Свържи се с нас

Култура

Талантът помага на Стела Василева да се утвърди като зограф

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Стела Василева от Троян рисува икони от 10 години. Талантът й получава официално признание с диплома от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и с факта, че през това време тя успява да работи и да се издържа като зограф.

„Занимавам се и с ново изписване, и с реставрация.”, казва Стела Василева и леко се учудва на въпроса: „От колко години жените започват да се налагат в иконописта?”.

„И днес жените изглеждат леко несериозно в очите на някои хора. Но се опитваме да докажем, че това не бива да е така”, споделя тя. Впечатлението й е от една действителност, в която въпреки такива настроения тя успява да се утвърди.

Стела Василева работи като част от екип, който се реставрира или рисува икони в православни храмове. Тя не може да си спомни колко от църквите в България са изрисувани от тях. Казва, че са много и това е достатъчно, за да стане ясно, че живеем в нови времена, в които творците все повече се оценяват по таланта, а не по други признаци. Пък били те и полови.

снимка: ЕМО „Етър“

Много вярващи отправят молитва пред икони, нарисувани от талантливата Гергана Симеонова.

И в днешно време има хора, които смятат, че жените не трябва да рисуват икони и да зографисват църкви. Това не е официално становище, но има представители на духовенството, които смятат, че иконописта е само за мъже. Предубедените не са мнозинство.

През Възраждането няма известни жени, които да са рисували икони. Но днес жените, чиято професия е зограф са много. И повечето са добри.

снимка: ЕМО „Етър“

Гергана Симеонова разказва тези факти, докато рисува икона, като участник в Майсторската надпревара, част от ХV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в ЕМО „Етър”.

Гергана Симеонова е от Дряново, завършва „Иконография” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Зографисва няколко църкви, рисува икони, изпълнява частни поръчки.

„Първоначално само монаси са рисували икони. През Възраждането са започнали да приемат иконописта като занаят и тогава светски хора са започнали рисували икони. В Трявна цели родове са рисували и е участвало цялото семейство. Процесът е много трудоемък, жените и децата са били включени особено много в подготвителния процес. Всеки от семейството е бил специализиран в отделните му части. Може би по това време жените са започнали да се включват в самото рисуване на иконата, въпреки че мъжът си поставял името на нея”, разказва Гергана Симеонова.

Днес, въпреки че все още има предубедени, ситуацията е различна. Жените, които рисуват икони, са допускани дори в олтара, разбира се с разрешението на владиката.

снимка: ЕМО „Етър“

Гергана Симеонова вече има своя история като творец, а в бъдеще много вярващи ще имат възможност да се помолят пред икона, рисувана от талантливата й ръка.

снимка: ЕМО „Етър“

Михаил Белоев – младежът, който вярва в своя световен успех

Михаил Белоев рисува икона. Образът на светеца бавно се появява под четката на едно младо момче, което сякаш е нетърпеливо да изпревари времето. Казва, че е на 22 години, след което уточнява, че е на 21, но скоро ще навърши 22. Предстои да се сдобие с опит, който да му покаже, че всеки ден е важен сам по себе си.

Михаил Белоев е един от участниците в Майсторската надпревара по „Иконопис” – може би най-важното събитие по време на ХV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в ЕМО „Етър”.

Михаил иска слава и големи успехи. Вътре в себе си е уверен в стремежа към тях. България е тясна за амбициите на младия художник. Иска да постигне световен успех с изкуството, на което се е посветил.

Михаил Белоев учи стенопис в Националната художествена академия в София.

„Разликата между стенописец и иконописец не е голяма. Стенопис включва повече техники – иконопис, графика, живопис, витраж. Стенопис и иконопис са неразделни, но първата е по-скоро към светската част от живота, а втората е свързана с духовната”, споделя Михаил Белоев.

Първата си икона той рисува на 8 години. Когато влиза в гимназията, успява да сътвори много икони. Днес те са движеща вътрешна сила за младия и изпълнен с амбиции творец, който вижда себе си като една българска гордост в глобалния свят.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица