Свържи се с нас

Култура

Талантът помага на Стела Василева да се утвърди като зограф

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Стела Василева от Троян рисува икони от 10 години. Талантът й получава официално признание с диплома от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и с факта, че през това време тя успява да работи и да се издържа като зограф.

„Занимавам се и с ново изписване, и с реставрация.”, казва Стела Василева и леко се учудва на въпроса: „От колко години жените започват да се налагат в иконописта?”.

„И днес жените изглеждат леко несериозно в очите на някои хора. Но се опитваме да докажем, че това не бива да е така”, споделя тя. Впечатлението й е от една действителност, в която въпреки такива настроения тя успява да се утвърди.

Стела Василева работи като част от екип, който се реставрира или рисува икони в православни храмове. Тя не може да си спомни колко от църквите в България са изрисувани от тях. Казва, че са много и това е достатъчно, за да стане ясно, че живеем в нови времена, в които творците все повече се оценяват по таланта, а не по други признаци. Пък били те и полови.

снимка: ЕМО „Етър“

Много вярващи отправят молитва пред икони, нарисувани от талантливата Гергана Симеонова.

И в днешно време има хора, които смятат, че жените не трябва да рисуват икони и да зографисват църкви. Това не е официално становище, но има представители на духовенството, които смятат, че иконописта е само за мъже. Предубедените не са мнозинство.

През Възраждането няма известни жени, които да са рисували икони. Но днес жените, чиято професия е зограф са много. И повечето са добри.

снимка: ЕМО „Етър“

Гергана Симеонова разказва тези факти, докато рисува икона, като участник в Майсторската надпревара, част от ХV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в ЕМО „Етър”.

Гергана Симеонова е от Дряново, завършва „Иконография” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Зографисва няколко църкви, рисува икони, изпълнява частни поръчки.

„Първоначално само монаси са рисували икони. През Възраждането са започнали да приемат иконописта като занаят и тогава светски хора са започнали рисували икони. В Трявна цели родове са рисували и е участвало цялото семейство. Процесът е много трудоемък, жените и децата са били включени особено много в подготвителния процес. Всеки от семейството е бил специализиран в отделните му части. Може би по това време жените са започнали да се включват в самото рисуване на иконата, въпреки че мъжът си поставял името на нея”, разказва Гергана Симеонова.

Днес, въпреки че все още има предубедени, ситуацията е различна. Жените, които рисуват икони, са допускани дори в олтара, разбира се с разрешението на владиката.

снимка: ЕМО „Етър“

Гергана Симеонова вече има своя история като творец, а в бъдеще много вярващи ще имат възможност да се помолят пред икона, рисувана от талантливата й ръка.

снимка: ЕМО „Етър“

Михаил Белоев – младежът, който вярва в своя световен успех

Михаил Белоев рисува икона. Образът на светеца бавно се появява под четката на едно младо момче, което сякаш е нетърпеливо да изпревари времето. Казва, че е на 22 години, след което уточнява, че е на 21, но скоро ще навърши 22. Предстои да се сдобие с опит, който да му покаже, че всеки ден е важен сам по себе си.

Михаил Белоев е един от участниците в Майсторската надпревара по „Иконопис” – може би най-важното събитие по време на ХV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в ЕМО „Етър”.

Михаил иска слава и големи успехи. Вътре в себе си е уверен в стремежа към тях. България е тясна за амбициите на младия художник. Иска да постигне световен успех с изкуството, на което се е посветил.

Михаил Белоев учи стенопис в Националната художествена академия в София.

„Разликата между стенописец и иконописец не е голяма. Стенопис включва повече техники – иконопис, графика, живопис, витраж. Стенопис и иконопис са неразделни, но първата е по-скоро към светската част от живота, а втората е свързана с духовната”, споделя Михаил Белоев.

Първата си икона той рисува на 8 години. Когато влиза в гимназията, успява да сътвори много икони. Днес те са движеща вътрешна сила за младия и изпълнен с амбиции творец, който вижда себе си като една българска гордост в глобалния свят.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица