше, че още пази речта си от откриването и често си я препрочита.

Отиде си един голям ЧОВЕК. Без аналог в съвременната ни култура. Бореше се до последно с опростачването, вдигаше летвата високо. Ще липсва критичното му мислене, взискателният поглед и грижовното отношение към изкуството.“

снимка: Община Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

1 Коментар

  • В момента, когато загуби мощта си – през 1987-89-а, когато всички слагачи се отдръпнаха от него, се видя, че не Светлин Русев е бил виновен, ами че просто толкова си могат. И че в България няма нито един художник, който да може да продаде работа в сериозна колекция навън освен Недко Солаков. Че той просто е бил удобното оправдание за бездарност и липса на характер.

    Той не беше Вернер Тюбке, не беше Йон Сбарчиу и след него не остана нито “лайпцигската школа”, нито “школата от Клуж-Напока”. Останаха десетки представители на “сръчната пластична депресия” – стил в българското изобразително изкуство, характерен с това, че няма и наченка на мисъл, концепция или анализ в произведенията на авторите. Има една неистова борба с боите и платното, докато му извадят душата и то издъхне на пода в ателието им.

    Въпросът “Имате ли бяла боя?” в магазина на СБХ на “Оборище” беше като “Пуснаха ли банани?” в показния магазин на “Раковска”. Нямаше. Имаше само за избрани, а българската боя жълтееше и не покриваше. Ако си приятел с Иванка, можеше да ти смотае някоя умбра от вносните и да ти я даде под тезгяха, но само ако Св. Русев е в червения си период…

    Десетки кадърни художници бяха затрити, защото се осмеляваха да правят неща, които той не обичаше. Едни се вслушваха в съветите му, откупуваха работите им… и се затриха като художници. Други му теглеха една майна и се затваряха в ателиетата си – кои да рисуват, кои да пият до безпаметност и да псуват (нямаше и Фейсбук да изокаш на воля!). Но в изкуството е така – или си художник, или се продаваш…

    Той ще липсва повече на тези, които се оправдаваха с него за безхарактерността си, отколкото на приятелите му, които наистина останаха с него в последните години.

Напиши коментар