Свържи се с нас

Култура

120 години от пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово

Десетдневната процесия се превръща в събитие
с огромна тържественост и национален характер

Published

on

Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово

Пренасянето на тленните останки на Васил Априлов от Галац в Габрово е събитие, което придобива огромна тържественост и национален характер. То се извършва по повод 50-годишния юбилей от смъртта (2 октомври 1847) на големия просветител и дарител Васил Априлов.

Целият български народ отдава заслужена почит и засвидетелства своето уважение и преклонение пред безсмъртното дело на Благодетеля. По традиция, през следващите години, на 2 октомври се почита паметта на Васил Априлов, а денят се превръща в празник на Габровската гимназия.

Организацията за юбилейното честване на първия училищен патронен празник започва с писмо до габровския кмет Христо Русев от 28 февруари 1897 г. Душеприказчиците на Априлов (изпълнителите на завещанието му) Николай Хр. Палаузов и Васил Рашеев предлагат тържествено да се почете 50-годишнината от смъртта на Априлов. Избрана е комисия, която трябва да се заеме с организацията на събитието. Нейни членове са Христо Русев (председател), Никола Рашеев, Иван Аврамов, Цанко Дюстабанов (племенник на войводата), Рачо Бобчев, Христо Гъбенски, Стефан Пончев и Фико Фиков – директор на Държавната мъжка Априловска гимназия.

Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово

През месец юни същата година румънските власти дават съгласие за пренасяне тленните останки на Априлов. Българското правителство отпуска 5 хиляди лева за събитието. На 16 август е определена делегация, която трябва да отпътува за Галац. В нейния състав като пратеник на правителството е упълномощен Христо Русев, а от страна на гимназията са посочени Фико Фиков, Никола Рашеев и Васил Тюлюмбаков. Поради невъзможност лично да присъстват, душеприказчиците избират за свой представител на процесията Спиридон Стомоняков.

Българската делегация пристига в Галац на 23 септември. В гробищната църква „Св. Параскева” румънски духовници отслужват панихида. В двора на църквата се събират много хора. Ковчегът е пренесен да пренощува в българската църква „Св. Пантелеймон”. На 25 септември от 9 часа започва заупокойна литургия, отслужена от 11 румънски и един български свещеник, пристигнал от Браила. Присъстват префектът на Галац, руският консул, български дипломатически агент, голям брой българи, дошли от Браила, българската колония в Галац и румънско население. Галацките българи полагат богато украсен венец. След това процесията се насочва към българската яхта „Александър”, в която е поставен ковчегът.

На следващия ден яхтата потегля за Русе. На пристанището в Браила пристигат представители на Браилската българска колония, придружени от учители. Поднесени са два венеца. Директорът на българското училище Димитър Цухлев произнася пламенна реч, в която нарича Априлов втори Кирил.

Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово

На 28 септември към 6 часа яхтата вече е в Гюргево. Към нея се присъединява българският параход „Борис”, който е изпълнен с габровци, живеещи в Русе. Яхтата, придружена от „Борис”, потегля към русенското пристанище под съпровода на траурен марш. На пристанището се събира огромна група граждани, дошли да посрещнат останките на заслужилия българин. Директорът на Русенската мъжка гимназия произнася слово, в което описва Априлов като възродител на българската просвета и благодетел на град Габрово.

Рано на следващия ден пратениците потеглят за Бяла. По пътя си те срещат втори Искърски полк. Командирът на полка дава нареждане на войниците да се подредят в ред с оръжие за почести, след което се обръща към тях и им обяснява на кого отдават чест.

Митрополит Климент и духовенството посрещат процесията в Търново под специално изградена арка. Траурни флагове се издигат по прозорците на къщите. В съборната църква е отслужена панихида, митрополит Климент произнася реч, в която описва делата на Априлов. След него говори един от търновските учители и обяснява защо се чества тъй тържествено паметта на Априлов, след което поднася венец от името на учителите на Търновската гимназия. Венци са положени и от името на градската управа, околията, от всички търновски преподаватели и ученици.

Венци придружавали тленните останки на Васил Априлов, 1897 г.

Тържественото влизане в Габрово започва от местността Бойката, на 5 километра от града, където се събират огромен брой посрещачи. Тук е изградена траурна арка, на чиито връх се извисява портретът на Априлов. Духовенството е предвождано от сливенския митрополит Гервасий (родом от Габрово) и търновския Климент. Реч произнася представителят на душеприказчиците Спиридон Стомоняков, а след него прочувствено слово държи и габровският депутат Иван Пецов. И двамата показват своето удовлетворение, че тленните останки на Васил Априлов ще бъдат положени в двора на Габровското училище.

Кметът на града Христо Русев поднася изящен зелен венец от името на габровци. Според свидетел на събитията полицията трудно удържа реда сред огромния брой хора. Габровските ученици се подреждат в шпалир и засипват с цветя катафалката. Шествието завършва в църквата „Св. Богородица”, където ковчегът е оставен да пренощува.

Венци придружавали тленните останки на Васил Априлов, 1897 г.

На другия ден – 2 октомври, в 5 часа започват да бият всички църковни камбани в града. Заупокойна литургия е отслужена от митрополитите Климент и Гервасий, 40 свещеници и двама дякони. Тя е последвана от панихида и емоционално и тържествено изказване на търновския митрополит. В началото на речта си Климент отправя благодарности към душеприказчиците и габровци за пренасянето на останките на Априлов в родното му място. Изказва съжаление, че душеприказчиците не могат да присъстват на събитието, но е удовлетворен от избора на техен представител, който е „един тъй добре познат по патриотизма си българин”.

След църквата процесията се движи през горния край на града и по днешния булевард „Априлов” достига до гимназията. Кулминацията на честването на първия юбилеен училищен празник започва при входа на училището, където е изградена траурна арка, направена от черен плат, украсена със зеленина, обвита с траурна лента и от двете страни съединена с главния вход на гимназията. Директорът Фико Фиков посреща ковчега с останките на основателя на Габровското училище. Той произнася реч и полага красив венец от името на учителите, който да напомня за „нетленните дела” на Априлов.

Шествието преминава през сградата на училището, стените на която са украсени с ликовете на Левски, Ботев, Каравелов и други възрожденски дейци. На изходната врата се издига портретът на Николай Стефанов Палаузов – най-близкият съмишленик на Априлов.

Ковчегът е пренесен при специално приготвения гроб, над който се издига траурна арка с портрет на Васил Априлов. Множество хора се стича в двора на училището. Спиридон Стомоняков прочита от името на душеприказчиците признание, че най-сетне са изпълнили волята на големия просветител – да бъде погребан при своето творение. Положени са венци от различни учебни и неучебни заведения, роднини и близки на покойния.

Общият брой на венците, поднесени на цялата церемония по случай пренасянето на тленните останки на Васил Априлов от Галац в Габрово, е петдесет и три.

След обед в големия салон на Умниковото училище се организира закуска в памет на Априлов, по време на която са изчетени всичките над 150 телеграми, получени по повод на юбилея. Своята почит засвидетелстват първите хора в държавата, различни организации и институции в България и чужбина.

На следващия ден се извършва и самото препогребване, на което говори народният представител Иван Пецов. В ковчега са оставени Акт за пренасянето и заравянето на костите с подписите на всички учители от Гимназията, книжа и монети. Над гроба е поставен пренесеният от Галац надгробен паметник.

Покана до П. Хаджи Георги от Васил Рашеев за участие в освещаването надгробния паметник на Васил Априлов в Галац, 20 май 1850 г.

Надгробният паметник на Априлов е идентичен с надгробния паметник на Юрий Венелин. Състои от две тела – четиристенен пиедестал и цилиндрична колона, завършваща с урна, увенчана с кръст. Височината му е над 2 метра. На всяка от стените на пиедестала е изписан надпис (на руски език):
първа – Молим Бога да събуди в българския народ отзивчивост към славата на предците и към съдбата на родината.
втора – Васил Ев. Априлов, роден в Габрово 1789, починал в Галац на 2 октомври 1847 г.
трета – Посветил себе си и своето състояние на българското образование.
четвърта – Боже Всемогъщи! Изпрати на праведните своето благоволение!
Петдесет години след кончината на видния габровски възрожденски будител и книжовник българите не са забравили неговото дело и по целия път от Галац до Габрово – в чужбина и в страната, се отбелязва подобаващо възпоменанието на Васил Априлов.

В Националния музей на образованието – Габрово се съхраняват културни ценности, свързани с церемонията по пренасяне на костите на Васил Априлов от Галац в Габрово. Сред тях са два от венците, положени на Априловия ковчег по време на шествието. Първият е поднесен на най-великия свой син и благодетел В. Е. Априлов от името на град Габрово. Вторият е украсен с бели и сини мъниста, а в средата е избродиран кръст. Поставен е в памет на Василию Ев. Априлову, създателят на люлката на новобългарското образование. – От учителското тяло при Габровската Априловска гимназия.

В НМО се пазят оригинални снимки от тържествата в Габрово, траурната лента от 1897 г.
Сред най-ценните притежания на музея е оригинална покана на гръцки език от Васил Рашеев за участие в празненството, по случай издигането и освещаването на надгробния паметник на Васил Априлов от 20 май 1850 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/14058610933873

Култура

Габровски таланти блестят с престижни отличия от международни конкурси

Published

on

Младите музикални таланти от Габрово завоюваха престижни отличия в два международни конкурса, проведени онлайн.

Йоана Николова спечели първо място в категория „Детска песен“ на XII Международен конкурс „Звука на времето“ във Велико Търново. Това е първото ѝ участие, но вече е белязано с успех. Тя се обучава в музикалната школа “Wild Sound” при Зора Колева.

Още по-впечатляващи са резултатите от конкурса „Българска душа на святата земя“ в Израел. Братята Давид и Александър Едгар грабнаха Супер Гран при за дует (пиано и китара), а Давид спечели и Гран при за соло пиано.

Първи места завоюваха Божидар Соколов и Андреана Манолова (пиано), а Радост и Михаела Косеви (цигулка) се класираха на второ място в своите категории. Децата са възпитаници на НЧ „Будителите 2017“, с преподаватели Мирела Валявичарска, Елена Вълкова и Пламен Ризов.

Зареди още

Култура

Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето

Published

on

С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.

Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.

Зареди още

Култура

Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел

Published

on

Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.

Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.

Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица