Свържи се с нас

Култура

120 години от пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово

Десетдневната процесия се превръща в събитие
с огромна тържественост и национален характер

Published

on

Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово

Пренасянето на тленните останки на Васил Априлов от Галац в Габрово е събитие, което придобива огромна тържественост и национален характер. То се извършва по повод 50-годишния юбилей от смъртта (2 октомври 1847) на големия просветител и дарител Васил Априлов.

Целият български народ отдава заслужена почит и засвидетелства своето уважение и преклонение пред безсмъртното дело на Благодетеля. По традиция, през следващите години, на 2 октомври се почита паметта на Васил Априлов, а денят се превръща в празник на Габровската гимназия.

Организацията за юбилейното честване на първия училищен патронен празник започва с писмо до габровския кмет Христо Русев от 28 февруари 1897 г. Душеприказчиците на Априлов (изпълнителите на завещанието му) Николай Хр. Палаузов и Васил Рашеев предлагат тържествено да се почете 50-годишнината от смъртта на Априлов. Избрана е комисия, която трябва да се заеме с организацията на събитието. Нейни членове са Христо Русев (председател), Никола Рашеев, Иван Аврамов, Цанко Дюстабанов (племенник на войводата), Рачо Бобчев, Христо Гъбенски, Стефан Пончев и Фико Фиков – директор на Държавната мъжка Априловска гимназия.

Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово

През месец юни същата година румънските власти дават съгласие за пренасяне тленните останки на Априлов. Българското правителство отпуска 5 хиляди лева за събитието. На 16 август е определена делегация, която трябва да отпътува за Галац. В нейния състав като пратеник на правителството е упълномощен Христо Русев, а от страна на гимназията са посочени Фико Фиков, Никола Рашеев и Васил Тюлюмбаков. Поради невъзможност лично да присъстват, душеприказчиците избират за свой представител на процесията Спиридон Стомоняков.

Българската делегация пристига в Галац на 23 септември. В гробищната църква „Св. Параскева” румънски духовници отслужват панихида. В двора на църквата се събират много хора. Ковчегът е пренесен да пренощува в българската църква „Св. Пантелеймон”. На 25 септември от 9 часа започва заупокойна литургия, отслужена от 11 румънски и един български свещеник, пристигнал от Браила. Присъстват префектът на Галац, руският консул, български дипломатически агент, голям брой българи, дошли от Браила, българската колония в Галац и румънско население. Галацките българи полагат богато украсен венец. След това процесията се насочва към българската яхта „Александър”, в която е поставен ковчегът.

На следващия ден яхтата потегля за Русе. На пристанището в Браила пристигат представители на Браилската българска колония, придружени от учители. Поднесени са два венеца. Директорът на българското училище Димитър Цухлев произнася пламенна реч, в която нарича Априлов втори Кирил.

Пренасяне тленните останки на Васил Априлов в Габрово, 2 октомври 1897 г., снимка: НМО-Габрово

На 28 септември към 6 часа яхтата вече е в Гюргево. Към нея се присъединява българският параход „Борис”, който е изпълнен с габровци, живеещи в Русе. Яхтата, придружена от „Борис”, потегля към русенското пристанище под съпровода на траурен марш. На пристанището се събира огромна група граждани, дошли да посрещнат останките на заслужилия българин. Директорът на Русенската мъжка гимназия произнася слово, в което описва Априлов като възродител на българската просвета и благодетел на град Габрово.

Рано на следващия ден пратениците потеглят за Бяла. По пътя си те срещат втори Искърски полк. Командирът на полка дава нареждане на войниците да се подредят в ред с оръжие за почести, след което се обръща към тях и им обяснява на кого отдават чест.

Митрополит Климент и духовенството посрещат процесията в Търново под специално изградена арка. Траурни флагове се издигат по прозорците на къщите. В съборната църква е отслужена панихида, митрополит Климент произнася реч, в която описва делата на Априлов. След него говори един от търновските учители и обяснява защо се чества тъй тържествено паметта на Априлов, след което поднася венец от името на учителите на Търновската гимназия. Венци са положени и от името на градската управа, околията, от всички търновски преподаватели и ученици.

Венци придружавали тленните останки на Васил Априлов, 1897 г.

Тържественото влизане в Габрово започва от местността Бойката, на 5 километра от града, където се събират огромен брой посрещачи. Тук е изградена траурна арка, на чиито връх се извисява портретът на Априлов. Духовенството е предвождано от сливенския митрополит Гервасий (родом от Габрово) и търновския Климент. Реч произнася представителят на душеприказчиците Спиридон Стомоняков, а след него прочувствено слово държи и габровският депутат Иван Пецов. И двамата показват своето удовлетворение, че тленните останки на Васил Априлов ще бъдат положени в двора на Габровското училище.

Кметът на града Христо Русев поднася изящен зелен венец от името на габровци. Според свидетел на събитията полицията трудно удържа реда сред огромния брой хора. Габровските ученици се подреждат в шпалир и засипват с цветя катафалката. Шествието завършва в църквата „Св. Богородица”, където ковчегът е оставен да пренощува.

Венци придружавали тленните останки на Васил Априлов, 1897 г.

На другия ден – 2 октомври, в 5 часа започват да бият всички църковни камбани в града. Заупокойна литургия е отслужена от митрополитите Климент и Гервасий, 40 свещеници и двама дякони. Тя е последвана от панихида и емоционално и тържествено изказване на търновския митрополит. В началото на речта си Климент отправя благодарности към душеприказчиците и габровци за пренасянето на останките на Априлов в родното му място. Изказва съжаление, че душеприказчиците не могат да присъстват на събитието, но е удовлетворен от избора на техен представител, който е „един тъй добре познат по патриотизма си българин”.

След църквата процесията се движи през горния край на града и по днешния булевард „Априлов” достига до гимназията. Кулминацията на честването на първия юбилеен училищен празник започва при входа на училището, където е изградена траурна арка, направена от черен плат, украсена със зеленина, обвита с траурна лента и от двете страни съединена с главния вход на гимназията. Директорът Фико Фиков посреща ковчега с останките на основателя на Габровското училище. Той произнася реч и полага красив венец от името на учителите, който да напомня за „нетленните дела” на Априлов.

Шествието преминава през сградата на училището, стените на която са украсени с ликовете на Левски, Ботев, Каравелов и други възрожденски дейци. На изходната врата се издига портретът на Николай Стефанов Палаузов – най-близкият съмишленик на Априлов.

Ковчегът е пренесен при специално приготвения гроб, над който се издига траурна арка с портрет на Васил Априлов. Множество хора се стича в двора на училището. Спиридон Стомоняков прочита от името на душеприказчиците признание, че най-сетне са изпълнили волята на големия просветител – да бъде погребан при своето творение. Положени са венци от различни учебни и неучебни заведения, роднини и близки на покойния.

Общият брой на венците, поднесени на цялата церемония по случай пренасянето на тленните останки на Васил Априлов от Галац в Габрово, е петдесет и три.

След обед в големия салон на Умниковото училище се организира закуска в памет на Априлов, по време на която са изчетени всичките над 150 телеграми, получени по повод на юбилея. Своята почит засвидетелстват първите хора в държавата, различни организации и институции в България и чужбина.

На следващия ден се извършва и самото препогребване, на което говори народният представител Иван Пецов. В ковчега са оставени Акт за пренасянето и заравянето на костите с подписите на всички учители от Гимназията, книжа и монети. Над гроба е поставен пренесеният от Галац надгробен паметник.

Покана до П. Хаджи Георги от Васил Рашеев за участие в освещаването надгробния паметник на Васил Априлов в Галац, 20 май 1850 г.

Надгробният паметник на Априлов е идентичен с надгробния паметник на Юрий Венелин. Състои от две тела – четиристенен пиедестал и цилиндрична колона, завършваща с урна, увенчана с кръст. Височината му е над 2 метра. На всяка от стените на пиедестала е изписан надпис (на руски език):
първа – Молим Бога да събуди в българския народ отзивчивост към славата на предците и към съдбата на родината.
втора – Васил Ев. Априлов, роден в Габрово 1789, починал в Галац на 2 октомври 1847 г.
трета – Посветил себе си и своето състояние на българското образование.
четвърта – Боже Всемогъщи! Изпрати на праведните своето благоволение!
Петдесет години след кончината на видния габровски възрожденски будител и книжовник българите не са забравили неговото дело и по целия път от Галац до Габрово – в чужбина и в страната, се отбелязва подобаващо възпоменанието на Васил Априлов.

В Националния музей на образованието – Габрово се съхраняват културни ценности, свързани с церемонията по пренасяне на костите на Васил Априлов от Галац в Габрово. Сред тях са два от венците, положени на Априловия ковчег по време на шествието. Първият е поднесен на най-великия свой син и благодетел В. Е. Априлов от името на град Габрово. Вторият е украсен с бели и сини мъниста, а в средата е избродиран кръст. Поставен е в памет на Василию Ев. Априлову, създателят на люлката на новобългарското образование. – От учителското тяло при Габровската Априловска гимназия.

В НМО се пазят оригинални снимки от тържествата в Габрово, траурната лента от 1897 г.
Сред най-ценните притежания на музея е оригинална покана на гръцки език от Васил Рашеев за участие в празненството, по случай издигането и освещаването на надгробния паметник на Васил Априлов от 20 май 1850 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/14058610933873

Култура

ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

Published

on

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.

Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.

Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.

Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.

Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.

Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.

Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

Зареди още

Култура

„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

Published

on

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.

„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.

Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.

Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.

Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.

„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.

В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.

Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.

Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Зареди още

Култура

Гала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената

Published

on

13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.

Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.

Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.

За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.

За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.

Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица