Свържи се с нас

Култура

120 години от пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово

Десетдневната процесия се превръща в събитие
с огромна тържественост и национален характер

Published

on

Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово

Пренасянето на тленните останки на Васил Априлов от Галац в Габрово е събитие, което придобива огромна тържественост и национален характер. То се извършва по повод 50-годишния юбилей от смъртта (2 октомври 1847) на големия просветител и дарител Васил Априлов.

Целият български народ отдава заслужена почит и засвидетелства своето уважение и преклонение пред безсмъртното дело на Благодетеля. По традиция, през следващите години, на 2 октомври се почита паметта на Васил Априлов, а денят се превръща в празник на Габровската гимназия.

Организацията за юбилейното честване на първия училищен патронен празник започва с писмо до габровския кмет Христо Русев от 28 февруари 1897 г. Душеприказчиците на Априлов (изпълнителите на завещанието му) Николай Хр. Палаузов и Васил Рашеев предлагат тържествено да се почете 50-годишнината от смъртта на Априлов. Избрана е комисия, която трябва да се заеме с организацията на събитието. Нейни членове са Христо Русев (председател), Никола Рашеев, Иван Аврамов, Цанко Дюстабанов (племенник на войводата), Рачо Бобчев, Христо Гъбенски, Стефан Пончев и Фико Фиков – директор на Държавната мъжка Априловска гимназия.

Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово

През месец юни същата година румънските власти дават съгласие за пренасяне тленните останки на Априлов. Българското правителство отпуска 5 хиляди лева за събитието. На 16 август е определена делегация, която трябва да отпътува за Галац. В нейния състав като пратеник на правителството е упълномощен Христо Русев, а от страна на гимназията са посочени Фико Фиков, Никола Рашеев и Васил Тюлюмбаков. Поради невъзможност лично да присъстват, душеприказчиците избират за свой представител на процесията Спиридон Стомоняков.

Българската делегация пристига в Галац на 23 септември. В гробищната църква „Св. Параскева” румънски духовници отслужват панихида. В двора на църквата се събират много хора. Ковчегът е пренесен да пренощува в българската църква „Св. Пантелеймон”. На 25 септември от 9 часа започва заупокойна литургия, отслужена от 11 румънски и един български свещеник, пристигнал от Браила. Присъстват префектът на Галац, руският консул, български дипломатически агент, голям брой българи, дошли от Браила, българската колония в Галац и румънско население. Галацките българи полагат богато украсен венец. След това процесията се насочва към българската яхта „Александър”, в която е поставен ковчегът.

На следващия ден яхтата потегля за Русе. На пристанището в Браила пристигат представители на Браилската българска колония, придружени от учители. Поднесени са два венеца. Директорът на българското училище Димитър Цухлев произнася пламенна реч, в която нарича Априлов втори Кирил.

Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово

На 28 септември към 6 часа яхтата вече е в Гюргево. Към нея се присъединява българският параход „Борис”, който е изпълнен с габровци, живеещи в Русе. Яхтата, придружена от „Борис”, потегля към русенското пристанище под съпровода на траурен марш. На пристанището се събира огромна група граждани, дошли да посрещнат останките на заслужилия българин. Директорът на Русенската мъжка гимназия произнася слово, в което описва Априлов като възродител на българската просвета и благодетел на град Габрово.

Рано на следващия ден пратениците потеглят за Бяла. По пътя си те срещат втори Искърски полк. Командирът на полка дава нареждане на войниците да се подредят в ред с оръжие за почести, след което се обръща към тях и им обяснява на кого отдават чест.

Митрополит Климент и духовенството посрещат процесията в Търново под специално изградена арка. Траурни флагове се издигат по прозорците на къщите. В съборната църква е отслужена панихида, митрополит Климент произнася реч, в която описва делата на Априлов. След него говори един от търновските учители и обяснява защо се чества тъй тържествено паметта на Априлов, след което поднася венец от името на учителите на Търновската гимназия. Венци са положени и от името на градската управа, околията, от всички търновски преподаватели и ученици.

Венци придружавали тленните останки на Васил Априлов, 1897 г.

Тържественото влизане в Габрово започва от местността Бойката, на 5 километра от града, където се събират огромен брой посрещачи. Тук е изградена траурна арка, на чиито връх се извисява портретът на Априлов. Духовенството е предвождано от сливенския митрополит Гервасий (родом от Габрово) и търновския Климент. Реч произнася представителят на душеприказчиците Спиридон Стомоняков, а след него прочувствено слово държи и габровският депутат Иван Пецов. И двамата показват своето удовлетворение, че тленните останки на Васил Априлов ще бъдат положени в двора на Габровското училище.

Кметът на града Христо Русев поднася изящен зелен венец от името на габровци. Според свидетел на събитията полицията трудно удържа реда сред огромния брой хора. Габровските ученици се подреждат в шпалир и засипват с цветя катафалката. Шествието завършва в църквата „Св. Богородица”, където ковчегът е оставен да пренощува.

Венци придружавали тленните останки на Васил Априлов, 1897 г.

На другия ден – 2 октомври, в 5 часа започват да бият всички църковни камбани в града. Заупокойна литургия е отслужена от митрополитите Климент и Гервасий, 40 свещеници и двама дякони. Тя е последвана от панихида и емоционално и тържествено изказване на търновския митрополит. В началото на речта си Климент отправя благодарности към душеприказчиците и габровци за пренасянето на останките на Априлов в родното му място. Изказва съжаление, че душеприказчиците не могат да присъстват на събитието, но е удовлетворен от избора на техен представител, който е „един тъй добре познат по патриотизма си българин”.

След църквата процесията се движи през горния край на града и по днешния булевард „Априлов” достига до гимназията. Кулминацията на честването на първия юбилеен училищен празник започва при входа на училището, където е изградена траурна арка, направена от черен плат, украсена със зеленина, обвита с траурна лента и от двете страни съединена с главния вход на гимназията. Директорът Фико Фиков посреща ковчега с останките на основателя на Габровското училище. Той произнася реч и полага красив венец от името на учителите, който да напомня за „нетленните дела” на Априлов.

Шествието преминава през сградата на училището, стените на която са украсени с ликовете на Левски, Ботев, Каравелов и други възрожденски дейци. На изходната врата се издига портретът на Николай Стефанов Палаузов – най-близкият съмишленик на Априлов.

Ковчегът е пренесен при специално приготвения гроб, над който се издига траурна арка с портрет на Васил Априлов. Множество хора се стича в двора на училището. Спиридон Стомоняков прочита от името на душеприказчиците признание, че най-сетне са изпълнили волята на големия просветител – да бъде погребан при своето творение. Положени са венци от различни учебни и неучебни заведения, роднини и близки на покойния.

Общият брой на венците, поднесени на цялата церемония по случай пренасянето на тленните останки на Васил Априлов от Галац в Габрово, е петдесет и три.

След обед в големия салон на Умниковото училище се организира закуска в памет на Априлов, по време на която са изчетени всичките над 150 телеграми, получени по повод на юбилея. Своята почит засвидетелстват първите хора в държавата, различни организации и институции в България и чужбина.

На следващия ден се извършва и самото препогребване, на което говори народният представител Иван Пецов. В ковчега са оставени Акт за пренасянето и заравянето на костите с подписите на всички учители от Гимназията, книжа и монети. Над гроба е поставен пренесеният от Галац надгробен паметник.

Покана до П. Хаджи Георги от Васил Рашеев за участие в освещаването надгробния паметник на Васил Априлов в Галац, 20 май 1850 г.

Надгробният паметник на Априлов е идентичен с надгробния паметник на Юрий Венелин. Състои от две тела – четиристенен пиедестал и цилиндрична колона, завършваща с урна, увенчана с кръст. Височината му е над 2 метра. На всяка от стените на пиедестала е изписан надпис (на руски език):
първа – Молим Бога да събуди в българския народ отзивчивост към славата на предците и към съдбата на родината.
втора – Васил Ев. Априлов, роден в Габрово 1789, починал в Галац на 2 октомври 1847 г.
трета – Посветил себе си и своето състояние на българското образование.
четвърта – Боже Всемогъщи! Изпрати на праведните своето благоволение!
Петдесет години след кончината на видния габровски възрожденски будител и книжовник българите не са забравили неговото дело и по целия път от Галац до Габрово – в чужбина и в страната, се отбелязва подобаващо възпоменанието на Васил Априлов.

В Националния музей на образованието – Габрово се съхраняват културни ценности, свързани с церемонията по пренасяне на костите на Васил Априлов от Галац в Габрово. Сред тях са два от венците, положени на Априловия ковчег по време на шествието. Първият е поднесен на най-великия свой син и благодетел В. Е. Априлов от името на град Габрово. Вторият е украсен с бели и сини мъниста, а в средата е избродиран кръст. Поставен е в памет на Василию Ев. Априлову, създателят на люлката на новобългарското образование. – От учителското тяло при Габровската Априловска гимназия.

В НМО се пазят оригинални снимки от тържествата в Габрово, траурната лента от 1897 г.
Сред най-ценните притежания на музея е оригинална покана на гръцки език от Васил Рашеев за участие в празненството, по случай издигането и освещаването на надгробния паметник на Васил Априлов от 20 май 1850 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/14058610933873

Култура

Над 70 габровски деца ще участват в Рождественския концерт

Published

on

В навечерието на най-светлите дни в годината, Ротари клуб Габрово кани жителите и гостите на града на Рождественски концерт, който ще се състои на 22 декември от 18.00 часа в храм „Свети Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“.

В празничната вечер ще участват повече от 70 габровски деца. Те ще пеят, ще рецитират и ще споделят радостта си така, както само децата умеят – чисто, искрено и от сърце. На сцената ще излязат децата от Детския камерен хор към Ротари клуб Габрово, Вокална група „Приятели с музиката“ по програма „Силен старт“ на МОН в ДГ „Перуника“, с ръководител Даниела Христова, както и възпитаници на детските градини „Радост“ и „Явор“.

Коледното настроение ще бъде допълнено от изпълненията на деца от музикална школа „Wail Sound“, с ръководител Зора Колева, както и от обичаните „Габровски гласчета“ към читалище „Габрово 2002“, с ръководител Стефка Стоева, след които ще се включи и вече не съвсем малката Гала Савчева.

Деца от неделното училище с ръководител Габриела Данаилова ще ни напомнят със слово за смисъла на празника чрез библейски стихове, подбрани с внимание и любов.

Финалът ще принадлежи на църковния хор към храм „Успение Богородично“ с диригент Алексей Шепелев, който ще обедини гласове и сърца в духа на Рождество.

„Ние от Ротари клуб Габрово вярваме, че именно такива моменти оставят най-дълбоката следа у децата. Чрез музиката, светлината на храма и споделеното преживяване те се учат на смирение, уважение и грижа един към друг – тихи уроци, които не се пишат в учебници, но остават за цял живот.

Когато говорим на децата за доброта, благодарност и любов, ние всъщност лекуваме и себе си. Вярвам, че така – с малки стъпки и чисти детски гласове – можем да направим света около нас по-спокоен, по-топъл и по-човечен.

Празничната вечер ще бъде съпроводена и от изложба с детски рисунки, създадени в рамките на конкурс на тема „Коледа през детските очи“ – още едно доказателство, че детското въображение носи светлина. Нека в тези светли дни отворим сърцата си, да забавим крачка и да си припомним кое е истински важно.

Пожелавам на всички здраве, мир и топлина в домовете, а Коледа да ни направи малко по-добри – към децата и към самите нас. Светли празници!“, споделя Пламен Иларионов, член на Ротари клуб Габрово.

Зареди още

Култура

Кукленият театър получи отличие от Китай

Published

on

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.

Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на  Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.

Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.

Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.

Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.

Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.

Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.

Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация  за подкрепа на културни проекти.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица