Култура
120 години от пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово
Десетдневната процесия се превръща в събитие
с огромна тържественост и национален характер

Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово
Пренасянето на тленните останки на Васил Априлов от Галац в Габрово е събитие, което придобива огромна тържественост и национален характер. То се извършва по повод 50-годишния юбилей от смъртта (2 октомври 1847) на големия просветител и дарител Васил Априлов.
Целият български народ отдава заслужена почит и засвидетелства своето уважение и преклонение пред безсмъртното дело на Благодетеля. По традиция, през следващите години, на 2 октомври се почита паметта на Васил Априлов, а денят се превръща в празник на Габровската гимназия.
Организацията за юбилейното честване на първия училищен патронен празник започва с писмо до габровския кмет Христо Русев от 28 февруари 1897 г. Душеприказчиците на Априлов (изпълнителите на завещанието му) Николай Хр. Палаузов и Васил Рашеев предлагат тържествено да се почете 50-годишнината от смъртта на Априлов. Избрана е комисия, която трябва да се заеме с организацията на събитието. Нейни членове са Христо Русев (председател), Никола Рашеев, Иван Аврамов, Цанко Дюстабанов (племенник на войводата), Рачо Бобчев, Христо Гъбенски, Стефан Пончев и Фико Фиков – директор на Държавната мъжка Априловска гимназия.

Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово
През месец юни същата година румънските власти дават съгласие за пренасяне тленните останки на Априлов. Българското правителство отпуска 5 хиляди лева за събитието. На 16 август е определена делегация, която трябва да отпътува за Галац. В нейния състав като пратеник на правителството е упълномощен Христо Русев, а от страна на гимназията са посочени Фико Фиков, Никола Рашеев и Васил Тюлюмбаков. Поради невъзможност лично да присъстват, душеприказчиците избират за свой представител на процесията Спиридон Стомоняков.
Българската делегация пристига в Галац на 23 септември. В гробищната църква „Св. Параскева” румънски духовници отслужват панихида. В двора на църквата се събират много хора. Ковчегът е пренесен да пренощува в българската църква „Св. Пантелеймон”. На 25 септември от 9 часа започва заупокойна литургия, отслужена от 11 румънски и един български свещеник, пристигнал от Браила. Присъстват префектът на Галац, руският консул, български дипломатически агент, голям брой българи, дошли от Браила, българската колония в Галац и румънско население. Галацките българи полагат богато украсен венец. След това процесията се насочва към българската яхта „Александър”, в която е поставен ковчегът.
На следващия ден яхтата потегля за Русе. На пристанището в Браила пристигат представители на Браилската българска колония, придружени от учители. Поднесени са два венеца. Директорът на българското училище Димитър Цухлев произнася пламенна реч, в която нарича Априлов втори Кирил.

Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово
На 28 септември към 6 часа яхтата вече е в Гюргево. Към нея се присъединява българският параход „Борис”, който е изпълнен с габровци, живеещи в Русе. Яхтата, придружена от „Борис”, потегля към русенското пристанище под съпровода на траурен марш. На пристанището се събира огромна група граждани, дошли да посрещнат останките на заслужилия българин. Директорът на Русенската мъжка гимназия произнася слово, в което описва Априлов като възродител на българската просвета и благодетел на град Габрово.
Рано на следващия ден пратениците потеглят за Бяла. По пътя си те срещат втори Искърски полк. Командирът на полка дава нареждане на войниците да се подредят в ред с оръжие за почести, след което се обръща към тях и им обяснява на кого отдават чест.
Митрополит Климент и духовенството посрещат процесията в Търново под специално изградена арка. Траурни флагове се издигат по прозорците на къщите. В съборната църква е отслужена панихида, митрополит Климент произнася реч, в която описва делата на Априлов. След него говори един от търновските учители и обяснява защо се чества тъй тържествено паметта на Априлов, след което поднася венец от името на учителите на Търновската гимназия. Венци са положени и от името на градската управа, околията, от всички търновски преподаватели и ученици.

Венци придружавали тленните останки на Васил Априлов, 1897 г.
Тържественото влизане в Габрово започва от местността Бойката, на 5 километра от града, където се събират огромен брой посрещачи. Тук е изградена траурна арка, на чиито връх се извисява портретът на Априлов. Духовенството е предвождано от сливенския митрополит Гервасий (родом от Габрово) и търновския Климент. Реч произнася представителят на душеприказчиците Спиридон Стомоняков, а след него прочувствено слово държи и габровският депутат Иван Пецов. И двамата показват своето удовлетворение, че тленните останки на Васил Априлов ще бъдат положени в двора на Габровското училище.
Кметът на града Христо Русев поднася изящен зелен венец от името на габровци. Според свидетел на събитията полицията трудно удържа реда сред огромния брой хора. Габровските ученици се подреждат в шпалир и засипват с цветя катафалката. Шествието завършва в църквата „Св. Богородица”, където ковчегът е оставен да пренощува.

Венци придружавали тленните останки на Васил Априлов, 1897 г.
На другия ден – 2 октомври, в 5 часа започват да бият всички църковни камбани в града. Заупокойна литургия е отслужена от митрополитите Климент и Гервасий, 40 свещеници и двама дякони. Тя е последвана от панихида и емоционално и тържествено изказване на търновския митрополит. В началото на речта си Климент отправя благодарности към душеприказчиците и габровци за пренасянето на останките на Априлов в родното му място. Изказва съжаление, че душеприказчиците не могат да присъстват на събитието, но е удовлетворен от избора на техен представител, който е „един тъй добре познат по патриотизма си българин”.
След църквата процесията се движи през горния край на града и по днешния булевард „Априлов” достига до гимназията. Кулминацията на честването на първия юбилеен училищен празник започва при входа на училището, където е изградена траурна арка, направена от черен плат, украсена със зеленина, обвита с траурна лента и от двете страни съединена с главния вход на гимназията. Директорът Фико Фиков посреща ковчега с останките на основателя на Габровското училище. Той произнася реч и полага красив венец от името на учителите, който да напомня за „нетленните дела” на Априлов.
Шествието преминава през сградата на училището, стените на която са украсени с ликовете на Левски, Ботев, Каравелов и други възрожденски дейци. На изходната врата се издига портретът на Николай Стефанов Палаузов – най-близкият съмишленик на Априлов.
Ковчегът е пренесен при специално приготвения гроб, над който се издига траурна арка с портрет на Васил Априлов. Множество хора се стича в двора на училището. Спиридон Стомоняков прочита от името на душеприказчиците признание, че най-сетне са изпълнили волята на големия просветител – да бъде погребан при своето творение. Положени са венци от различни учебни и неучебни заведения, роднини и близки на покойния.
Общият брой на венците, поднесени на цялата церемония по случай пренасянето на тленните останки на Васил Априлов от Галац в Габрово, е петдесет и три.
След обед в големия салон на Умниковото училище се организира закуска в памет на Априлов, по време на която са изчетени всичките над 150 телеграми, получени по повод на юбилея. Своята почит засвидетелстват първите хора в държавата, различни организации и институции в България и чужбина.
На следващия ден се извършва и самото препогребване, на което говори народният представител Иван Пецов. В ковчега са оставени Акт за пренасянето и заравянето на костите с подписите на всички учители от Гимназията, книжа и монети. Над гроба е поставен пренесеният от Галац надгробен паметник.

Покана до П. Хаджи Георги от Васил Рашеев за участие в освещаването надгробния паметник на Васил Априлов в Галац, 20 май 1850 г.
Надгробният паметник на Априлов е идентичен с надгробния паметник на Юрий Венелин. Състои от две тела – четиристенен пиедестал и цилиндрична колона, завършваща с урна, увенчана с кръст. Височината му е над 2 метра. На всяка от стените на пиедестала е изписан надпис (на руски език):
първа – Молим Бога да събуди в българския народ отзивчивост към славата на предците и към съдбата на родината.
втора – Васил Ев. Априлов, роден в Габрово 1789, починал в Галац на 2 октомври 1847 г.
трета – Посветил себе си и своето състояние на българското образование.
четвърта – Боже Всемогъщи! Изпрати на праведните своето благоволение!
Петдесет години след кончината на видния габровски възрожденски будител и книжовник българите не са забравили неговото дело и по целия път от Галац до Габрово – в чужбина и в страната, се отбелязва подобаващо възпоменанието на Васил Априлов.
В Националния музей на образованието – Габрово се съхраняват културни ценности, свързани с церемонията по пренасяне на костите на Васил Априлов от Галац в Габрово. Сред тях са два от венците, положени на Априловия ковчег по време на шествието. Първият е поднесен на най-великия свой син и благодетел В. Е. Априлов от името на град Габрово. Вторият е украсен с бели и сини мъниста, а в средата е избродиран кръст. Поставен е в памет на Василию Ев. Априлову, създателят на люлката на новобългарското образование. – От учителското тяло при Габровската Априловска гимназия.
В НМО се пазят оригинални снимки от тържествата в Габрово, траурната лента от 1897 г.
Сред най-ценните притежания на музея е оригинална покана на гръцки език от Васил Рашеев за участие в празненството, по случай издигането и освещаването на надгробния паметник на Васил Априлов от 20 май 1850 г.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/14058610933873
Култура
Представят книгата на Марина Ангелова

Книгата “Ти можеш…и силата да полетиш“ на Марина Ангелова – основател на “Фондация в помощ на жени, претърпели насилие – ФЛАЙ – първо обичай себе си“, ще бъде представена на 9 декември от 17.00 ч. в Ритуалната зала на Община Габрово.
Форматът на събитието съчетава арт преживяване и дискусия по проблемите поставени от авторката. В 90 страници се преплитат лична изповед с анализ и препоръки от психолог.
Детайлно, образно и в дълбочина е проследено поведението на пострадалата от домашно насилие и насилникът – от друга страна, от друга – специалист анализира сигналите, при които на всеки в обществото трябва да заработи механизъм за отрезняване и вземане на решения.

“Ти можеш…и силата да полетиш“ е книга пътеводител, книга наръчник, който да ви послужи за разпознаване на елементите на цикъла на насилие. Тя е насочена към всички онези, които имат усещането, че няма да се справят, които се чувстват неразбрани, които се срамуват и страхуват. Всички онези, които са се предали и не вярват, че изход има. Всички онези, които се питат “Защо на мен?“ и всички, които в безпътицата се връщат отново и отново при насилника, мислейки че този път ще е различно, пише в предговора към книгата.
Представянето е в периода на 16-те дни активизъм, в които се реализират инициативи във връзка с 25 ноември – Международен ден за елиминиране насилието срещу жени. Изданието е финансирано от Български фонд за жените и Европейски съюз.
Марина Ангелова е родена в Габрово през декември 1982 г. Днес Марина учи и съчетава социални дейности, работи в център за деца и младежи с тежки увреждания и е основател на Фондация в помощ на жени, претърпели насилие F.L.Y. – Първо обичай себе си.


Култура
Представиха изложбата „Грехът“ в Православния богословски факултет на ВТУ

В края на миналата седмица, в зала „Проф. д-р Любен Прашков“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ беше представена мобилната изложба „Грехът“ на Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово. Събитието се проведе по покана и в партньорство с Православния богословски факултет, който е домакин на експозицията.
На откриването присъстваха заместник-ректорът на университета проф. д.н. Вихрен Бузов, деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ, заместник-декани, преподаватели, студенти, художници и иконографи – което постави изложбата в ясно академично и професионално контекстуализирана рамка. Колекцията, представена под заглавие „Грехът“, включва общо 50 копия на стенописи и икони, свързани с темата за греха, изработени през 70-те години на XX век от екип, ръководен от изкуствоведа Асен Василиев.
В този екип участва и проф. Любен Прашков – факт, който прави особено значимо именно експонирането на колекцията в залата, носеща неговото име. Във Велико Търново са представени 28 табла с информация за колекцията от копия, теренните проучвания за локализиране на оригиналите и интерпретации на експерти по темата.

Подборът дава възможност да се проследят различни визуални подходи към мотива за греха в православното изкуство – от по-строги морални сцени до такива, в които ясно присъстват елементи на критика, ирония и сатирично отношение към човешките слабости.
Особено важен контекст за тази колекция е фактът, че значителна част от оригиналите, по които са правени копията, днес са силно увредени, променени или недостъпни. Поради това копията придобиват стойност на визуален документ и представляват ключов източник за изследване на конкретни стенописни цикли и иконографски решения от втората половина на XX век.
В рамките на представянето заместник-директорът на Музей „Дом на хумора и сатирата“ Нела Рачевиц очерта хронологията на създаване на колекцията и изследването ѝ 50 години по-късно. Началото е поставено през 70-те години по идея на сатирика и карикатурист Тодор Цонев, който насочва вниманието към сатиричното и комичното в българското възрожденско изкуство.

На тази основа музейният екип започва целенасочено да издирва в различни храмове и манастири стенописи, в които действителността – и в частност прегрешенията – е представена в критичен, понякога гротескен план. През 2024 г., след като екип от проведеното в Център Кристо и Жан-Клод училище за куратори започва работа по изложба, свързана с колекцията, музеят прави следваща стъпка: става ясно, че освен събраните копия е необходим и съвременен разказ, който да ги свърже с днешната публика.
Поради това се възобновява работата по колекцията, вече с фокус върху допълнително документиране, анализ и подготовка на бъдеща постоянна експозиция. Настоящият етап от проекта се реализира с финансиране от Министерството на културата през 2024 г. Целта е да се изгради цялостен пакет от материали – архивни документи, снимки, експертни текстове и полеви наблюдения – който да послужи като основа за реструктуриране на представянето на колекцията в Музей „Дом на хумора и сатирата“.
Рачевиц подчерта, че се планира обновяване на сградата на музея, преосмисляне на туристическия поток и обособяване на специално пространство, в което изложбата „Грехът“ да бъде показвана в постоянен формат. Ръководителката на теренните проучвания по проекта, кураторката Илина Пенева, представи пред аудиторията конкретните стъпки в изследователската работа на екипа.

В рамките на проекта са посетени множество храмове и манастири в страната, където е проследено състоянието на оригиналните стенописи, промените в интериора на храмовете и причините за загубата на определени изображения. Пенева акцентира върху това, че на редица места оригиналите липсват изцяло или са силно нарушени, което прави наличните копия не просто „репродукции“, а реална основа за реконструиране на визуалната история на тези стенописи.
Този материал е в основата и на решенията как да бъдат експонирани таблата – така, че да се запази връзката между историческия контекст, изследователските данни и възприятието на съвременната публика.
Деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ поздрави екипа на музея за последователната работа по проекта и отбеляза, че включването на богослов в бъдещите етапи би допринесло за още по-пълноценен анализ на представените сцени и надписи. Тя обърна внимание и на възможността изложбата да се използва в обучението на студенти по богословие, история на Църквата и християнско изкуство. Отец д-р Теодор Енчев, който е участвал в симпозиума (септември 2025), свързан с проекта, постави колекцията в контекста на времето, в което е създадена – периода на комунизма.

Той подчерта, че върху копията са работили едни от най-добрите специалисти, а размерите и композициите следват оригиналите с висока точност. По думите му в тези изображения ясно се виждат едновременно осъждането и осмиването на греха – хумор и гротеска, които възрожденските художници използват смело и свободно.
В дискусията след представянето участниците определиха проекта като изключително ценен ресурс за специалисти и за всички, които работят в областта на визуалното наследство, църковната история и културното наследство.
Изложбата „Грехът“ вече е била показвана в Дряново и предстои да продължи своето пътуване към други градове и институции. Като част от дългосрочната работа по проекта в началото на януари се предвижда издаването на двуезична монография, обединяваща изображенията и изследователските текстове на експерти от различни области. До края на годината се очаква и стартирането на специализиран уебсайт, на който ще бъдат достъпни значителна част от събраните материали.


Култура
ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.
Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.
„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.
„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.
Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.
През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.
През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.
Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.
Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.
Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.
Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.
„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.


-
Кримипреди 6 дниСтана ясна причината за жестоката катастрофа между камион и бус на обхода
-
Културапреди 6 дниГран-при и четири златни медала за МК „Весела“
-
Икономикапреди 6 дниДо края на декември заявяваме данъчните облекчения за деца
-
Културапреди 6 дниDISTRXCT с ексклузивно интервю за „Габрово Нюз“
-
Кримипреди един ден„Оплезен“ от пико и амфетамин габровец остана без книжка на Никулден
-
Новинипреди 4 дни„Седмица на отворените враРти“ за туберкулоза през декември
-
Кримипреди един денПрокуратурата обяви подробности за катастрофата със загинал край Севлиево
-
Културапреди 6 дниРазкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”






