Култура
120 години от пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово
Десетдневната процесия се превръща в събитие
с огромна тържественост и национален характер
Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово
Пренасянето на тленните останки на Васил Априлов от Галац в Габрово е събитие, което придобива огромна тържественост и национален характер. То се извършва по повод 50-годишния юбилей от смъртта (2 октомври 1847) на големия просветител и дарител Васил Априлов.
Целият български народ отдава заслужена почит и засвидетелства своето уважение и преклонение пред безсмъртното дело на Благодетеля. По традиция, през следващите години, на 2 октомври се почита паметта на Васил Априлов, а денят се превръща в празник на Габровската гимназия.
Организацията за юбилейното честване на първия училищен патронен празник започва с писмо до габровския кмет Христо Русев от 28 февруари 1897 г. Душеприказчиците на Априлов (изпълнителите на завещанието му) Николай Хр. Палаузов и Васил Рашеев предлагат тържествено да се почете 50-годишнината от смъртта на Априлов. Избрана е комисия, която трябва да се заеме с организацията на събитието. Нейни членове са Христо Русев (председател), Никола Рашеев, Иван Аврамов, Цанко Дюстабанов (племенник на войводата), Рачо Бобчев, Христо Гъбенски, Стефан Пончев и Фико Фиков – директор на Държавната мъжка Априловска гимназия.
Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово
През месец юни същата година румънските власти дават съгласие за пренасяне тленните останки на Априлов. Българското правителство отпуска 5 хиляди лева за събитието. На 16 август е определена делегация, която трябва да отпътува за Галац. В нейния състав като пратеник на правителството е упълномощен Христо Русев, а от страна на гимназията са посочени Фико Фиков, Никола Рашеев и Васил Тюлюмбаков. Поради невъзможност лично да присъстват, душеприказчиците избират за свой представител на процесията Спиридон Стомоняков.
Българската делегация пристига в Галац на 23 септември. В гробищната църква „Св. Параскева” румънски духовници отслужват панихида. В двора на църквата се събират много хора. Ковчегът е пренесен да пренощува в българската църква „Св. Пантелеймон”. На 25 септември от 9 часа започва заупокойна литургия, отслужена от 11 румънски и един български свещеник, пристигнал от Браила. Присъстват префектът на Галац, руският консул, български дипломатически агент, голям брой българи, дошли от Браила, българската колония в Галац и румънско население. Галацките българи полагат богато украсен венец. След това процесията се насочва към българската яхта „Александър”, в която е поставен ковчегът.
На следващия ден яхтата потегля за Русе. На пристанището в Браила пристигат представители на Браилската българска колония, придружени от учители. Поднесени са два венеца. Директорът на българското училище Димитър Цухлев произнася пламенна реч, в която нарича Априлов втори Кирил.
Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово
На 28 септември към 6 часа яхтата вече е в Гюргево. Към нея се присъединява българският параход „Борис”, който е изпълнен с габровци, живеещи в Русе. Яхтата, придружена от „Борис”, потегля към русенското пристанище под съпровода на траурен марш. На пристанището се събира огромна група граждани, дошли да посрещнат останките на заслужилия българин. Директорът на Русенската мъжка гимназия произнася слово, в което описва Априлов като възродител на българската просвета и благодетел на град Габрово.
Рано на следващия ден пратениците потеглят за Бяла. По пътя си те срещат втори Искърски полк. Командирът на полка дава нареждане на войниците да се подредят в ред с оръжие за почести, след което се обръща към тях и им обяснява на кого отдават чест.
Митрополит Климент и духовенството посрещат процесията в Търново под специално изградена арка. Траурни флагове се издигат по прозорците на къщите. В съборната църква е отслужена панихида, митрополит Климент произнася реч, в която описва делата на Априлов. След него говори един от търновските учители и обяснява защо се чества тъй тържествено паметта на Априлов, след което поднася венец от името на учителите на Търновската гимназия. Венци са положени и от името на градската управа, околията, от всички търновски преподаватели и ученици.
Венци придружавали тленните останки на Васил Априлов, 1897 г.
Тържественото влизане в Габрово започва от местността Бойката, на 5 километра от града, където се събират огромен брой посрещачи. Тук е изградена траурна арка, на чиито връх се извисява портретът на Априлов. Духовенството е предвождано от сливенския митрополит Гервасий (родом от Габрово) и търновския Климент. Реч произнася представителят на душеприказчиците Спиридон Стомоняков, а след него прочувствено слово държи и габровският депутат Иван Пецов. И двамата показват своето удовлетворение, че тленните останки на Васил Априлов ще бъдат положени в двора на Габровското училище.
Кметът на града Христо Русев поднася изящен зелен венец от името на габровци. Според свидетел на събитията полицията трудно удържа реда сред огромния брой хора. Габровските ученици се подреждат в шпалир и засипват с цветя катафалката. Шествието завършва в църквата „Св. Богородица”, където ковчегът е оставен да пренощува.
Венци придружавали тленните останки на Васил Априлов, 1897 г.
На другия ден – 2 октомври, в 5 часа започват да бият всички църковни камбани в града. Заупокойна литургия е отслужена от митрополитите Климент и Гервасий, 40 свещеници и двама дякони. Тя е последвана от панихида и емоционално и тържествено изказване на търновския митрополит. В началото на речта си Климент отправя благодарности към душеприказчиците и габровци за пренасянето на останките на Априлов в родното му място. Изказва съжаление, че душеприказчиците не могат да присъстват на събитието, но е удовлетворен от избора на техен представител, който е „един тъй добре познат по патриотизма си българин”.
След църквата процесията се движи през горния край на града и по днешния булевард „Априлов” достига до гимназията. Кулминацията на честването на първия юбилеен училищен празник започва при входа на училището, където е изградена траурна арка, направена от черен плат, украсена със зеленина, обвита с траурна лента и от двете страни съединена с главния вход на гимназията. Директорът Фико Фиков посреща ковчега с останките на основателя на Габровското училище. Той произнася реч и полага красив венец от името на учителите, който да напомня за „нетленните дела” на Априлов.
Шествието преминава през сградата на училището, стените на която са украсени с ликовете на Левски, Ботев, Каравелов и други възрожденски дейци. На изходната врата се издига портретът на Николай Стефанов Палаузов – най-близкият съмишленик на Априлов.
Ковчегът е пренесен при специално приготвения гроб, над който се издига траурна арка с портрет на Васил Априлов. Множество хора се стича в двора на училището. Спиридон Стомоняков прочита от името на душеприказчиците признание, че най-сетне са изпълнили волята на големия просветител – да бъде погребан при своето творение. Положени са венци от различни учебни и неучебни заведения, роднини и близки на покойния.
Общият брой на венците, поднесени на цялата церемония по случай пренасянето на тленните останки на Васил Априлов от Галац в Габрово, е петдесет и три.
След обед в големия салон на Умниковото училище се организира закуска в памет на Априлов, по време на която са изчетени всичките над 150 телеграми, получени по повод на юбилея. Своята почит засвидетелстват първите хора в държавата, различни организации и институции в България и чужбина.
На следващия ден се извършва и самото препогребване, на което говори народният представител Иван Пецов. В ковчега са оставени Акт за пренасянето и заравянето на костите с подписите на всички учители от Гимназията, книжа и монети. Над гроба е поставен пренесеният от Галац надгробен паметник.
Покана до П. Хаджи Георги от Васил Рашеев за участие в освещаването надгробния паметник на Васил Априлов в Галац, 20 май 1850 г.
Надгробният паметник на Априлов е идентичен с надгробния паметник на Юрий Венелин. Състои от две тела – четиристенен пиедестал и цилиндрична колона, завършваща с урна, увенчана с кръст. Височината му е над 2 метра. На всяка от стените на пиедестала е изписан надпис (на руски език):
първа – Молим Бога да събуди в българския народ отзивчивост към славата на предците и към съдбата на родината.
втора – Васил Ев. Априлов, роден в Габрово 1789, починал в Галац на 2 октомври 1847 г.
трета – Посветил себе си и своето състояние на българското образование.
четвърта – Боже Всемогъщи! Изпрати на праведните своето благоволение!
Петдесет години след кончината на видния габровски възрожденски будител и книжовник българите не са забравили неговото дело и по целия път от Галац до Габрово – в чужбина и в страната, се отбелязва подобаващо възпоменанието на Васил Априлов.
В Националния музей на образованието – Габрово се съхраняват културни ценности, свързани с церемонията по пренасяне на костите на Васил Априлов от Галац в Габрово. Сред тях са два от венците, положени на Априловия ковчег по време на шествието. Първият е поднесен на най-великия свой син и благодетел В. Е. Априлов от името на град Габрово. Вторият е украсен с бели и сини мъниста, а в средата е избродиран кръст. Поставен е в памет на Василию Ев. Априлову, създателят на люлката на новобългарското образование. – От учителското тяло при Габровската Априловска гимназия.
В НМО се пазят оригинални снимки от тържествата в Габрово, траурната лента от 1897 г.
Сред най-ценните притежания на музея е оригинална покана на гръцки език от Васил Рашеев за участие в празненството, по случай издигането и освещаването на надгробния паметник на Васил Априлов от 20 май 1850 г.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/14058610933873
Култура
От младата булка се очаква да е тиха, кротка, скромна, сръчна, работлива и да не противоречи
Днес трудно бихме си представили какъв е бил животът на жените отпреди няколко поколения. Дори на тези, задомени в приличен дом, приети добре от новото си семейство и харесващи мъжа си. В многочленното домакинство под един покрив живеят хора от зме- три поколения, в две-три неголеми помещения, при това преходни и с прозорчета в стените между тях. Вярно, че подобен е и домът на доскорошната мома, но в чужда къща, с друг ред и под погледа на всички, си е изпитание. Затова говеенето (ритуалното мълчание) към мъжовото семейство е колкото тегоба, толкова и удобство – време за ориентация в отношенията, реда, шетнята и напасване към тях. Краят на говеенето идва до седмица от сватбата с прошка от страна на свекъра и свекървата и целуване на ръцете им.
Като най-нова в семейството младата булка се подчинява на всички мъже и жени от дома и се допитва за домакинската работа. От нея се очаква да е тиха, кротка, скромна, умела в женските занятия, сръчна, работлива, да не противоречи, да е добра с децата и пр. Трябва да се учи от по-възрастните и да се срамува, ако нещо не може, не знае или не е предвидила; да понася, ако ѝ се скарат, обидят я или я накажат. И да пази чисто семейното име, да не споделя семейни тайни дори на най-близките си, да търпи и мълчи за трудностите и проблемите, да не гледа в лицето мъжете, дори от семейството, да не говори с чужди мъже и ергени, да не стои на „празни“ приказки по улиците.
В традиционното семейство има ред за сядане край софрата – спазва се старшинство по пол и възраст. Най-възрастният и уважаваният в дома е близо до огъня, седнал на възглавница или столче, а към вратата сядат синовете. Свекървата може да е седнала, но снахите се хранят клекнали, подпрени на едно коляно. Вдигат и слагат най-младите снахи, които сядат последни в края, носят, ако е нужно нещо по време на храненето и първи стават да „вдигнат софрата“, щом свекърът даде знак, че се е нахранил. При заграбване от общата паница не може да се изпреварва по-старшия и понякога, ако булката закъснее, дъното може да се е провидяло – „Сит поп, сита попадия, дигай, невесто, софрата”, казва една поговорка. Децата се хранят отделно от възрастните. Част от задълженията на булката е поливането и подаване на кърпа при миене на ръцете, лицето или краката на възрастните, както и изхвърлянето на мръсната вода.
Известно време след сватбата на младоженците е осигурена относителна интимност – спят сами или с някои от малките деца и най-старата баба в една соба – според обстоятелствата. Но с оженването на по-малък син или раждане на друга снаха, стаята сменя обитателите си.
„Остаряването” на булката в различните региони става при забременяването ѝ, като дойде нова по-млада снаха или на първия Тодоровден след сватбата. Тогава булката приема донесени краваи и подаръци от близки и съседи и вече ѝ се разрешава да меси хляб за домакинството. В миналото това е признание, вид привилегия и промяна в социалния статус на младата булка. По-меко е отношението към нея, когато се разбере, че чака първото си дете – освобождават я от по-тежка работа, дават ѝ храна, каквато ѝ се яде, уважават я, според разбиранията си.
В българския песенен фолклор са разказани различни житейски истории – от „Мама на Радка думаше“, където булката е тормозена от новото си семейство, до „Стойновото булче“ – снощи доведено, а вече успяло да набие свекър, свекърва и съпруг.
Автор на текста е Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“.
На 28 февруари Музей „Етър“ кани своите гости на пътуване назад във времето – към един обичай от българската народна традиция, характерен за Габровско и свързан с Тодоровден.
Между 11.00 и 15.30 часа в уютната атмосфера на къщата от село Гачевци ще оживее сцена от празничния ден, посветен на младото семейство. Посетителите ще станат свидетели на колоритен диалог между свекърва, булка и майка – разговор, в който се преплитат наставления, поверия, строги забрани и добронамерени съвети.
Това са онези неписани правила, които някога са съпътствали първите стъпки в семейния живот и са изграждали реда в дома. „По-тънко режи, сватя, филиите“ – нарежда по габровски свекървата и уж на сватята говори, а току към младата булка поглежда. Тя пък със сведен поглед, но очите ѝ вече играят. Минала е година от сватбата, посвикнала е в новия си дом и го е почувствала свой.
Тази година, на 28 февруари, елате в музей „Етър“ да чуете свати как си подмятат пиперливи приказки, да видите булката как се е разхубавила – леле-мале, да попитате защо младоженецът никакъв го няма на този голям празник. Възстановката не е просто театрален етюд, а среща с живата памет на традицията – с езика, жестовете и атмосферата на едно време.
Гостите ще могат да опитат обреден кравай и домашен хайвер – вкус, който носи духа на празника. За спомен всеки ще получи специален флайер с традиционна рецепта, за да пренесе частица от преживяното и у дома.
Събитието е подходящо както за семейства, така и за всички любители на традициите и културния туризъм, които търсят автентично преживяване и смислена среща с българското наследство. В края на февруари „Етър“ отново напомня, че традицията не е просто минало – тя е разказ, който продължава да се случва пред очите ни.
Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ официално е включен в референтния списък на научните издания в България и е регистриран в Националния център за информация и документация (НАЦИД). Това признание е важна стъпка в утвърждаването на изданието като авторитетна платформа за публикуване на научни изследвания в областта на историята, културното наследство, музеологията и свързаните с тях научни направления.
В сборника се публикуват доклади, статии, студии и научни трудове на участници в ежегодната Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, организирана от Исторически музей – Дряново. Всяко издание на конференцията поставя акцент върху значима годишнина или историческа личност, свързана с Дряново и региона, като по този начин допринася за задълбочаването на научния интерес към местната и националната история.
На 1 и 2 октомври 2026 г. в Дряново ще се проведе Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Домакин на форума ще бъде отново Исторически музей – Дряново, който ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна. Те ще представят свои разработки в шест тематични направления: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Организатор на конференцията е Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Научен ръководител на форума ще бъде проф. д-р Петко Ст. Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“).
Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в пореден брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е част от референтния списък на НАЦИД. Включването на изданието е признание за усилията на екипа на Исторически музей – Дряново да развива устойчив научен форум и да насърчава изследванията, свързани с историческото и културното наследство на региона и страната.
-
Новинипреди 5 дниПартиите и коалициите в ОбС – Габрово отговориха на ГЕРБ за футбола и спорта
-
Новинипреди 5 дниМестните политици не постигнаха консенсус за състава на РИК – Габрово
-
Новинипреди 4 дниЧетири медала спечелиха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 4 дниВладимир Ангелов застава начело на УС на ОФК „Янтра“
-
Културапреди 5 дни„Известия на Исторически музей – Дряново“ вече са включени в НАЦИД
-
Кримипреди 4 дниЗаловиха шофьор, каращ на „пиксели“ в Габрово
-
Любопитнопреди 3 дниИзтича крайният срок за подкрепа на Преслава Василева за „Кралица на Варна“
-
Културапреди 4 дниОт младата булка се очаква да е тиха, кротка, скромна, сръчна, работлива и да не противоречи