Култура
Историята на „Свето Богоявление“ в ЕМО „Етър“ е свързана с миналото на българите

снимка: ЕМО „Етър“
На 6 януари, Йордановден, от 09:30 часа в църквата „Свето Богоявление“ в ЕМО „Етър“ започва Света литургия. По-късно ще бъде раздаден курбан и извършен Водосвет.
Църквата с училище „Свето Богоявление“, която на 6 януари има храмов празник, е един от обектите в музея, които предизвикват особен интерес от страна на посетителите. Това не е случайно, тъй като историята й е свързана с миналото на българите от средата на ХІХ век и борбите за църковна независимост на народа ни.
По време на теренно проучване, проведено през 80-те години на ХХ век, музейни специалисти от ЕМО „Етър“ попадат на църквата „Свето Богоявление“ в дряновското село Радовци, която малко преди това – през 1975 година, е обявена за паметник на културата с местно значение. Тогава се ражда идеята в музея да бъде изграден храм, който да е точно копие на вече рушащия се радовски. Както за много добри идеи, така и за реализирането на тази е необходимо време. След повече от 10 години, през 1998-ма, на заседание на Музейния съвет към „Етър“-а идеята отново е върната към живот.
В този орган не влизат само специалисти от етнографския музей на открито. Включени са представители на музеи от община Габрово, архитекти, художници, експерти от местната администрация. Всички те вземат решение в ЕМО „Етър“ да бъде изградена църквата от село Радовци.

снимка: ЕМО „Етър“
„Историята на църквата е интересна. Тя е построена през 1868 година. Освещава я делегация от свещеници, а не митрополит.“, разказа Величка Илиева, главен уредник на ЕМО „Етър“.
Тя припомни, че по това време в Търново служи гръцки владика и жителите на Радовци не желаят той да направи освещаването.
„Тези хора са преселници. Един от най-богатите в селото, чието име не е известно днес, дарява собствена къща за сграда на църквата. Той иска да измоли от Бог помощ в решаването на проблеми от лично естество. Изгражда една абсида на източната страна на църквата, а част от втория етаж приспособява за училище от светски характер.“, разказа още Величка Илиева.
Църквата „Свето Богоявление“ е изградена в ЕМО „Етър“ през периода 1998-2004 г. Със средства се включва голяма част от габровската общност – фирми, институции, майстори.
Великотърновският епархийски съвет и самият музей също участват във финансирането.
„Музеят осигурява реставрацията и консервацията на всички предмети от оригиналната църква, закупува каквото е необходимото за богослуженията и работи с дарители.
Новите икони са платени със средства на „Етър“-а. Много от старите икони са дело на тревненски майстори. Те се намирали в радовската църква. Става въпрос за един късен примитив от втората половина на ХІХ век, иконостас и две от иконите. Други са рисувани от съвременни зографи – Стефан Аенски и Павлин Пенев.“

снимка: ЕМО „Етър“
Директорът на Регионален исторически музей-Габрово Красимира Чолакова, тогава уредник, и Ангел Гоев, по-късно директор на ЕМО „Етър“, са авторите на тематико-експозиционния план на църквата.
На 24 юни 2006 година Великотърновският митрополит Григорий осветява църквата. По-рано този ден е подписано споразумение между Богомил Белчев – кмет на Габрово, Пенка Колева – директор на ЕМО „Етър“ и Негово Високопреосвещенство Григорий – Митрополит Търновски. От тогава църквата работи, като по време на големи християнски празници, какъвто е Йордановден, се извършват богослужения.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Кукленият театър получи отличие от Китай

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.
Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.
Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.
Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.
Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.
Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.
Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.
Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация за подкрепа на културни проекти.


Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.
Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.
Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.
„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.


-
Кримипреди 5 дниКола блъсна жена, пресичаща на пешеходна пътека в Габрово
-
Любопитнопреди 4 дниАрена Механо ще бъде официално открита
-
Кримипреди един ден34-годишен пострада при падане от близо шест метра
-
Кримипреди 7 часаДрогиран и без книжка катастрофира при гонка с полицията
-
Любопитнопреди 6 дниСевлиево посреща Коледния камион на Кока-Кола
-
Новинипреди 5 дниЗдравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати
-
Културапреди 6 дниНовата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово
-
Културапреди 4 дниКоледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово














