Свържи се с нас

Култура

Картината „Композиция” е акцент в Галерията през април

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

На 13-ти април 2018 г. се навършиха 70 години от рождението на големия български художник Джемал Емурлов – Джими, който почина през 2014 г. и бе изпратен с почести в родното му село Чифлик. Художествената галерия „Христо Цокев” в Габрово представя картината „Композиция”, която е акцент на месец април.

Джемал Емурлов първо учи в Художествената гимназия в София, след което завършва и Националната художествена академия със специалност живопис при проф. П. Панайотов. Талантът на художника не останал незабелязан от големите майстори на четката. Ненко Балкански често ходел в ателието му, Дечко Узунов поискал да притежава негови творби от изложба в Сливен, а проф. Александър Поплилов му предложил размяна на картина.

Джемал Емурлов е член на Дружеството на художниците в Кърджали. Творчеството му е знаково за съвременното българско изкуство. Негови картини са притежание на НХГ в София, а голяма част от творбите му са откупени от колекционери от Русия, САЩ, Франция, Турция, Унгария и много други страни. Творчеството му изцяло е свързано с Родопите и кърджалийския край. През 2007 г. заедно с художника Емил Пенчев, изработиха новите постаменти с герба и логото на Кърджали, за което година по-късно бе отличен със званието почетен гражданин.

Приятелски думи от Емил Пенчев за художника:
„Джемал Емурлов – Джими не е вече между нас. За мен той беше много голям пример за морал, защото беше чужд на суетата и на лъскавите мимолетни неща. Моето уважение е много голямо към него, тъй като той имаше изключително чувство за хумор – с няколко думи умееше да се изкаже достатъчно остро по проблеми, които ни заобикалят. Мъдър и синтезиран, когато каже нещо.

Джими беше много широкоскроен, много щедър. Раздаваше се на сто процента за близки, приятели и случайни хора. За мен той остава един пример, а пък това, че смея да се нарека негов приятел е привилегия.

Най-много ще ми липсват разговорите с него, защото там той беше много истински и искрен докрай. В наше време тези личности са огромна рядкост. Той беше наистина мерило за морала. Да не говорим, че беше над много човешки елементарни страсти – алчност, себелюбие… Сигурен съм, че може да ни слуша отнякъде и да се усмихва, но за това сме говорили много.

Джими много често казваше, че се срамува да се нарича художник. Той, който беше постигнал много, си правеше тази сметка – когато човек се нареди до големите гении, просто неговото място става скромно. Уважението ми към него ще остане докато съм жив”.

Картината „Композиция” е откупена на Обща художествена изложба ,,Човекът и труда’’през 1983 г. и може да бъде видяна от 17-ти април, в продължение на един месец.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица